Капана.БГ
Млади пловдивски актьори правят премиера на „Потъване”
Спектакълът е представление, откъснало се от класическата рамка, съчетава в себе си фотография, кино и танц
Младите пловдивски актьори Мария Миради и Борис Хаджийски се впускат в предизвикателството да предложат на публиката независим проект без сигурната защита на репертоарния театър. „Потъване” е представление, откъснало се от класическата рамка и разбирането за театър и съчетаващо в себе си фотография, кино, танц и още нещо.
Премиерата на спектакъла е на 14 ноември в културен център „Тракарт”, а от екипа обещават, че след първото завъртане „Потъване” ще се играе в различни нестандартни пространства.
Спектакълът е създаден с много надежда, любов и вяра. Вяра в различното, новото, експерименталното, нестандартното. Искаме да бъдем смели в новото. „Потъване“ е представление за надеждата, страха от самотата, дързостта на любовта и нейната разрушителна сила, страховете, бунта на младите, забраненото и грешното. Ние сме “ стъклена топка „, в която пускаме публиката, пускаме хората в дома ни, в леглото ни, в мислите ни. Комуникираме с публиката с риск да не ни разберат, но с надеждата да ни заобичат, казва двигателят на проекта Мария Миради.
В спектакъла участват Мария Миради и Борис Хаджийски , режисьор е Петър Петров Пепе. Автор на мултимедията е Стойо Петков , а хореограф – Гергана Колева. Музиката е дело на Васил Неофитов и Хипнотик Инк. Текстът е на Мария Миради, която е автор и на сценографията. Плакатът е на Атанас Петков и Илия Янакиев.
Мария Миради е завършила Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в Пловдив. След това кандидатства „Актьорско майсторство” в класа на Иван Налбантов и Стефан Попов в ПУ „Паисий Хилендарски”. Още във втори курс започва да играе малки роли на сцената на Пловдивския драматичен театър редом с големите артисти от трупата. Снима в реклами, филми и сериали. След завършването си влиза директно в Пазарджишкия и в Смолянския театри, където играе в няколко представления. Гастролира и на сцената на Дупнишкия театър с покана да стане щатен актьор в трупата. Успоредно с артистичната си кариера пловдивчанката завършва магистратура „Продуцентство и креативна индустрия” в Софийския университет.
Борис Хаджийски е актьор от трупата на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов”. Играе в няколко представления.
Режисьорът Петър Петров –Пепе дълги години е живял и се е включвал в артистични проекти в Англия. След завръщането си е работил с Мишо Билалов, със Светослав Пеев. В момента снима нов тв сериал „Власт” в България.
Фотография: Атанас Петков – AJ Petkov
Как се трансформира градът от долу нагоре чрез включване на местните жители
Водещи експерти в областта на placemaking-a си дават среща в Пловдив
Качеството на градската среда и оформлението на публичните пространства засягат всички нас като жители. В момента сме свидели на куп от грешни практики, които водят до влошено качество на реализираните проекти и отдалечаване от общата цел – качествена промяна на градската среда. Как това може да се промени?
На 1-ви декември, в Тютюневия град в Пловдив, ще се проведе конференцията „Placemaking Connected“. Събитието е организирано от сдружение “BG Бъди активен” и ще бъде с голямо международно участие, като ще събере експерти от областа на ‘placemaking-a’/мястосъздаването, за да постави начало на създаването на регионална плейсмейкинг мрежа в България.
Теми на срещата са промяната на градската среда чрез метода ‘placemaking‘, ролята на местните граждани и как чрез подход отдолу-нагоре, те могат да бъдат овластени да идентифицират проблемите в средата около тях и да предлагат решения за тях и да работят за реалната промяна на пространствата. „Placemaking connected“ ще представи добри практики, препоръки и план за действие за развитие на средата в квартала в сътрудничество с жителите, бизнеса и местната власт.
Събитието ще бъде част от програмата на европейската ‘placemaking’ мрежа, развиваща обща платформа за професионалисти от целия контитент. Освен това, то ще цели и да отвори дискусията за координирано ‘placemaking’ движение на Балканите за създаване на устойчива и качествена градска среда.
Работата със местни общности е много важна за повишаване на качеството на жилищна среда. Има много причини, поради които трябва да се приеме подход от долу нагоре при изграждането на качествена градска среда. Гражданското участие е незаменим ресурс, който осигурява устойчивост в подобряването на градската среда, възможност за повишаване на инвестициите, както и изграждане и поддържане на партньорски взаимоотношения между Общината, НПО сектора и гражданите.
Събитието ще се проведе на английски език с превод на български.
Събитието ще бъде със свободен достъп, като е необходима единствено регистрация.
Кои са лекторите?
Форумът ще даде подиум на повече 10 лектори, които ще разкажат за своя опит във въвличането на местните жители в трансформирането и поддръжката на градската среда. Конференцията ще предложи серия от теми, специфични сесии, дискусии и работилници, които са базирани на практически опит и успешни проекти в контекста на европейския ‘placemaking’. Част от говорителите, които ще можете да чуете са:
Йерун Лавен & Рене Хойманс (Stipo NL, Ротердам);
Ариадна Мигел Аменгуал (община на Барселона);
Вивиан Доумпа (Stipo Солун);
Рамон Марадес (Марина на Валенсия);
Владимир Ус (Асоциация Оберлихт, Кишинев);
Фредрик Линдстол (Glådstad, Стокхолм).
Общото между всичките участници във форума е, че не само вярват, но и са доказали, че гражданското участие е незаменим ресурс, който може да допринесе за високото качество на градската среда.
Участниците в събитието ще имат възможност да се запознаят с иновативни идеи за трансформиране на градски пространства и възможности за приложение на алтернативния подход ‘placemaking‘. Чрез него вече 2 години сдружение “БГ Бъди Aктивен“, заедно с урбанистите от сдружение “|Не|Формално”, облагородяват публичната среда в редица български градове чрез проекта “_Място“.
“Placemaking connected”- 01.12.2018 г. от 09:00 часа в зала на “Фондация Пловдив 2019“, #СКЛАД на ул. “Екзарх Йосиф“ 16
Събитието ще бъде със свободен достъп, но е необходима регистрация. Повече ТУК
Събитиeто “Placemaking connected” е са част от ключовия проект ФОРУМ 2019, който включва серия от семинари и специализирани срещи с фокус проекта Пловдив – Европейска столица на културата 2019.
Режисьорът и писател Крум Филипов: „Да бъдем стоици като децата, да изиграем злото“
Романът е цялостен, защото е центриран в сина ми Калоян
Трябва да бъдем стоици като децата по много наивен начин и през игра да провалим възможността да останем без избор
Славена Шекерлетова
Новата книга на режисьора и писател Крум Филипов „Синът на авиатора“ вече тръгна към своите читатели. В Пловдив срещата е на 13 ноември, вторник от 19 часа в клуб „Петното на Роршах“.
За романа вече има редица добри и немалко възторжени отзиви, появиха се сравнения с Радичковия стил на писане. Без съмнение „Синът на авиатора“ е един доста различен роман.
„Романът е впечатляващ художествен артефакт. С оригиналния си и неподражаем стил Крум Филипов създава завладяващ свят, обживян от плътни и поетични образи, населяващи териториите на магическата реалност. „Синът на авиатора“ е необичайно и ярко явление, което задава нова посока в съвременната българска литература.“ Това казва за книгата Милко Лазаров - кинорежисьор (режисьор и съсценарист на филма „Ага“, спечелил редица награди, закрил кинофестивала „Берлинале“ - 2018 година).
С Крум Филипов разговаряме малко преди премиерата на „Синът на авиатора“ в Пловдив.
Изглежда много държиш на това общуването да бъде достоверно и изповедно, затова ли и романът се е получил по този начин – автентичен в смисъл на неподправен, изповеден, същински?
Във времената, в които живеем, в които неусетно ни се издърпва черджето на човещината, и то без да разберем какво се случва всъщност, най-важно е да опитаме да съхраним разговора. Романът се казва „Синът на авиатора“ защото вътре в историите…, човек като стигне до тая част ще разбере, че синът на авиатора е всъщност Светия дух. Но е много претенциозно да се казва така книгата. Но духа не е нещо невидимо. Хората го изобразяват като гълъб. Тоест, когато аз и ти говорим между нас въздухът е гълъб. Това е основният, най-важният жалон на тоя роман. Да отбележи, че между теб и мен има нещо трето, което е изключително важно, най-важното. Романът се опитва да даде видимост на това.
Има мнения, че книгата е много различна от повечето романи у нас, че може да се чете и като сценарий и е въздействащ като филмова лента.
Различен е, защото аз съм различен. Хубав лош, това си ти. Хубаво е всеки да върви в дирята си, а не все да се състезаваме и да си подражаваме. Слава Богу, имах възможност да общувам с Юлия Огнянова. Тя казваше: „Това е твоята бутилка, може да не е много голяма, но гледай да я напълниш до горе“. Това е моята бутилка и това, че ти си изпълнил формата е условие за цялостност. Романът е цялостен, защото е центриран в сина ми Калоян. Имах много тежки моменти по време на писането. От година и половина съм без работа и писането беше в кризисни битови условия. Понякога ми се струваше, че това което върша е безсмислено. Божана Апостолова ме подкрепяше много силно с упреци, с шутове, които те изстрелват. Трима приятели са ми как да кажа… съидейници в романа. Много е важно да ги спомена – Милко Лазаров, Атанас Къркаличев и Димитър Сарджев. Те ме вдигаха, когато падах. Милко ми каза нещо много важно тогава. Споделям му веднъж така: „Не върви, не става, зацикли, не мога да му намеря хода, линията“, той ми каза: „Мисли само за Калоян, само за него. Ще дойде един ден, той ще седне на една пейка, ще чете книгата, теб няма да те има и ще разбере какъв баща е имал“. Така е написан романа. Може би затова е толкова концентриран и затова засега отзивите са добри.
„Питал съм се много пъти дали има нещо по-голямо от смъртта и по-голямо от живота. Повече от живота са миговете, когато му се радваме, на самия живот, а по-голям от смъртта е ужасът да си без избор…“. А когато си бил в ситуации без избор, кое те е измъквало от тях?
Това е моята гледна точка. Обаче има и други. Този въпрос ми е любим. Когато снимах филма за Кольо Карамфилов, ето какво той каза: „Небето е по-голямо от живота и земята е по-голяма от смъртта. Те са две диаметрални неща – едното ни прибира, другото ни отглежда. Ние зависим от небето, но се прибираме в земята. Раждането на едно дете побеждава всичко. Когато едно дете се роди, смъртта се обезсмисля“.
Ситуациите без избор са зверски ситуации. Те са работа на тоя с рогата. Той те оставя без избор. По това е познаваем, а не, че има рога и опашка, но по това, че не ти дава възможност да избереш, а освен това е и клеветник. Как се справя човек с такива неща? Изключително трудно. Ако си заставен в такава ситуация, може да се свършиш. Спасението е в детството, в наивността… Децата винаги прецакват злото. Не знам как го правят. Има едно стихотворение на Иван Теофилов „За стоицизма на децата“… Трябва да бъдем стоици като децата, по много наивен начин да го изиграем, през игра да провалим възможността да останем без избор. Всички са дечковци, децата им стърчат отвсякъде, от ушите им излизат. И не е вярно, че възмездието идва някъде, далече, отвъд. Всичко е тук, всичко се сгромолясва с огромна сила и обич към нас.
В книгата сме и в Пловдив, и в Смолян, малко и в Асеновград, в Прага, в Берлин…
Това са моите дестинации. Това е метафизичната география на душата ми. Аз съм от Смолян, родопчанин съм изцяло, до мозъка на костите си. Живях до две реки - Черна и Бяла, детето ми израсна до Марица. Тези места са географски проекции на душата ми. Така се определям аз в тия пространства, които са духовни пространства.
Как приемаш това сравнение с Радичков, което се появи сред отзивите за романа?
А, не. Той е светлинни години пред мен. Сигурно някой лъч ще се спусне на края на живота ми и може би ще достигна до него. Но за сравнение и дума да не става. Радичков е гений, аз съм случаен човек в литературата. Което всъщност е добре. Но аз съм захранен от него. Гьоте казва: „Великото възпитава“. Аз съм възпитан във великото. Работил съм по негови текстове, влизал съм в дълбочините на това, което Радичков съобщава и ни приобщава към него. Аз съм отъркан в неговия гений. Голяма част от моя текст е провокиран от неговото творчество и усещане за човещина.
Каза, че е бил кризисен периодът, в който си писал книгата. Кога реши да я завършиш и я видя готова?
4 пъти слагах край на книгата. На 4-ия път краят дойде с едно изречение: „Учуден човек – жив ангел“. Като се появи, тогава разбрах, че няма какво да напиша повече. Това изречение е отнесено към прототипа на баща ми, това е баща ми. Да седи и да се чуди какъв калпав син е имал.
А началото си избрал да започне именно с надпис от паметна плоча, който гласи:
„Селяни, граждани,
обичайте се,
помагайте си един на друг,
че ще мрете!“
Апостол Кънев, 1915
Тази история е свързана с моя много голям приятел Кънчо Кънев, има го и него в романа. Много странен човек, косовете прелитат през краката му, все едно, че е дърво, не се страхуват от него. Бяхме на Кукленския манастир, той нещо тръгна из храсталаците да се разхожда и из шумата изрови този паметник, който още е там. Много некадърно направен, но очевидно е от някой дарител на манастира, отдавна е забравен. Когато прочетох какво пише, се удивих. Това са най-важните неща в живота на човека, в изкуството, това е най-дълбоката гама в изкуството – не забравяй, че си смъртен и в това кратко време, в което имаш да живееш гледай да направиш нещо добро, а не да профучаваш през човека, като влак да минаваш през него. Звучи малко заплашително, да. Като „Внимавайте!“, но така се казва и в църквата като се чете Евангелието: „Да внимаваме“… Това е ключът към всяко изкуство – да внимаваш в картинката.
Снимка: Георги Вачев
Линк към книгата „Синът на авиатора“ с откъс от нея.
Линк към филма на Крум Филипов за Кольо Карамфилов.
Иван Теофилов представя „Гласът на тишината“ в Пловдив
Издателство Жанет 45 и Драматичен театър Пловдив представят „Гласът на тишината“ от Иван Теофилов.
Модератор: Иван Ланджев
Ще бъде показан и документалния филм „Капана“ (режисьор Здравко Драгнев, сценарист Христо Илиев – Чарли).
„От детството ни е останал този луд инстинкт –
да се залавяме за работа, когато сме печални...
Това си мислех аз, докато гледах
как залезът в прозорците на „Ламартин”
прибира златното ковчеже на знаменията,
за да го вмести между вечните неща.“
Иван Теофилов е сред най-талантливите съвременни български поети. Той е безспорен майстор на стиха. Независимо дали пише в класическа стихотворна метрика, или в свободна поетична форма, поезията му създава усещане за откритост и яснота. Поезия, която иска да казва това, което казва, която предпочита да види хората и нещата в уединените ежедневни моменти, в които всеки е самият себе си. Поезията на Иван Теофилов никога не е била площадна и патетична. Или както забелязва Валери Стефанов в края на 80-те години, това е поезия, „орисана да стои встрани от шумните събития на литературното всекидневие“, и която според Ани Илков носи в същността си „всеисторичност и природност“, които „не съществуват другаде освен в езика, в поезията“. Онова, което интересува поетът, е трайното и вечното, видяно през метафизиката на всекидневието. Той посяга към тайнствата на битието, към съкровенията на същностите. И ги достига.
Започнал да развива своите спомени, мисли и впечатления с „Монолози“ (2001 г., изд. Жанет 45), продължени с „Вселената на яйцето“ (2011 г., изд. Жанет 45) и „Митология на погледа“ (2013 г., изд. Хермес), в новата си книга „Гласът на тишината“ Иван Теофилов среща читателя като приятен събеседник, с когото да продължи започнатия по-рано разговор. Така поетът насища любопитството ни, изострено от предходните му книги, с нови благотворни спомени, напоени от цветове и мириси на детството; превежда ни към възхитата на младостта си, в която животът, въпреки тоталитарното време, го е надарил с познанството на едни от най-талантливите български творци – поетите Александър Геров, Иван Пейчев, Николай Кънчев, художниците Георги Божилов – Слона и Атанас Згалевски и др. Книгата приключва с цикъл нови преводи на поетични текстове от Иван Бунин и Йосиф Бродски.
За „Гласът на тишината“ Иван Теофилов казва следното: „Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба. Обособени в спомени и творчески размисли. В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша. Неща, идващи ми отвътре – това е книгата.“
Драматичен театър Пловдив
18 часа
Бас Народен in the House
Този вторник ще чуете неочаквана смесица, под формата нa dub session - дълбокият, плътен бас на dub reggae и танцуващите, винаги красиви мелодии на българската народна музика.
DJ Set: Ненко
Мелодика, синтезатор: Васил Узунов
Absinthe House
20.30 часа
Вход свободен
No Sense / Hola Mexico
Решихме да ви изненадаме с един много мексикански вторник.
Ще има много и различни промоции на любимите мексикански напитки, бира и ... мезенца! Ще се насладите на така любимата текила, ще опитаме мескал, ще пием много маргарита, бандера мексикана, агуас фрескас, ще има тортила чипс със салца и гуакамоле - направени от нас! Ще пием Corona на промоция, текила бомб за смелите и ще се лее Mexican Blood на шотове.
Очакваме ви във вторник в 20 часа в No Sense.
Фотографията като бизнес с Влади Балевски
Този вторник ще погледнем към фотографията като бизнес през погледа на един от най-успешните български сватбени фотографи – Влади Балевски.
Ще засегнем следните теми:
Ценообразувнето на фотографските услуги
Общуване с клиенти
Срокове за изпълнение на фотографски ангажименти
Видове фотографски услуги
Различни канали на реализация на нашата фотография
… и много други.
Повече от работата на Влади Балевски, може да видите тук.
Вход: 10 лв. / безплатно за членове на Клуб Фото Свят
Можете да станете член на клуба по врема на събитието.
За да се включите в събитието, молим да попълните регистрационната форма на тази страница.