С кючек на кокили и танци до зори посрещнаха пролетта край Тунджа

60 000 души от различни части на света гледаха запалването на 3-метровия огън

Таня Грозданова

Празникът Хъдерлез и фестивалът Какава събраха близо 60 000 туристи в турския град Одрин този уикенд на 5 и 6 май. Двата ритуала са вписани в индикативния списък на ЮНЕСКО за световно културно наследство през 2017-а година, като кандидатурата е била съвместно с Македония.  

Какава е много стара традиция на ромите в региона, която датира от около 1400 години. Отбелязва се като фестивал от 14 години със съдействието на Община Одрин, разказва кметът на голяма община Едирне г-н Реджеп Гюркан, който посрещна в кабинета си група журналисти от Пловдив в събота 5 май 2018-а година.

Репортери от Града на тепетата имаха възможност да съпреживеят двата фестивални дни по покана на Областният управител на Одрин Г-н Гюнай Йоздемир и със съдействието и по инициатива на Генералния консул на Република Турция в Пловдив Н.Пр. г-н Хюсеин Ергани.  

Легендата разказва, че египетски фараони се опитали да убият ромския крал или бог Финго баба, а за да се спаси той скочил във водите на Червено море. „Ромите вярват, че рано сутринта на 6 май той ще излезе от водите на река Тунджа. Финго Баба не е излязъл от водата през последните 1400 години, аз мисля, че няма да излезе и сега, защото ще приключи легендата,“ разказва с усмивка кметът на Одрин Реджеп Гюркан в кабинета си.

Началото на Хъдерлез и Какава се поставя с празнично шествие преди обяд  по Главната пешеходна улица на града. В него участва, както местната управа, така и военните, училищата и граждани.    

След обяд големи групи от хора започват да прииждат край брега на река Тунджа по стария  мост в местността Сарайичи. Там вече е пълно с коли, скари, сергии. Повечето от жените носят специални венци с цветя в косите си, които се продават на всеки ъгъл между 5 и 10 лири. В пъстрото множество се забелязват огромни цветни къдели с шекер памук, шарени кули от балони, носи се ароматът на печено месо. А от сцената и огромни високоговорители се носи традиционна ромска музика.

Така ромите в Одрин посрещат пролетта. Следва кулминацията на вечерта – запалването на 3-метрова клада, чийто огън и сутрешното потапяне във водите на река Тунджа се вярва, че пречистват душите ми.

Преди да падне нощта всеки, който има някакво желание, го написва на листче. Желанията се окачат на Дървото на желанията, където пренощуват. Млади и стари танцуват цяла нощ край реката, а в ранното утро на 6 май пускат листчета с желанията си в Тунджа. Тогава във водата влизат по-смелите млади мъже, които са прескачали огньове  за здраве през нощта. С тях се потапят в сватбени рокли и булките, които се молят за дете.

Директорът на дирекция „Култура и туризъм“ за Област Одрин Ахмет Хачиоглу заяви, че празниците Хъдерлез  и Какава през последните години са се превърнали в изключително популярен туристически пакет за гостите, които се интересуват от културен туризъм. Цялата леглова база на хотелите в града е била заета 4 месеца по-рано.

Областният управител на Одрин Гюнай Йоздемир, който прие пловдивските журналисти в кабинета си, заяви, че е изключително щастлив от домакинството на Пловдив като Европейска културна столица през 2019-а година. По думите му, администрацията на Одрин е готова за съвместни инициативи.

Очаквайте подробности по темата.  

Стартира програма ADATA AiR

Артисти от Германия, Португалия, Румъния и Дания разработват проекти за социализирането на остров Адата и Мариця с инструментите на културата в резидентната програма ADATA AiR на „Пловдив 2019”. Те са сред първите творци, които гостуват на града в инициативата на фондацията, която се реализира в партньорство с Гьоте-институт България и Полски институт в София. Първата среща с тях ще се състои утре в СКЛАД-а в Тютюневия град.

Първите артисти, които гостуват в града през пролетта на 2018, ще разкажат за досегашния си творчески опит, за впечатленията си от Пловдив, а също и за проектите, върху които работят тук за 2019 г. Програмата за утрешното събитие, в Деня на Европа, включва кратки презентации на Матиас Гарф (Германия), Ана Бротас (Португалия), Алин Танаса (Румъния) и Нина Йоргенсeн (Дания). Ще бъде прожектирано и видео, подготвено от АТОМ театър (България) като резултат от работата им в Пловдив след едноседмичен престой в края на април. 

Участниците в ADATA AiR вече имат любопитни идеи за художествени проекти, свързани с реката и остров Адата, за които ще потърсят мнения и обратна връзка от пловдивчани. Идеята е на края на престоя им те да са напълно развити, за да се превърнат част от специалната програма АДАТА в рамките на Европейска столица на културата.

Артистите в резидентната програма са избрани чрез предварително проведена в началото на 2018 г. отворена покана.  До края на юли Пловдив ще посрещне още 30 други художници от цял свят в рамките на първа сесия на програмата. Успоредно фондацията обяви нова отворена покана за резиденцията, чрез която да бъдат избрани още толкова участници за втората половина на годината.

Това, че съм потомка на Йордан Йовков ми дава смисъл да пиша, защото това е свързано с голям труд

Често не си даваме сметка за това колко много сме постигнали

Славена Шекерлетова

Йова Станкова представи дебютния си роман "Галерия от светове" в Пловдив в галерия U.P.A.R.K.  Тя е родена в София, израснала е в Ангола, учила в Мюнхен, от много години живее в Кейптаун. Потомка е на писателя Йордан Йовков. Идва си в България често, а от една година представя книгата си в различни градове у нас. Разказва, че за нея Кейптаун е раят на земята, модерен град с много красива природа, там е написала първият си роман, и въпреки че владее перфектно няколко езика е избрала да пише на български.

Потомка сте на Йордан Йовков, как усещате тази връзка?
Талантът не винаги се предава по наследство, но е преимущество да имаш такава богата личност зад себе си, от която да можеш да черпиш ентусиазъм, енергия, желание за писане. Неговият живот не е протекъл гладко, той е имал много лишения в името на литературата. Йовков за мен е като водач, дава ми смисъл да пиша, защото написването на роман е голям труд.

Има ли автобиография в „Галерия от светове“, до колко се разкрива Йова Станкова?
Олга Клисурова - иницатор на „Пътуващите книги на Стара Загора“ казва, че дебютните романи са свързани с много искреност и лични моменти. Действието в романа се развива в София, но аз по това време не съм живяла там. Доста от нещата са свързани с интересни събития, които хората са ми разказвали. Може би всяка една от трите героини в романа е част от мен. Смятам, че всеки, който чете книгата може да разбере, че във всеки един от нас има нещо от тези герои.

От къде идва заглавието и какви са цветовете в него- повече тъмни, мрачни или по-свежи?
Цветовете са един върху друг, някои са по-тъмни, други са много шарени. Например, художничката в романа, която живее в невероятно пъстър цвят с много фантазия, а изглежда по-земна от Валентина, която е главната героиня. Зависи и какво вижда читателят.

Главната героиня е много нерешителен човек, до какво води това?
Мисля, че води до положителен резултат. Независимо от това, че е нерешителна е постигнала твърде много, без да е забелязала. И това е главното в романа, колко е важно да си дадем сметка какво носим в себе си. Ние не си даваме сметка.

Валентина използва въображението си, за да се справя с тревоги, вие как се справяте?
Опитвам се да се поставям на мястото на героините и се питам какво бих направила. Когато имам проблеми и нещо ми тежи е много важно човек да има приятели, на които да се облегне и да сподели. Идеята на романа е човек да намери начин да стигне до вътрешното си спокойствие и собственото си знание. Това са нещата, които ни дават сили да преминаваме през трудностите.

За този роман искам да спомена картината на Христо Стайков, която използвах за корица на книгата. Той я подари на майка ми, но когато я видях, много ме провокира и реших да я взема. Имах разговор с него скоро за изкуства и той каза „Много е важно всеки един читател или зрител да бъде засегнат от това, което чете или вижда, и когато бива докоснат се получава една провокация в мисленето. А написването на роман идва от дълбока вътрешна потребност.