Есенните изложбите презентират по модерен, активен и динамичен начин хора, които са в интересен творчески момент от своя път

Десетки хиляди посетиха миналогодишното традиционно събитие в Стария Град

По-голямата част от авторите подхождат интердисциплинарно

Славена Шекерлетова

Тази година се навършват 51 години от началото на Есенните изложби в Пловдив. Те започват на 17 декември 1967 г. в къщата на  Атанас Кръстев – Начо Културата с картини на Георги Божилов-Слона. С времето към събитието се включват творци от цялата страна със самостоятелни изложби, като всяка година има и почетно участие на пловдивски автор. Участвали са редица творци, сред котио Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Светлин Русев, Иван Кирков, Георги Баев, Димитър Киров, Кольо Витковски, Георги Божилов, Любен Диманов и много други.

Темата на 51-то издание на Есенните изложби през 2018-та година е „Отвъд повърхността“. Артистичен директор на форума е професор Галя Лардева. С нея разговаряме във вдъхновяваща атмосфера, сред различни творби, само ден преди откриването на голямото събитие. 

Започват Есенните изложби в Пловдив, може би най-дълго продължилото културно събитие у нас, така ли е?
Да, Националните есенни изложби са най-дълго просъществувалия формат за представяне на съвременно българско изкуство. Според сведения през 1967-ма година в двора на къщата на Атанас Кръстев се прави първата такава есенна изложба с акварели на Георги Божилов - Слона. От там нататък този форум започва да се нарича „Камерни изложби в Стария град“, „Есенни изложби в Стария град“, от доста години това са Национални есенни изложби. На практика 51 година събитието е оцеляло, с различни промени, но продължава да се разполага в дворните пространства на тези стари къщи.

За коя по ред година сте куратор на изложбите?
От 6 години съм в позицията на арт-директор на този фестивал. Занимавам се с всякакъв вид организационни задачи, освен с кураторска работа. Иначе съм ги правила и през 2000-та година, когато започна за първи път да се прави на кураторски принцип. През 2008-ма ги правихме заедно с моите колеги Красимир Линков и Светла Москова, а от 2013-та са в този си формат.

През тези години се опитвам да прокарам една конкретна  и напълно ясна за мен политика на представяне на авторите и основното, което е в нея, че много бих искала да се осъвременят изложбите, да презентират по един модерен, активен и динамичен начин хора, които са в интересен творчески момент от своя път. Представям автори, които работят и в чужбина и не са много познати на нашата публика, представям и един дебют. Идеята на есенните изложби в тяхното начало е било да бъдат алтернативно място, място на свободния дух, място за представяне на новото. Аз надграждам и показвам нови хора, които се занимават в класическите видове изкуство – живопис, графика, скулптура, рисунка, фотография…

Защо избрахте именно темата „Отвъд повърхността“?
Заглавието, според мен в никакъв случай не трябва да налага рамка и да дава тема за развитие. Не бих искала Есенните изложби да се превърнат в тематични изложби. В този смисъл, когато започвам да мисля за концепцията, се стремя да изведа основен концептуален момент, който да бъде един подход, но в никакъв случай граница, а път, посока, която да насочва мисленето на авторите. Заглавието е една обща концепция, която предполага различни интерпретации.

Казвате „Повърхността разбира“, какво се съдържа всъщност в този израз?
Повърхността би могло да бъде разглеждана в няколко пласта, топоса. Примерно, Мартиан Табаков изработва много особено едно начало в скулптурата - комбинацията от плат и метална конструкция, а пластиката е много по-консервативна. Ето, че той е новатор, който може да разчупи тези граници.

Моника Роменска показва арт принт - комбинация между фотография, компютърна обработка, графика.

По-голямата част от авторите подхождат интердисциплинарно и заглавието всъщност е ключът, който те използват, за да разработят собствената си концепция. Получи се страхотно, аз съм изключително доволна от резултата, който виждам.

Юлиян Табаков прави сайт спесифик работа в пространството на мазата на къща Хиндлиян. Калоян Илиев - Кокимото – съвършено различен прочит на темата, много социално ангажиран, разработвайки теми за религия, смърт, любов, живот.

Тази година съм поканила автор, който е роден в Пловдив, завършил е в Академията в Истанбул – Шевкет Сюнмез, но е напълно непознато име в България, а е човек с голяма биография. За него беше много радостно да изложи за първи път свои работи в родния си град.

Даниел Леков - небезизвестно име в областта на фотографията, показва много класически и традиционен, но също и експериментален начин за интерпретация на портрета като жанр.

Богдан Александров участва - този проект изцяло пасна като идея на неговото творчество и една от неговите работи всъщност представлява и визуализацията на изложбата.

Атанас Тотляков работи графика и по съвършено различен начин разработва темата, чисто тактилно.

Мартин Трифонов, скулптор, който пък направи едни много любопитни за мен пластики от алуминий  - човешка фигура, много експресивна, трептяща.

Явор Костадинов е дебютът в това издание-ново име в живописта, завършил е живопис в НХА, възпитаник на пловдивската художествена гимназия, живее в Пловдив.

От началото на подготовката до сега кои са най-силните моменти за Вас като куратор и организатор?
Винаги толкова се вълнувам преди откриването, защото влагам освен професионално отношение, но и лично и емоционално, имам сантимент. Опитвам се да правя изложбите жизнени и съвременни, което не е лесно. Нещо друго, което е специфично за тях, че те представят сбор от самостоятелни експозиции, в случая 10, които обаче, трябва и да стоят цялостно в един проект, освен да бъдат  самостойни. Това е изключително трудна задача и за авторите и за куратора, но мисля, че се е получило.

Може ли да кажем колко хора са видели изложбите миналата година?
През тези години съм работила по проект на „Национален фонд култура“, правили сме анкети и сме водили статистика. Близо десетки хиляди хора минават през изложбите. Самият месец е и много красив и уютен в Пловдив, има много туристи. Тази година особено много. На Есенните изложи публиката абсолютно категорично се осъвремени, идват много млади хора, които присъстват и на откриването и следят изложбите. И за мен е много удовлетворяващо, когато поканя автор за следващо издание и разбера, че той е следял събитието през годините и е удовлетворен, че попадна в селекцията. 

Официалното откриване на Националните есенни изложби е на 1 септември, в 18 часа в Балабановата къща в Стария град.

Авторите, включени в изданието тази година са: Калоян Илиев - Кикимото- рисунка, обект, Мексиканска къща, зала; Мартин Трифонов- скулптура, Мексиканска къща, двор; Атанас Тотляков- графика, къща Хиндлиян, веранда; Мартиан Табаков- скулптура, къща Хиндлиян, двор; Юлиан Табаков- рисунка, обект, къща Хиндлиян, мааза; Шевкет Сюнмез- живопис, Балабанова къща, първи етаж; Богдан Александров- живопис, Балабанова къща, дълбока зала; Даниел Леков- фотография, Балабанова къща, първи етаж; Моника Роменска- графика, Балабанова къща, сводеста зала; Явор Костадинов- живопис, Балабанова къща, двор.

С това събитие започва Есенния салон на изкуствата в Пловдив.

Автор на снимките в галерията е Димитър Субашев

Том Ханкс е един от най-обичаните актьори в Холивуд с изключителна звездна кариера. През годините е играл разнообразни главни и второстепенни роли, но сякаш предпочита вдъхновяващите истории за смелост и оцеляване, често базирани на реални събития. Онези истории, които ни карат да искаме да се изправим пред предизвикателствата в собствения си живот с кураж и увереност.

Някои очевидни, други по-малко познати, а някои толкова нови, че може все още да не сте ги чували, Том Ханкс може да се похвали с богато резюме от вдъхновяващи филми.

Капана.БГ подбра шест от най-вдъхновяващите филми на кино легендата.

1. Съли (2016)

Историята за спешното приводняване на пилот капитан Чесли Салънбъргър-Съли е от онези, които просто знаеш, че рано или късно ще бъде филмирана. Е, отне само седем години.

През януари 2009 г. опитният пилот капитан Чесли Салънбъргър-Съли приводни Еърбъс 320 върху полузамръзналата река Хъдсън без нито един от 155-те пътници на борда да пострада. Случаят бе определен от всички като истинско чудо, тъй като ако пилотът не бе взел точното решение навреме и не бе извършил така виртуозно приводняването, самолетът е щял да се разбие някъде в Ню Йорк. Веднага след инцидента обаче пилотът герой Съли е изправен пред съда, за да се изясни защо се е стигнало до тук и защо той е взел решение да предприеме възможно най-рискованата маневра.

„Съли“ е прекрасен филм за смелостта и куража да направиш правилното нещо и да отстояваш себе си, въпреки трудностите.

2. Корабокрушенецът (2000)

Уж има много филми за самотни острови преди „Корабокрушенецът“, но има нещо в тази лента, което я отличава. И не е само отличната игра на Том Ханкс.

Ако харесвате филми за оцеляване и  триумф над физическото бедствие, представянето на Ханкс в „Корабокрушенецът“  не е за изпускане.

3. Аполо 13 (1995)

В „Аполо 13“ Том Ханкс играе ролята на астронавта на НАСА Джим Ловел, командир на екипажа. Ханкс и останалите от актьорския състав се срещат с истински астронавти от НАСА, за да тренират за ролите си, и това си личи.

 „Аполо 13“ е едно от най-точните представяния на реални събития, изобразявани някога във филм, а историята за оцеляване и изобретателност на Ловел и останалата част от екипажа е наистина вдъхновяваща. „Аполо 13“ е доста дълъг филм, но ако харесвате драми, няма да откъснете очи от екрана до самия край.

4. Капитан Филипс (2013)

Още една скорошна роля на Ханкс, наред със Съли. В „Капитан Филипс“ той играе Ричард Филипс, капитан на американския търговски кораб „Маерск Алабама”. Филмът разказва истинската история за отвличането на кораба от сомалийските пирати през 2009 г.

Във филма капитан Филипс трябва да се справи със заплахата и да осигури безопасността на екипажа си. Лентата е напрегната и вълнуваща, а това е една от най-силните роли на Филипс.

5. Форест Гъмп (1994)

Нали не мислихте, че ще го пропуснем? „Форест Гъмп“ е класа. Това е филм за развитието на американската култура, който проследява няколко ключови събития през очите на главния герой Форест Гъмп. Но е също и за упорството и издръжливостта, с които Форест посреща предизвикателствата.

Форест ни учи никога да не се предаваме и ни напомня, че добротата и състраданието винаги са възможни, независимо къде се намираме в живота си и каква беда преживяваме.

6. Спасяването на редник Райън (1998)

В „Спасяването на редник Райън“ Ханкс се превъплъщава в капитан Джон Милър, който води екип зад вражеските линии по време на нашествието на Нормандия през Втората световна война, за да намери редник Джеймс Райън.

Филмът, режисиран от Стивън Спилбърг, майсторски изобразява трагедията и бруталността на войната и кара зрителите да се почувстват в центъра на събитията.

Въпреки всички трудности, капитан Милър и неговият екип откриват силата в себе си, за да устояват и триумфират над невъзможното предизвикателство.