Капана.БГ
Александър се е казвал каменоделецът на Епископската Базилика
Инициалите му бяха открити издълбани в един от постаментите на разкрития параден северозападен вход към раннохристиянския храм
Епископската Базилика не спира с изненадите. Най-големият и важен археологически обект продължава да разкрива тайни, въпреки че разкопките на терен са на самия фина и засягат едва няколко квадратни метра от северозападната част. Екипът на археолога Жени Танкова разкри най-важния и параден вход към раннохристиянския храм- Северния. „Всички данни, които имаме и артефакти, които разкриваме, показва точно това. Не е учудващо това, че тук се е намирал парадния вход, тъй като това е в трасето на античната улица в посока север-юг , която води до късноантичната сграда Ейрене. Новото ни разкритие затвърждава хипотезата ни, че вероятно Ейрене е била домът на епископа на Филипопол”, разкри Жени Танкова. „За две седмици работа имаме доста добри резултати, които изясняват архитектурата на този комплекс”, допълва археологът.
Парадният вход към Базиликалния комплекс е оформен с постаменти, колони, капители, голям прагов камък,върху който е имало порта. „Този вход е бил специален, закрит. Затова съдим по голямото количество диструкции- паднали големи фрагменти от тухли, споени с хоросан. Всъщност една толкова голяма врата, с такива размери и такъв мащаб, няма как да е във въздуха и около нея да няма нищо. Този вход е бил покрит като помещение”, обяснява ръководителят на археологическите разкопки на обекта.
Открити са значително количество архитектурни елементи. На терена се виждат два фрагмента от колони. Там е западният постамент, макар и доста обрушен. Излязъл е и източният постамент, на който е разкрит фундамента- голяма правоъгълна плоча, върху която е била колоната. Той е в много добро състояние.
Много интересно е друго откритие на археолозите. Няколко буквички- АЛЕ се виждат ясно, издълбани в основата на един от постаментите на парадния вход. Археолозите сондирали мнение с епиграфът Николай Шаранков, според когото това са инициалите на каменоделеца на Базиликата. Най-вероятно той се е казвал Александър.
GUNDECHA Brothers за първи път в Пловдив
GUNDECHA Brothers гостуват в Пловдив на 21 юни от 19 и 30 ч. В ДК "Борис Христов"!
Какво е дхрупад
Дхрупад е най-древната форма на индийската класическа музика, достигнала до наши дни в нейния оригинален вид. Корените й могат да бъдат проследени няколко хилядолетия назад - още от епохата на Ведическите химни. С течение на времето този стил се развива, като постепенно се трансформира в независимо музикално изкуство и през 11 век се оформя във вида, който се е запазил и до днес. Първоначално дхрупад се е изпълнявал публично главно в храмовете, но по-късно е въведен в двора на кралските династии на могхулите и раджпутите. Запазил се е и до днес благодарение на хилядолетната и животворна традиционна образователна система на полуостров Индостан, известна като гуру-шишя парампара, т.е. традицията учител-ученик.
Инструментите, които се използват в стила дхрупад, са основно танпура и пакхавадж. Танпура е древен струнен инструмент, чието звучене, вибрации и хармония са най-близки до тези на човешкия глас и на енергийните центрове на човешкото тяло. С медитативно-вибрационния си резонанс той акомпанира и поддържа изпълнението през цялото време, като по този начин създава звуковата основа и звуковата рамката на музикалната интерпретация. Пакхавадж е също така древен ударен инструмент, уникален с възможността да възпроизвежда дълбок, резониращ звук, който съответства на природата и функционалността на стила дхрупад. Има и редица други инструменти, които могат да бъдат използвани в стила дхрупад: почти всички струнни инструменти, флейта и дори саксофон. Така популярният индийски инструмент хармониум е изключен от този списък, тъй като е с фиксирани тонове и е несъвместим с интерпретирането на микротоновете при пеенето на дхрупад.
Дхрупад и представянето му пред публика
Всеки дхрупад концерт започва с алаап, което е бавно и постепенно разгръщане на рага, т.е. на тоналността в която певецът интерпретира. В този процес се използват мелодични модели, които плавно и свободно се леят. За алаап се използват срички от определен мантричен текст.
При изпълнението на алаап музикалните фрази са много бавни и медитативни в началото. Постепенно темпото се покачва и в бързите пасажи ритъмът е изпълнен с енергични и радостни орнаменти. Алаап пресъздава дълбока гама от човешки емоции като покой, състрадание, чувственост, патос, учудване, гняв и героизъм. Алаап завършва с композиция (песен), съпроводена с импровизирани ритми на пакхавадж.
Дхрупад и нада йога
Стилът дхрупад е форма на нада йога – йога на звука. Чрез него певецът усилва вътрешния резонанс на тялото и придобива способността да създава вибриращи тонове, насочвайки свободно звука в зоните между пъпа и темето. По този начин изпълнителят пресъздава богата палитра от фини звукове и микротонове, които от своя страна водят до медитативно състояние и вътрешен покой, и хармонизират емоционално-психическото и физическо тяло както на изпълнителя, така и на слушателите.
Основна цел в дхрупад е постигане на певческо съзвучие с инструмента танпура. Сливането на пеенето със звука на танпура осъществява самвад – уникален диалог, чиято честота на вибрациите води до изчистване на енергийните потоци в тялото и съзнанието. Правилно практикуващият дхрупад изпълнител може да пее с часове, при което не само че не се изморява, а напротив, получава мощен прилив на енергия, като включително има и случаи на постигане на целебен ефект.
Едно от уникалните качества на дхрупад е, че всеки, чийто глас няма отклонение вследствие на някакъв физически проблем, може да го практикува. Това изкуство може да бъде пригодено както за най-изтънчения и задълбочен музикален изпълнител, така и за любителя на музиката, желаещ да се потопи в хармонията на звука като медитативна или допълваща практика. Дори и само слушането на дхрупад внася баланс и психическо (вътрешно) умиротворение, така необходими за всеки в забързания ритъм на всекидневието.
Съществува разлика между техниката на пеене в западната класическа музика и в дхрупад. При западния стил на пеене са активирани само горните певчески центрове – назалната част и церебрума. Гърленият център и ларинксът са слабо активни, тъй като се цели постигането на определено звучене, което не допуска отворено пеене. При пеенето на дхрупад са активни всички певчески центрове – коремната част около пъпа, гръдната част с горните дихателни пътища, ларинкса, назалната част и церебрума (теменната част). Една от задължителните техники е да се постигне мощно движение на въздуха по трахеята нагоре, което да държи ларинкса постоянно активен. Именно по този начин единствено може да се постигне сливането на звука от пеенето с това на танпурата. При това сливане вибрациите в гръдната клетка се увеличават до степен, която създава усещането за превръщане на цялото тяло в мощна стерео система! В западния стил вибрациите са активни само в горната част на главата при което не се използва потенциала на гръдната част. Дхрупад усилва звука във всяка една от физическите кухини на тялото – коремна, гръдна, назална и теменна. Така именно се постига не само изключително красив и чист вибриращ звук, но и медитативно състояние, и дори преодоляване на някои психически и физически проблеми.
Специално за професионалните певци във всеки стил и студентите във вокалните факултети дхрупад може да бъде от изключителна полза за подготовката за репетиция и представление. Той активира енергийните центрове на цялото тяло и го подготвя за оптимално пеене. Освен това спомага за концентрация и баланс на звука, като дава възможност за максимално използване на физическия и звуков потенциал на певеца и за по-дълга времева издържливост на пеене. В този смисъл дхрупад е безценна практика, повишаваща качеството на певческия процес във всеки един негов аспект .
Братя Гундеча са видни представители на стила дхрупад. Те са продължители на школата на Дагар, в която вече 19 поколения учители предават свещеното познание за дхрупад и до наши дни посредством класическата традицията учител-ученик. Освен интензивното обучение, което провеждат в техния Гурукул в Бхопал, Индия, братя Гундеча организират и международни семинари в Европа, САЩ, Австралия, Япония, Египет, Сингапур, Бангладеш, О.А.Е., Хонгконг. Образователните им семинари са фокусирани върху:
- Същността на нада йога и дхрупад;
- връзката между тях;
- техниката на пеене;
- изучаването на композиции.
Те са сред най-активните изпълнители на тази музика както в Индия, така и на международните сцени. През 2012 г. правителството на Индия ги удостоява със званието „Падмашри“ (“Padmashri” ) за техния изключителен принос в областта на дхрупад и на индийската класическа музика.
Билети на касата пред Общината.
Михал Мишкоед
Не пропускайте на 21 юни поради големия интерес отново в Пловдив комедията "Михал Мишкоед" ("зех тъ, Радке, зех тъ !") - гастрол на Габровски драматичен театър на сцената на лятно кино "Орфей".
Точно както при първите стъпки на прохождащия през Възраждането български театър, мъже играят женските роли в постановката "Михал Мишкоед" на Габровския драматичен театър. Трупата идва в Пловдив с този спектакъл на 21 юни от 21 часа на сцената на лятно кино "Орфей" . Гостуването идва след големия успех на "Село, село, пусто село" и "Чешити" на Габровския театър на пловдивска сцена.
Комедията "Михал Мишкоед" е популярна и като "Зех тъ, Радке, зех тъ!". Пиесата и до днес си остава най-известната на възрожденския учител, писател, просветител, преводач и журналист Сава Доброплодни.
Режисьорката Невена Митева е изградила спектакъла като възстановка на първото театрално представление в България. Така актьорите играят „както някога”, когато всички роли, дори и женските, се изпълняват само от мъже. В зората на българския театър мъжете актьори мажели мустаците си със свинска мас и ги посипвали с брашно, за да приличат на жени, уточняват от екипа на спектакъла.
Комедията „Михал Мишкоед“ е „побългарена“ от Сава Доброплодни пиеса и е първата драматургична творба в България. За първи път е представена на сцена през лятото на 1856 година в Шумен и така слага началото на българския театър. Със своя спектакъл Драматичен театър "Рачо Стоянов” - Габрово, води публиката в света на комедията с възрожденски привкус, красиви костюми и много настроение.
Започва в 21 часа в Лятно кино „Орфей“. Билети на касата на Билетен център Пловдив.
Мастърмайнd Kлуб среща №2 - "Спечели другите на своя страна"
Книгите откриват пред нас възможността всеки сам да намери измеренията на своето собствено, уникално щастие, базирано на познанието за самия себе си и заобикалящия го свят. Когато споделяме, коментираме и обменяме впечатления за прочетеното с други хора, знанията и възприятията, които получаваме се увеличават многократно, както и насладата от споделянето на общи интереси. Сигурни сме, че много от вас споделят същото мнение като точно това е и причината да инициираме нещо подобно.
Идеята ни е да се срещаме веднъж месечно, в неформална и приятна атмосфера, и да дискутираме различни, обогатяващи съзнанието книги. Основният фокус ще бъде върху книги, които могат да ни дадат „храна“ за размисъл, или по друг начин казано, могат да ни развият личностно, без значение, дали са художествена литература, или не. След всяка среща, всички ние заедно, ще предлагаме и избираме книгата за следващия месец.
Присъедини се и ти, и обогати не само знанията си, но и контактите си с хора, жадни за книги и разговор, с желание да споделят идеите си и да развиват себе си. Вярваме, че заедно ще успеем да сформираме едно четящо общество, от мислещи и можещи хора, които искат да се обогатяват взаимно и да се развиват по най-добрия начин. Хора, желаещи да споделят идеите си и да търсят най-добрата версия на себе си. Хора, които искат да се учат и да предават знания на други.
За втората ни среща избрахме бестселъра на Дейл Карнеги "Как да печелим приятели и да влияем на другите", коята ни учи на основните принципи за успешна комуникация.
Цялата книга на английски/български/аудио може да изтеглите от този линк, а на когото му е допаднала, нека си я купи за да отдадем нужното и на автора.
Очакваме Ви на 21.06 от 19:00ч. в Limacon Event Center на ул. „Марица“ 154а (до Билата на река Марица), за да се обогатим взаимно.
Моля, потвърдете присъствието си в Google формата, само ако наистина ще дойдете, за да имаме реална представа и да осигурим достатъчно място за всички. Благодаря предварително!
Go Skateboarding Day Plovdiv
Момчетата от UNISQUARE Ви канят на Световния скейтбординг ден на 21.06.2018 от 16.20 часа.
Тръгваме от площад Съединение, продължаваме по стрийт спотове и завършваме в Градската градина.Елате с нас да покараме и да бичим айляк.
Пловдивският театър тръгна на най-голямото си пътешествие- към Итака
Драмата стартира мегапроектът „Одисей”, който ще излезе извън пределите на България
Директорът на театъра Кръстю Кръстев: Формата на живота е движение. Нямаме страх от движението напред. Щастлив съм, че имаме куражът и възможността да си пожелаем „Одисея- Човекът, който пътува”
Драматургът Александър Секулов: Няма по-голяма приказка за човека, който пътува между световете, за да открие себе си
Режисьорът Диана Добрева: Търсим духа на Одисей. Надявам се да бъдем достатъчно луди, силни, с чисти сърца, трудолюбиви и достатъчно безкомпромисни в тази ни мисия
Иво Дернев
Пловдивският театър тръгна на най-голямото си пътешествие. Драмата потегли към Итака със старта на сценичния мегапроект „Одисей”, с който има амбиция да излезе извън граница. Авторската продукция, която ще е част от официалната програма на Пловдив- Европейска столица на културата 2019, се очаква да е най-голямото театрално приключение, реализирано в България в последните години. От сега е ясно, че на сцената ще видим поне 40 актьора, а целият екип на пловдивския „Одисей” ще е над 200 души. Проектът ще е международен, като първият голям партньор от чужбина, вече потвърдил участието си, е Гръцкият национален театър. Очаква се премиерата на мащабното представление да е в средата на февруари, догодина. До зимата на 2019г. работата по реализирането на „Одисей” ще е непрестанна и денонощна. По едноименния текст на Омир работи драматургът на Драмата Александър Секулов. Режисьор е изключителната Диана Добрева. Музиката е поверена на най-добрата- Петя Диманова, а автор на сценографията и костюмите ще е Мира Каланова. Театралният дрийм тим допълва Валери Къорлински, който отговаря за международната част от проекта и връзките му с другите Европейски столици на културата. А в последните два дни пловдивският театър направи безпрецедентен кастинг за артисти извън трупата, през който минаха над 70 души. Днес започна втората част от него- ателие и уъркшоп, който да отведе всички до посоката на „Одисей”, като участие в тях ще вземат 48 актьора. Кои от тях ще излязат на сцената след повече от половин година, предстои да разберем.
Започна осъществяването на една стара мечта на целия екип. Това е проект, който е в главите ни от 7-8 години. Проект, за който дори не смеехме да мислим, че можем да осъществим като мащаб. Той обаче вече е в ход. От днес театърът е „Одисей- Човекът, който пътува”. Амбициите ни са големи, възможностите също. Това е изключителна проверка за потенциала на пловдивския театър, на пловдивската общественост и духа на града, подчерта директорът на културната институция Кръстю Кръстев на среща с медиите днес.
Вече имаме много съмишленици в лицето на Фондация „Пловдив 2019” и КЦМ. Всеки е добре дошъл да партнира финансово на този наистина огромен проект, който ще е един от най-важните в програмата на Европейска столица на културата 2019. Събитие, което ще остави трайна следа в Пловдив, тъй като 2019г. не е афиш, а път. „Одисей- Човекът, който пътува” ще е с международно значение и отзвук в другите Европейски столици на културата. Освен Гръцкия национален театър, активно ще си партнираме и с големия театрален фестивал в Сибиу. Директорът на фестивала в румънския град и артистичният директор на Гръцкия национален театър ще бъдат активни участници в целия процес и популяризирането на спектакъла. Амбицията на проекта ни е да постави Пловдивския драматичен театър на театралната карта на Европа, да отвори нашия театър към Стария континент, каза Валери Кьорлински.
Тази мечта трябваше да се сбъдне на Античния театър, но той не може да е свободен за дълги репетиции по подготовката на едно безкомпромисно представление. Това ще оставим за друг път, уточни драматургът Александър Секулов.
По повод самия Омиров текст той сподели, че няма по-голяма приказка за човека, който пътува между световете, за да открие себе си. В този огромен мит има неудържима поезия. При подхода към един такъв монументален текст трябва да се ръководиш от принципа на радостта. Да не се страхуваш от него, да не го гледаш като паметник. Трябва да запазим хумора на текста и лекотата, с която Одисей влиза във всяка битка. Ще прочетете нашата приказка за Одисей, каза той.
След което обяви, че в проекта ще участва емблематичният гръцки музикант Янис Пантазис, който изработва музикални инструменти по технология от времето на Древна Елада, свири на тях и композира. Той ще дойде в Пловдив през ноември за уъркшоп заедно с трупата на Драмата. Ще участват и други балкански артисти. И не само. Търсят се всякакви международни партньорства, уточни Александър Секулов.
Щастлива съм за едно нещо- с актьорите в този проект ще имаме рядката възможност за обемен като време репетиционен процес и ще имаме място на сцената по всяко време. Като Одисей, ще изминем един път с много перипетии, за да стигнем до нашата си Итака. Самият процес е най-голямата радост за мен. Ще препокрием част от съдбата на Одисей през това наше пътуване. Надявам се да бъдем достатъчно луди, силни, с чисти сърца, трудолюбиви и достатъчно безкомпромисни в тази ни мисия, каза режисьорът Диана Добрева. Бог да ни е на помощ, усмихна се тя. Не знаем предварително нищо. Всичко ще се реди в процеса на нашия магичен сбор от хора, които са малки богове, създаващи малки, а понякога и големи светове. Ще проверяваме различни посоки и пътища. Не тръгваме на готово, подготвени, и това е най-хубавото. Най-важното за „Одисей” е да успеем да опитомим и хванем духа на този човек, който с една галера- вселена пътува в безвремието. Формата и визията на спектакъла ще се намери, трудно е да се улови духа, но сме решени да го направим, допълни режисьорът Диана Добрева.
Радвам се, че се направи такъв кастинг и уъркшоп, организиран от театъра. Това е огромна възможност за младите хора, подчерта Петя Диманова, която ще озвучи „Одисея- Човекът, който пътува”.
Този проект ще е създаден тук и ще носи духа на града, родил толкова Одисеевци, за които Пловдив е техният пристан. Формата на живота е движение. Нямаме страх от движението напред. Щастлив съм, че имаме куражът и възможността да си пожелаем „Одисея- Човекът, който пътува”. Същността е да открием духа на Одисей. Ще бъдем свободни в тълкуванието и интерпретацията на този велик мит. Очаквайте „Одисей- Човекът, който пътува” през 2019-та навсякъде- на спирката на булеварда, на Главната улица, в двора на театъра, на сцената му. Добре дошли в нашето пътешествие, каза за финал директорът на театъра Кръстю Кръстев.
Когато музеят стане дом. Или историята на най-дългогодишния уредник в Стария град
Антоанета Аспарухова-Пердикацева посреща принцове, крале и президенти в Къща Недкович цели 39 години
"Много хора са минали от тук като официални визити, но винаги съм се опитвала и знам, че говорейки с тях, аз представям институцията, града и България", казва напълно отдадената на архитектурния резерват дама
Славена Шекерлетова
Всеки може да разгледа къщите в Стария град. Всяка от тях има своето великолепие. Домът на богатия търговец на тъкани Никола Недкович не само, че не прави изключение, ами и привнася достатъчно уют, и то толкова, че да ти се струва, че всеки момент някой от фамилията ще се появи и ще ти каже „Добре дошъл“. Тази къща има атмосфера на дом. На нещо, в което кипи живот. Тя не е просто музей. Затова до голяма степен вина има Антоанета Аспарухова-Пердикацева, която като уредник се грижи за къщата вече цели 39 години. Тя попада там през 1979 година. И така до днес. В разговора ни много често къща Недкович се споменава като дом и това едва ли е случайно. Антоанета Пердикацева-Аспарухова е най-дългогодишният уредник на къща в Старинен Пловдив. Днес ние едва може да си представим да сме на едно работно място няколко години, камо ли 40. Това обаче е възможно. Искаме да те запознаем с уредника на къщата и заради това, че през 1998-ма година тя е имала честта да посреща и да бъде своеобразен домакин на високи гости като принц Чарлз и много други, и има какво да разкаже.
„Завърших Английската гимназия през далечната 1979 година. Веднага след това кандидатствах в ПУ „Паисий Хилендарски“, специалност „Българска филология“, но първата година не бях приета. По старите правила трябваше да имам 8 месеца трудов стаж, за да опитам следващата година. По този начин, за щастие, открих Стария град. Разбира се, следващата година вече бях студентка и имах отличен успех, можеше да запиша редовно обучение, но вече не пожелах. Мястото, където работя е прекрасно, това е къща-музей, но тя звучи повече като дом. Дори, когато излизам в отпуск, усещам една празнота, защото не съм тук“.
Така започваме разговора си с Антоанета Аспарухова, седнали на безкрайно уютния двор на къща Недкович.
Кое точно ви заплени в къща Недкович?
Имах удоволствието да работя с разкошен екип - господин Атанас Кръстев, светла му памет, който беше началник Управление Старинен Пловдив, както и с Елена Узунска, която беше главен уредник, архитект Кекеманов и много други. Те бяха истински ентусиасти, в най-прекрасния смисъл на думата. Първото нещо, на което ни научиха е да обичаме тези къщи като свои. А това не е никак трудно.
Първоначално в този дом ме впечатли хармонията в неговата архитектура. Построен в далечната 1863-та, собственост на богатия карловски търговец Никола Недкович. Информацията за фамилията беше доста оскъдна. С пътуването ми до Карлово и срещата ми с далечна родственица на Недкович по сестринска линия успях да получа, както информация за фамилията и родословното дърво, така и портретите на собственика, съпругата и дъщерята Елена Недкович. Това беше период на търсене, когато усетих тръпката на откривателството и го правех за прекрасното място, в което работя.
Може би малко хора знаят, че с реставрацията на този дом през 1969-та година започва работата си бившето Управление Старинен Пловдив. Освен като музей се е използвала и като приемна на Градския съвет. Поради това в две от стаите на втория етаж бе обособена колекция подаръци за Съвета от побратимените градове. Те стояха малко странно на фона на Възрожденския дом. Тези предмети намериха своето място в общината, а стаите се превърнаха в прекрасни спални помещения. Признавам си, че тази задача беше трудна. С други думи, трябваше да завърша разказа, който моята предшественица Елена Узунска беше започнала. Идеята ми беше да се реанимира по някакъв начин това място и да се подсили усещането за дом. Малката колекция от копринен кенар, интимно дамско бельо от памук и лен, както и красивите рисувани възглавници, загатват за изключителния талант, сръчност и чувство за красота, което носи пловдивчанката.
След това в годините се появи едно друго предизвикателство. Освен централната жилищна част, къщата притежава кухня и перално помещение с оригинални корита. Показвайки уникални миялни комплекти, кухненски аксесоари и тъкани от фондовете ни, се опитах да вдъхна живот на това помещение. Ден след ден натрупвах опит и познание, а и за това ми помагаха колеги-научни работници от Етнографския музей.
Разкажете ни повече за известните личности, които сте посрещали и с какви впечатления са си тръгвали те от тук?
Може би в мандата на Петър Стоянов основно бяха тези посещения, вероятно защото той е роден тук и лобираше за Пловдив. През 1998-ма година беше първата официална визита на принц Чарлз. Тя съсредоточи големи очаквания, всички се вълнувахме, защото градът със своята хилядолетна история заслужава да получи известност. Бяхме в трепетно очакване. Получи се една великолепна визита.
Първоначално имаше едно леко разминаване, чисто от страна на протокола. Бяхме се наредили всички пред Балабановата къща, служители на „Старинен Пловдив“, журналисти и публика. В един момент този шум, който се чуваше от официалните коли някак заглъхна малко преди да стигне до нас. Оказа се, че лимузината спира пред църквата „Свети свети Константин и Елена“, вместо пред Балабановата къща. През кордон охрана принцът е въведен в храма, но вътре е сам. Винаги следвам протокола, но тогава за първи път си позволих да се отклоня, отидох до църквата и влязох вътре. Там принцът беше сам с клисарката. Преодолях деликатно охраната и така запълнихме този луфт в програмата. Това, което ми направи впечатление е, че принц Чарлз общуваше с непосредственост и финес. Веднага започнах разговора за тази прекрасна църква. По-късно при посещението, си позволих да му подаря една моя графична рисунка, защото знаех, че има хоби и се занимава с живопис.
След година, при визитата на испанския крал Хуан Карлос и кралица София, успях да ѝ задам въпрос: „Ваше Величество, вие обитавате дворци с изключителна архитектура, как възприемате къщите тук?“. Тя ми отговори, че може би именно тази, ако щете еклектика, която е присъща в нашите къщи я впечатлява. По думите ѝ, по особен начин Изтокът и Западна Европа се събират тук и по средата се усеща българският дух. А чисто в живописен план това са едни от най-красиво изписаните домове.
Всички гости бяха впечатлени от богатата история на града въобще. Датската кралица Маргарете пристигна в Стария град изключително развълнувана след посещение на гробницата в Старосел. Това са хора, които правеха реверанс към нашата култура. Беше чест да се докосна до тях, а общуването се получаваше без дистанция.
Тук са идвали и бившия генерален секретар на НАТО Бан Ки-мун, бившата президентка на Финландия Таря Халонен, покойният бивш президент на Турската република Сюлейман Демирел, кралят на Швеция Густав Шести, принцесата на Тайланд Маха Чакри Сириндрон, кралицата на Испания София и крал Хуан Карлос, Абдула II бин ал-Хусейн - краля на Йордания със сестра му, посланикът на добра воля на ЮНЕСКО Китин Муньос още преди да отпуснат средствата за Стария град в Пловдив.
Много хора са минали от тук като официални визити, но винаги съм се опитвала и знам, че говорейки с тях, аз представям институцията, града и България. Това е много важно. Всяка една дума е важна. Имах чест и удоволствие да водя един голям поет от Израел - Йеуда Амихай, който е роден в Германия. Докато се разхождахме из Стария град той каза, че това място тук прилича много на Йерусалим. Аз го попитах по какво. И той посочи развълнуван: „Атмосферата - старите градове си приличат“. Настръхвам в момента, в който ви го казах. Йеуда Амихай пише невероятна поезия и в паметта ми остана силен спомен от такъв тип срещи.
Ако говорим по-общо, кои са били най-трудните и най-хубавите моменти за Стария град в Пловдив от по-новата му история?
Още от началото бившето управление никога не е имало добър финансов ресурс. Сега търсим Европейски средства. Реставрацията и консервацията са много сложни и скъпи процедури. И този обект има проблеми. България като държава много трудно би се справила. Хубавото беше, че Атанас Кръстев и имаше изключителния авторитет сред хората от политическия елит, за да лобират и помагат на Стария град. Това беше много важно. Аз го наричам аристократ на духа. Този човек, който ни събираше на чаша кафе сутрин и ни раздаваше задачите за деня, можеше да направи културния афиш на софийските театри. Той даваше една представа за това какво се случва в страната. Удоволствието да слушаш музиканти от световна величина като Минчо Минчев в Балабановата къща е уникално. Това е комплимент за град Пловдив. Атанас Кръстев организираше седмицата на малките театрални форми. И до ден днешен тази добра стара традиция като Националните есенни изложби продължава. Международният пленер по живопис също беше формат с много стара история. Имахме художници от цял свят, от Япония, Китай, не само от Европа. Тук оставаха по две картини от автор, създаваше се невероятна колекция от съвременно световно изкуство.
Все пак, това са 40 години, в които вие сте уредник в този дом. Какво ви задържа тук толкова дълго време?
Къща Недкович и Старият град за мен са специални места. Тук можеш да направиш своето пътуване назад във времето. Но този град, който се променя ежедневно е живият мост между минало, настояще и бъдеще, а това е нещо уникално.
Забравихме да кажем в началото, че ключът от външната порта на къщата на заможния Никола Недкович е забележително произведение на ковашкото изкуство. Той е автентичен, неподвластен на времето. И до днес с него се отключва този дом в Стария град на Пловдив. Подсказваме ти. Може би именно къща Недкович е твоят ключ към сърцето на хилядолетния град, чийто свят е толкова жив, колкото да ни надживее отново и отново. Ти избираш кога да го отключиш.