Капана.БГ
Крум Филипов: Не може да има надежда без унижение
Когато целият ти живот е залогът в един разговор, ти вече си част от световното литературно наследство, каза режисьорът и писател на премиерата на „Синът на авиатора”
Едва ли ще напиша друг роман, изненада творецът гостите на представянето
Иво Дернев
Като книга- завещание определи романа си „Синът на авиатора” режисьорът и писател Крум Филипов, на премиерата на творбата си снощи в Петното на Роршах. „Не може да има надежда без унижение. Тази книга е за видимостите в тази надежда”, каза авторът в изключително емоционалното представяне, състояло се в рамките на литературния салон Spirt&Spirit.
Александър Секулов поздрави по-известния с филмовите си и театрални проекти Крум Филипов за онова, което написал. „Синът на авиатора” е здраво, силно стъпване в полето на разказваческото изкуство. Което не е изненада за никого. Може би единственият изненадан е самият Крум. Това е една дълбоко вълнуваща книга. Напоследък в българската литература няма вълнуващи книги, има добре написани”, каза Секулов. Като допълни, че основният тон в „Синът на авиатора” е болезнената загуба. „Тя те хваща за гърлото, като Крум удържа доброто тяло на разказа”, допълни домакинът на литературния салон, като не скри, че в страниците всъщност има много светлина. И се обърна към Филипов с думите: „Това, за което си роден, е да пишеш. Защо го отлагаш?”.
„Пиша бавно, защото е много важно да съм си аз. Див човек съм и в литературата, и в документалното кино. Искам да вървя като кучето в дирята си и да запазя следата си. Едва ли ще напиша друг роман”, поде Крум Филипов. Заяви, че романът му е като дълго писана изповед.
„Опитът е в болезнените преживявания. Това е книга на прегръдките между хората. Имаме нужда от милост един към друг. Имаме нужда да изповядваме болките си. Защото в този скоростен живот сме като парни влакове и се газим един друг”, обясни емоционално Крум Филипов. Не скри, че е потънал от година и половина. Време, в което не е намирал смисъл да прави каквото и да било. А романът му е за това да знае синът му Калоян какъв баща има.
В Петното за премиерата дойдоха много приятели на Крум от Пловдив и родния му Смолян. Той нееднократно се връща към родопския град, към близките си там и към семейството си, като дори отбеляза, че баща му е написал 14 страници отрицателна рецензия за „Синът на авиатора”. На събитието бе и писателят Христо Стоянов, който е дал литературното А и Б на Филипов в кръжока си в Смолян преди близо 30 години.
„Не знам дали книгата е добра, но е велико събитие в моя живот. Тя има съавтори- хората, с които съм общувал. Затова е някак фолклорна”, отбеляза Крум Филипов. За да се спре на общуването между хората, което, според него, е истинското изкуство. „Болката, смъртта прави хората поети. Когато целият ти живот е залогът в един разговор, ти вече си част от световното литературно наследство. Удивените очи в общуването между хората е самата литература”, сподели авторът.
Към романа му вече проявяват интерес и театрали, и кинорежисьори. Писателят обаче не мисли за адаптацията на книгата си на този етап. В тази посока чака решението на съдбата. Самият той се е отнесъл доста лековерно към написаното. Прочел е линейно романа си, от кора до кора за първи път, едва когато излязъл от печатницата. При това го направил заради първите много добри отзиви, които сравняват писането му с Радичковото. Но не крие, че прочетеното му е харесало и че в литературата се чувства най-себе си. „В киното бих се справил. Но в театъра не мога да бъда жесток към хората, с които работя, а трябва. Много съм мекушав. Много ги мисля хората. Топя се с тях”, отговори на въпрос всъщност кой е Крум Филипов- театралният или кино режисьор, или писателят.
„Тайните, въпросите от книгата останаха. Но ми е светло под шапката”, каза на финал авторът на „Синът на авиатора”.
Звукова инсталация превръща шума на града в концерт
Артист „превежда“ картини в ноти като част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019
Звукова инсталация ще превърне шума от река Марица и движещите се хора в Пловдив в музика този четвъртък – 15 ноември. Международните артисти Матей Франк и Фанис Гиолес ще използват музикалната скулптура „Монолог“, за да уловят ритъма на града като част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата.
Инсталацията „Монолог“ ще бъде разположена от 15:00 часа на брега на река Марица до моста на бул. „Цар Борис III Обединител“. Чрез устройството публиката ще може да слуша звуците на реката. Вдъхновението за звуковата инсталация идва от подобни машини, използвани като акустични локатори за търсене на вражески самолети. Звуковата разходка ще продължи в 18:00 часа в новото пространство за култура СКЛАД в Тютюневия град, авторът ѝ Матей Франк ще разкаже за работата и престоя си в Пловдив.
Час по-късно Фанис Гиолес ще направи импровизиран концерт със звуците на града и неговите жители, който ще може да се чуе през „Монолог“. В изпълнението ще бъдат „преведени“ картини от случайни пловдивчани в ноти. Визуалното изкуство ще се превърне в музикално и рисунките, събирани през последната седмица в различни точки на града, ще могат да бъдат чути. Проектът му "The City Composing" („Градът композира“) е реализиран в Стокхолм, Талин и Хамбург.
Артистите гостуват за две седмици в Пловдив в рамките на резидентната програма ADATA AiR, която предоставя възможност за творчески престой в града в контекста на Европейска столица на културата 2019 и се реализира в партньорство с Гьоте-институт България и Полски институт в София. Целта на програмата е да предостави възможност на творци от различни точки на Европа да работят на територията на Пловдив и това да им послужи за формиране на проектно предложение, свързано със спецификите на местния градски пейзаж. Избрани проекти ще бъдат подкрепени за реализация на различни открити пространства през следващата година.
Матей Франк е базиран във Вроцлав (Полша) и Опава (Чехия). Визуалният артист разглежда пространството в отношението му към време, движение, тяло и звук. Франк често работи и с пърформанс арт, саунд арт, а също и рисунка.
Фанис Гиолес е гръцки перкусионист, музикален изпълнител и саунд артист, който в момента живее в Германия. Той е създател и художествен ръководител на „Ensemble Volans“. Изпълнява самостоятелни и камерни музикални сесии по целия свят.
Най - вкусната пържола под тепетата
С настъпването на по – хладните есенни дни не може да си представим нещо по – примамливо от сочно парче добре приготвено месо и чаша червено вино. Една от предпочитаните вечери на много от нас и точно затова екипът ни се впусна в търсене на най – добре приготвената пържола в града под тепетата.
Всеки шеф готвач със сигурност има своите тайни, но това, което е важно за месото на първо място, е да е с високо качество. За да получат крехка и апетитна пържола, добрите ресторанти използват най – качествените и скъпи класове говеждо месо. Често те го оставят да узрее в специално контролирана среда, за да засилят аромата и да подобрят нежността му. Добре е и да знаете, че перфектната пържола трябва да е приготвена на степен точно мидиъм реър и нито минута повече, за да не загубите усещането за сочност.
А къде да похапнем най – вкусната пържола?
Започваме с едно място, което преди година получи титлата най – иновативният ресторант под тепетата и чиято концепция е да предлагат ястия, приготвени с любов и респект към качествените съставки и продукти. В Торо Гранде специално място в менюто заемат предложенията, приготвени на барбекю от въглища, което придава на храната една многопластова палитра от аромати, богати и опушени вкусове и карамелена коричка на повърхността. Подходящо и за по – големи групи от хора, а изборът от различни варианти месни предложения е огромен.
Кухнята на Porky’s BBQ е семпла и разбираема, с акцент върху барбекюто. Тук кулинарията не е просто приготвяне на храна, а правилното съчетание на правилните продукти и аромати, презентирани по подобаващ начин. Задушевната обстановка в семейния ресторант ще ви зарадва с още нещо – барбекюто се намира точно в ляво от бара и сами можете да видите как се приготвя месото. То е много добре подбрано и определено ви препоръчваме да опитате свинското!
Третото ни предложение е ресторант Виктория в хотел Тримонциум. Историята им започва още преди 21 години в столицата, като първоначалната концепция е била за италиански ресторант с акцент върху пиците. С годините менюто им постоянно се развива и обогатява, а днес доста от клиентите им смятат, че стековете определено не са за пропускане.
За още места с апетитно приготвено месо прочетете повече в LOST IN PLOVDIV
Иван Теофилов разказва за спасяването на Капана и Графините от Каменната къща в новата си книга
Мислех, че никога повече няма да дойда в родния си град, каза поетът при представянето на „Гласът на тишината”
Иво Дернев
„Мислех, че никога повече няма да дойда в родния си град”, призна Иван Теофилов, преди да представи на новата си книга „Гласът на тишината”, посветена в голямата си част на любимия му Пловдив. Поетът, преводач, драматург и режисьор излезе на камерната сцена в театъра, за да разкаже за спасяването на Капана, да си спомни за Слона и Катя Паскалева, да разходи публиката по калдъръма в Стария град в компанията на художника Атанас Згалевски и да я срещне с Графините от Каменната къща на Сахат тепе.
„Тази книга я написах като продължение на предишната ми книга „Митология на погледа”. Бях започнал да пиша неща, които мислех, че не трябва да се забравят. Всъщност, книгата е един конгломерат от преживелици, мои преживелици. Мислех, че вече съм свършил с тях, обаче от 2016г. насам започнах да написвам нови неща. И така се появи „Гласът на тишината”. Нарекох я така, защото обикновено аз пиша в абсолютна тишина и това, което чувам, е единствено вътрешният си глас, който ми диктува”, разказа Иван Теофилов.
„В тази книга има много текстове за хора, с които съм общувал и които много ценя- поетите Иван Пейчев, Александър Геров, Николай Кънчев, Иван Методиев, Христо Фотев. Освен това има истории от мои пътувания. Има и някои неща, свързани с Петър Увалиев, с който се запознах в Англия и станахме много близки. Има и текст за една среща с Еди Вартан, братът на Силви Вартан, в Париж”, разкри пред публиката в камерната зала Теофилов. Като допълни, че между кориците има истории за пловдивските тепета, за пловдивските художници, за пловдивските нрави и бохемата. След което прочете спомен от гостуванията в дома на Графините от Каменната къща на Сахат тепе- сестрите Мила и Невена Балтови. „ Умълчаната Мила и сладкодумната Невена- художничката с впечатляващ интелект и своенравен нрав. Графините, някогашните звездни емблеми на града”, визуализира той с думи сестрите Балтови.
Особено внимание отдели и на приятелството си с художника Атанас Згалевски. Припомни как заедно са се борили срещу „оварвареното решение за събарянето на квартал Капана”, на който е посветил и стихотворение. А в края на представянето на „Гласът на тишината” бе прожектиран и документалния филм „Капана”, на режисьора Здравко Драгнев, по сценарий на Христо Илиев- Чарли.
Пловдивчанката Мартина Вачева се присъединява към SARIEV Contemporary
Вачева е първата пловдивчанка, която става част от листа творци на галерия Сариев
Родената в Пловдив Мартина Вачева вече е част от листа на представляваните от престижната галерия SARIEV Contemporary художници. Тя е на 30 години и е най-младият автор в листа на Сариев, както и първият, който живее и твори в Пловдив.
Мартина Вачева е един от най-талантливите и перспективни млади съвременни български артисти. Известният куратор и критик Крис Шарп споделя за работата и: „Основавайки се косвено на Поп традицията, привидно наивните и очарователни творби на Мартина Вачева съдържат подценена изтънченост, която може да се открие в начина и на използването на цвета, композицията и хумора. Заради цялата си очевидна непосредственост това, което тя прави, също се промъква у вас, разкривайки много повече, ако го оставите.”
Това присъединяване е естествен процес в развитието на отношенията на SARIEV Contemporary с авторката и работата ѝ с нейните основатели Веселина и Катрин Сариеви. Това са както галерийни проекти, така и проекти на създаденото от Сариеви Artnewscafe, Пловдив.
Сътрудничеството с Мартина Вачева започва през 2015 г. – период, в който тя създава тиражирани арт книги. Тогава по покана от страна на Сариев, в Artnewscafe се провежда „SERIAL PORTRAITS” – серия от три изложби с портретна илюстрация на Вачева от нейните тиражирани арт книги, а в рамките на фестивала НОЩ/Пловдив 2015, художничката участва с изложбата „Най-доброто от SERIAL PORTRAITS“, отново в Artnewscafe.
Разпознавайки потенциала ѝ, тя е поканена през 2016 г. от галерия Сариев за самостоятелна изложба в рамките на дългогодишния проект на галерията „ФОН: Млади автори“, целящ да представя и подпомага млади художници и куратори. Изложбата носи името „Сериалити“ и е с куратор Вера Млечевска. След успеха на „Сериалити“ към Мартина следват покани за участие в кураторски изложби и проекти, сред които „Скъпи мой провинциалист“, куратор Виктория Драганова, Swimming Pool, София (2017), „Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017-а“, куратори Весела Ножарова, Стефка Цанева, Даниела Радева, галерия Credo Bonum, София (2017), а през 2017-а е и сред селектираните за участие в изложбата на наградата БАЗА за млад художник в СГХГ, и печели наградата – резиденция в Ню Йорк и самостоятелна изложба в Института за съвременно изкуство – София, която предстои.
2017 г. е особено продуктивна за Вачева. Освен участия в многобройни изложби, тогава тя започва да работи керамика в ателието ѝ в Бретан (Франция), а в края на годината участва със site-specific рисунка във второто издание на груповата изложба Let Them Draw в SARIEV Contemporary, курирана от Правдолюб Иванов.
През 2018 г. работи на Вачева са включени в курираната от Натали Хойос и Райналд Шумахер изложба Baywatch, представяща селектирани топ млади автори от Източна Европа, организирана по повод откриването на Kunstverein Ost (KVOST), Берлин по време на Gallery Weekend. През тази година нейни творби влизат в колекциите на Art Collection Telekom, Metropolitan museum library collection, Ню Йорк и колекция Gaudenz B. Ruf, Цюрих и Виена.
На 9 ноември в SARIEV Contemporary се откри втората самостоятелна изложба на Мартина Вачева – „Кал“, специално подготвена за галерията и включваща нови творби – керамика, изследващи образи от забравени български приказки и легенди, изработени в нейното ателие във Франция. Експозицията може да бъде видяна до 30 декември 2018 г.
В момента Вачева участва и в изложбата „Потапяне – ФОН: Млади автори от Пловдив“ (1 – 25 ноември 2018) в Българското посолство в Хелзинки, Финландия. Тя е част от проекта на Сариев „ФОН: Млади автори“, куратор е Вера Млечевска, а останалите участници са младите художници Вълко Чобанов и Димитър Шопов.
През 2019 г. на Мартина Вачева предстоят участия в 33-то Биенале за графични изкуства в Любляна, Словения с куратори артистичния колектив Slavs and Tatars, както и в груповата изложба „Чуйте ни – Артистичен интелект“ с курарори Натали Хойос и Райналд Шумахер, представяща колекцията на Art Collection Telekom – част от програмата на Пловдив 2019.
Списъкът с представени артисти на галерия SARIEV Contemporary, към който се присъединява Мартина Вачева, дава широк поглед към различни поколения художници и тенденции в изкуството. Авторите на галерията са професионални художници с международна кариера, които принадлежат към европейската художествена сцена. Галерията работи с утвърдени имена като Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Стефан Николаев, Лъчезар Бояджиев, както и добиващите известност артисти като Камен Стоянов, Рада Букова и Вальо Ченков, а също така подкрепя развитието на по-младото поколение автори като Лубри, Войн де Войн и Викенти Комитски.
–
Мартина Вачева е родена през 1988 г. в Пловдив. Живее и работи в Пловдив и областта Бретан, Западна Франция. Завършила е Националната художествена академия, София, специалност Илюстрация и специалност Книга и печатна графика, а през 2012 г. специализира в илюстраторския клас на Георг Барбър (АТАК) в Университета по дизайн и изящни изкуства Бург Гибихенщайн в Хале, Германия.
През 2016 г. Sariev Contemporary представя първата ѝ самостоятелна изложба „Sereality“ с куратор Вера Млечевска като част от изложбата „ФОН: Млади автори 2016“ на галерията. След успеха на изложбата нейните творби са изложени в много кураторски изложби и проекти като: „Lifestyles and Still Life“, куратор Вера Млечевска, Lubomirov/Angus-Hughes, Лондон, (2016); изложба на номинираните художници за наградата БАЗА за съвременно изкуство, Софийска градска художествена галерия (2017); „Изображението вече не е налично“, куратор Весела Ножарова, галерия Credo Bonum, София (2017); „Скъпи мой провинциалист“, куратор Виктория Драганова, Swimming Pool, София (2017); „Оставете ги да рисуват II (Драскай и драсвай)“, групова изложба – рисунки, куратор Правдолюб Иванов, Sariev Contemporary (2017); „Арт старт: Млади художници, които да следим през 2017-а“, куратори Весела Ножарова, Стефка Цанева, Даниела Радева, галерия Credo Bonum, София (2017); „Baywatch“, куратори Натали Хойос и Райналд Шумахер, KVOST, Берлин (2018); „Dias de Romance“, куратор Кармен Ферейра, Centro Cultural Recoleta, Буенос Айрес, Аржентина (2018); „Шок и ужас“, куратор Стефка Цанева, Гьоте-институт България, София (2018) и др.
Мартина Вачева е носител на наградата БАЗА за млад художник за 2017 г. – награда, присъждана от Софийска градска художествена галерия и Институт за съвременно изкуство – София.
Творби на Мартина Вачева са част от колекциите Art Collection Telekom, Metropolitan museum library collection, Ню Йорк и колекция Gaudenz B. Ruf, Цюрих и Виена.
Роджър Балън представя ретроспективна изложба
Един от най-значимите фотографи на 21 век, американецът Роджър Балън пристига за първи път в България, за да открие ретроспективната си изложба „Архетипи” в Градска художествена галерия – Пловдив на 14 ноември от 18:30 часа. Изложбата ще продължи до 5 декември 2018 г.
Над 120 черно-бели фотографии, направени между 1982 и 2014 година в Южна Африка, ще бъдат показани на двата етажа в Залите за временни експозиции на ул. „Княз Александър I“№15. Творбите са визуален коментар на някои от най-разпространените архетипни състояния на човешката психика и ни водят от тъмнината към светлината, от абсурда към иронията, от отчаянието към освобождаването.
„Във фотографиите ми преобладават символи от дълбоките нива на човешкото подсъзнание. Това е неукротимо място, което има собствени правила и функционира според свои закони. Фотографиите ми свързват моята същност с външния свят. Въпреки това, има безкрайни възможности и от мен зависи да организирам света чрез фотоапарата. В общи линии съм човек, който превръща визуалния хаос във визуална съгласуваност”, казва артистът.
Балън е сърежисьор и арт директор на видеоклипа "I Fink U Freeky", който бележи началото на съвместната му работа с групата Die Antwoord. С характерната си естетика и провокативност артистът се превръща в един от най-влиятелните фотографи, харесван от всяко следващо поколение, което разпознава изкуството му като житейска философия и символ на времето, в което живеем.
Изображенията му съдържат съвкупност от хора, животни, рисунки, инсталации, които изграждат свят на границата между реалността и фикцията.
Роджър Балън ще изнесе лекция в СКЛАД (ул. Екзарх Йосиф 16, Тютюневия град) на 14 ноември от 20:30 часа.
Изложбата е част от Културния календар на община Пловдив и се осъществява с подкрепата на Пловдив 2019 – Европейска столица на културата.
100 гледни точки към Пловдив
Пловдивчани се движат между тези красиви кътчета и сакрални места, с които е богат градът ни, без да ги забелязват, забързани в своето ежедневие. А те са много. Може би 100, или повече. Проектът обхваща 100 обекта от Пловдив, които са впечатлили 100 артисти. 100 автори представят в галерийното пространство на Резонанс своите еквиваленти на любимите си и очарователни за тях места от нашия красив град. На картата на Пловдив се появяват 100 емоционални точки, които представят 100 дестинации. Така че Резонанс се превръща в транзитно поле за представяне, за обживяване на обекти от Пловдив, за прехвърляне на Пловдивската атмосфера в галерийната среда. Всеки артист има пълната свобода да борави с различни изразни средства, съобразно своите предпочитания и критерии. По този начин в изложбата фигурира максимално широк спектър на изкуството във всичките му форми и високи изисквания.
Този мащабен и дългосрочен проект е международен. Участниците са водещи и млади перспективни артисти от 48 държави: Австралия, Азербайджан, Аржентина, Беларус, Белгия, Бразилия, България, Венецуела, Германия, Египет, Етиопия, Израел, Иран, Индия, Индонезия, Испания, Италия, Кипър, Китай, Корея, Коста Рика, Латвия, Литва, Македония, Мароко, Мексико, Молдова, Непал, Нигерия, Нова Зеландия, Норвегия, Перу, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Северна Осетия, Сингапур, Словения, Сърбия, Тайван, Турция, Украйна, Унгария, Франция, Холандия, Чехия, Швейцария, Япония, Така чрез самите участници ще се получи едно популяризиране на града ни не само в местен, но и в национален и международен мащаб.
Второ направление в презентирането на Пловдив е факта, че тази изложба ще бъде пътуваща – фокусът е в Европейския съюз, но надскача европейските мащаби, като се прехвърля и в далечни континенти, а галерия Резонанс има опит в това отношение. Освен това има реализирани значими мащабни проекти във формат 100, които са знакови за Резонанс.
Трети начин за добиване на популярност и престиж за града ни е възможността на този проект /и съответно изложби/ да представи снимков и видеоматериал, както и печатно издание за събитието, които да останат във времето като памет за града ни. В рамките на 3 години – през 2016, 2017, 2018 г. ще бъдат представени етапно в галерийна среда общо 100 артисти, които са работили върху проекта.
Изложбата включва снимка на обект от Пловдив, който е впечатлил артиста. Към нея се добавя и интерпретацията на мястото от самия художник, който може да използва различни изразни средства. Всички произведения, които се представят в галерия Резонанс, ще бъдат заснети. Принтовете на всяка творба във формат 19/19 ще се вградят в квадратно паспарту.Така по време на апогея през 2019 г. в галерия Резонанс в Пловдив ще се състои изложба от 100-те творби-реплики на 100-те автори, които са документирани. Тези произведения ще заживеят втори живот чрез вграждането на документа от оригиналните творби в ново произведение. През тази /2018/ година изложба с творбите на българските артисти от този проект вече пътува до Матера /Италия/ – другата европейска столица на културата през 2019 г. Галерия Резонанс ще търси различни начини за презентиране и резониране на произведенията от проекта в европейски и международен мащаб, както и в открити пространства.
В третия етап на проекта участват 28 артисти от 23 държави:
Яромир Шимудра - Jaromir Shimudra /Чехия/, Даниел Людвиг – Daniel ludvig /Унгария/, Джорджиана Козма - Giorgiana Cosma /Румъния/, Ебрахим Ехрари - Ebrahim Ehrari /Азербайджан-Германия/, Золтан Людвиг - Zoltan Ludvig /Унгария/, Иван Генов, Кирсти Гротмол - Kirsti Grotmol /Норвегия/, Кристиан Хил Хил - Cristian Gil Gil / Испания/, Лидия Паладино - Lidia Paladino /Аржентина/, Лин Пламър - Lyn Pllummer /Австралия/, Мария Хосе Лазаро - María José Lázaro /Испания /, Марилена Алсесте - Marylena Alceste / Венецуела /, Матей Бизовичар /Словения/, Матей Матеев, Нима Гуше - Nima Gushe /Иран-Великобритания/, Нурия Фаба - Nuria Faba /Испания /, Рафаел Гил - Rafael Gil /Аржентина/, Пабло Яктайо – Pablo Yactayo /Перу/, Сана Алами - Sana Alami /Мароко/, Сун Куан - Sun Qian /Китай/, Теоман Заим - Teoman Zaim /Косово- Турция/, Томас Восилиус – Tomas Vosylius /Литва/, Томаш Матошак /Полша/, Хойонг Им - Hoyoung-Im /Корея/, Хуан Хосе Алфаро - Juan José Alfaro /Коста Рика/, Христо Николов, Чао Янг Лии – Chao Yang Lee /Тайван/, Чинзи- Chinzy /Нигерия/.
Изложбата ще бъде открита на 20 ноември от 18 часа в галерия „Резонанс“.