Капана.БГ
Рапърът Атила с публична лекция в Модерна академия на изкуствата „Синдикат“
Артистът ще говори на тема „Езикът като средство за спасение“ в „Петното на Роршах“
Един от най-известните български рапъри – Атила (Орлин Милчев) ще води първата от поредица публични лекции в Модерна академия на изкуствата „Синдикат“. Артистът ще говори на тема „Езикът като средство за спасение“. Събитието е специално организирано за учениците на „Синдикат“, но е с вход свободен и на него могат да присъстват и други. Лекцията е на 2-ри март, събота, от 18.30 – 20.00 часа, в музикален клуб „Петното на Роршах“.
Атила (Орлин Милчев) има девет студийни албума, многобройни участия и концерти в цялата страна. Завършил е филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ. В момента, освен с музика, се занимава с режисура и заснемане на продукции за различни компании. Една от най-популярните му продукции е късометражният филм „Добри“.
По време на лекцията Атила ще говори за езикът като средство за общуване и спасение, смисълът от четенето, за общуването, за разликата между хип-хоп и рапа и връзката на хип-хопа с различните видове изкуства. Ще има време за въпроси и отговори, част от питанията вече са подготвени от учениците на „Синдикат“.
„Ред и хаос“ е името на новия албум на Атила, който излезе през 2018 година. За творчеството си казва „Не правя компромиси с музиката си, за да постигна комерсиален успех“. Модератор на лекцията ще бъде ученичката на „Синдикат“ Мартина Стефанова. След нея Атила ще има концерт в „Петното на Роршах“.
Студентско парти в Петното
И тази сряда в Петното сме приготвили нещо за студентите. Отново се събираме, за да послушаме най-доброто от БГ и балканската музиката през годините и да се позабавляваме, както само студентите могат. Както винаги, за да помогнем за доброто настроение сме приготвили специален плейлист и 50 % намаление на твърдите алкохолни напитки за всички студенти.
Изкуството на свободата - прожекция
По повод 30 години от падането на Берлинската стена, която се отбелязва през 2019 г., в Пловдив гостува единствената пътуваща колекция от оригинални фрагменти от Берлинската стена. Включени са творби на емблематични художници, творили по Берлинската стена, като Тиери Ноар, Кристоф-Еманюел Буше, Киди Ситни, Индиано, Хайнц Куздас и Петер Унзикер, както и произведения на международно признати улични артисти, като Джеф Аерозол (Франция), Борондо (Испания), C215 (Франция), Джон Краш Матос (САЩ), ДАлийст (Китай), Фейт47 (Южна Африка), Джими Си (Австралия), Л7М (Бразилия), Рън (Италия), 1Ъп (Германия) и Джон Долан (Великобритания).
Проектът е съпътстван от над 30 документални филма на френския режисьор Кристиан Гияне, запечатали създаването на всяка творба от колекцията.
Заповядайте на прожекцията на късометражните филми във "Фарго" тази вечер от 19 часа.
Още странни неща, които казват децата
Убедени сме, че отглеждането на деца е невероятно и възнаграждаващо преживяване, но ако трябва да сме откровени, си е и доста предизвикателно.
Децата са странни, чудати и преди всичко искрени. Те не си подбират думите, затова често това, което чуваме да казват ни шокира или просто разсмива.
Наскоро споделихме с вас някои от най-странните неща, които малчуганите изричат и правят. Днес селектирахме още няколко детски бисера.
Тригодишната ми дъщеря с лице покрито с глазура
Аз: Торта ли си яла?
Тя: Не, само я целувах.
***
Шестгодишната ми дъщеря си взема поредната книга на „Междузвездни войни“ от библиотеката.
Аз: Защо винаги си вземаш книги на „Междузвездни войни“?
Тя: Чета само класиките.
***
Вчера за първи път заведох сина си в зоопарка и осъзнах, че не съм му обяснил какво е хипопотам. Не спираше да иска отново да види „зъбатото прасе“.
***
Аз, след като двегодишната ми дъщеря десет минути ми е „стилизирала“ косата: Благодаря, чувствам се толкова красива.
Тя: Не си.
***
Шестгодишният ми син след като успява да открие обувките си в тъмна стая: Морковите работят!
***
Шестгодишният ми син: Ако имаш пет риби и една риба отплува в морето, колко риби ти остават?
Малката му сестричка: РОЗОВО!
Той: Няма да оцелееш и един ден в училище.
***
Синът ми извика „Елате при мен, бисквитки!“
И после седя на дивана с отворена уста за известно време. Предполагам си е струвало да опита.
***
Попитах седемгодишния си син дали може да избера думата за „Бесеница“ и той ми каза: „Не. Вече си имал своето детство.“
***
Племеницата ми ме попита защо всеки ден нося едни и същи татуировки.
***
Аз: Когато бях бременна, имах приложение, което всяка седмица ми казваше с размера на какъв плод си.
Осемгодишния ми син: О. Сега съм сигурно с размера на 868 боровинки.
***
Дъщеря ми ме погледна право в очите и ми каза: „Тате, независимо от всичко… Трябва да продължаваме напред и да се надяваме на следващия ден.“ Чудя се какво се случва в детската градина, че да каже такова нещо.
***
Чух едно десетгодишно дете да казва: „Ще се оженя за себе си, за да може да си взема пръстен и хубава рокля.“ На прав път е.
***
Седемгодишното ми дете тихо се промъкна зад гърба ми и ме потупа по рамото.
Аз: Да?
Прошепна в ухото ми: Не вярвай на Сири. Тя няма очи.
После си тръгна.
На кого са му притрябвали филми на ужасите, когато може просто да има деца?
***
Продавам почти двегодишно дете. Плаче от десет минути, защото не може да влезе във фурната с хляба. Приемам всякакви предложения.
Виктор Юго: Най-голямото щастие в живота е убеждението, че сме обичани
На днешната дата през 1802 г. е роден великият френски писател и общественик Виктор Юго. Поет, драматург, романист и художник, Юго е една от най-ярките фигури в световната литература. Сред най-известните му творби са „Клетниците“ и „Парижката Света Богородица“, утвърдили се с времето като класики.
Виктор Юго участва активно и в политическия и обществен живот на Франция и държи речи по важни социални въпроси. Защитник е на човешките права, привърженик е на републиканизма и пропагандатор на идеята за създаване на Европейски съединени щати.
Капана.БГ подбра няколко от най-ярките мисли на Виктор Юго.
Да бъдеш добър не е трудно, трудно е да бъдеш справедлив.
Мързелът е майка, която има един син – кражбата, и една дъщеря – гладът.
Безделието е щастие за децата и нещастие за възрастните.
Мислите са работа на ума, а мечтите са неговото сладострастие.
Много по-точно можем да съдим за един човек по мечтите му, отколкото по мислите му.
Оставете мислите да узреят, но не и да презреят. Презрелите плодове не отиват на пазара.
Добротата е слънцето във вътрешния свят на човека.
Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек.
Първият признак на истинската любов у мъжа е липсата на смелост, а у жената – смелостта.
Да обичаш друг човек е да видиш лицето на Бог.
Най-голямото щастие в живота е убеждението, че сме обичани.
Победата над страха ни дава сили.
Лъжата е въплъщение на злото.
Майчините ръце са направени от нежност и децата спят спокойно на тях.
На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме — това са гениалността и искрената доброта.
Нищо не е да умреш. Страшното е да не живееш!
Ако не те чуват, това не означава, че трябва да мълчиш.
Този, който отваря училище, затваря затвор.
Има нещо много по-силно от всяка войска на света – и това е идея, чието време е дошло.
Комплиментът е като целувка през воал.
На хората не им достига не сила, а воля.
Пловдивчанка грабна приза за главна женска роля на Лондонския фестивал на киното (СНИМКИ и ВИДЕО)
Martina Karra пребори шест други актриси за наградта на London International Filmmaker Festival 2019
Мартина Кара е артистичният псевдоним на пловдивчанката Мартина Димитрова
Това е първата и главна роля в голям филм, която изстреля в ръцете ѝ и първа международна награда
Таня Грозданова
На Лондонския фестивал на киното наградата за главна женска роля тази година спечели пловдивчанка, разбра Капана.бг.
Прекрасната Martina Karra пребори шест други актриси за наградата на London International Filmmaker Festival 2019.
Нашето момиче грабна приза на Острова за ролята си във филма "Double Riddle, What Color Do You See?" („Двойна загадка. Какъв цвят виждаш?“) само ден преди връчването на Оскарите зад Океана. Наградите бяха връчени на 23 февруари вечерта.
Вярно не е от ранга на Оскарите, но е доста престижен и популярен европейски фестивал. Освен това нашето момиче, което получи международно признание за таланта си, е изключително младо и красиво.
Мартина Кара е артистичният псевдоним на пловдивчанката Мартина Димитрова. Младата дама е отраснала сред модели. Родителите и са имали агенция за манекени и фотомодели. Малко след раздялата им, Мартина заминава с баща си за Австрия, където докато учи си извоюва място сред топ моделите по кориците на списания, разказаха пред Капана.бг близки на семейството. Талантът и страстта към сцената я отвеждат в Ню Йорк, където учи актьорско майсторство, а успоредно с това участва в ревюта, клипове и филми. Това е първата ѝ главна роля в голям филм, която изстреля в ръцете ѝ и първа международна награда.
Георги Тошев представя книгата „Години любов. Невена Коканова” в Пловдив
Георги Тошев ще представи луксозното издание „Години любов. Невена Коканова”, посветено на 80-годишнината от рождението на голямата актриса довечера в Пловдив. Премиерата на биографията ще се състои в галерия U P.A.R.K., в 18.30ч.
Книгата включва над 250 снимки от личния архив на дъщерята на Невена Коканова- Теодора, някои от които се публикуват за първи път. Лимитирана част от тиража на книгата е с колекционерска стойност, тъй като е лично подписана от автора и включва три картички с неизвестни фотографии на Невена Коканова.Отличава се и по различната корица от основното издание – с фотос на актрисата от 60-те години.
„Невена беше обичана и ще продължава да бъде обичана. Жена и актриса. Тя е от малцината в съвременното ни изкуство със статут на истинска звезда. Извоюва си го сама. Напук на системата, на предразсъдъците, на догмите. В живота бе скромна, изглеждаше така, сякаш по нищо не се отличава от другите. Това не беше поза. Това бе тя. Днес мнозина имат претенции, че са я познавали. Особено след смъртта ѝ, когато няма как да бъдат опровергани. Но тя допусна малцина до себе си. Събрах спомените на хора, които са се докоснали до нея през годините. Някои за миг, други за по-дълго.”, казва авторът на книгата Георги Тошев.
Заглавието на книгата е неслучайно – кореспондира с първия важен филм в кариерата на Невена Коканова „Години за любов”, но и очертава звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си завинаги.
„С любов се оцелява. Няма друго оръжие срещу проблемите в този живот. Той сякаш ни е даден, за да се борим за него…“, споделя тя в последното си интервю с Георги Тошев през 1999 г.
Макар за журналиста това да е втора книга, която подготвя в почит към голямата звезда на българското кино (първата е от 2009 г., „Невена Коканова. Коя съм…”), за първи път публикува цялото си интервю с нея. То е много лично – като изповед, дълго и наситено с нюанси, тъй като засяга различни, чисто общочовешки теми от живота, етапите от кариерата й, разкрива светогледа и мъдростта й.
„Години любов” припомня „Лицата на Невена” от дебюта й в „Две победи” (1956), първата голяма роля – на Ема (в „Години за любов”), първата изява на театралната сцена, първата любов, участията в главна роля в „Тютюн”, „Дами канят” – една от най-успешните комедии на българското кино, единствената й изява като режисьор – довършвайки филма на съпруга си Л. Шарланджиев „Трите смъртни гряха” (1980), изборът да напусне или да остане в България и други важни моменти от творческия й път.