Да бъдем егоисти е лошо, нали? Е, нека помислим. Да не споделяме играчките си или да вземаме повече от една връзка, отколкото даваме, не е много хубаво, но егоизмът сам по себе си не заслужава лошото си име.

В общество, което окуражава скромността и саможертвата, егоизмът трябва да се върне към корените си – фокус върху себе си. Ако всеки ден отделяте време да се грижите за собствените си нужди, това ще подпомогне развитието ви като личност и ще подобри общуването с околните, а не обратното.

Ако не сте убедени, ето пет здравословни начина да бъдете егоисти:

1. Научете се да изказвате благодарност, когато ви правят комплимент.

Когато някой ви направи искрен комплимент, той или тя вижда и оценява качествата ви. Независимо дали заради ниско самочувствие или заради желанието да изглеждат скромни, повечето хора имат навика да махнат с ръка и да отрекат комплимента. Но така нито вие ще се почувствате по-добре, нито човекът отсреща. Приемете похвалата и повярвайте на чуждата положителна преценка за себе си.

2. Помислете добре преди да се ангажирате.

Често по принуда попадаме във връзки и ситуации, които не са ни по сърце. Когато се съгласявате с нещо, независимо дали е професионален ангажимент, семейно събитие или пътуване с приятели, трябва да му се отдадете напълно. Ако казвате да само за да угодите на другите или да направите :правилното нещо“, може да се окаже, че всъщност сте направили грешното нещо за себе си. Разбира се, че животът понякога изисква определени роли и отговорности от нас, но е важно да можем да избираме кога да казваме да.

3. Не се отнасяйте към съня, храната и почивката като към нещо незадължително.

В забързаното ежедневие много от нас пропускат по някое хранене или хапват нещо вредно набързо, защото е по-лесно или са прекалено изморени. Натоварените ни графици ни карат да си открадваме няколко часа от времето за сън и някак си сме се убедили, че има по-важни неща от почивката. Всеки един час от деня ни е запълнен на макс и все пак не успяваме да постигнем целите си. Може би заради липсата на храна и сън. Факт е, че ако пренебрегнете здравето и психиката си, по един или друг начин всичко ще се срути. И тогава какво ще можете да свършите?

4. Казвайте не без да се извинявате.

Да казвате не, защото се страхувате или не сте сигурни в себе си, е едно, но да отказвате, защото не искате да направите това, за което ви молят, е съвсем друго. Често човекът отсреща ще оцени и уважи вашето не, ако отказът ви е искрен. А и дори и да не го направят, това не е причина да се извинявате.

5. Правете повече неща, които наистина обичате.

Много е просто. Спомняте ли си когато имахте хобита или неща, които правехте просто защото ви доставят удоволствие? Тези неща може да включват спортуване, четене, танцуване, медитиране или отглеждане на цветя. Кога за последно правихте любимото си нещо? Научете се да превръщате забавлението в приоритет. Отделяйте време за нещата, които обичате, без да се чувствате виновни.

Трудно могат да се опишат отношенията между баща и дъщеря. Да бъдеш родител е нещо невероятно, независимо от пола на детето, което отглеждаш, но има нещо уникално във връзката на татковците с техните дъщери.

Времето, което бащите прекарват с момичетата си, е изключително ценно. Изследванията показват, че жените, чиито бащи активно са участвали в отглеждането и възпитанието им, са по-уверени и по-успешни в училище и в работата си.

Когато думите са безсилни да опишат специалните отношения между баща и дъщеря, на помощ идват изображенията. 37-годишната украинска художничка, позната като Soosh, успява да пресъздаде тази връзка в поредица от стоплящи сърцето илюстрации. Когато е била дете, нейният баща не е бил част от живота ѝ, и художничката не иска 9-годишният ѝ син да последва неговите стъпки.

„Част от възпитанието на детето ми, което искам да порасне като добър човек и мъж, е да разбере както означава да си такъв,“ споделя Soosh.

Бащите изразяват обичта към малките си момиченца по много различни начини и Soosh до голяма степен успява да пресъздаде всеки един от тях.

1. Бащите могат всичко. Включително да ти направят косата.

 

2. Също така са много добри опоненти.

 

3. А уменията им по въртене на обръч? Легендарни.

 

4. Бащите знаят, че винаги е време за чаено парти, независимо от планината от работа пред тях.

 

5. А уменията им по кукловодство са за сцената на Бродуей.

 

6. Бащите ни помагат да видим света от различна гледна точка.

 

7. До такава степен, че никога не искаме да си тръгват.

 

8. Могат да ни накарат да се чувстваме защитени, ценени и обичани.

 

9. Особено когато има чудовища, които се крият на места, на които не трябва.

 

10. Дори когато спят, бащите могат всичко. Затова винаги ще ги обичаме.

„Жив си, когато не се отказваш“
Боян Петров

Славена Шекерлетова

Съпругата на алпиниста и зоолог Боян Петров – Радослава Ненова представи най-вдъхновяващите му мисли в Асеновград. Тя ги събра и издаде в тефтер в края на миналата година.  Радослава гостува в инициативата "И ти можеш" на бар КоШиПрайм – поредица от събития с хора, постигнали забележителни цели в живота си.

Радослава Ненова представи и книгите "Първите седем" на Боян Петров и "Убийството на невъзможното" на Райнхолд Меснер (книга за известни катерачи, в която предговора и една от главите са посветени специално на Боян).

Съпругата на Боян Петров гостува в Асеновград по покана на Мая Танева, която от години участва в професионални маратони.

Ето какво успяхме да си кажем набързо с Радослава:

Защо реши да направиш тефтер за Боян Петров с негови вдъхновяващи мисли?
Защото много хора искаха да имат нещо за спомен от него. Бяха емоционални и Боян им липсваше. Това е тефтер, който носи неговия заряд. Има и много негови снимки.

Имаш ли най-силни цитати от тази книга, нещо, което силно те вълнува всеки път, когато го четеш?
„Жив си, когато не се отказваш“.

Разкажи ни нещо и за останалите две книги?
„Първите седем“ е книга написана от Боян. Части от дневниците му събрани в книга. Посветена е на първите седем върха от хималайската корона. Книгата беше написана, докато беше в болницата, след катастрофата през 2016-та година. „Убийството на невъзможното“ е книга на Р. Меснер върху една негова стара статия от преди 40 години и алпинисти разсъждават за границата между технологиите и чистата авантюра.

Кои са най-силните страни на Боян Петров и какви са неговите слабости?
Никога не се отказва. Лидер, човек, който може да вдъхновява, да служи за пример като морал, идеалист. Много вярваше във всичко, което прави и не е имал съмнения, че не е на правия път. За слабости не признава и аз няма да признавам. :)

Боян Петров имаше няколко каузи в живота си? Би ли ги припомнила и да ни кажеш дали някоя от тях е подета от някого сега? 
Работата му в Националния природонаучен музей е разпределена. Изкачването на върхове е нещо лично, него сам трябва да си го свършиш. Почти всички негови каузи са свързани с опазване на околната среда, продължават се от поддръжниците му, макар да им липсва лидер, който да ги води. Той беше и като опора на организацията за децата с диабет.

Какво научи от живота си с него и като какъв най-често си го спомняш?
Не съм сигурна на какво ме е научил, пораснахме заедно, израствахме през годините. Всеки е взел по малко от другия. Станала съм по-борбена и не съм си изоставила целите.

Кои са ти любимите планински разходки?
Харесвам Кончето. Много е алпийско....но ми харесват и всички планини. Там времето тече по друг начин.

Ти се занимаваш с ултрамаратони, каква ти е мотивацията за тези състезания и какво ти дават те?
Обичам да се предизвиквам. Да видя, когато тялото се откаже къде ще ме отведе ината.

Какъв е животът ти сега, промени ли се той? И за какво мечтаеш?
Промени се. Със сигурност има празнина. Станах още по-активна. Захванах се с много проекти, така не ми остава време за депресия. Да намеря лична кауза е най-големият антидепресант.