Първа самостоятелна изложба в пловдивската галерия SARIEV ще открие артистът Красимир Терзиев през тази седмица. Художникът, който се занимава с фотография, инсталации и най-вече видео, е с дълга и успешна кариера, вече е участвал на няколко пъти в Пловдив, но за пръв път галерийното пространство на „Отец Паисий“ ще бъде предназначено само за него. Фокус на изложбата, наречена „Втренчени образи“ е Космосът и ще се открие на 5 април от 18:30 часа в присъствието на самия Красимир Терзиев. Изложбата ще остане в галерията до 28 май. Той ще представи работи от последните няколко години.

Текст за изложбата предлага изкуствоведът Светлана Куюмджиева:

“Над мен, за мен, затваряйки ме в себе си, обгръщайки ме все по-близо, беше Вечността, това, което беше преди началото и което триумфира в края; тази огромна празнота, в която всяка светлина и живот и същество е само тънкото и изчезващо великолепие на падащата звезда, студа, спокойствието, тишината – безкрайната и последна Космическа нощ.” – Хърбърт Джордж Уелс, “Първите хора на луната”, 1901 г.

Космосът е най-успешната метафора за всичкото, всеобхващащото и всмукващо в своя вакуум, недостъпно и съвършено всичко. Идеалната стерилна среда за съзерцание, упокояваща и приютяваща, в която човек може да пребивава само чрез напредъка на технологиите или на научната фантастика. Затова винаги образът му се появява някъде помежду им, където се намират и работите на Красимир Терзиев.

От няколко години той с огромно търпение и постоянство опитомява Космоса, най-вече като своя лична ескейпистка фантазия, в която малко по малко и много внимателно пренася цивилизационен багаж. И колкото по-населен е неговият Космос, толкова по-пусти и необитаеми са парчетата земна реалност, които изследва и пресъздава най-често през хладното око на камерата. Така, както етаж по етаж, прозорец след прозорец, погледът на дрона пълзи нагоре по олющената мазилка, докато не засече единствения обитател на този дом, за да се втренчат един в друг.

“Between Flashback and Déjà-vu II” (2016) e видео, боравещо с инструментариума на киното, което създава напрегната драматургия от прости технически трикове. Тази стратегия артистът използва и за други свои видео работи, където средата обикновено е изчистена от човешко присъствие. За заснемането му Красимир Терзиев дори не напуска територията на работното си пространство, на ателието. Осъществява експеримента изцяло в лабораторни условия, хиперболизирайки с естествената пустота на жилищния блок, в който се намира то.

Играта на роли между наблюдавания и наблюдаващия може да бъде доста сложна, особено когато Космосът е дори в мобилния ти телефон и във всеки един момент можеш да видиш и сам себе си отгоре. Но Краси Терзиев я постига с философска лекота, ползвайки дистанцията на вечното извънорбитално спокойствие дори и на най-близки разстояния.

Въпреки иронията на вселенския бъг с животни, хора и техника в лунен пейзаж или силует на палма, очертан върху “Синия мрамор” (познатият образ на планетата Земя, заснета от Космоса), неговото проникване отвъд е някак носталгично и архивно, повтарящо отново и отново първите крачки на човека като “флашбак”, твърде далеч от съвременната корпоративна концепция с летящата кола, понесла фамозния цитат от “Пътеводителя”.

На нея Красимир Терзиев може да отговори с “Yet to be titled” (2018) в онази ретро стилистика на фототапет, в която Космосът е битовизиран на нивото на многотиражен екзотичен пейзаж, подобно на по-ранните му работи – “Лунен рай” (2013) и “Семейство” (2015).

“Apollo Albino Programme” (2017) е част от проекта “The Image is no longer available” – надпис, с който обикновено се обозначава грешка или внезапна липса в системата. Този сбъркан “Ноев ковчег” намира продължение с “Apollo Melanist Programme” (2018), отново представен в кода на специална космическа програма. Много преди хората, в Космоса политат животни – маймуни и кучета и манипулирани изображения като тези.

Всъщност, в изкуството на Красимир Терзиев ако Космосът е пътуване, то е насочено не навън, а навътре към себеопознаване във всеки смисъл, с откривателската енергия на първите хора. Пътуване, което не завършва с угасването на монитора и още вперения в него образ на артистичното, социалното, виртуалното, приемливото аз.

“Monument to the Time Elapsed II” (2016) е поредното мъртво устройство, в което за последно художникът е видял само себе си. Но тук то е също възможност за него да се разкрие като участник в космически необхватните отношения между образ и зрител.

Красимир Терзиев е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща разнообразни медии, включително видео/филм, фотография, живопис/рисуване и текст, поставяйки под въпрос границите между реалността и фикцията, като същевременно изследва разнообразните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от огромното многообразие от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки "хардуер".

Той притежава докторска степен по Културна антропология от Софийския университет (2012) и магистърска степен по Живопис от Националната художествена академия, София (1997).

През 2015 г. има самостоятелна изложба "Между миналото, което предстои да се случи и бъдещето, което вече е било" в Националната галерия, София с куратор Яра Бубнова. Наскоро участва в изложби в галерия "Структура" (София, 2017 г.), Argos Centre for Art & Media (Брюксел, 2017, 2016, 2015), галерия Gaia (Истанбул, 2017), SARIEV Contemporary (Пловдив, 2017, 2016), фондация Osage Art (Хонг Конг, 2015 г.), Garage Museum of Contemporary Art (Москва, 2015 г.), Moderna Galerija (Любляна, 2015 г.).

Той е автор на академичната монография "Ре-композиция. Автор, медии и произведения в епохата на дигиталното възпроизводство" (Изток-Запад & ИСИ-София: 2012) и в момента е член на програма Advanced Academia на Центъра за академични изследвания - София.

Творбите му са част от публичните колекции на Centre Pompidou/MNAM; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна; Софийска градска художествена галерия и други.

Кандидатурата отговаря на оперативните изисквания на световната организация и е впечатлила със своята задълбоченост, обявиха от Центъра за световното наследство в писмо до министъра на културата

Кандидатурата на Епископската базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол беше включена в Индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти. Това обявиха от Центъра за световното наследство на ЮНЕСКО в писмо до министъра на културата Боил Банов. Кандидатурата отговаря на оперативните изисквания на световната организация и е впечатлила със своята задълбоченост.

„Благодарим за съдействието и подкрепата в изпълнението на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство,“ пише директорът на Центъра за световното наследство, г-жа Мехтилд Рослер.

„Епископската базилика в Пловдив, със запазените в нея мозайки, е уникален паметник, с който България се гордее. Включването ѝ в индикативната листа на ЮНЕСКО е още един щрих към приноса на страната ни и конкретно на Пловдив, един от най-старите градове на континента, в опазването на културното наследство“. Така коментира новината министърът на културата Боил Банов. По думите му базиликата е сред най-впечатляващите паметниците по българските земи от Римската епоха. По тази причина министерството убедено подкрепи инициативата на Община Пловдив и Фондация „Америка за България“ за включването ѝ в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

„За Фондация „Америка за България“ е привилегия да подкрепи връщането към живот на  Епископската базилика и мозаечните шедьоври на Филипопол, защото вярваме, че са важна част, не само от българското, но и от световното културно наследство. Благодарни сме за партньорството на Община Пловдив, българското правителство, постоянното представителство на България в ЮНЕСКО, на археолози, реставратори и на стотиците хора и компании, които дариха своя доброволен труд, за да разкрият тези български съкровища, доскоро тънещи в забрава.“, каза президентът на Фондацията, Нанси Шилър. 

Кметът на Пловдив, Иван Тотев, подчерта, че новината е важна не само за Пловдив, но и за България. „Епископската базилика на Филипопол няма аналог в България и в Югоизточна Европа. Вярваме, че този забележителен обект трябва да има своето достойно място в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО заедно с римските мозайки, изпъстрили нашия град“.

„Включването на Епископската базилика в Индикативния списък на България в ЮНЕСКО е още едно признание за значимостта на културното наследство на страната ни. С всички сили ще продължим да съхраняваме и популяризираме това наследство, защото то разказва за нашата история, отразява нашите ценности и свидетелства за досега ни с други култури. Включването на Базиликата става факт по време на първото председателство на България на Съвета на Европейския съюз и Европейската година на културното наследство и така доказва, че обединяващи за Европа са културата, образованието и общите ни ценности“, каза българският посланик във Франция,  Ангел Чолаков.    

Капана отново ще е снимачна площадка днес. Този път кварталът на творческите индустрии ще се превърне в Париж през 60-те години. Цял ден кинаджии опаковат улични трансформатори и климатици с дървени кутии, за да придадат автентичен за времето от преди 60 години вид на градските пространства . Ползват различни декорни хватки, за да скрият настоящето от фасадите на къщите по павираните улици и средата като цяло.

КАПАНА.БГ научи, че ще снима биографичен филм за легендарния руски вратар Лев Яшин. Актьорът, който влиза в ролята на известния с прозвището си Черния паяк бранител, ще се разходи по „парижките улици” пред камерите на продукцията. Снимките ще се правят след полунощ.

Триумфалната премиера на „Дебелянов и ангелите” привлече цялото внимание на столичните културни среди

Триумф! Урок по театър! Сценична поезия! Чисто изкуство! Такива и подобни суперлативни отзиви последваха премиерата на новия спектакъл на пловдивския театър „Дебелянов и ангелите”. Похвалите към режисьора Диана Добрева, драматурга Александър Секулов, актьорите и целия екип на Драмата валят отвсякъде. На премиера преди десет дни емоциите си не успя да скрие дори директорът на Народния театър Мариус Донкин. Реакциите от случващото се в храма на Мелпомена под тепетата връхлетяха и столичните сцени. Театрална София е толкова провокирана от новото заглавие на нашата Драма, че тази седмица се изнася към Пловдив. „Дебелянов и ангелите” ще се играе за втори път пред публика на 4 април. Пред пълен салон, естествено.

От театъра потвърдиха, че след супер успешната премиера, интересът към новото им заглавие е огромен, като билетите за  тази сряда буквално са били разграбени. Почти разпродадена е и следващата дата през този месец. Има една приятна истерия към „Дебелянов и ангелите”. И това е прекрасно, казват от театъра.  Като не крият, че немалък процент билети за второто представяне на „Дебелянов и ангелите” на сцена са купени от хора, които са присъствали и на премиерата.

Тази седмица градът е пълен с живот и интересни събития, които не са за изпускане. Музика, театър, кино... изборът е ваш

Снимка: veronique.ivanova

2 април

Официално представяне на "Предприемачът" в Пловдив

Пловдив приема официалното представяне на първия практически наръчник за предприемачество в България, който показва бизнеса от страната, за която никой не обича да говори.

„Тази книга съдържа уроците и наблюденията ми в преследване на най-високи резултати в бизнес развитието, тръгвайки от нулата.
...Това е разказ за момче, което идва в София, останало без нищо, с амбицията да вземе всичко. Тук няма да четеш за красиви истории, а напротив, ще ти представя грозната страна на предприемачеството в България. В тази книга ще ти покажа, че всяко действие или бездействие води до последствия, за които рано или късно плащаш. Дано ти бъде полезна!

Пламен П. Попов

Пловдивски културен институт
19.30 часа
Вход свободен след регистрация. Регистрирайте се тук: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLScIaFzDDfoqQcr_LSJ9ktr08_QEemhuXtUE7Cl5RImyXgtA0Q/viewform

Европейската култура през струните на арфата

„Европейската култура през струните на арфата“ е майсторски клас на проф. Сузана Клинчарова

В програмата творби от:
А. де Кабесон, Дж. Самартини, Ж. де Суса Карвало, Дж.Томас, А. Хаселманс, Х. Трнечек, Г. Арнаудов (премиера)

Със специалното участие на проф. Сузана Клинчарова, Почетен професор на НБУ
Участват:
Арфа: д-р Кохар Андонян, Весела Тричкова, Илиана Селимска, Лили Стоева, Александрина Кушинчанова, Анна- Мария Ризова, Вяра Райчева, Виктория Маркова, Ивайла Тодорова, Инела Чергова, Божана Божилова, Мария Гигова, Никол Самарева


Творчески екип:
проф. Сузана Клинчарова, проф. Людмил Христов, доц. Елена Иванова, доц. д-р Георги Арнаудов, проф. д-р Милена Шушулова, д-р Кохар Андонян, Ралица Русева, Петър Петров, Мартин Стоянов

Голям салон на Българска академия на науките
19 часа
Вход свободен

3 април

ИЗВЪН ПЪТЯ

Творческата биография на Николай Волев обхваща документални и игрални филми, привлекли милиони зрители у нас и в чужбина. Сред тях са култови ленти като „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Дом № 8”, „Да обичаш на инат“, „Маргарит и Маргарита“.


В „Извън пътя” Николай Волев разказва историята на успешен в миналото драматург, изгубил творческото си вдъхновение и тръпката от брака. Често броди с джипа си сред красотата на българските планини и по време на един от преходите застаряващият творец среща прелестна муза на прага на женствеността. Близостта между 55-годишния Стефан и 19-годишната Салия, която търси душата си без посока, прераства в силна привързаност. Платоничната им връзка се движи по ръба на бръснача и причинява дълбоко страдание на дългогодишната предана съпруга на драматурга, актрисата Лидия.


България, 2017, 110 мин.
Жанр: драма, романс
Режисьор: Николай Волев
Сценарист: Николай Волев
В ролите: Деян Донков, Аня Пенчева, Сали Ибрахим
Език: български

LUCKY Дом на киното
18.30 часа

Вижте всички събития в Lost in Plovdiv.