Има една бира, за която „най” и „единствена” сякаш вървят с името й. Най-рядката в света. Най-добрата на планетата. Най-търсената. Най-легендарната. Единствената без етикет. Най-силната сред трапистките. Най-мистичната. Една от най-скъпите. Най-близката до Бог.  По-по-най. Това е легендарната бира Westvleteren, която по неведоми пътища стигна до Пловдив.

Най-трудно откриваемото пиво на земята вече може да бъде намерено в бар „Котка и Мишка”, при това в трите си вида. Количествата са ограничени, разбира се. Култовото заведение в Капана се добра до кехлибарения еликсир на монасите от  абатството "Свети Сикст" в белгийско градче Вествлетерен, за да я представи на ценителите под тепетата. Както пише в един репортаж на Дойче веле, има хора, които пропътуват стотици километри, за да се снабдят с манастирската бира, и не винаги успяват. Е, не е нужно. Тя дойде под тепетата, за да радва пиволюбците.

„Бирата е много силна, но отпуска приятно. Скъпа е, но си заслужава да я опиташ. Нищо чудно, че хората се редят на опашки, за да си я купят. Става дума за най-добрата бира на света, както я наричат някои от феновете й”, се казва още в статията на Дойче веле, посветена на Westvleteren .

Тя e една от осемте трапистки марки бира, заедно с Achel, Westmalle, Chimay, Orval, Rochefort, Engelszell и La Trappe, които имат правото да носят знака „Автентичен трапистки продукт“, като е най-малката измежду трапистките пивоварни. Годишното производство е минимално. Въпреки увеличаване на търсенето на техните бири, монасите не желаят да произвеждат по-големи количества. Предвид ограниченото производство бирата се продава само в магазина на абатството и то след предварителна резервация, и в кафенето до абатството „In De Vrede“, .

„Монасите от "Свети Сикст" произвеждат само толкова бира, колкото им е необходима, за да могат да се издържат от продажбите. Брат Михаел казва: "На първо място ние сме монаси. Преди да постъпя в манастира, варенето на бира изобщо не ме интересуваше. Призванието ми не е да произвеждам бира, а да търся Господ Бог.", пише в репортажа на Дойче веле.

От днес, в „Котка и Мишка”, можете да откриете и трита вида бира на монасите от "Свети Сикст". Бутилките са без етикет, но със специфични капачки в различни цветове. Westvleteren Blonde (зелена капачка) е светла бира с алкохолно съдържание 5.8 %, с тъмнооранжев цвят, със силна горчивина, с плодов вкус и аромат, с нотки на цитруси и сметана. Westvleteren 8 (синя капачка) е силна тъмна бира с алкохолно съдържание 8.0 %. Отличава се с тъмнокафяв цвят, силна горчивина, сложен и богат вкус, и аромат на шоколад и плодове, с нотки на стафиди, пъпеш, крем и малц, с много дълъг послевкус на хляб, малц, сушени плодове и алкохол. Най- търсената Westvleteren 12 (жълта капачка) е силна тъмна бира с алкохолно съдържание от 10.2 %. Произвежда се от 1940 година. Отличава се с тъмнокафяв цвят и комплексен аромат на карамел, хляб, стафиди и черен шоколад, с впечатляващ малцов вкус и отличен баланс между сладост и горчивина.

Ето какво пише българският бирен гуру Людмил Фотев  за Westvleteren  в текста си със заглавие „Цената на една легенда” от фантастичната си пиво енциклопедия „Езикът на бирата”:
В разгара на лятото медиите съобщиха за свършването на най-рядката бира в света - Westvleteren, варена в манастира St Sixtus. Седмици по-рано, без да подозирам това, си бях уговорил среща в клауструма на същия белгийски манастир и ето ме пред прага на истината. На истината за най-силната и най-рядката от шестте трапистки бири в света. Досега съм ви говорил за четири от тях - Orval, Chimay, Rochefort, както и за единствената холандска - La Trappe, възстановила отскоро правото на лейбъла Автентичен трапистки продукт, отнет преди години вследствие на включването в портфолиото на мултинационалната група „Бавария“. Къде по-лесно, къде по-трудно, братята пивовари са ме допускали в светая светих зад манастирските стени, където, без да демистифицират всичко докрай, са ме запознавали със законна гордост с тези чудеса на пивоварството. Сетне сме коментирали вкус, хармония, баланс в странноприемницата на съответния манастир и когато след време с някои от тях сме се виждали отново, красивите броеве на „Бакхус“ и техните снимки са връщали божието богу и кесаревото кесарю.

Знаех, че дори и Майкъл Джексън (не онзи, а гуруто на бирените писатели журналисти, всемогъщият поданик на НВ кралицата) не е бил допускан в самия манастир - едно от най-каноничните места към заветите на основателя на ордена свети Беноа (V век).

Самото разположение на манастира е спомогнало за запазването на ореола на тайнственост. Ако подобно на мен с разпечатана карта от интернет тръгнете на стоп до заветното място, едва ли ще попаднете на указателни табели или поклонници с автомобили. Туристите обичайно са с велосипеди, а пословичният ми късмет този път проработи и бях любезно доставен от един производител на лебеди, на когото първо се наложи да помогна при разтоварването им в близката ферма. Той ме успокои, че бира има, но само за консумация на място.

От средата на миналия век игумените строго ограничават бироправенето до нужните за оцеляването (като продажби и употреба) количества. След последната модернизация на производството в деветдесетте процесът е автоматизиран почти напълно и е под контрола на един от по-младите отци (всичко там са 26, най-младият е на 29 години). Както повелява правилникът, никой не говори с никого, разбират се само с погледи и жестове, но различията в характерите и съдбите им си остават. Любопитствам случвало ли се е някой да си тръгне, гидът ми Марк е невъзмутим - да, както и преди, така и след изпитателния първоначален срок. Но този, който бил тръгнал да обикаля света с велосипед, още е монах и, изглежда, няма желание да продължава мирските си авантюри. Казах си на ум, че в пътуване с лебеди няма нищо лошо, дори и да трябва да товариш 25 кг чували с птичи зоб. В това време се появяват чашите ни с шоколадова течност и фина половинсантиметрова пяна. За разлика от другите трапистки манастири тук използват само местни суровини и резултатът е достоен. Все пак да не забравяме, че манастирът в сегашния му вид е издигнат между 1831 и 1840 г. от търговец на хмел (Поперинг, само на 7 км оттам е столицата на белгийския хмел). Спомням си първото си съприкосновение с най-силната Westvleteren - преди 7 години тя бе с 12 градуса алкохол (да не се бърка с нашите етикети, където 12 означава екстракт на сухо вещество). Разбира се, и в сегашните си градуси (10.2), както и другата тъмна (8) могат да отлежават поне три години преди достигане на отличен вкус. С времето се достига до близък на порто вкус, а по пътя дотам, ако човек е по-нетърпелив, ще се задоволи с нежни хармонии от шоколад, полски цветя и среднодълъг послевкус на далечна смокиня. И ето че се връщаме към засиления интерес, предизвикал временното изчезване от никога несъществуващия за нея пазар. Естествено Марк и братята знаят, че бирата им се продава незаконно поне в два магазина и няколко кафета в Брюксел, но както той самият ми казва, немислимо е да опетняват името си със съдебни искове и т.н. Нека на всеки му тежало престъпването на Божията воля. Споделям му, че току-що идвам от Orval, където малко повече от половината приходи отиват за социални дела, което според мен оправдава новите инвестиции в неръждаеми казани, които да заменят красивите и трудни за поддръжка медни. Това отдавна е факт и при тях, но не им се говори за реклама и други небогоугодни дела. Говорим си за символите, оказва се, че палмата при тях и при братята им от Рошфор има своето библейско значение; епископският скиптър не ме учудва - при Hoegarden той е в компанията на пивоварска лопата за разбъркване на малца. Това е и единствената трапистка бира без етикет - от десет години не е прието да се използва образ на монах за реклама. Спазват го само бирите с контролиран произход, а другите щедро се наричат патер, приор, абат, монах, троен монах и от капачките и етикетите им ви гледат закръглени, нахилени, недвусмислено подканящи ви герои, като че изтипосани от ученици на Чудомир. (Е, немските им колеги от Weidener в Марктл пуснаха Papstbier с лика на светейшеството, без да подозират отрицателното му отношение към превръщането на религията в бизнес.)

Не мога да обещая на Марк, че в статията си ще говоря само за радикали като свети Бернар и проповядваното от него връщане към изворите, но реалността ми идва на помощ. Съобщават му, че репортер на Би Би Си също се интересувал от него, съзирам и оператор и си казвам колко добре, че ми се появиха лебедите на пътя... Марк ме въвежда на крачка в манастира - там е колата му, с нея ще ме откара до Поперинг, разбира се, не вадя апарата. Пред рампата на манастирския магазин вече има три коли - отваря след час и всеки дошъл може да си купи дървена каса с 24 четвъртлитрови шишенца от най-слабата, 6-градусова, светла бира. За другите ще се почака месец да отлежат. Чувствам се привилегирован с кутията с пълен комплект бутилки и чаша, която наистина не може да се намери извън Вествлетерен. До тръгването на влака за Брюксел има половин час, благодаря на Марк и вместо сбогуване му казвам, че въпреки европейските тенденции за намаляване консумацията на бира сегментът на трапистките и другите редки бири има ежегоден непрекъснат ръст. Няма нужда от библейски легенди, и за Давид, и за Голиат ще има място. Особено като Голиат прибави в портфолиото си някой пореден светец или свято място. В кафето до малката гара единственият клиент се оживява, като разбира откъде чак идвам. Съдържателката направо хлъцва, като казвам как и у нас съм пътувал на стоп през плантации хмел. Както е прието, веднага ми предлагат да ме почерпят с манастирска бира, не отказвам, въпреки че става дума за поредното разклонение на легендата - St Bernardus, правена в съседно Вату и носила преди време името на траписткия манастир St Sixtus. Е, не е съвсем вкус на легенда. Връщането в Брюксел минава и през бирения храм на съседната на Гранд плас уличка, където обикновените туристи плащат за светлия Westvleteren четирикратно по-висока цена. Така е, всяка легенда има своята стойност.
 

Галерия „Гледна точка“ e от новите арт пространства в Квартала на творческите индустрии. Представя творчеството на Атанас Москов, както и оригинални интериорни и екстериорни решения, създадени от автора. Творбите му изненадват и удивяват.

Атанас Москов е самобитен творец, познат с чудесните си, изработени с голяма фантазия, скулптури, а също и живописни платна.

Посещавайки галерийното му пространство в Капана ще видите не една наистина различна гледна точка и ще намерите своя оригинален авторски подарък. Фантазията на твореца ще ви покаже интересни и различни решения за оформление на пространството в офиса, хотела или дома ви.

Fb - Галерия " Гледна точка "

Mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

088 846 1559

Адрес: ул.“Стефан Врекович“ 2

Слънцето най-накрая се показа и на нас не ни се седи вкъщи. Ще гледаме фокуси, ще слушаме музика. Вижте какво още ще правим

30 март

Фокуси с Васил Василев

Светът е магия, а за Васил Василев магията е целият му свят!

В ранните петъци във Vintage House ще насочат прожектори към Васил Василев - млад пловдивски фокусник, който се закани да ни скрие шапките (е, не буквално!)

Започнал кариерата си на шега, от телевизионно предаване, Васил бързо разбира ще съучениците и хората около него са жадни за частичка магия в ежедневието си... и се заема да им я дари!

Vintage House
20 часа
Вход свободен

„Тоскография“ от Алексей Кожухаров

Какво е ТОСКОГРАФИЯ?...

Разказаната с фина самоирония, малко носталгия и много екшън артистично-музикално-еротична БИОГРАФИЯ на Петър Тосков, мощно допълнена с песни от неговата рок-фънк-поп ДИСК0ГРАФИЯ! На помощ в този разказ се появява и някоя друга черно-бяла ФОТОГРАФИЯ, за да придаде още по-изискан привкус на стилната СЦЕНОГРАФИЯ! Липсва само ХОРЕОГРАФИЯ, изпълнена от знойни девойки в пестеливо облекло. Но какво от това, след като на сцената е
ПЕТЪР ТОСКОВ!

Всъщност ТОСКОГРАФИЯ е много музика и смях, издържан в най-добрите образци на стендъл комедията!

Постановка и видеодизайн- Алексей Кожухаров
Музика - Петър Тосков
Сценография и костюмография - Петър Митев, Наталия Кожухарова

Културен център "Тракарт"
19 часа
Билети може да закупите на място от Културен център "Тракарт"

Обратен ефект @Podleza bar&fun

"Обратен ефект" ще гостуват на Podleza bar&fun в последния петък на март месец!
Момчетата от група "Обратен Ефект" - Николай Попов - вокал; Яко Доросиев - бас; Симеон Рафаилов - барабани и Николай Николов - китара ще се погрижат за доброто ни настроение, като изпълнят хитовите си парчета: „Моля ви, мадам“, „За Марчето“, „Полет“, „Карагьоз“, „Какво ли ти говоря“, „Чоки“, „Кольо пияндето“, FB Хейтър", "Винаги съм много пиян" и много други.

Podleza bar&fun
21.30 часа
Вход: 10 лв.

Electric Orpheus Promo Party

През 2018 година Electric Orpheus ще представи топ артисти от световната сцена на живо в Пловдив и на вила Юстина. На това парти ще послушаме какво предстои, както и много разнообразна танцувална музика, свързана стилово и като препратки.

Club Fargo
21 часа

Funk Your Soul @Vintage House

На пианото до Пепи ще застане Ивайло, по-познат като TopSun-а. Той е част от групите Bobo & the Gang и Freestyle. Роден в музикантско семейство, свири на пиано от дете и се занимава с композиране и звукозапис за редица български изпълнители от години.

Vintage House
21 часа

No Sense\ DJUST за по 1\ TONY(DJUST-Philly) & #ипилето

Тандемът от новогодишната нощ се завръща за по едно... Колаборацията е толкова успешна, колкото ще бъде и тази между хубавото време тогава, вкусните напитки и яката музика! Стягайте се, April is coming...

No Sense
22 часа

31 март

America Vs Britain Rock Party

За пореден път битката за по-добрата рок музика ще е между двата гиганта Америка и Великобритания. Представители на двата полюса и на музикалната селекция отново ще са Петко Бойлов и Никола Джоков! Кой ще победи ще разберем на място! Сигурно е едно - ще има яки напитки и много рок!

Rock Bar Download
22 часа

Какво още може да ви се случи в събота и неделя под тепетата вижте в Lost in Plovdiv.

Пътят от култово поп-фолк заведение до легендарна локация за съвременна алтернативна ъндърграунд музика е необичаен, но бе изминат от пространството между улиците "Братя Пулиеви" и "Атанас Самоковлиев". Известното преди години "Инфи" стана VOID и вече пуска електронна музика, хип хоп и всякакъв вид нестандартни мелодии, приятни на хипстър-обществото. 

Адрес: ул. "Братя Пулиеви"

Работно време: по програма

снимка: Фейсбук VOID

Едно от местата с истински, ръчно изработени и качествени произведения на изкуството е на улица "Жолио Кюри" - макар и малко извън туристическата част на Капана. С дългата си история - около 13 години - галерия "Арт ...и..." се е доказала и намира клиенти от цялата страна, а дори и от чужбина. Творчески произведените чаши, купи, чинии, бутилки, и произведенията на изкуството - живопис, керамика, графика, икони, различни бижута могат да привлекат всеки с естетическо усещане. В галерията могат да се открият картички, писма и куп други оригинални неща, произведени с много въображение.

Адрес: ул. "Жолио Кюри" 1

Работно време: 11:00-18:30 (пон-пет); 10:30-17:00 (събота)

Почивни дни: неделя