Пловдив официално загуби най-голямото градско културно събитие- Нощта на музеите и галериите. Организаторите на фестивала от фондация „Отворени изкуства” обявиха нулева година. Нощта обаче ще се завърне догодина, когато градът ни ще е Европейска столица на културата, като дори са избрани датите за 2019г.- 13,14,15 септември.

Ето и пълния текст на позицията на „Отворени изкуства”:

„От днешна перспектива конфликтът е изгладен, но фондация „Отворени Изкуства”, като базов организатор на събитието, заради създалите се ситуации изгуби два много важни месеца от организацията на НОЩ/Пловдив и вече е навлязла в активна организационна фаза на нови и други свои ключови проекти”, заявяват днес организаторите на фестивала в официално становище до партньорите си.

 „През февруари фондацията, като организатор на НОЩ/Пловдив, беше изправена пред изпитание, което беше истинско предизвикателство за нашия екип в момент на активна подготовка на събитието за настоящата година. Взехме решение, което да съхрани характера на събитието и да продължим напред с организацията му. В реакция на това получихме истинска подкрепа от широката общественост, медии, участници в събитието, представители на артистичната сцена, фенове на събитието от Пловдив, страната, чужбина, от нашите спонсори и партньорски организации, на които благодарим. За наше съжаление предизвикателствата не спираха и подготовката на тазгодишната НОЩ/Пловдив беше нарушена отново през март 2018 година с нова вълна от провокации. Те вече поставиха по-сериозния въпрос за бъдещето на НОЩ/Пловдив и нейната организация като цяло. В реакция на това Отдел „Култура и Туризъм” на Община Пловдив  и ОФ „Пловдив 2019”, които също бяха индиректно замесени в казуса, изпратиха към фондация „Отворени Изкуства” становища в края на март, в които колегиално се поощрява и насърчава работата на фондацията и нейния проект НОЩ/Пловдив.

От днешна перспектива конфликтът е изгладен, но фондация „Отворени Изкуства”, като базов организатор на събитието, заради създалите се ситуации изгуби два много важни месеца от организацията на НОЩ/Пловдив и вече е навлязла в активна организационна фаза на нови и други свои ключови проекти.

Във връзка с това забавяне и създалия се климат около подготовката на тазгодишната НОЩ/Пловдив, фондация „Отворени Изкуства” обявява нулева година за събитието през 2018 година.

Ще ни липсва сътрудничеството с вас през тази година и НОЩ-та, но се надяваме на спокойна работа и възможност заедно да насочим усилията си в подготовката на НОЩ/Пловдив през важната за страната ни 2019 година, когато Пловдив е Европейска Столица на Културата.

Предвидените дати за НОЩ/Пловдив 2019 са 13,14,15 септември.”

Очаквайте подробности!

Кои са местата за свеж и здравословен старт на деня?

Пролетта е време за детокс, още повече след голямото похапване по Великден. В последните години смутитата се превърнаха в тотален хит.  Обикновено  се приготвят от плодове, зеленолистни зеленчуци, вода и лед, но няма точна определена рецепта, която да се следва. Всичко зависи от вашите лични предпочитания.  Приемат се като алтернатива на междинните хранения и доставят на организма голямо количество здравословни съставки и витамини.  Основната разлика между смутито и фреша е, че тук се използва целият плод, а не само сока му.

Независимо кое от двете предпочитате, ние от екипа на Lost in Plovdiv  сме подготвили 6 места в Пловдив, където може да започнете деня си здравословно с фреш, или пък да заместите обяда и следобедната закуска с вкусно и засищащо смути.

Fresh House Kapana е мястото, където сутрин чашата кафе и фреш е задължителна (винаги двете в комбинация са в промоция), а  закуската от кисело мляко, натурален мед, овесени ядки, чия и сезонен плод – изключително засищаща. Смутитата и детокс соковете също не са за изпускане, като препоръчваме „Бананово мачиато” за всички любители на комбинацията от банан с щипка кафе. Изкушават ни и с домашно приготвени сладкиши, така че изборът със сигурност няма да е лесен.

The Zen Place отвори буквално преди дни, но задължително трябва да го посетите, дори само заради усещането за баланс и хармония, което цялото пространство носи. Тук са най – добрите дзен напитки в града, като може да направите смутито си по собствен вкус и да комбинирате съставки, без да следвате предварително зададена рецепта. Ако пък не сте в настроение за смути, пробвайте матча латето, което е абсолютно задължително да увековечите в снимка, ако съдим по инстаграмите на доста от популярните личности.

Няма да ви изненадаме с Vitafix, но удобните им локации и свежите предложения са ги превърнали в перфектното място, където човек може да похапне нещо здравословно. Прясно изцедените сокове са винаги добра идея за бърз прием на витамини и пролетен детокс, а смутитата си пасват идеално с крекерите от елда. Кой ще откаже такава полезна бомба от суперхрани? Залагат често и на сезонни предложения като сок от нар, а салатите и сандвичите са добра алтернатива за обяд, когато бързате и трябва да похапнете нещо на крак.

Още места за свеж старт на деня ще намерите в Lost in Plovdiv.

„Спомен за летене“ е постановка, която търси човешкото в човека               

Стефка Георгиева

Същината на театъра се крие не толкова в чудната актьорска игра, а по-скоро във въпросите и отговорите, които ни дава. Припомня ни за неща, които може би сме забавили, даже понякога ни посочва правия път, от който може би сме се отклонили. И все пак, да задаваш правилните въпроси е истинско изкуство, което не се отдава на всеки.

С тази не лека задача се е заел екипът на постановката „Спомен за летене“. В нея участват Биляна Георгиева , Веселин Петров , Димитър Крумов , Иван Николов , Каталин Старейшинска, а режисьор е Боян Крачолов. Цялата пиеса е изградена върху фрагменти и цитати на Чехов, Бекет, Хесе, Селин, Екзюпери, Бредбъри, Шекспир, Гогол, Еко и цитати от Хармс, Ерофеев и Мюлер, и определено е спектакъл, който заслужава вниманието на зрителя.

Къде е човешкото в човека и помним ли как се лето? Ето какво разказа режисьорът на постановката Боян Крачолов* за kapana.bg

Разкажете ни малко повече за "Спомен за летене". (чисто информативно, за хората, които не са гледали постановката, за да знаят какво ще ги очаква).

„Спомен за летене” е преди всичко една идея, кауза, дори. Представлението се концентрира върху група хора, работещи в завод за сортиране и преработване на хартия. В един момент, обаче, разбират, че заводът е затворил много, много отдавна – а те са забравени вътре. И тук се започва едно пътуване към вътрешността, сърцевината на всеки от тях, една равносметка на живота им. Едва сега те се изправят пред никога неслучени мечти и желания, тези, които човек винаги отлага, дали защото не се чувства готов, дали защото му трябват пари, дали поради други причини. Тази „среща”, около която се развива представлението, е среща на човека със самия него – той не може да открие другия, себеподобния, ако не е открил първо себе си. Ето за това лично откриване направихме спектакъла. Искаме да напомним на хората, че човекът има някакъв срок, има някъде някакъв невидим часовник, който цъка, и който може да спре всеки момент. Този часовник лесно може да бъде забравен, обаче, заради куп краткосрочни намерения, или очаквания, или каквото там друг има. А той е от най-голямо значение.

Самото представление не разчита на сюжета – да, има маркиран такъв, но то разчита много повече на припознаването на гледащия в даден момент, един или повече. На това зрителят да си каже „Да, вярно, и на мен ми се е случвало нещо такова, пък, виж ти, съм го забравил”. И да се запита как е могъл да го забрави.

Точно това много ни движеше, докато изграждахме представлението – през цялото време да задаваме въпроси, а не да се стремим да даваме готови отговори, или пък дидактично и поучително да размахваме пръст от сцената. Единствено искахме да помогнем на зрителите да могат да си зададат точните въпроси – естествено, като и ние сме си ги задали на нас самите преди това. А дали работниците успяват да „полетят”, да се измъкнат от завода – това също е въпрос, на който зрителят трябва сам да си отговори.

Как се събират фрагменти и цитати от толкова бележити автори в един спектакъл? Трудно ли бе да създадете цялостния контекст, в който да сложите фрагментите или имахте друг подход?

О, не. Всичко тръгна именно от цялостния контекст – идеята за отдавна затворения завод, в който все още „витаят” работниците му. И тук вече беше въпрос на много четене, на много разговори с актьорите, за да може всеки да си открие неговия текст, това, в което се припознава най-много. За да могат фрагментите да „звъннат” – това беше по-трудното. Дето се казва, дяволът е в подробностите. 

Вие сте млад екип. През какви перипетии минахте, докато "Спомен за летене" се появи на сцената?

Перипетиите ни траяха около две години. И бяха не толкова от творчески характер – това са съвсем отделни перипетии – а най-вече от... това ми е малко интересно да го формулирам, може би административен характер? Виж, то дори е странно, защото след като на пътя ни изскочи някаква пречка, която всички решаваме, че е огромна, решението всъщност изскача като нещо много просто. Сякаш на шега. Първо, след като заформихме идеята, ни трябваше финансиране – което спечелихме от Национален фонд „Култура”. След това мина поне година в издирване на място, което да приеме представлението – и това място се оказа Драматичен театър „Н. О. Масалитинов”, за което съм изключително благодарен на целия екип на театъра. И мисля, че не можем да бъдем по-доволни. Тъй като целият екип е съставен от хора, които живеем в София, докато издирвахме мястото, изскочи въпросът къде всъщност можем да репетираме, за да не висим и да чакаме, да не изтлее идеята – и тук „Derida Dance Center” ни подадоха ръка. Изобщо, по време на цялото пътуване към този спектакъл, имахме срещи с изключителни хора, които на мига изразяваха желание да ни помогнат. И този спектакъл не можеше да се случи без нито един от тях.

Темата, която засягате, а именно човешкото съществуване, е трудна задача. Открихте ли отговорите си сами за себе си въпроса "Как човек устоява на живуркането?"

Поне за себе си, както и съобразено с етапа, в който съм, мисля, че съм открил някакво „загатване”. Много воля трябва. И упоритост. И вяра. Някак си човек трябва да свикне да работи въпреки контекста, в името на нещо друго, на нещо по-голямо. По-важно, сякаш. Да те води едно усещане, че нещата не е задължително да са такива, каквито са, че може да бъде и другояче. Може би тая вяра е в известна степен наивна, но ако седнеш да подхождаш рационално, няма да се стигне далеч – поне според мен.

Какво ви даде тази постановка? Какво ви взе?

Тук мога да говоря само и единствено от свое лице. J Даде ми усещането, че може – и, че трябва – да се опитва да се прави друг тип театър, в голяма степен различен от конвенцията. Донякъде ми даде и свободата да се одързостя да го правя – или поне да се опитвам. Даде ми контакти с прекрасни хора, с които се надявам да поддържаме взаимоотношения и занапред – както професионални, така и лични. А за взимане... най-вече ми взе съня. Едно два-три месеца почти не спах, за да мога да завържа всичко. Но пък нямам проблем с това. В един момент се свиква.

Имат ли изобщо хората спомен за летене и как да не го забравим?

Всички в това представление сме на мнение, че имат. Всеки човек има. Има някакъв кратък момент, който може би се случва, когато си много малък, в който изведнъж се изправяш пред целия промисъл на битието, в който за момент осъзнаваш причината да си тук, нуждата от това да си тук. Осъзнаваш си каузата, иначе казано. А как да не го забравим... Виж, тук вече има уловка. Много е трудно, при все, че това летене не трае дълго, искам да кажа, хронологично не трае дълго. Има неща, които чисто хронологично са много по-дълги – и затова ти се струва, че са и по-важни. Така че, мисля си, единствено с воля и вяра. Както в по-предния въпрос.

Всъщност как изобщо се събра именно този екип?

С актьорите сме завършили един випуск на НАТФИЗ – с една част бяхме работили заедно, с друга много исках тепърва да работя. И тук се засрещнахме. Защото и петимата имат много особени творчески природи. Изключително интересни. Впоследствие се добави и Михаела Добрева (сценограф) и Георги Атанасов (композитор), с които сякаш от раз започнахме да се разбираме.

За събирането много помогна и идеята за представлението – тя, някак си, беше най-важната. И всеки от екипа я прие като изключително лична. Така че може би това е най-точният отговор на въпроса. Събрахме се около това, което искаме да кажем.

За актьорите, чий образ бе най-труден за усвояване и защо?

Работата не беше толкова около изграждането на конкретен образ, а по-скоро на колективен такъв. Така че, мисля, това беше най-трудното за всички. Да, всеки има отделен персонаж, но най-трудно (и интересно) беше изграждането на колективното усещане, на „колективния” образ на неслучения човек. Неслучен, но притежаващ възможност да го стори. Непроявена досега. И щом се случи, да полети.

Мислим, че към такъв образ може да се добави и публиката – и изключително много ще се радваме, ако успеем да намерим съмишленици из нея. Така че за нас е голямо удоволствие да поканим всеки, който има интерес, на „Спомен за летене”. Както за известните ни вече дати – 12-ти април и 10-ти май – така и за следващите.

* Боян Руменов Крачолов (р. 1992, София) завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Иван Добчев, а понастоящем следва магистратура по философия в Софийски университет "Св. Климент Охридски Сред режисьорските му работи са "Това НЕ Е Хамлет", "Палата №6", "Срещу течението на Хъдсън", откъс от романа "Възвишение", поставен поради участието му в ателието "Възстановки" и други. Като актьор е участвал в спектакъла "Продадено" (по "Вишнева Градина") с режисьор Маргарита Младенова. Негови разкази са публикувани в "Литературен вестник" и списание "Страница".„Църква от сънища“ е първата му самостоятелна книга с разкази, а най-новият му театрален проект е „Спомен за летене.“

Следващата дата, на която можете да гледате „Спомен за лете“ в Драматичен театър Пловдив е 12.04. Заповядайте!

Снимки: портрет Виктор Кожухаров, други Георги Вачев