Източник: soscheescho.de
Робърт Б. Фишман

Пловдив ще бъде обявен за Европейска столица на културата през 2019 година. Целта на организаторите е да обединят хората под мотото „заедно“. Докато наскоро обновеният център на града празнува повече от 6000 години история и младите хора уверено градят своето бъдеще в творческия квартал  Капана, в покрайнините на града попада и едно от най-големите ромски гета в Европа.

Със своите 360 000 жители Пловдив е вторият по големина град в страната и най-старият: основан от траките преди повече от 6000 години (някои казват 8 000) на хълм в равнината между Стара планина и Родопите. Тук може да откриете един от най-добре запазените древни амфитеатри в света, римски стадион, стар град с великолепно обзаведени старинни търговски къщи, роми, които живеят в своя си собствен квартал, защото никой не ги иска другаде или самите те искат да си останат там, колоритен и весел квартал на изкуствата и много специален, спокоен начин на живот, наречен айляк.

Айляк: Всичко е наред

Неделя сутрин. Слънцето къпе творческото кътче Капана в златна есенна светлина. Собствениците на баровете изкарват и подреждат столовете навън. В баровете „Котка и мишка“ и в съседния CU 29 с малката художествена галерия, кафе машините  съскат. Първите клиенти вече седят отвън на кресла, столове и дървени пейки. Лекият вятър си играе с цветните флагчета, които, опънати като струни, трептят над калдъръмените улички. Дзен моментът: Всичко е наред.

Прочетох за айляка, специалния начин на живот в Пловдив, в една статия на американския канал CNN. Авторката го описва като „спокоен и неподвластен на цялото забързано ежедневие.” „Да”, отговаря Веселина на моя въпрос за същността на айляка, „Доста добре описано”, особено сутрин в Капана тя се чувства точно по този начин. 33 – годишната маркетинг специалистка работи за “Lost in Plovdiv”, онлайн дигитален пътеводител. Както почти всички млади хора тук, тя говори свободно английски. Много от тях са учили или живели в чужбина. Сега голяма част се връщат обратно.

Предприемаческият дух

„Тук има толкова много възможности” – казва ми Вера. На уебсайта си „Зелена революция” тя продава продукти, които не замърсяват околната среда: многократни сламки, изработени от метал, натурална козметика и четки за зъби от бамбук, които тя сама изработва. България е „идеална за стартиращи фирми“, ентусиазирано разказва младата жена, която е изучавала връзки с обществеността в Англия и след това се е завърнала в родината си. Навсякъде имате на разположение бърз интернет. Данъците са ниски. Тъй като никъде не можела да намери органичен почистващ препарат в стъклена опаковка, тя решава да попита своя позната дали могат да произведат нещо подобно.  Междувременно двете вече работят добре заедно и са станали близки приятелки. „Това, което не намираме, правим сами“, обяснява Вера.

Оптимизъм

Тя взаимства бизнес идеята си от Индия, където известно време е прекарала на доброволческа служба в био-вегански лагер. Тук в Пловдив, с този свой опит, тя успява да си създаде работа, която й дава „смисъл“.

Предимно в Капана срещам много изпълнени с оптимизъм хора, които са взели живота си в своите собствени ръце.

През 2012 г. градът решава да съживи полуразрушения и почти изоставен бивш занаятчийски квартал в единия край на центъра на града. Общината започва да преотдава свободни помещения в дву- и триетажни къщи за една година безплатно на желаещите предприемачи. Много от тях ги реновират и откриват заведения, клубове, ресторанти, снек барове, бутици или магазини за нетрадиционни сувенири. Концепцията работи. Капана е пълен през уикенда. Хората идват дори от София за пазаруване, купони, почивка, музиката и заради изкуството. Например, Велизар отваря бар с помощта на родителите си, в който възстановява мазето и го превръща в галерия. Той умишлено не организира много изложби. Излага  по стените единствено картините, които самите творци му носят.

Пловдивското състояние на духа

Освен изкуството, музиката също привлича посетителите в Капана. Точно на входа на творческия кварта Ася успява да изпълни мечтата си: Ентусиазираната суинг танцьорка оставя добре платената си работа като адвокат в София, за да отвори първия суинг бар в града. В стилното и модерно помещение, декорирано с много дърво и стомана, нейният екип сервира коктейли, забъркани по оригиналните рецепти от САЩ. Въпреки че никога не пия коктейли, трудно ми е да не си поръчам трета напитка. Ася организира ежегодния суинг фестивал, който събира повече от 800 гости и вече е част от официалната програма на  „Европейска столица на културата“. Всеки четвъртък тя кани почитателите на жанра на Swing Dance Night в бара си: „Хората често са толкова развълнувани, че продължават да танцуват на улицата“, разказва организаторката.

Тайната на айляка

Разбира се, питам и нея за тайната на айляка. Произходът на думата е турски, където има много значения. „Това е състояние на духа, характерно за Пловдив“ отговаря Ася. „Достигаш го, когато правиш нещата, на които си се посветил, със спокойствие“: отпускаш се в това, което вършиш и се оставяш да те залее като поток. Тя намира това състояние в суинга.

Нов повод за градска гордост

Пловдив се е променил след избирането си за Европейска столица на културата преди четири години към по-добро: „Хората обновяват и украсяват домовете си“, възторжено обяснява жена с дълга тъмна коса и яркочервени устни. „Навсякъде се отварят заведения и магазини.“ Има все повече културни събития и местните жители са придобили по-голямо самочувствие. „Те вярват в себе си и в своя град“. Новата гражданска гордост направи Пловдив по-колоритен и жив.

Точно зад ъгъла в най-стария бар в квартала, в който се предлагат повече от 100 вида бира, намирам и Иво. Той, освен бара, управлява и онлайн местен вестник със свой колега. Отношението му към айляка ми изглежда скептично, „ Нямам време” , обяснява той и се втурва към следващата си среща: Няколко човека спонтанно насрочват демонстрация. Един министър е направил пренебрежителни забележки относно самотните родители и жените. Младите хора не искат да приемат това.

Гражданското общество в мрежата

Постепенно в българските градове възниква гражданско общество, което не позволява да бъде манипулиранот от често корумпираните политици.

В Интернет намерих Веселина, Вера и още много други.

Чрез Facebook те обменят идеи, помагат си и организират съвместни екскурзии или вечери в заведения. Бях приет с едно кликване. Мнозина искаха да ми разкажат за живота в техния град и да ми покажат любимите си места.

Да почувстваш града отгоре

Например, Дилян предпочита да се разхожда пеш по тесните улички на Стария град до Римския амфитеатър. Зад белите мраморни пейки на театъра, вкопани в камъка, залязващото слънце облива вътрешността на града в златисто-жълта светлина. Авторът на пиеси и  къси истории ми разказва какво да гледам в далечината, въпреки че е почти сляп. „Различавам само светло или тъмно. Усещам вятъра и чувам звуците на града. ” Едно от неговите стихотворения е написано тук. Той го чете на глас, спира между пейките, и се наслаждава на прохладния вечерен вятър. На 25-годишна възраст той е  избран за младежки делегат на България в ООН,често лети  до Лондон и Ню Йорк и дори се среща с генералния секретар на ООН.

По неравния път през изключително разбития стар градски тротоар със стърчащи до 20 сантиметра камъни го съзира и приятелката му. Двамата са отличен екип.

Михаела също успява да превърне страстта си в кариера. Нейните весели и цветни снимки от Пловдив, направени с мобилен телефон, се приемат наистина добре Instagram. Приятелите ѝ  дали идеята да разпечата снимките на дървени дъски, хладилни магнити и като пощенски картички. Наема малък магазин в Капана с брат си Петър. Там те продават картини и други сувенири. Петър обича родния си град като много други тук. Въпреки че му предлагат място в университет в Германия, той решава да остане. „Трябва да ходя редовно по улиците на стария град и се нуждая от пловдивския начин на живот“, казва силният млад мъж. Айляк е за него, както и за сестра му, спокойствие, мир и свободно време.

Изграден на хълмове като Рим

Фотографът Михаела намира вдъхновение в Капана, Стария град и планината. Пловдив, който е построен върху седем хълма, предлага много места за наблюдение, откъдето местните жители се наслаждават на залезите над покривите на града. Придружавам Михаела до любимия й  Данов хълм. Преминаваме през наскоро ремонтираната пешеходна зона покрай статуята на Мильо: „Пловдивски оригинал“, обяснява Михаела. Всеки го знае тук, винаги е бил там, винаги приятелски настроен, макар и да не чува много добре. Затова и усмихващата се фигура държи ръка над ухото си.

Зад него се простира път измежду обикновените къщи от началото на 20-ти век в провинцията. На върха на павираната наблюдателна платформа  има стара, измазана в сиво постройка с предавателна кула. Михаела използва мобилния си телефон, за да снима гледката над червените покриви на центъра на града до  Родопа планина. От другата страна можете да видите обходите с поглед пешеходната зона чак до ядрото. Съвсем тихо се долавя шума на трафика. Вятърът прошепва в цветните есенни листа на дърветата, а слънцето изчезва зад противоположния хълм Альоша. На върха му е разположен огромен съветски войник. Пловдивчани искат да запазят паметника от времето на социализма. Долу в града, в подножието на Дановия хълм, още остатъци от следвоенната епоха очакват своята съдба.

Разрухата на Космос

След като толкова много хора ми разказаха за легендарното кино „Космос“, вече гледам към тайнствената сграда, която се намира в близост. Истинска социалистическа бруталност в най-автентичния си вид: 2 и 3-етажни бетонни плочи със стъклени фасади и бяло-сиви орнаменти, от които мазилката се разпада. Вътрешността се състои от просторно помещение с широко, извито стълбище. За съжаление постройката е затворена за посещение.

Не само Пловдив се бори с наследството на „реално съществуващия социализъм“. Дори и за  големия блок, в който се помещава пощата зад кметството, не се знае в какво ще се превърне. В комплекса има няколко магазина, поща и голямо като фитнес зала фоайе. В бледата светлина на стъкления покрив две палми са оцелели в бурните времена, поставени пред запълващата цялата стена абстрактна мозайка.

Много малко пловдивчани искат да си върнат Червената диктатура, въпреки че (официално) по това време е нямало никаква безработица. След 1989 много от хората на властта за „завзели” предишното национално имущество. Обикновените хора са останали с празни ръце.

Тези, които са на ръба, и не се виждат

Горчилка е оставила „повратната точка” и у ромското население, което преди е получавало поне някакъв вид работни места. Те поне им давали представа какво би могла да означава интеграцията в обществото. Този тип работни места вече отдавна са изчезнали.

В упадъчния панелен квартал Столипиново в покрайнините живеят повече от 50 000 от така наречените цигани. Немски колега  участва в учебна работилница в покрайнините на квартала от 1990-та година, където жените  се учат да шият. С удоволствие приемам поканата му да я посетя. Ръководителят на проекта Мария, стройна, енергична жена, около 40-годишна, ме взима от уговореното място с едно древно Пежо. „Има си собствено мнение“, казва тя, докато се опитвам да наглася пътническата седалка. Нямам шанс.

Пътуваме по шест лентов булевард на североизток, докато стигаме пред ръждясала порта. Един охранител ни поздравява и отваря вратата. Вътре има разположени сиво-кафяви бетонни кубчета по цялата трева. Районът е избран да бъде постороен точно преди завой, което е удобно, особено за хората с увреждания, които живеят и работят тук. По дълги коридори стигаме до голяма класна стая с около десет шевни машини, на които седят шест млади жени. Те говорят и се шегуват на напълно чужд език, който звучи като турски. Български, повечето от тях, едва говорят. Малко несигурно, гледам в приятелски настроените, кръгли лица. Техните желания звучат скромно за мен. Те искат да се изучат на професия, да намерят работа и да печелят собствени пари.

Да шиеш за по-добро бъдеще

На въпроса дали семействата им в края на месеца имат достатъчно пари за храна, някои засрамени поклащат отрицателно глава. Повечето мъже се захващат с работа, където има, справят се с всякакви неща, работят в сметосъбирането или в почистването на улиците с машини. Докладите сочат, че до 80% от ромите в Столипиново не могат нито да четат, нито да пишат. Мария ми казва, че има много кандидатки, които искат да преминат през шестмесечното обучение за шивачки. Често обаче мъжете настояват, че „техните“ съпруги трябва да стоят у дома си. Не ми е позволено да снимам амбициозните шивачи. Мъжете им могат да ги набият заради това. Моят колега Мирко, който ме свърза с Мария, ме уверява, че обучението „Шиене за бъдеще” може да предостави на всички успешно завършили го, работа на първичния пазар на труда. Това е уникално в България. Текстилните компании вече чакат следващата реколта курсистки. В противен случай, няма да могат да получат пари от държавата или от общината.  Безвъзмездните средства от Европейския съюз се отпускат само на тези, които имат и свой собствен принос. Общината е предоставила само сграда за бъдещите шивачки без наем. Тя е трябвало да се реновира със собствени средства. Обучаващите се получават средно около 80 франка месечно. Ръководителят на проекта, материалите и учителите по проекта също изискват средства за разплащане.

Обратно в центъра на града питам дали познават някого, който може да ме придружи в Столипиново. Нели организира проекти в ромското селище чрез фондацията  за Европейска столица на културата. Тя е израснала в една от панелните сгради в края на квартала. Там живеят предимно етнически българи. Заедно започваме нашето пътуване. В западната част на ромското гето мъжете поправят стари коли на калния път. Други продават домакински стоки на тротоара или в малки магазини. В България има популярни малки павилиони, които предлагат всичко – от цигари, бисквити, вода, бира и евтини вина до тоалетна хартия за ежедневна употреба.

Да оцелееш, докато не дойдат от общинските служби

В самия край на квартала собственоръчни направени колиби от грубо издялани тухли, дърво, гофриран метал, пластмасови остатъци и ламарина едва устояват на дъжда: незаконни конструкции, които жителите са принудени да събарят отново, за да може после да ги възстановят възможно най-бързо.  Мнозина не смятат, че се нуждаят от разрешително за строеж или нямат пари за това. Много хора носят вода от близката река. Електричеството се подава от един от околните високи блокове. На пътя има планини от боклук. Между тях децата играят. Един човек на 40 години ни заговаря: „От Германия?“ Той скоро се е завърнал, след като е бил да си търси работа в Рурската област – „ Всичко тук е объркано: няма пари, няма храна, няма пиене, няма работа” – казва той.

Всичко е нормално

Нели ме завежда до нещо като арт стадион на единия край на селището. Там жителите празнуват пищни сватби. Много момичета все още се женят от родителите си, когато са на 12 или 13 години. На 18 години някои вече имат три деца. В такива семейства образованието често се пренебрегва. От Столипиново оставам с най-разнообразни впечатления. Има по-богата зона, където главите на клановете си строят къщи, но и порутени панелни сгради от началото на 70-те години. Някои апартаменти нямат дори прозорци.

Нели си спомня за детството си през 90-те години. Нито тя, нито родителите й са имали проблем с ромите. – „Те бяха нормални съседи, като всички останали”.

След седмица напускам Пловдив със смесени чувства. Отдадените млади хора в Капана ме вдъхновиха с нетърпението и оптимизма си, а впечатленията ми от Столипиново ме депресираха. Българската политика се прави в София, далеч от проблемите в страната. На място все повече хора се ангажират с идеята за по-добро съвместно съжителство, което най-вероятно е причината за ораганизирането на гражданско общество и е допринесло за успешното презентация на културния капитал на Пловдив. Това дава надежда.

Информация за Пловдив:

Постепенно градските туристи откриват втория по население град в самия център на България. Все още тук не може да се отдадете на обичайните организирани обиколки по кръчми, екскурзии с велосипед, тематични турове на града и други събития за туристи. Ако желаете, можете да се присъедините към безплатната пешеходна обиколка пред кметството: freeplovdivtour.com. През 2019 г. Пловдив е избран да носи титлата Европейска столица на културата. Под мотото „Заедно“ на разположение е обширна културна програма www.plovdiv2019.eu. Градът очаква повече от два милиона посетители.

Tourist-Info Plovdiv

Tourismusportal Bulgarien

Eurolines Busse nach Sofia

Пристигане:

С полети с wizzair или (през лятото с) Ryanair от Fra-Hahn директно до Пловдив. Освен това, България Ер лети всекидневно към България. От Летище София (Забележка: Повечето „бюджетни авиокомпании“ кацат на  построения през 1949, но до голяма степен запазен в първоначалния си вид стар терминал) е приблизително 130 км до Пловдив. От централната автогара в София (с разписание и на немски) автобусите на Хебросбус се движат за 2 часа до Пловдив.

От централната автогара има автобуси по линии до Германия (например Фрайбург)  и  Австрия (например Инсбрук).

(По-бавните) влакове може да намерите от централната жп гара и с тях да стигнете директно до Пловдив.

Блогове за Пловдив

Пловдивският дигитален пътеводител Lostinplovdiv със собствен блог  за всичко  полезно в  града и Madamebulgaria с някои статии, които са конкретно от и за Пловдив.

Пловдив Капана

Градът превръща бившия занаятчийски и пазарен район Капана в творчески квартал. Името напомня старата турска дума за пазар, но и за „капан“, защото лесно може да се изгубите в тесните улички. След като Капана дълго време се е състоял от до голяма степен празни и пустеещи къщи, през 2012 г. от общината, предлагат на  стартиращи фирми, художници и други артисти да използват пространството за магазини и ателиета. Улиците на Капана се превръщат в пешеходна зона. Младите хора откриват множество барове, кафенета, кръчми, галерии, художествени студия и самостоятелни магазини.

Пловдивският айляк

Отпуснете се, вие сте в Пловдив. Твърди се, че хората тук имат свой собствен вътрешен мир. Перфектното състояние на спокойствие,мир и радост от живота е айляк. Името на специалното чувство на живот в Пловдив, което представялва един вид концентриран върху спокойствието  дзен момент в ежедневието, идва от турския айлък, който може да се преведе в тесен смисъл  като „безсмислен“, а в по-широк като  „лентяйстване“. Дали това е отдих или безделие?

Пловдивската пешеходна зона Княз Александър Първи:

Със своите 1,75 километра се предполага, че това е най-дългата пешеходна зона в Европа, започваща от старата огромна пощенска станция от социалистическото минало, преминаваща през около 120-годишното кметство и стигаща до река Марица. Наред с постсоциалистическите сгради съществуват множество къщи от всички стилове от края на 19 и началото на 20 век, включително класицизъм, сецесио и ар деко.

Под пешеходната зона има 240-метров римски стадион. Арехеолозите са разкрили началото му от площада пред величествената турска джамия и края (близо до кметството). По-нататъшните разкопки са скрити (но свободно достъпни) срещу клона на H&M и под търговския център Excelsior.

Старият град на Пловдив:

Пловдив е един от най-старите населени градове в света. Първите селища са се образували тук още преди повече от 6000 години. Траки, гърци, римляни, турци, арменци, евреи и много други народи са оставяли своя отпечатък.

Улиците на стария град са настлани с  груба калдъръмена настилка от сурови камъни от предишни векове. Къщите на търговците и тютюнопроизводителите от времето на Възраждането на България (след края на османското владичество през 1878 г.) са прясно възстановени и боядисани в синьо, червено, кафяво или бяло. Някои от тях могат да бъдат посетени.

Собствениците са превърнали някои от старите къщи в хостели и хотели. Някои галерии са се преместили. Съвет: Струва си да посетите богато озеленените градини, особено през лятото, където разходката би била разхлаждаща.

На улицата на занаятите много ковачи, художници и други занаятчии са отворили студиа. Някои, като тъкачката Слава Балджиева (ул. Съборна 61, тел. +359 878341263, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.) предлагат въвеждащи курсове в техния занаят.

Римският Амфитеатър на Пловдив:

Пловдив се е наричал Филиполис, когато римляните са построили тук през II в. един от най-добре запазените амфитеатри с около 5000 места, разположени в полукръг. Тук може да гледате много концерти, оперни представления или просто да се наслаждавате на залеза над града, противостоящите тепета и Родопите.

Пловдивската площадка за наблюдение Небет тепе:

Една от най-добрите гледки към града на лъчите на залязващото слънце предоставя хълмът с неговите римски и тракийски руини. Тук са открити и следите от първото селище. По-комфортното изкачване е по улиците на Стария град, но може да стигнете и по загадъчните стръмни стъпала от северната страна. През IV век Пловдив се развива оттук като един от най-важните градове в македонското царство.

Пловдивски етнографски музей:

Вторият по големина музей на културната история в България си заслужава напълно  мястото главно заради своята архитектура. Изложбата се намира в богато украсената Куюмджиева къща от възрожденския период в края на 19 век. Тя показва културата на траките (предци на днешните българи и източник на “национална идентичност” днес), както и  ежедневието след освобождението от османско владичество.  Всеки 1-ви четвъртък на месец има ден с безплатен достъп.

С най-добър изглед към центъра и Стария град са отсрещно разположените Данов хълм, Альоша (с огромната статуя на съветския войник) и Младежкия хълм на югозапад.

Малката базилика на Пловдив:

В подножието на стария град (бул. Княгиня Мария Луиза 31 А) археолозите са открили една от най-старите църкви в света от V век. В сградата на модерния музей над нея са разположени оригиналните подови мозайки и вграденият в пода шрифт.

Време навън:

Капана:

В Капана има заведения и барове за почти всеки вкус. Особено от четвъртък до събота в много от тях може да слушате музика на живо. Някои от най-препоръчваните са  Bee Bop Café (джаз) Fargo, Найлона или Петното на Роршах.

Бившият адвокат Ася Владимирова сбъдва своята мечта с отварянето на Gingertale. Тя е толкова запалена по суинга, че напуска добре платената си работа в софийска адвокатска кантора, за да открие в Пловдив бар в стила от 20-те години.  Всеки четвъртък от 21:30 ч. може да се отдадете на вечер, изпълнена със суинг и танци.

Пловдивските пазари:

Особено по време на прибиране на реколтата пазарите са препълнени с пресни плодове и зеленчуци: домати, ябълки, сочни круши, пъпеши или билки от близките планини: в мекия климат на региона всичко процъфтява. За торове и пестициди много дребни фермери нямат пари. Така че техните продукти често са „органични“, дори и да не ги наричат така. На пазара продуктите са по-свежи и значително по-евтини, отколкото в супермаркетите. Например, можете да си купите един килограм домати за по-малко от франк. В миналото седмичните пазари се редували последователно в различните квартали на града. Така че все още има понеделник-вторник, … събота пазар. Струва си да се разходите и да обиколите всеки един от тях.

Пари:

България е член на Европейския съюз, но има своя валута, която е запазена и обвързана с еврото. За 1 евро получавате 1.96 лева. Можете да обменяте в някое от многобройните обменни бюра, които са публикували курсовете си. В града обменът е по-евтин, отколкото на летището. Банкоматите приемат обичайните карти. За Централна Европа България е евтина. Покупателната способност на едно евро е почти два пъти по-висока от тази в Германия. В замяна заплатите в България са ниски. Официалната минимална работна заплата е 510 лв. / месечно.

В Пловдив има много приятелски настроение и желаещи да помогат експати от цял свят, събрани във Facebook.

Столипиново в Пловдив:

Кварталът е дом на едно от най-многобройното ромско население в Европа. Тъй като много жители са имали лош опит с чуждестранни посетители, непознати не са непременно добре дошли там. Особено туристите, които снимат, бързо стават недолюбвани. От друга страна, тези, които проучват квартала с местните жители, обикновено ще се срещнат с приятелски настроени хора.

Пловдивските роми:

През Средновековието ромите (ром = човек) вероятно са дошли от Индия в Югоизточна Европа, където много от тях са останали. Като номади (цигани) те се скитали из селските райони с каруци и живеели главно от занаяти и търговия на дребно, които отдавна са престанали да хранят някого.

Днес около 12 милиона роми живеят в Европейския съюз, повечето от тях на Балканите. Предразсъдъците за т. нар. цигани са еднакви навсякъде: ромите са „мързеливи и мръсни, пият и крадат“. Въпреки милионите програми на Европейския съюз, интеграцията на най-голямото малцинство в Европа едва ли напредва. Всеки, който успява да говори с тях, получава по-нюансирана картина: тяхната „култура“, която е несъвместима с европейските обичаи и ценности, е порочен кръг на бедност и липса на образование, особено в Източна Европа. Според проучване от 2016 г. в България 86% от т. нар. цигани живеят под прага на бедността, 30% в абсолютна бедност. Продължителността на живота на ромите е 10 години под средната за страната.

Шиене за бъдеще:

В „ Шиене за бъдеще“ жените от ромската общност в Столипиново се обучават как да шият на дарени стари шевни машини. „Гарантираме на всеки завършил постоянна работа на първичния пазар на труда“, обещава немският журналист Мирко Шваниц, който подпомага изграждането на обучителния център и продължава да го подкрепя. Компаниите се обединяват, за да наемат шестмесечните курсисти. Докато компаниите търсят квалифицирани работници, девет от десет ромски жени в България нямат професионално обучение. 70% са безработни, много от тях трудно могат или не могат да четат и пишат. У дома те говорят собствена микс от турски, български и ромски. В училището те също учат български език, от който се нуждаят за трудовия живот. Допълнителна информация за нуждата от  дарения може да намерите  на името на Zukunftsnäherei на betterplace.org

Музика вместо улица

Проектът „Музиката вместо улицата“, който позволява на ромските деца да получават уроци по цигулка в класическата музика, залага на съвсем различен подход. Музиката отваря сърцата и дава на младите хора усещането, че могат да постигнат нещо и да впечатлят положително другите. Само силните, самоуверени деца имат шанса да излязат от цикъла на лошото образование, лишенията и изключително авторитарните, често необразовани семейства. В крайна сметка, от 30 участници в програмата, шест са успели да влязат в една от най-взискателните български музикални гимназии. Повече за този проект може да намерите и разберете на bestplace.org.

Повече информация за ромите на: Европейския център за правата на ромите

Колегите от единствения дигитален двуезичен гид под тепетата Lost in Plovdiv публикуваха кои са най-четените статии през 2018-а година.

Ще се изненадате ли какво е вълнувало гостите на града и пловдивчани през последните 12 месеца?

Отмина още една година, в която нашият екип работеше неуморно и се „губеше” из малките улички в града под тепетата, за да открие онези скрити местенца, които ни вдъхновяват. А какво търсехте вие, нашите читатели, може да разберете в редовете по-долу в нашата класация, която вече втора поредна година очертава всички горещи теми в Пловдив.

Започваме отзад напред с 5 прилики между Пловдив и Рим, които макар и написани без особени претенции, се превърнаха в широка тема за дискусии. Не знаем дали Пловдив прилича на Рим или италианската столица на Европейската столица на културата 2019, но ние сме тотално пристрастни и смятаме, че по нищо не отстъпваме на атмосферата, която Рим носи.

Деветото място си делят две статии, които презентират новите места от 2017-а и 5 нови заведения, отворили врати в самото начало на 2018-а година. Това е тема, която обещаваме да продължим съвсем скоро, тъй като очакването от големия туристически поток покрай годината на Пловдив, се превърна в мотивация за откриване на най-различни бизнеси. Как иначе Пловдив би се озовал с цели 4 места за бургери в рамките на три малки улички в квартал Капана?

Немалко четения отбелязаха и нашите 7 причини да останем в Пловдив. Признаваме, че бяха субективни, но са истински. Защото всеки един от нас е направил своя съзнателен избор да остане тук и да работи за родния си град, да го превърнем в хубаво място за живеене и туризъм, където не само ние, но и посетителите да се чувстват у дома си.

Оказа се, че обичаме и да пътуваме извън града, и да ”бягаме” поне за уикенд или ден от натоварената обстановка. 3 места на 30 минути от Пловдив е за всички вас, които желаете да се насладите на малко спокойствие, зеленина и тишина.

А когато търсите място за хапване извън централната градска част, задължително погледнете Ресторанти извън центъра, където ви разкриваме някои заведения, които макар и не толкова популярни, определено заслужават вниманието ни.

Преполовяваме класацията с Къде е най-вкусният хляб в Пловдив, защото никой не е по-голям от хляба. Там, където отдалече се носи уханието и ни връща в детските спомени, когато се редяхме на опашки пред фурните и го получавахме не опакован в целофан, а парещ и завит в хартия.

Четвъртото място отреждаме на шеговитото ни сравнение със София. Дали Пловдив и София са като Графството и Мордор е въпрос, на който могат да ни отговорят не само почитателите на Властелинът на пръстените. Закачката между пловдивчани и софиянци не е отскоро, но е факт, че през уикендите столичани често се радват на бохемската атмосфера на града на седемте тепета.

Бронзовият медал е за едно заведение, което ни пренася директно в Италия. Osteria Rosmarino често е наричана малката Италия в Пловдив и най-вероятно това изобщо не е далеч от истината. В остерия Rosmarino храненето е превърнато в цял ритуал.  Когато влагаш душа и хубави чувства дори в готвенето, хората го усещат с всяка хапка!

Почетното второ място е за 8 стереотипа за Пловдив, които са истина, а може би вие ще имате наум поне още осем. Дали пловдивчани сме айляк, или тук са най-красивите жени, приканваме всеки, който се съмнява – да ни посети и да се „изгуби” в атмосферата на най-стария жив град в Европа.

Златният медал отива при Бар басейн Колибри, които се оказаха истински остров за щури партита в града. Цяло лято забавления и купон го превърнаха в предпочитано място за разхлада и бягство от жежкия Пловдив. Е, към днешна дата мястото е затворено за зимния сезон, но с нетърпение очакваме датата на следващото откриване, когато отново ще ни изненадват с хубава музика и кътче за релакс.

За по-любознателните: може да сравните тенденцията с миналогодишната ТУК.

А коя беше вашата любима статия?

Днес на „Ген. Данаил Николаев” последните мохикани удържат със сетни сили атаката на новите жилищни кооперации (ФОТОРАЗХОДКА)

На кръстника на последния български цар е кръстена еднопосочна улица в самия център на втория по-големина български град, сега на нея живеят двама районни кметове на Пловдив, един настоящ и един бивш депутат

Какво още крие съвременната улица?

Соня Попова

Улица „Генерал Данаил Николаев” опасва северното подножие на любимия хълм Бунарджика. Макар и в самия център на града, тя е една от най-тихите, запазали се от забързаното ежедневие, стари улици в ниското на Пловдив. Разхождаме ви по нея, тъй като на 30 декември се навършват 166 години от рожединето на Патриарха на Българската войска*.

Репортерското ни проучване показа, че малцина от днешните обитатели на централната улица знаят нещо за историческата личност, чието име носи. По-възрастните си спомнят само частта, която касае „пловдивското минало”. А именно, че като командващ голяма част от милицията ген. Д. Николаев по време на военни маневри, на 6 септември 1885 г. отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

В негова чест е наименуван булевард в София, а през 1934 г. село Калъчлий е преименувано в Генерал Николаево. От 1966 г. то е квартал на град Раковски. На кръстника на последния български цар е кръстена еднопосочна улица в самия център на втория по-големина български град, сега на нея живеят двама районни кметове на Пловдив, един настоящ народен избраник от левицата и един бивш депутат националист.

Днешните пловдивчани наричат еднопосочната улица просто „Данаила” и повечето я свързват с несъществуващото вече култово Рокерско кафене.

До днес обаче в самото ѝ началото е запазена една от най-страите фурни за хляб в Града под тепетата, където самуните се правят на ръка, като едно време.  До началото на 70-те години срещу нея имало работеща ковачница.

Каква друга интересна тайна крие съвременната улица? Ще останете изумени…

През социализма, при облагородяване на централния квартал , до читалищетото се изгражда интересна архитектурна група с фонтан. Произведението носи изслючително подходящото име за масто в подножието на хълм – „Дюни”.  Забележителното е, че този фонтан никога не е работел, тъй като при проектирането не бил съобразен с В и К- мрежата. Днес Дюните са притегателно място за игра на децата и вечерни сбирки на тийнейджърите от квартала.

Сред старите соц гордости на квартал е бил и Винзавода, ето как изглежда днес.

За времето на модерната демокрация ул.”Ген. Данаил Николаев” може да се похвали с първите паркинги в града по новата наредба на общината, станали популярни с наименованието „да паркираш за  20 лева под блока”.

На улицата от деца бе изработена първата и единствена в Пловдив 3D пешеходна пътека до училище кварталното онсновно уцилище „Д-р Петър Берон“. То пък е изрисувано с графити по проект.

          Така изглежда днес първата и единствена в Пловдив 3D пешеходна пътека

Хубавото е, че всички в махалата се познават и местните обичат да пазаруват от малките квартални магазинчета, където има всичко. Така общността поддържа семейния бизнес.

Грозното е, че последните архитекктурни мохикани удържат със сетни сили атаката на новите жилищни кооперации…

 * Данаил Николаев е роден на 18/30 декември 1852 г. в Болград, Руска империя (днес в Украйна) в българско семейство, бежанци от Търново.

По време на Руско-турската война е командир на рота от V-а Опълченска дружина в Българското опълчение. Отличава се в боевете Шипка и Шейново. В началото на 1880 г. Данаил Николаев е назначен за командир на I-а Пловдивска дружина и повишен в звание щабскапитан от Руската армия и Източнорумелийската милиция. На 15 ноември 1883 г. е повишен в майор от Източнорумелийската милиция. Като командващ голяма част от милицията по време на военни маневри, на 6 септември 1885 г. отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Кабинетът на Александър Малинов, 1908г. Ген. Николаев е вторият от ляво надясно

След детронирането на княз Александър I Батенберг е военен министър и участва в потушаването на бунтовете на проруските офицери през 1887 г. След избора на Фердинанд I за български княз, Данаил Николаев напуска поста военен министър и е назначен за негов военен съветник (1887 – 1893).

От 1907 до 1911 г. генерал-лейтенант Николаев е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни. През 1907 г. лично княз Фердинанд го награждава с Орден „Св. Александър“ I ст. с брилянти. Като министър на войната, на 22 септември 1908 г. генерал-лейтенант Данаил Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд I за обявяване на Независимостта на България. На 18 май 1909 г. става първият български офицер, получил званието генерал от пехотата (инфантерията). През 1911 г. напуска армията и минава в запаса.  Като старши генерал в Българската армия, на 12 юли 1937 Данаил Николаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.

Генерал от пехотата Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г. в Банкя.

Музикално-биографичният филм за Фреди Меркюри „Бохемска рапсодия“ е най-гледаният филм в арт-киното на Пловдив LUCKY Дом на киното за 2018 година. Биографичният филм превъртя класациите в целия свят, както и в България, но намери своето място и в арт-киното на Европейската столица на културата, където беше и най-посещаваното заглавие за годината, съобщиха оттам за „Капана“.

И ако този факт е очакван, като добра изненада идват данните за българското кино, което има своето стабилно място в класацията. На второ място в класацията е именно наше заглавие – романтичната история, завъртяла се по екраните в началото на годината – „Дъвка за балончета“. „Топ 3“ се допълва от изключително добре приетият от публиката биографичен филм за Пабло Ескобар с Пенелопе Круз и Хавиер Бардем – „Да обичаш Пабло“. Интересно е, че другият филм, тръгнал по българските екрани с тяхно участие, също е сред най-гледаните и с близък резултат в топ 10 – „Всички знаят“. За момента филмът на носителя на „Оскар“ Асгар Фахради е с по-малко зрители от „Да обичаш Пабло“, но той все още се върти по екраните и може да има промяна в резултатите, ако се добавят зрителите от предстоящата 2019 година.

След тях в класацията отново е български филм – „Възвишение“. За него е важно да се отбележи, че неговата премиера бе още през 2017 година – така интересът към него се запази повече от няколко месеца, което е необичайно изобщо за български филм. Малко по-малко зрители, на шесто място, е отново българско заглавие – танцувалният „Привличане“.

На седмо място отбелязваме биографичният „Да обичаш Винсент“, чиято премиера също бе през 2017 година. Уникалната анимация предизвика фурор и продължава да бъде гледана от зрители дори година по-късно. Любопитно е, че друг филм за художника „Ван Гог: Пред портите на вечността“ стана и най-гледаното заглавие на последната „Киномания“ в Пловдив. След „Да обичаш Винсент“ в класацията се подрежда друг наш филм – 8‘19‘‘, който събира шест различни истории от шест различни режисьора. Така, наблюдайки качественото арт-кино в България, можем да видим, че интерес към българските заглавия има, а продукцията действително е стойностна.

Извън тези най-гледани филми с добър боксофис, можем да отбележим и няколко други много добри български филми, които останаха встрани от интереса на широката публика – като „3/4“, „Христо“, „Радиограмофон“ и други. Определено 2018 година ще се запомни с много качествени български заглавия, като е радостно, че част от тях имаха и бокс офис успех и бяха видяни от много българи в киносалоните.

Събарянето на галерията на Дружеството на пловдивските художници на улица „Гладстон“ влезе в класацията на блога WhATA за „Градски бъг на годината“. В сравнение с предходни години, когато Пловдив участва по-активно, този път градът е включен съвсем скромно в номинациите. Тя е част от номинацията „Градски бъг“, наречена „Събаряне на архитектурно ценни сгради без статут“, заедно с още два подобни примера – ресторант „Феята“ в София и т.нар. Къща с кулата в столичния квартал Лозенец.

Безспорен фаворит в категорията „Градски бъг“ са ремонтите по столичната улица „Граф Игнатиев“. Свързаната с улицата тема за пространството пред храм „Свети Седмочисленици“ и поставените там плочки предизвикаха бум както в социалните мрежи, медиите, така и в общественото пространство, достигайки до публични акции на недоволни граждани. Ремонтът на култовата софийска улица бе направен изключително некачествено и бе преправян няколко пъти, което предизвика още повече негативни реакции за харченето на публични средства и естетиката на публичните пространства.

Като отделна номинация, отново групова, е свързана с „Ремонтите на централни зони, улици и площади“. Там Пловдив отново намира място, макар и без детайлно описание – скандалите около площад „Централен“. По-предно място намират ремонтите на централния площад на Видин, който, по думите на WhATA, е добре проектиран, но подменен със стандартни бетонни тела в безстилен растер – което се случва често в много градове, както и „посредствени намерения за реконструкции“ във Враца и Шумен, които по мнението на архитектите блогъри ще доведат до същия слаб резултат.

Последният „бъг“ е масовата политика в българските общини да „обезглавяват“ дървета. Коментарът на WhATA засяга цялата страна – Пловдив не пропусна тази тенденция, като тук дори изсичането на дървета предизвика и граждански протести.

Пловдивска нишка все пак има и в положителната категория “Нормалност на годината“. За съжаление нишката е твърде далечна – сред номинациите е успехът на архитектурното студио 8 1/2, което вече работи от чужбина, но преди години бе базирано именно в Пловдив. През 2018 година екипът печели първа награда в конкурс за училище по реставрация в Херкулан. Конкурсът бе обвен от италианска организация и бе концептуален, свързан с училище по реставрация над града Херкулан (едно от римските селища, унищожени при изригването на вулкана Везувий – най-известният унищожен тогава град е Помпей). Сред другите „нормалности“ е подкастът „Градски детектив“, документалният пърформънс на Vox Populi „Което остава“, изложбата „Структури на мисълта“ в галерията на Мария Василева „Структура“, Законът за ограничаване на ограничаване на височинното строителство в София, студентската архитектурна медиа stroiinfo, няколко добри училищни ремонта в страната, както и зоната около Арена Шумен, превърната в качествено оживено пространство след ремонт – не особено атрактивен естетически, според оценкатата на блогърите.

WhATA номинират събития от годината в няколко други категории. Сред тях са нови книги, излезли през 2018 година; „Личност на годината“ – в която има само една номинация, свързана с „Гражданина в социалните мрежи“; както и категория „Сграда на годината“, в която са номинирани необичаен брой много и качествени нови сгради – показател, че всяка година се появяват все повече добри сгради в страната, въпреки многото други негативни тенденции, свързани с публичните пространства.

Всички номинации може да видите от този линк, на който може да гласувате и за вашите фаворити.