Капана.БГ
Деца от различни етноси разказват с рисунки мита за Медея
Изложба “Децата на Медея – Деус екс махина или Що е то Античен театър“ представя 82 рисунки на деца от ромската, турската, арменската и еврейска общности в Пловдив като част от програмата на „Пловдив 2019“. Изложбата е подредена от днес на външните пана на пл. „Централен“ и може да бъде видяна до 2 юли. Тя се реализира в рамките на образователната програма на проект „Медея“.
Проектът събира 75 деца между 6 и 17 годишна възраст, които чрез театъра намират решения на конфликти от ежедневието си. Официалното представяне на изложбата ще се състои на 23.06.2018 г. от 11.00 часа в Малка Базилика в Пловдив, където присъстващите ще се запознаят с подробности по проекта и повече за работата с децата.
В 13.30 ч. гостите и децата ще разгледат изложбата, представена на площад „Централен“. Рисунките са събрани без селекция и редакторска намеса и са най-доброто свидетелство за социалната и терапевтична роля на театъра.
Какви решения взимаме в трудни ситуации, какви са ролите на мъжа и жената в обществото, каква ценност носят домът и семейството и ролята на децата в него. На тях и въпроси свързани с липсата на семейство и изолацията от света, децата дават отговор в рисунките си. Детското въображение търси и смисъла на думите „вярност“, „чест“ и „уважение“.
В продължение на няколко седмици децата и младежите работиха по темата за конфликта от древногръцката трагедия. Използвайки психодраматична игра, изградена върху античния мит за Медея, децата имаха възможност да опознаят собствените си възможности за реакция в най-честите семейни и обществени конфликти, в които биват въвлечени.
„Медея“ е проект, който има за цел чрез похватите на театъра да научи децата и подрастващите как да разрешават конфликти на базата на архетипни и устойчиви психологически модели на поведение. През 2018-та проектът се развива като обучителен и насочен към децата. Предстои през лятото на 2019-та на Античен театър в Пловдив да се играе и театралната постановка "Медея" на Десислава Шпатова с актьорското включване на Снежина Петрова, Владимир Пенев, Валентин Ганев, Станка Калчева и още познати лица от театралната сцена.
Обученията са реализирани в партньорство със Сдружение "АЛИАНС ЗА РАВНИ ПРАВА И УС-ТОЙЧИВОСТ", Фондация "АРАКС", Организация на евреите „Шалом“ (Зоя Капон) с художник: Цветелина Спиридонова; куратор: Снежина Петрова и графичен дизайн: Теодора Симова.
Обучителен екип: Снежина Петрова (актриса), Десислава Шпатова (режисьор), Георги Гочев (класически филолог), Александра Гочева (психодрама асистент), Цветелина Спиридонова (художник) и Найо Тицин (оператор и режисьор на документален филм за проекта).
Партньори на проекта са и Нов български университет и ПУ“Паисий Хилендарски“.
Ливански артист открива One Dance Week със спектакъла #МИНАРЕ
Световна предпремиера на спектакъла #МИНАРЕ на звездата от арабския регион Омар Раджех ще открие 11-тото издание на ONE DANCE WEEK на 21 септември от 19:30 часа в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. #МИНАРЕ е артистична реакция срещу разрушаването на древния град Алепо по време на войната в Сирия. И по-специално на неговата “душа” - историческото минаре на хиляда години на Голямата джамия, сринато в артилерийски обстрел. Спектакълът обединява съвременен танц, визуални изкуства, арабска музика и кадри от дронове по време на изпълнението.
Това е поредната смела и въздействаща постановка във визитката на Омар Раджех, спектакъл-съпротива срещу унищожението на древни градове и човешки животи, на исторически постижения и култури, на миналото и бъдещето. Можем ли да спрем войната? Можем ли да направим нещо, или вече свикнахме с черните хроники от този размирен регион? Реагираме или обръщаме гръб?
Днес Алепо е като Бейрут, Ерусалим, Грозни или Берлин вчера. Днес сме във въртоп от социални, религиозни и политически конфликти. Една „голяма чаршия“ от загубени ценности и промити мозъци. Наблюдаваме нашествие на екстремизъм, консерватизъм, фанатизъм. Омар Раджех не се опитва да налага мнение по тези теми, а да напомни за личната отговорност. Той провокира безсилието, примирението пред войната като даденост и пред насилието като нещо абстрактно, чуждо за наблюдаващите отблизо или отдалеч.
Българските зрителите ще имат възможност да гледат #МИНАРЕ само седмица преди официалната му премиера на престижния фестивал за съвременни изпълнителски изкуства Romaeuropa в Рим. В Пловдив трупата на Омар Раджех ще открие 11-тото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK, КОЕТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ МЕЖДУ 24 СЕПТЕМВРИ И 14 ОКТОМВРИ В ПЛОВДИВ.
Билети за #MИНАРЕ може да намерите онлайн в системата на ЕPAYGO.BG, както и на касите на EasyPay: http://bit.ly/ODWMinaret.
ONE DANCE WEEK се организира от Фондация „ЕДНО за култура и изкуства“ и е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Фестивалът се осъществява с подкрепата на Министерството на културата.
* ОМАР РАДЖЕХ *
Омар Раджех е хореограф, танцьор и директор на компанията Omar Rajeh | Maqamat Dance Theatre, която основава през 2002-а година. Завършил е театрално и танцово изкуство в Ливан и Англия. Автор е на 15 забавляващи спектакли, представяни из арабския регион и цяла Европа, а също в Канада и Корея. Негови спектакли са показани на престижни фестивали и сцени, като Eвропейския център за изкуства в Дрезден, Tanzquartier във Виена, Le Centquatre - Париж Les Théâtres de la Ville в Люксембург, Театър - Пфалцбау Лудвигсхафен, SZIGET - Будапеща, SIDANCE - Сеул и други.
Той е един от най-смелите и силни гласове на съвременната танцова сцена, хореограф – величина за арабския свят и автор на спектакли в копродукция с престижни европейски театри и фестивали. Раджех е основател на BIPOD – ежегоден танцов фестивал в Бейрут, който представя творби на местни и чуждестранни танцови компании, а отскоро и на TAKWEEN – Училище за съвременен танц в Бейрут.
* OMAR RAJEH | MAQAMAT *
Omar Rajeh | Maqamat e платформа за експерименти, нововъведения и развитие на съвременната танцова култура в Ливан и арабския регион. Въвеждайки нови идеи за движение и концепции за тялото на сцената, компанията развива артистичност, социална продуктивност, креативност, модернизация и свобода на изразяването. Днес Maqamat Theatre Dance е водещото средище за съвременен танц в Ливан и един от големите стълбове на изпълнителските изкуства в Арабския регион и Близкия Изток.
* ONE DANCE WEEK *
ONE DANCE WEEK дебютира през 2008 г. и днес е най-големият форум в България, изцяло посветен на съвременния танц – един от най-бързо развиващите се жанрове в съвременните изкуства. Мисията на Фондация ЕДНО за култура и изкуства е да осигури устойчиво развитие на съвременната културна сцена в България чрез представяне на богато, иновативно и висококачествено културно съдържание.
Красимир Воскресенски открива 28-ми пореден фестивал на сцената на читалище „Христо Ботев-1905”
Красимир Восккресенски – председател на НЧ „Христо Ботев-1905” – Пловдив ще открие на 23 юни в 9.00 ч. Двадесет и осмия пореден фестивал, който се провежда на сцената на читалището през последните четиринадесет години.
Тази година през месец февруари се проведе Четиринадесетото издание на Зимния фестивал на изкуствата „Сцена, палитра, слово”, а на 23 и 24 юни ще се проведе и Четиринадесетото издание на Нацианалния фестивал на школите по изкуства, на който в конкурсната програма ще се явят повече от 100 деца от цяла България – София, Пловдив, Варна, Монтана, Габрово, Дряново, Хасково, Стара Загора, Кърджали, Пазарджик, Разград, Асеновград, Благоевград, Банско, Елин Пелин, Враца, Казанлък. Фестивалът е с конкурсен характер и участниците ще се явяват в различни възрастови групи и инструменти – пиано, цигулка, китара, акордеон, тромпет и флейта.
На 24 юни ще бъде и заключителния концерт на наградените на който ще присъстват родителите, учителите и участниците във фестивала. Каним пловдивчани да посетят заключителния концерт на наградените от 16.00 ч., зрителна зала – вход свободен.
Почина аниматорът на „Джони Браво“ и „Лабораторията на Декстър“ Румен Петков
Румен Петков, награждаваният български аниматор, режисьор и професор, почина на 11 юни на 70-годишна възраст. Докато американските медии едва споменаха неговата смърт, Петков беше увековечен в заглавията в родната си България, където започва кариерата си като аниматор.
Роден в София, Петков навлиза в областта на анимацията през 1969 г. Десет години по-късно създава популярната анимационна телевизионна поредица „Приключенията на Чоко и жабока Боко“, която по-късно се адаптира в комикси в списание „Дъга“. Като художник и аниматор творчеството му по-късно вдъхновява българските художници в тези области, а през 1982 г. дори ръководи първия анимационен филм на страната – „Планетата на съкровищата“. Три години по-късно неговият анимационен късометражен филм „Брак“ му печели „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 1985 г.
Работата на Румен Петков докосва милиони деца през 90-те години, особено по време на кариерата му в Cartoon Network. Режисьорът е част от екипа на много известни анимационни предавания в края на 90-те и началото на 2000-те.
Докато българските му анимации никога не стигат до Щатите, Петков пътува до Калифорния през 90-те години и започва работа за Cartoon Network по време на техния изключително креативен период. Времето на Петков с канала води до работата, с която той става най-известен на американската публика. Като писател и анимационен режисьор, портфолиото му включва епизоди на популярни предавания като „Джони Браво“, „Аз съм невестулка“, „Лабораторията на Декстър“, „Крава и пиле“, „Реактивните момичета“ и др.
Петков напуска анимационния бизнес в началото на 2000-те, но работи като професор в Калифорнийския институт по изкуствата от 1998 г., университет, в който се помещават една от 10-те най-хубави художествени програми в Съединените щати и където са учили аниматорите на Дисни по време на Голямата депресия. Смята се, че продължава да води курсове до смъртта си.
На Петков дължим много любими анимационни филми, които са важни за децата, които израстват в края на 90-те години. Работата на Румен Петков остава запомняща се и ценна за много хора по целия свят.
Травъл фотография – Клубна сбирка
Всички обичаме да пътуваме и се опитваме да създадем запомнящи се кадри. По време на тази клубна сбирка ще си говорим повече за травъл фотографията и това как да извлечем максимума от едно място. Ще разгледаме кадри на някои от най-добрите и популярни травъл фотографи в света.
Ще гледаме и снимки, които ние сме правили на нашите пътувания. За целта подберете свои любими кадри от пътувания и ги донесете на флашка.
Сбирката ще се води от Емануил Трейман.
Започваме в 19 часа в Отсреща.
Събитието е за членове на Клуб Фото Свят. Можете да станете член по време на събитието.
Георги Господинов: Българите тук и в Америка имат един и същ проблем- понякога се чувстват чужденци
На премиерата си в Тютюневия град писателят събра публика като за концерт
Ползвайте си грешките, те понякога са метафора, посъветва почитателите си той
Защото късия разказ дава шанс на тишината, каза Господинов на представянето на „Всичките наши тела”
Издаде, че до другата пролет ще е готов с новия си роман
Писателят Георги Господинов закри фестивала Пловдив чете пред публика като за концерт в СКЛАД-а на Фондация „Пловдив 2019” в Тютюневия град вчера. Авторът дойде под тепетата няколко часа след кацането си от Ню Йорк, където прекара в работен ритъм 9 месеца, за да срещне толкова много почитатели на едно място за премиерата на новата си книга от свръхратки разкази „Всичките наши тела”. Радвам се, че усещам всички ваши тела тук. Не вярвах, че ще видя толкова много хора, изненадан бе писателят, 23 часа след като се приземи на родна земя.
Господинов бе впечатлен и от мястото, на което се случваше премиерата на новата му книга. Не скри, че е бил страстен пушач в миналото и че първият му съзнателен спомен от Пловдив е именно ароматите от тютюневите складове, на път от Централна гара до Главната по улица „Иван Вазов”. После се спря и на друг град- Ню Йорк, в който прекара последните 9 месеца от живота си. Всичко може да бъде видяно там. Но най-хубавото е, че е много човечен град. Виждаш много човешки неща, отбеляза той.
Защо точно свръхкъси разкази? Защото е обратното на очакванията за роман. Защото късият разказ дава шанс на тишината. Аз в компания съм този, който мълчи. Колкото за това какво очаквам за в бъдеще- не знам. Може би кратък роман. Никога не съм предвиждал нещата, откакто започнах преди 26 с една малка книжка. Но съм убеден, че Бог може да бъде постигнат чрез мълчание, затова и ценя тишината, каза пред многобройната публика Георги Господинов.
След зададен въпрос обърна внимание и на вечните си тефтери, които винаги са в джоба му. В момента изписва № 75. Особено е да си пишеш на тефтер. Не е като на телефон например. „Естествен роман” се роди от тези мои тефтери, на които водя всякакви записки. Те са като лаборатория. Пиша грозно с конспиративна цел, за да не се разчитат записките ми след време. Ама и аз не ги разчитам. Но пък се възползвам от това. Възползвам се от грешките. Ползвайте си грешките, те понякога са метафора, посъветва почитателите си авторът. Първото, което написах, бе един кошмар, който сънувах. На 9 години пишех за смъртта и остаряването, спомни си той.
Не скри, че е мързелив автор на романи и затова не е писал такъв от 12 години. Но през пролетта догодина новият му ще бъде готов. Трябва да се разказват лични истории. Затова баба ми и Борхес са хората, които са ми повлияли за литературата. Баба ми не вярваше, че нейната история можеше да бъде важна за цялото. Ние сме като мухите- може и с нас, може и без нас, обичаше да казва тя, върна пак лентата назад Господинов.
После отиде в милите си до Щатите, за да подчертае, че е срещнал прекрасни българи зад океана. Тъжното е, че са там. Българите там и тук обаче имат един и същ проблем- че понякога се чувстват като чужденци. Неприятно е да се чувстваш чужденец на собствения си език и място. Трябва да се преборваме, за да се чувстваме добре, че живеем тук, без да сме направили нищо лошо, констатира тъжно писателят.
12-годишно момче от публиката му подари джанки и го попита какво ще посъветва децата, които искат да пишат. Малко ви е късно вече, отговори Георги Господинов. Сега си записвайте тайно стихове и внимавайте на кой детски поет ги показвате, допълни той.
На финал бе обявено време за автографи, а Господинов буквално бе задушен от почитатели.
Помним ли Пражката пролет?
Уникална фотографска изложба разказва за края на събитията през 1968 година и задава въпроси в Дома на културата
Помним ли Пражката пролет? Забравяме ли уроците на историята? Над тези въпроси се замислиха гостите на откриването на изложба от 40 автентични черно-бели фотографии, които разказват за събитията от 21 август 1968г. - Краят на Пражката пролет. Снимките са подредени в Дома на културата и са запечатали някои от знаковите моменти от случилото се в тогавашната Чехословакия.
Събитието се организира от Чешкия център, със съдействието на Почетното консулство на Чешката република в Пловдив. Пътуващата си изложба от 40 черно-бели фотографии "21 август 1968: КРАЯТ НА ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ". Куратор на експозицията от уникални снимки е чешката фотографка Дана Киндрова. Тя е събрала в едно подбор на снимки от август 1968 от общо 19 фотографи и от пет архива - Густав Аулехла, Ян Бартушек, Яромир Чейка, Бохумил Доброволски, Иржи Егерт, Йозеф Хник, Дагмар Хохова, Мирослав Хуцек, Мирослав Кхол, Либуше Киндрова, Владимир Ламер, Мирослав Мартиновски, Милон Новотни, Антонин Нови, Ян Рейх, Иржи Стивин, Даниела Сикорова, Иржи Вшетечка и Вацлав Тоужимски, който заснема драматичните моменти в Либерец. Има кадри от архива на Чехословашката телеграфна агенция, Северночешкия музей в Либерец. Фотографии е предоставила и бившата главна редакторка на списание „Чехословашка фотография“ (Československá fotografie) Алена Шоуркова, която се сдобива с тях след като неизвестен автор пуска снимките в пощенската й кутия.
Кураторът на проекта Дана Киндрова е също така фотограф и темата за съветските войски не й е чужда. През 1990 – 1991 г. заснема оттеглянето им от Чехословакия, а впоследствие, след като преди 15 години издава публикация на тази тема, решава да събира фотографии, запечатали тяхното „пристигане“. Четири години издирва снимки не само сред фотографи, наследници на авторски права, колекционери, но и в архивите на много институции. Военната окупация на Чехословакия позволява на консервативните сили в комунистическата партия да спрат демократизацията на обществото, да овладеят ситуацията и да сключат договор за временното пребиваване на съветските войски. Това „временно пребиваване“ продължава през следващите две десетилетия. На чехословашка територия, в рамките на наложения договор, се настанява т. нар. Централна група войски на Съветската армия, която наброява приблизително седемдесет и пет хиляди войници, разполагащи с тежко оборудване и самолети.
Снимките са отпечатани върху пенокартон, с изключително високо качество, тъй като авторите старателно са пазили негативите. Изложбата може да бъде разгледана до 29 юни 2018 г., след което ще бъде показана в Бургас.