Изложба с над 20 платна на Георги Божилов – Слона представят различните лица на художника от легендарната пловдивска група от втората половина на миналия век. Те са подредени в Балабановата къща на изложба, която се откри в края на миналата седмица. Платната са част от колекцията на „Старинен Пловдив“. Животът на Божилов е неразривно свързан със Стария град и развитието по времето на Атанас Кръстев – Начо Културата, а самата изложба е свързана с 49-годишнината от създаването на организацията.

В двете пространства в Балабановата къща са подредени картини в типичния стил на Слона. Обикновено това са кратини без конкретен сюжет, с почти абстрактни изображения – в които има различни обекти, сгради, хора, но силно пречупени през въображението на художника. В изложбата могат да се видят именно различните „лица“ и гледни точки на богатия изобразителен свят на пловдивчанина.

Полезни са посетителите са обясненията и различните бележки, поставени сред изложбата, които описват стила, техниките, биографични данни и други детайли от живота и творчеството на Божилов.

Първата самостоятелна изложба на Слона е през 1967 година именно в Старинен Пловдив, организирана от Атанас Кръстев – Начо Културата в двора на къщата му на Трихълмието. Така се чертае връзката между общинската структура и тазгодишната изложба.

Самата експозиция може да се посети безплатно в Балабановата къща. Тя ще остане открита за посещение до средата на месец май.

Как Грозното патенце става най-великия разказвач на приказки

Или защо 2 април е Международен ден на детската книга

Майка перачка и баща обущар в студена Дания дават живот на едно слабичко момченце с голям нос и дислексия. То се ражда на 2 април 1805 г. в Одензе. Това е рождената дата на Ханс Кристиан Андерсен. Датата, на която целия свят избира да отбелязва Международен ден на детската книга.

Майката Ан-Мари е седем години по-възрастна от съпруга си Ханс Кристиан Андерсен. Тя е практична и земна, а той е налудничав фантазьор. Малката библиотека на бащата включва Библията, произведенията на Франсоа Волтер, комедиите на датския драматург, романист и философ-просветител Лудвиг Холберг и приказките от "Хиляда и една нощ". Именно таткото обущар въвежда хлапето си в света на книгите, като чете на малкия Ханс “Приказки от 1001 нощ”. Поради бедността, авторът получава много оскъдно образование. На 14-годишна възраст младежът отива в Копенхаген с надеждата, че ще успее да стане актьор. Заради отличното си сопрано е приет в Кралския датски театър, но след мутация в гласа, Андерсен се насочва към писането. Директорът на Кралския датски театър изпитва симпатия към младия Андерсен и убеждава крал Фредерик VI. да заплати част от образованието на младежа. Първата му книга с приказки се появява на бял свят през 1835 г., а децата са влюбени в произведенията му. Някои от най-прочутите истории са за Палечка, малката кибритопродавачка и грозното патенце. През 1867 г. авторът получава ключовете на град Одензе, а на 4. август 1875 г. умира. Един от най-известните разказвачи, автор на множество пиеси, романи и пътеписи, но познат най-вече със своите приказки, преведени на 146 езика. Чрез своите безсмъртни произведения Андерсен повлиява значително на детско-юношеската литература. През 1956 г. Международният съвет за детската книга учредява на негово име наградата “Ханс Кристиан Андерсен” за значителен принос в развитието на жанра, а 2-ри април – рожденият ден на автора, е признат за Международен ден на детската книга.

Ето защо днес ви предлагаме 8 малко известни факта за Ханс Кристиан Андерсен и още толкова негови вдъхновяващи цитати  

-         Ханс Кристиан Андерсен никога не се жени, но милиони деца обичат него и приказките му.

 2.   Обича и мъже, и жени. Като младеж Андерсен се влюбва в момиче на име Риборг Войт, но любовта му е несподелена. След смъртта му нейно писмо е открито в специална кесия на гърдите му. Обекти на несподелените чувства на писателя стават и Софи Йорстед, дъщеря на известен лекар, и Луизе Колин, най-малката дъщеря на патрона му Йонас Колин. Приказката "Славеят" е израз на чувствата му към Йени Линд и става повод за прякора й "Славеят на Швеция". Предлага брак на Линд в писмо, което й връчва на гарата след една от срещите им. Но и тази любов е несподелена, а Линд пише в писмо през 1844 г.: "Сбогом и нека Господ благослови и закриля моя брат, така както искрено желае любящата му сестра Йени". Андерсен изпитва и хомосексуални чувства. В писмо до Едвард Колин споделя: "Лелея по теб като по красива калабрийка. Моите чувства към теб са тези на жена. Женствеността на моята природа и нашата връзка трябва да останат в тайна." Колин, който е хетеросексуален, пише в спомените си: "Не можех да отвърна на чувствата му и това му причини много страдания." Подобна е развръзката и на увлеченията на Андерсен към датския танцьор Харалд Шарф и Карл Александър, велик херцог на Саксония-Ваймар-Айзенах. Една от най-известните приказки на Ханс Кристиан Андресен - "Малката русалка" е смятана от него за автобиографична, в нея той излива терзанията си в сферата на сексуалността. Андерсен се чувствал некомфортно в кожата си и искал да бъде част от друг свят. Оригиналният вариант на историята завършва със самоубийството на морското същество, но впоследствие Андерсен я преработва. Русалката е принудена 300 години да върши добри дела, за да получи обратно душата си. Според критиците този финал съответства много повече на вътрешната драма на писателя, отколкото мотивът за самоубийството.

-         През пролетта на 1872 г. Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 г. в "Ролигхед", в близост до Копенхаген, дом на близкия му приятел - банкера Мориц Мелхиор. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява "ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца". Андерсен е погребан в гробището "Асистенс" в квартал "Ньоребро" в Копенхаген.

През 2012 г. е открита първата приказка на великия приказник – “Лоената свещичка”. Намират я случайно на дъното на кутия в Датския архив на остров Фюн в Оденсе. Смята се, че е написана между 1819 и 1823 г., когато той е все още ученик.

-          Приказките на Андерсен първоначално не били популярни и са необходими около десет години, за да започнат да се харесват и купуват от родителите и децата. 

 -        Андерсен не е смятан за красив и се предполага, че в приказката “Грозното патенце” авторът въплъщава личните си преживявания.

-         Въпреки, че Ханс и Кристиан са типични датски имена, комбинацията на две имена не е обичайна за страната. Андерсен обаче е различен още от раждането си, защото страда от дислексия и въпреки, че се научава да чете, никога не се научава да казва думите правилно буква по буква, а ръкописите му са изпъстрени с грешки.

Андерсен обичал да бъде фотографиран и за времето си има над 200 фотографии. Проблемът е, че авторът бил много суетен и държал да изглежда добре на снимките, а като се има предвид височината му и огромният му нос, задачата пред фотографите е била истинско предизвикателство.

 „Целият свят е пълен с чудеса, но ние сме дотолкова свикнали с тях, че ги приемаме за нещо обичайно.“

"Не е беда да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце."

 „Наслаждавай се на живота. Имаш достатъчно време да бъдеш мъртъв.”

"Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка."

“Животът ми е най-добрата илюстрация на всички ми творби!”

"Не мисли, че ще паднеш и няма да паднеш никога."

“Всичко, което погледнеш, може да стане приказка, а всичко, до което се докоснеш – да се превърне в история.”

„Животът е като красива мелодия, но текстът е объркан.”

Андерсен написва над 180 произведения и по-малко известните са също толкова добри, колкото и най-популярните. В негова чест в Копенхаген е издигнат паметник, превърнал се в символ на града - бронзова фигура на малката русалка. В родния му град Одензе има точно два музея, посветени на автора: H.C. Andersen Hus и H.C. Andersens Barndomshjem.

Авторът представя дебютната си книга „Предприемачът” първо в Пловдив

Социалното предприемачество е надграждане на решението да вярваш в себе си и да действаш

Славена Шекерлетова

Пламен П. Попов е социален предприемач, който е приел мисията да бъде полезен на българското общество и икономика, чрез действия. „Вярвай в себе си и действай ти!” - е неговото послание, към което добавя: „Убеден съм, че ще дойде време, когато хората, които вярваме в себе си и на основата на тази вяра полагаме усилия да направим живота си по-добър, един ден ще се обединим, за да направим живота на всички по-добър. За да  направим живота си този, който смятаме, че заслужаваме, първо трябва да направим от себе си тези, които заслужават живота, който искат. Всичко това означава едно – всеки ден да ставаш и да казваш: „Днес ще направя не най-доброто за себе си, а най-доброто от себе си!”. Попов ще представи дебютната си книга „Предприемачът” в Пловдив на 02.04, от 19.30 часа в Пловдивски културен институт. Пламен има над 15 годишен опит в бизнеса в България. Подписва първият си милионен договор още на 25 години. Преминава през редица провали, докато не създава бизнеса си за неформално образование, в който обучава хиляди в тънкостите на предприемачеството. Съосновател е на „Университет за личностно развитие и предприемачество“ – първата целогодишна онлайн и офлайн програма за личностно развитие и предприемачество в България. През 2017 г. създава и развива националната информационно-образователна кампания „Аз събуждам България“ /www.sabudi.bg/, с която работи с редица министерства.

Той специализира стартирането на собствен бизнес с минимален или нулев бюджет. Неговата цел е да помогне на всички над 7 милиона българи да станат предприемачи. А предприемач е човек, който предприема действия, за да подобрява живота си и условията на живот в средата, в която живее.

Гостите на представянето ще разговорят с автора, ще имат възможност да получат автограф и лично послание от него. В програмата е включен и специален уъркшоп на тема „Ефективната комуникация”, воден от самия автор и колегата му Ясар Маркос - международен обучител по личностно развитие. „Защо ефективната комуникация е в основата на всяко човешко постижение?” и „Как тя може да промени живота ни?” - са само част от въпросите, на които Пламен П. Попов ще отговори. В този уъркшоп участниците ще усвоят основните принципи и инструменти, с които могат да приложат ефективната комуникация в живота си, за да постигат по-добри резултати, както в личен, така и в професионален план. Срещнахме се с автора часове преди събитието.

Защо и кога реши да станеш социален предприемач и какво точно означава това - може да кажем за тези, които не са съвсем наясно?
Аз вярвам, че във всеки човек спи предприемач. Можем да го събудим съзнателно или животът да го направи вместо нас. При мен се случи второто. Ситуациите, с които ми се наложи да се справям ме превърнаха в човека, който съм днес. Както разказвам в книгата си „Предприемачът“, първият голям трус, който преживях, беше смъртта на баща ми.  Една вечер през 1993 г., той се качи в колата пиян и никога повече не се върна. Вероятно това ме провокира да продължа живота си по определен начин. Да бъда бунтар. Последваха години на личностен срив. Майка ми така и не успя да се възстанови напълно от загубата на баща ми, а аз хващах посоки, каквито намирах за интересни. Тя наистина се постара, просто остана сама и изплашена от новата реалност. Всичко, което последва е описано в книгата ми, а основният извод е, че предприемачите се събуждат, когато има проблем, който трябва да бъде решен. Случилото се в живота ми ме научи да търся решение, а не да се фокусирам върху проблема. Социалното предприемачество е надграждане на решението да вярваш в себе си и да действаш, самият ти. Защото съм убеден, че един ден, ние, които вярваме в себе си и действаме, ще се обединим, за да направим живота на всички по-добър.

В какво именно се състои отговорността, която трябва да поемеш, за да започнеш нещо самостоятелно в живота си?
Именно  в поемането на отговорността, в това число и за провала. Защото провалът е част от пътя към успеха, както съм написал и в книгата си „Предприемачът”.  Единственият човек, който е отговорен, както за успеха, така и за провала си ти самият. И това е най-добрата новина, защото означава, че държиш пълния контрол над живота си.  Това показваме в обученията, които провеждаме повече от 10 години, както в България, така и в чужбина. В тези обучения, чрез преживявания сме срещали много хора, които са загубили фокуса и пътя си, но след това са се превърнали в предприемачи. За мен предприемач е човек, който предприема действия, за да подобрява своя живот, както и средата, в която се намира. Това е служителят във фирмата, който е проактивен и подобрява работната среда, това е домакинята вкъщи, която започва ново хоби или записва нов курс, това е човекът, който не се задоволява с неудобството, на което и да било обстоятелство, защото знае, че има силата да го промени. И в отговор на въпроса, качеството е: стремеж към по-добър живот.

Мислил ли си някога да се откажеш и какво си постигнал до сега?
Не, никога! Аз съм изключително дисциплиниран и фокусиран. Най-голямото ми постижение са хората, които ме търсят за консултации и с които работя, за да постигнем заедно техните успехи!

Кой е твоят най-важен урок по пътя към успеха?
Тъкмо това е най-важният урок по пътя към успеха, никога да не се отказвам.

На какво ще се научат хората, решили да посетят уъркшопа, който организираш на тема „Ефективната комуникация”?
В рамките на премиерата на книгата „Предпримачът”, където един от любимите ми градове Пловдив е пръв домакин, посетителите ще научат основните правила за това как една комуникация да бъде ефективна. Другото, което ще усвоят като познание е какви са основните пречки в ефективната комуникация. Ще разкрия седемте смъртни гряха в ефективната комуникация, посредством примери и атрактивна демонстрация.

Къде да пием кафе извън центъра? Има ли готини места, които да ни накарат да си уговорим среща например в Кичук Париж и да пътуваме 20 – ина минути до нея?

Миналата седмица ви представихме няколко ресторанта извън центъра и се оказа, че не всички са ви известни. Тъй като винаги се стараем да ви информираме за актуалните места, които не бива да пропускате, днес сме подготвили още интересна информация. Къде да пием кафе извън центъра? Има ли готини места, които да ни накарат да си уговорим среща например в Кичук Париж и да пътуваме 20 – ина минути до нея? Отговорът ще намерите в редовете по – долу, а ние отново очакваме вашите предпочитани потайни кътчета в коментарите под статията или в страницата ни във Facebook.

И тъй като ви зададохме въпроса за Кичука, веднага ще дадем отговора къде си струва да отидем. Кафе – книжарница „Доброта” е място, където не само може да си изпиеш кафето или здравословното смути и да похапнеш някоя вкусотийка, но да направиш всичко това в компанията на любима книга. Вече почти три години това уютно заведение е като оазис за всички, които искам да се усамотят в компанията на страниците или да споделят чаша ароматна напитка с приятели.

Продължаваме в посока на Централна гара и там, дори и да не ви изненадаме с избора и препоръката си, отново ще напомним за преустроения киносалон, който се превърна в кафене със собствен дух и уникална винтидж атмосфера. В KinoCafe Plovdiv обожаваме домашните закуски през седмицата, а вечер – коктейлите. Филмовите вечери с ретро ленти също са перфектният избор за прекарване на време в приятна обстановка.

Няколко пресечки по – надолу след Медицинския университет пък е CROATÓAN, което ако сте прочели внимателно статията ни за новите места от 2017 знаете, че никой ценител на кафето в града под тепетата не пропуска! Кафето там е не просто напитка за събуждане, а експлозия от вкусове, а отскоро дори и тези от вас, които не са почитатели на кравето мляко, може да се насладят на млечни напитки, приготвени с растителни млека.

Вижте всички кафенета в Lost in Plovdiv.