![Капана.БГ](/templates/sj_veritymag/images/placeholder/user.png)
Капана.БГ
Откриват фотоизложба „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай“ в Истанбул
Изследователски център „Тракарт” ще открие фотоизложба „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай“ на 12 май 2018 г. от 11.00 часа в криптата на Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул.
На представянето на първия етап от работата си по проекта „Бележити българи, обучавани в лицея Галатасарай”, Изледователски център „Тракарт” ще експонира 36 постера с фотоси и документална информация на български възрожденски личности, учили в престижния султански лицей „Галатасарай” в периода 1872–1913 година.
Откриването ще бъде съпътствано с концертна програма с участието на доц. Лилия Илиева и д-р Надежда Кузманова.
Откриването на изложбата е по случай 11 Май - Денят на Светите братя Кирил и Методий. Посветена е на 150-годишнината от откриване на лицея „Галатасарай“ в Истанбул и на училите там видни българи - Стефан Стамболов, Константин Величков, Тодор Каблешков, Михаил Савов, ген. Вълко Велчев, Стоян Михайловски, Антон Франгя, Никола Вълкович Чалъков, Симеон Радев, Георги Измирлиев и други.
Идеята за настоящия проект „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай” възниква в архивите на университета „Галатасарай“ в Истанбул, при събиране на данни по повод 150- годишнината на учебното заведение през 2018 г.
От архивните документи става ясно, че едни от първите ученици на лицея „Галатасарай“ са българи от Пловдив и околностите му. По-късно се откриват данни и за ученици от всички краища на България, като списъкът включва български възрожденски деятели – държавници, дипломати, писатели, преводачи, хора на изкуствата и науките. Много от училите и дипломирани българи в престижния лицей „Галатасарай“ са известни личности от българската история. За голяма част от тях съществува подробна информация, а за други предстои да се събира от архивите на „Галатасарай“ и от други източници. Юбилейната книга, издадена през 1918 г. за лицея, по случай 50-та му годишнина, дава първата кратка информация за завършилите ученици, някои от които са заемали важни длъжности в дипломацията, армията, образованието и науката. Малко известен е фактът, че първият футболен отбор „Галатасарай“ е сформиран от българина Благой Балъкчиев през 1905 г. /ученик по това време в лицея/ и е съставен изцяло от българи. Футболистите от ФК „Галатасарай” след завършването си основават в София първия български футболен клуб „ФК 13“, който е предшественик на футболен клуб „Левски“.
Настоящото изследване спомага за утвърждаване на междусъседските социо-културни отношения между Република България и Република Турция, дава възможност за обмен на добри практики. Значимостта на проекта „Бележити българи, обучавани в лицея „Галатасарай” и перспективите за развитието му го превръщат в своеобразен образователен и културен мост между две столици на европейската култура - Истанбул 2010 г. и Пловдив 2019 г.
Идеята за проекта „Бележити българи, обучавани в лицея Галатасарай” е на:
Изедин Чалишлар - автор и преподавател в Университет „Галатасарай”, Истанбул
д-р Жорж Трак
Институционален партньор:
Културен департамент на Университет „Галатасарай”
Съвет за сътрудничество в Университет „Галатасарай”
Изследователски екип в Пловдив:
Гергана Филева
д-р Надежда Кузманова
инж. Димитрина Кузманова
инж. Добринка Петкова
Изследователски екип в Истанбул:
Нафиз Акшехирлиоглу
проф. д-р Таркан Окчуоглу
*Училището „Галатасарай“ е създадено през 1481 година по искане на султан Баязид II, с цел да повиши нивото на образование на възможно повече младежи, без значение от тяхната религия и произход. Това е второто най-старо средно училище в Турция и втората най-стара турска образователна институция след Истанбулския университет, създаден през 1453 г. Първото му наименование е Императорско училище на двореца в Галата или Ендерун (GalataSarayiEnderun-uHümayunu). Разположен е в квартал Галата на истанбулския район Бейоглу, на северния бряг на Златния Рог, в близост до средновековна генуезка крепост.
Училищната програма съответствала на френския модел на обучение, но вместо френски, латински и гръцки език се преподавали турски, арабски и персийски. Сред учителите имало турци, французи, българи, гърци, арменци.
Лицеят бил разделен на три секции, разполагал със собствена баня и болница. За учениците били осигурени столово хранене, униформи, тоалетни принадлежности, книги и учебни материали. Голяма част от учениците на „Галатасарай” стават известни държавници, преподаватели, дипломати, преводачи, писатели в държави, които са били част от Османската империя. Някои от тях са първите държавници в страните си – България, Сърбия и Гърция.
С провъзгласяването на Република Турция през 1923 г., името на училището е променено на "Galatasaray Lisesi" (Lycée de Galatasaray). През 1992 г. с подкрепата на Франция е създаден и Галатасарайски Университет, който сега формира единен академичен комплекс с лицея.
Зад високата желязна черно-златна, пищно орнаментирана порта „живее” учебния корпус „Галатасарай” – второто най-старо учебно заведение в Турция и едно от най-престижните в страната.
Поетесата Елка Няголова представя в Пловдив новата си книга „Шест грама“
Среща-откровение с поетесата Елка Няголова ще се проведе от 18 часа в Балабановата къща днес по повод книгата ѝ „Шест грама“. В нея авторката не дава удобни и украсени решения, а задава въпроси. Екзистенциални и философски. Простичко изречени, но провокиращи.
Елка Няголова е родена в Добрич на 6-и юли 1952 г. Живее във Варна. След филологията работи 15 години в централен периодичен печат. Създател и главен редактор на сп. „Знаци". Председател на Славянска литературна и артистична академия. Директор за Балканите на Международната асоциация на писателите. Редовен член на Академията за руска словесност и на Академия „Поезия". Превежда от няколко славянски езика.
Авторка на книгите:
„Прозорци" - 1983 г., „Не съм Пепеляшка" - 1984 г., „Нулева група" - 1987 г., „Правопис на надеждата" - 1990 г., „Делфини на сушата" - 1992 г„ „Петият сезон" - 1994 г., „Рисунки от един град" - 1995 г., „Земен гейм" - 1997 г„ „Требник" или „Писма от Белоногата" - 2000 г., „Белият влак" - 2002 г., „Ние" - 2005 г., „Кестен на дланта" - 2006 г., „Маса за трима" - 2007 г., „Писма от/до брега" - 2008 г., „Бели пейзажи" - 2009, „И пак Нулева група" - 2011 г„ „Слънчев кладенец" - 2012 г., „Бялата къща" - 2013 г.
9 нейни книги са издадени в други държави: Русия, Украйна, Франция, Сърбия, Хърватия, Македония, Полша... Отделни цикли със стихове на поетесата са превеждани на: руски, украински, френски, немски, английски, сръбски, полски, хърватски, гръцки, турски и др. езици;
Носителка на национални и международни литературни награди, сред които:
„Южна пролет" - за дебют, „Изворът на Белоногата"-за цялостно творчество, „Христо Ботев" - на едноименното издателство, „Дора Габе" - за цялостно творчество, „Белият ангел на поезията" (Полша), „М.Ломоносов" и „А. Грибоедов", „Пушкински златен медал" и Есениновската награда „Златна есен" (Русия); „Св. Стефан Щилянович" (Черна гора) и др.
Член на Съюза на българските писатели.
Онлайн инфлуенсърите: Елисавета и Красимира в дигиталния свят
Колко сме щастливи, колко сме развълнувани!
В Limacon ще ни гостуват две уникални дами!!!
Заповядайте на една среща, на която ще си говорим за това как две жени се събраха и направиха един истински успешен дигитален проект с минимум инвестиции. Ще ви разкажем какви усилия стоят зад "Майко Мила", ще ви поднесем нашето разбиране за дигитална комуникация и съвсем откровено ще ви разкрием процеса по работа в общия ни проект.
Ще си поговорим какво е да си успешен блогър (Това е Красимира) и какво е да си инфлуенсър (това щеше да е Елисавета, ако тя мислеше, че има такова нещо), как се става популярен в социалните мрежи и помага ли за нещо.
Ще ви дадем реален опит и съвет за това как да направите проекта си успешен или поне да се опитате. Ще споделим какво си струва и какво не чак толкова и ще отговаряме на всичките ви въпроси.
А, и обещаваме, че ще е забавно.
Елисавета Белобрадова е дългогодишен предприемач в сферата на търговията и услугите, работи като копирайтър в рекламна агенция за година и половина преди да открие, че вече ѝ е трудно да има шефове и работно време. Личният ѝ профил Letiashtata Kozzila Erato има над 12 000 последователи и е посочена за една от 13 те най-влиятелни личности във Фейсбук в класация на вестник 168 часа. Половината от проекта Майко Мила, както и от каузата Оле Мале в помощ на майки на деца с увреждания, която тази година спечели "Промяната" - най-значимият конкурс за социално предприемачество в страната.
Има три деца, чепат характер и много голям апетит.
Красимира Хаджииванова работи в различни онлайн медии почти целия си съзнателен живот – била е редактор в Dnevnik.bg, както и главен редактор на Dnes.bg – част от Investor.BG Media Group, една от най-големите онлайн медийни групи в България. Когато през 2005 година групата пуска първата в страната блог платформа, Красимира създава блога си, наречен „Животът от нещата“, който се радва на известна популярност години наред. След като ражда детето си през 2015 година, създава, заедно с Елисавета, сайта Майко Мила! и каузата ОлеМале. Работи успоредно и като копирайтър на свободна практика. Обича да блее безцелно и да пътува (за да може отново да блее безцелно през прозореца).
Кога: 10.05.2018
От колко: 18:30ч.
Вход: 20лв. /може да има и хубаво вино/
ЗА ЗАПИСВАНЕ ПОСЕТЕТЕ СТАТИЯТА НА САЙТА НИ:
https://limacon.bg/event-center/tainite-na-online-influensarite/
Swingin' Thursday
Всеки четвъртък в Gingertale суинг музика ще звучи от зори до мрак.
Сутрин ще пием кафе и ще тактуваме. Вечер ще въртим коктейли и ще лудуваме.
Толкова много обичаме по всяко време да танцуваме!
* коктейл Lindy Hop и моктейл Shim Sham на специална цена
* често минаващи суинг мафиоти, които може да ви покажат някоя стъпка за едно питие
* вход свободен
Танците и коктейлите повеляват!
Химните на Пловдив и на Европа огласиха Главната в детски изпълнения
Хорът на пловдивските момчета "Стефка Благоева" и хор "Детска Китка" отбелязаха днешния празник с изпълнение на Стълбите на Каменица на Химна на Европа и Химна на Пловдив. Подредени около надписа на "Пловдив - Европейска столица на културата" с логото together, те зарадваха пловдивчани под диригентството на Милка Толедова (Хора на момчетата) и Яна Делирадева (Детска китка). Клавирният съпровод към изпълненията добави Юлия Петрова, а с танцови изпълнения се включи детската школа към фолклорния ансамбъл "Тракия".
Съвместните изпълнения на Химна на Европа, Химна на Пловдив и песента "Де е България" бяха под диригентството на проф. Златина Делирадева.
Концертните изпълнения са част от поредица събития по повод 9 май. Честващите "Деня на победата" на съседния хълм - Бунарджика, например, звучаха съветски военни маршове.
Ники Илиев и Башар Рахал снимат следващия си филм в града под тепетата
В лентата Пловдив има главна роля
Башар Рахал: Малко са филмите, в които градът въздейства наравно с актьорите. Това не може да се получи с всеки град!
Неуморният екранен тандем Ники Илиев и Башар Рахал отново се захваща с общ проект и този път в него една от главните роли ще е на Града под тепетата. За идеята за пръв път повдигна завесата Башар, който бе засечен от наш репортер на „разходка“ в Квартала на творческите индустирии.
Истината е, че в момента сме тук с Ники да разглеждаме локации за следващия наш общ проект. Това е един романтичен вдъхновяващ филм, който да накара всеки човек не само да му се прииска да дойде в този град, а особено ако е емигрирал някъде, да се върне завинаги в него, започва разказа си Рахал.
По думите му, Пловдив е един от най-красивите градове в България. „Ако не и най-красивият,“ отсича той. Именно за това идеята им е да заснемат следващия си филм в Града под тепетата.
Вече са се свързали с Евгени Генчев, който ще бъде художник на филма. Ники и Башар разчитат на него да е познавачът на Пловдив в екипа. „Между нас тримата той най-добре познава града, като цяло. Двамата с Ники ще сме продуценти , а Ники ще е и режисьор на филма.
Идеята е да докараме много добър екип, който да представи Пловдив на едно такова ниво, че не само филмът да бъде изключително интересен и вдъхновяващ, а да може да бъде гледан на различни фестивали по света.
Най-хубавият начин за това кога един град е представен добре, е когато той е почти главно действащо лице, наравно с главните герои. Това не може да се получи с всеки град, разбира се. Малко са и филмите където градът въздейства наравно с актьорите и случките, които се случват там. Единият е „Под тосканското небе“, другият е „Една добра година“ с Марион Котияр, който се случваше в Южна Франция. Това са все филми, които те вдъхновяват и си казваш, „аз искам да отида да го гледам, аз искам да отида там!“
Вече набрал инерция, въпреки че първоначално се зарече да не издава много, Башар споделя, че целят ефекта от филма да е като при лентата „Яж, моли се и обичай“ по книгата на Елизабет Гилбърт. След него Бали става най-посещаваната дестинация в света.
„Смятам, че липсват такива филми на пазара. Аз лично вече се изморих да гледам филми , които са свързани с насилие, секс, комерсиалност... Смятам, че не е нужно да правим само исторически филми, които да будят нашето родолюбие и чувството за ценностната система на семейството. Можем да направим съвременен филм, който има абсолютно същите стойности и да се види това, което напоследък у нашия народ липсва. А това са Вяра и Семейна ценностна система. С двете неща, според мен, ние подскачаме на едно място. Лутаме се между влиянието на Запада, Изтока и нашата история, от която хем сме горди, хем с високо вдигната глава плюем по историята и по нашите красиви места. Чудим се как по всякакъв начин да си намерим място някъде навън, а всъщност понякога раят е тук при нас.“
Екипът се надява да успее да организира снимките през есента или най-късно в началото на пролетта на 2019. Категорични са, че ще търсят помощ и сътрудничество от Пловдив и пловдивчани по някакъв начин.
Филмът се казва „Завръщане“.
Знаменцата се завръщат в Капана на "Магура" и "Братя Пулиеви"
Шарените знаменца се завръщат на Капана. С окончателното пристигане на топлото време, любимите на много плодвивчани и туристи - и критикувани от други - флагчета вече са поставени на улиците "Магура" и "Братя Пулиеви". Поставянето им е свързано с предстоящия фестивал "Капана фест", който ще се проведе на 1, 2 и 3 юни - петък, събота и неделя. Знаменцата са в цветовете на българския флаг, на фестивала, "Пловдив 2019" и Общината, както и един от основните партньори - What A Monstar.
Украсата над улиците в арт квартала на Пловдив беше любима на много хора и често попадаше в обективите на рекламни и други популяризиращи Пловдив клипове. Според други обаче те променяха автентичния вид на квартала, който попада в зона културно-историческо наследство. Премахването от общината предизвика масово недоволство от местните хора в Капана, които вече ги припознаваха, като запазена марка на квартала. Общината тогава се аргументира, че разрешителното за тяхното поставяне е било само във връзка с фестивалния период. Към момента флагчетата са само на тези две улици.