Кукерският обичай по българските земи произхожда от траките, които чрез него са чествали дните, посветени на тракийския бог на радостта Дионис в началото на новата земеделска година. Кукерите приветстват края на зимата и очакването на лятното плодородие.

В останалата част на Европа подобен кукерски обичай е широко разпространен в Южна и Централна Европа -  Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Република Македония, Словения, Хърватска и др. Подобни карнавални маски съществуват в Италия на остров Сардиния. В Кантабрия, Испания, се чества много близък ритуал винаги в първата неделя на новата година. Кукери също може да видите в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия, както и в Австрия, където те се наричат перхт.

Танцът на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звуци и цветове. Те се движат в специална стъпка, носят впечатляващи маски и уникални костюми и изпълват въздуха на селата със звуци от стотици чанове и звънци, шепнейки заклинания за плодородие.

Маската, според фолклорните убеждения, предпазва от вредното влияние на нечистите сили. Българските ритуални маски са богат източник на информация за различните етнографски райони на страната (всеки регион има свой специален начин за създаване на костюми). Смята се, че звуците на чановете, висящи от коланите на танцьорите, подсилват защитните свойства на маските.

В групата на маскираните хора има всякакви герои. По традиция на жените не се разрешава да участват, тъй като всички роли се играят от мъже. В миналото техният танц започвал още в ранни зори в малките села и градове. Те са  танцували по улиците на селата, за да плашат злите духове и да доставят здраве, щастие и богата година на всеки, който им позволи да посетят къщата му.

В някои райони на страната групите кукери играят мини-пиеси. Всеки член на групата има определена роля в историята - царя, бабата, коня, мечката и т.н. Всичко в пиесата е гротескно и трябва да накара зрителите да се смеят. Символично актьорите кукери често пресъздават сватби, сеитба, жътва и други ритуали. Обикновено отнема повече от година, за да се създадат костюмите на тези гротескни, но хипнотични хумористични демони.

Най-големият кукерски фестивал на годината, фестивалът Сурва, се провежда в град Перник, на 50 км от София. Всъщност това е състезание между всички кукерски групи от цялата страна и подготовката продължава месеци. Десетки хиляди хора се събират от всички краища на България, за да наблюдават тридневния фест, който се състои в края на януари или в началото на февруари.

В Пловдивския регион кукерските маскарадни игри започват да се провеждат от началото на месец март, като различните населени места си имат отделни дати.  Най-големият карнавал за района е международният фестивал на кукерските и маскарадни игри „Кукове” в гр. Раковски. Той се провежда ежегодно петък и събота преди Сирни Заговезни по католическия календар. Още по-близо до Пловдив кукери може да срещнете в Хисар, с.Първенец, с.Храбрино, с. Брестовица и много други. Те излизат обикновено в неделята на Сирни Заговезни, за да прогонят злите сили и да приветстват пролетта и доброто.

Кварталът посреща гости с огромни Пижо и Пенда през месец март

Автор на мартеницата е пловдивчанката Милена Бочукова

Главната в Капана – ул. „Христо Дюкмеджиев“, от днес има свои Пижо и Пенда, за разлика от онези пред общината, тези в квартала на творческите индустрии са дело на скулптура Милена Бочукова.

Отнело и е седмица да ги изработи. Самите фигури са високи 1,5 м., но с „конеца“, който ги свързва, стават двуметрова мартеница. Материалите, които авторката използва са плат, арматура и дунапрен, тъй като традиционната вълнена или памучна прежда, не е подходяща за конструкцията им в случая, разказа тя.

Сувенирът виси на дърво срещу култовия бар за крафт бира Котка и Мишка.  Проектът се реализира от фирма „Скейл Фокус“, гр. Пловдив с подкрепата на район „Централен“ – Община Пловдив, като фирмата инициатор, след допитване до администрацията и съкварталци, се спря на брезата пред № 9. Точно на това дърво всеки след обед се събират птиците в Капана.

Кметът на района Георги Стаменов, който присъства на поставянето на арт инсталацията, използва повода да честити на минувачите празника, като им подари по една мартеница и им пожела здраве и успехи.

Пижо и Пенда ще красят квартала на творците през целия месец март. Мястото вендага стана притегателно за слефита.

Снимка: Георги Матов

1 март

Victor's Mob. in the house

Този петък специален гост на Absinthe House е Виктор Маринов, по-известен като Vataff Project или Victors Mob.

VICTOR'S Mob е изпълнител на живо и DJ. Неговият стил е като нещо от Космоса. Той казва за себе си: "Аз идвам от Космоса. Тук съм, за да разпространявам нови звуци и вибрации. Хората го чувстват и затова ме обичат."

Неговото планетарно пътуване започва в България, София. Много спорно място на Земята. В началото на 90-те, още в юношеските си години, той разбира за силата на музиката. Стартира създаването на Dve Kupeta за експериментален, дарк ембиент. Тези нови звуци веднага са приети от публиката и групата получава много награди. Скоро, той създава нова електро - акустична група, наречена A Band of Mad Women. Следващият му проект - IDM Vataff, получава световно признание. Проектът е с концептуално нови звуци и е непрекъснат, жив и продължаващ . Успешно преминавайки през различни музикални жанрове, в това число театър и композиране на филмова музика, Victor's Mob в крайна сметка се влюбва в техно музиката и по-специално в хауса . Той основава собствен лейбъл „Port One“.

Absinthe House
21 часа

Swing Dance Spring

Посрещаме март в пълния му блясък в Groove Music&Art с украса от перли, пера и много тематична музика. Ще властват суинг, денс и комерсиални парчета, а ако случайно бъдете заобиколени от хора в пъстри дрехи и тематични костюми, то това няма да бъде случайно. Вечерта се очертава да бъде специална!

Groove Music&Art
21 часа

Остри март с Хила

За Баба Марта от „Пощата“ са подготвили два специални коктейла – един за Пижо и един за Пенда. Чакат ни на бара да си вържем мартенички, да пийнем по нещо и да слушаме готина музика, селектирана от Хила.

Бар „Пощата“
21 часа

Първомартенско Rock&Roll Party

Любимите ви Rock & Roll парчета, специално селектирани от STRELKA , ще звучат и този петък в „Петното на Роршах“. Входът е свободен, мартениците са за здраве, барманите са пияни, коктейлите са на 50%, а вие сте добре дошли да се забавляваме с рок от здрач до зори!

Петното на Роршах
21 часа

Още събития вижте в Lost in Plovdiv

Най-хубавото откриване на София филм фест в Пловдив досега обеща дългогодишния директор на фестивала Стефан Китанов - Кита. "Тази година е извънредна за Пловдив и България, и искаме да ви представим извънредна програма", каза той на пресконференция две седмици преди началото. Китанов обеща най-хубавите филми да пристигнат под тепетата, като с част от тях ще дойдат гости и някои големи световни имена. Фестивалът ще се проведе от 13 до 24 март в LUCKY Дом на киното.

Откриването на фестивала на 13 март е с "Щастливеца Пер". Филмът ще бъде представен от режисьора Биле Аугуст. Акцент в програмата в следващия ден - 14 март ще бъде носителят на Оскар "Зелената книга", участие в който има и българският актьор Димитър Маринов. Той участва и в още едно заглавие, част от програмата на София филм фест в Пловдив - вече изцяло българско, "Снимка с Юки".

Най-новият филм на датския режисьор Биле Аугуст „Щастливеца Пер“ (“A Fortunate Man”, 2018) връща зрителите в края на ХІХ век и проследява млад амбициозен мъж от западна Дания, който отива в Копенхаген да учи инженерство. Попаднал в интелектуална среда, той се влюбва в дъщерята на богато еврейско семейство. Но може би гордостта ще му попречи да сбъдне мечтите си…

„Исках да се обърна към младото поколение с разсъждения за истинската същност на човешкия живот“, разказва Биле Аугуст за историята в „Щастливеца Пер“. Сценарият на филма е по едноименния роман на датския нобелов лауреат Хенрик Понтопидан, публикуван през 1904 година, а сто години по-късно, през 2004, е официално обявен за важна част от датското културно наследство.
Романът е издаден на български език от издателство „Персей“.

Биле Аугуст е роден на 9 ноември 1948 година в Бреде, Дания. Учи фотография в Стокхолм, впоследствие завършва Датското филмово училище, специалност „Кино“.

Сред най-известните му филми са „Къщата на духовете“ (1993), „Ерусалим“ (1996), „Клетниците“ (1998), „Нощен влак за Лисабон“ (2013). Но „Пеле завоевателя“ (1987, удостоен  със „Златна палма“ и „Оскар“ за чуждоезичен филм) и „Най-добрите намерения“ (1992, отново „Златна палма“), създаден по сценарий на Ингмар Бергман, са безспорните фаворити на зрителите по света.

Несъмнен друг акцент от програмата на 14-тия София Филм Фест в Пловдив ще бъде носителят на 3 награди ОСКАР, включително за най-добър филм, получил още 49 награди и 86 номинации, „Зелената книга“.

„Зелената книга“ е „вдъхновен от истинско приятелство“ и връща зрителите в началото на 60-те години, когато трио музиканти и доста отракан, цапнат в устата шофьор-бодигард обикалят „дълбокия Юг“ на Съединените щати в опит да променят трупаните с векове предразсъдъци към хората с цвят на кожата, различен от белия. Начело на триото е виртуозният пианист Дон Шърли, а „Зелената книга“ е специален сборник с хотели и места за хранене и забавление, които са безопасни за афроамериканци. По време на това турне пред очите на зрителите се ражда една сърдечна дружба между Дон (удивително превъплъщение на Махершала Али) и шофьора му Тони (прекрасен Виго Мортенсен), която продължава в реалния живот за прототипите на главните герои до 2013 година, когато Дон и Тони си отиват от този свят в рамките на няколко месеца.

„Уникално е усещането, наистина,“ казва българския актьор Димитър Маринов, който изпълнява ролята на руския виолончелист Олег в „Зелената книга“ - и гордостта, че си свършил добре работата си и тази работа е оценена… Стъпвайки на червения килим в Холивуд с такъв филм искам да заявя на всички свои колеги и приятели, че светът на изкуството е за всички и има място за всички. Ако си достоен, можеш и искаш – пробвай! Няма нищо страшно. Поне 70% зависи от теб!“

„Снимка с Юки“ на Лъчезар Аврамов е създаден по едноименния разказ от сборника на Мирослав Пенков „На Изток от Запада”, излязъл през 2011 година първоначално в Съединените щати. Сценаристи са Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов, а продуценти - „Чучков брадърс”, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“ и БНТ. „Снимка с Юки” е и първата българска копродукция с Япония, в лицето на Wa Entertainment. В главните роли са Руши Видинлиев и Кики Сугино.

Сюжетът разказва за Георги и приятелката му Юки, която е японка. Двамата се запознават по време  на емигрантския си живот в Канада. След много опити да имат дете, те се решават на ин-витро процедури, като избират да се подложат на манипулацията в България. За да осигури спокоен живот на Юки, Георги я води в къщата на баба си и дядо си на село. За нещастие там двамата стават участници в нелеп пътен инцидент. Трагедията и последиците от нея преобръщат живота им - Георги и Юки ще трябва да намерят отговори за бъдещето си заедно…

Основната цел на Лъчезар Аврамов при адаптирането на разказа на Мирослав Пенков е да преведе на езика на киното „необикновеното чувство за детайл, меланхоличния ритъм и прекрасното повествование от литературния първоизточник”.

Новият филм на немският режисьор Файт Хелмер – „Сутиенът“ също ще бъде представен специално от режисьора и две много познати и любими лица на българските киномани – сръбския актьор Мики Манойлович и талантливата Ирмена Чичикова, които участват във филма. В новия си филм Хелмер ни отвежда на пътешествие. Машинистът Нурлан кара влак към Баку за последен път, преди да се пенсионира. По пътя през кварталите в града влакът му закача син сутиен от нечий простор. За да избяга от самотното си съществуване, Нурлан тръгва на най-приключенското пътешествие в живота си: да открие собственичката на тази предизвикателна част от женското бельо. Той наема малка стая в Баку и започва своето издирване. С изключителна целеустременост Нурлан чука на всяка врата по пътя на влака. И докато жените, които среща, имат своите причини да го допуснат в живота си, неговият „проект“ не остава незабелязан от съпрузите им. Колкото по-трудно става, толкова по-изобретателен и непримирим става Нурлан, за да убеди всяка жена да пробва сутиена.

Осмият пълнометражен филм на турския режисьор Нури Билге Джейлан „Дивата круша“ също ще има своята специална ПРЕМИЕРА пред пловдивската публика. Гости на прожекцията на филма в Града под тепетата ще бъде една от звездите на филма Хазар Ергючлю, заедно със Стефан Китанов – копродуцент на филма от българска страна и директор на София Филм Фест.

Творбата беше представена премиерно в основния конкурс на Кан през 2018 година и бе приета изключително топло от публиката и критиката. Филмът разказва историята на младия Синан, страстно влюбен в литературата, чиято мечта е да стане писател. След завръщането си в своя роден град в Анадола, той се опитва да намери средства, с които да издаде книгата си, но е преследван от различни проблеми, включително и дълговете на баща му… Съдбата често си играе с хората и обича да поднася изненади…

„Дивата круша“ е нежен, човечен и изящно заснет филм, с великолепна актьорска игра, дело на турския майстор на киното Нури Билге Джейлан, носител на „Златна палма“ – творбата е издържана в присъщия му философски, леко тъжен и изпълнен със специфично чувство за хумор стил, който е неподражаем и истински магнетичен.“ Питър Брадшоу, The Guardian

ОЩЕ акценти от програмата:

„Мистър Джоунс“ на изключителната полска режисьорка и сценарист Агнешка Холанд е вдъхновен от историята на британския журналист Гарет Джоунс (1905-1935), чиито репортажи за Съветския съюз от 30-те години на миналия век разкриват ужаса от глада и геноцида в Украйна, въпреки опитите на правителството и други репортери да го накарат да мълчи.

Гарет Джоунс става известен с това, че е първият чуждестранен журналист, интервюирал Хитлер след назначаването му за канцлер през 1933 година. Докато работи като съветник на прочутия британски политик Лойд Джордж, той започва да търси следващата си голяма история. Навсякъде се говори за съветската „утопия“. Джоунс иска да разбере как Сталин финансира бързата модернизация на Съветския съюз на фона на световната икономическа криза и решава да направи интервю с него. Напуска правителствения си пост и заминава за Москва. Оказва се, че реално случващото се е строго прикривано от официалната власт. Джоунс разбира за масовия глад, станал известен в историята като „гладомор“. Тайно заминава за Украйна и става свидетел на ужасяваща реалност за изтребването на милиони хора…

Носителят на Златна палма ’18 „Джебчии“ на Хирокадзу Корееда също ще бъде част от програмата на 14-тия София Филм Фест в Пловдив.

С най-новия си филм Хирокадзу Корееда доказва изключителното си майсторство на разказвач, а журито в Кан 2018 му присъди най-престижната награда. „Джебчии“ е истински обединител – много рядко може да се наблюдава единодушие по адрес на творба на Седмото изкуство в „лагера“ на кинокритиците, които пишат за всички авторитетни международни медии. Variety, The Guardian, Screen International, Los Angeles Times, The Telegraph са само част от изданията, които го оценяват с възможно най-високия брой точки. Премиерата на „Джебчии“ беше през месец май 2018 в Кан, където филмът безапелационно получи голямата награда „Златна палма“, присъдена от журито с президент Кейт Бланшет.

„Джебчии“ е филм за едно семейство, което преживява като крадци на дребно. Въпреки обстоятелствата, които са ги принудили да връзват двата края на ръба на бедността, те приютяват едно малко момиченце, изоставено в студа. Всички са задружни и щастливи, ала непредвиден инцидент разкрива тайни, които поставят на изпитание връзките между членовете на семейството…

„Златната ръкавица“ – провокативният нов филм на добре познатия у нас Фатих Акин, създаден по роман бестселър, е друго интригуващо заглавие от програмата в Пловдив. Филмът проследява истинската история на Фриц Хонка – физически и психически увреден сериен убиец, който убива жени в квартал в Хамбург между 1970 и 1975 г. Хонка избира жертвите си в бар на име „Златната ръкавица“ (Zum Goldenen Handschuh), където той е чест посетител. Акин споделя, че въпросният сериен убиец е живял само на няколко преки от улицата, на която самият режисьор е израснал.

След разнопосочните реакции, последвали премиерата в Кан, които едва ли изненадаха почитателите на изкуството на талантливия провокатор в киното, най-новият филм на датчанина Ларс фон Триер е на път и към пловдивските си фенове.

„Къщата, която Джак построи“ е психологически хорър, проследяващ 12 години от живота на интелигентен и талантлив сериен убиец в САЩ, щата Вашингтон, през 70-те и 80-те години на миналия век. Джак разказва историята от първо лице, като в този период започва да се трансформира от обикновен човек в безжалостен убиец. Той много обича да убива хора, няма някаква особена техника, нито предпочитания към определен тип жертви. Просто убива, често експериментира и което е най-шокиращото - подхожда към убийствата като към произведения на изкуството. Колкото повече полицейският обръч около Джак се затяга, толкова по-големи рискове поема той по пътя на своето „изкуство“ с цел да постигне съвършенство. Филмът е разделен на пет части, проследяващи какво се случва в мисловния свят на Джак, докато се превръща в това, което е.

В главната роля на Джак е Мат Дилън, брилянтен в превъплъщението си. Партнират му Ума Търман, Бруно Ганц, Софи Грабьол, Райли Кийоу. Разпространява в България Еуро Филмс, с подкрепата на Програма „Творческа Европа – МЕДИА“.

Ларс фон Триер описва творението си като експеримент, възхваляващ идеята, че „животът е зъл и бездушен“, което се доказвало и от възхода на „Homo trumpus“.

 Това са само част от заглавията на 14-ия София Филм Фест в Пловдив!

Програмата ще продължи от 13 до 24 март, повече информация можете да откриете на сайта - София Филм Фест в Пловдив и в социалните мрежи.