„Хеликон“ ежегодно награждава отличилите се български автори, а тази година престижната награда за съвременна художествена проза отиде в ръцете на пловдивчанинът Недялко Славов. Наградата му бе отсъдена от авторитетно жури, чиито председател бе Калин Донков, а членове бяха Веселина Седларска, Светлозар Желев, Бойко Ламбровски и Юри Лазаров.

Малцина са четящите хора, които не са чели авторът. Няколко дни след връчването на единствения златен орел, който е символ на наградата „Хеликон“, разговаряхме с няколко от добре познатите ни читатели в града под тепетата, за да разберем техните реакции. Любителите на литературата с радост и гордост говореха за автора, а много от тях споделиха, че една награда е твърде малко за таланта му.

С Недялко ни свърза честотата 432 Hz. Започнахме да работим почти заедно за тази честота - той в сферата на словото, а аз - на музиката, каза диригентът Иван Янакиев. За тези,на които им убягва връзката между писателя и диригента, веднага уточняваме – 432 херца е чистата на трептете на тона „ла“, а сюжетът на романа е вдъхновен от мистиката на указа на министъра на пропагандата в нацистка Германия Йозеф Гьобелс през 1939 г., който е искал тонът „ла“ да се настрои от 432 на 440 херца.

Няма как да скрием щастието си от факта, че престижната литературна награда отиде именно при пловдивчанин, но е важно да отбележим също така, че конкуренцията  тази година бе особено силна. 2015-та беше много силна за българската литература, освен в прозата, действително тази година имаше 6-7 романа, които за съжаление се стълпиха в рамките на календарната година. В поезията е същото положение. Там има много силни книги тази година. Очевидно, че беше високосна година за литературата, сподели след награждаването си писателят.

Stern няма нужда от представяне. Пловдивчани го познават, ако не лично, то поне неговия почерк, но ако искате малко по-задълбочена информация, истинското му име е Механджийски. Димитър Механджийски! Той е част от PYROTECHNIX CREW. Заедно момчетата, превърнаха града в едно по-цветно място, изрисувано от - до не просто с тагове, а с истински картини, произведения на изкуството, но със спрей, вместо с боя. Разходете се из някой подлез, преминете по уличката зад Драматичния театър, огледайте фасадите на училища и сгради. Няма как да ги пропуснете, те са индивидуални и неповторими. Спомняте ли си вятърните мелници? Техни са! А рисунките в Kапана? 

Вчера клуб Basquiat предостави на Димитър възможност за една вечер да се отдели и да покаже самостоятелните си произведения. Стените на приятното, изпълнено с атмосфера и хипарски загадки заведение, бяха украсени от неговите творби, които не просто допринасяха за доброто настроение и галеха любителското око, но и носеха послание, при това доста видно и натрапчиво без да е взискателно, така че всеки да го разбере. 

Платната на Механджийски събират в себе си световете на хората и природата, маетриалното и духовното. Те са изпълнени с дуалистичния характер на света, в който живеем. Върху тях той е изобразил красноречиво унищожаването на майката природа, която ако има късмет се рециклира, но в крайна сметка целта на това и резултатът са едни и същи – да се напълни нечий джоб. Една от творбите му особено ясно изобразяваше това – дърво, растящо от сърцето на майката природа, по чиито клони вместо листа, висяха окачени банкноти. Сякаш това е живият апокалипсис на растителния свят, който ни заобикаля, но който никой не възпира. Някои от посетителите имаха други интерпретации на творбите му, но резултатът бе един – десетки хора изпълнили заведението, които размишляваха и обсъждаха творбите на един от най-добрите гарфити майстори у нас. Разбира се, не можем да не споменем и двете пластики, с които ни изненада Митака, който са се появили на бял свят съвсем скоро.

Каквито и асоциации да предизвика във вас, няма да останете безразлични, няма да наблюдавате аморфно, ще вдъхвате от аромата на творчеството, поднесено по толкова интерконтинентален и достъпен начин. Достъпен, защото е безплатен. Нужно е просто да завъртите глава и да съзерцавате. Кой не би желал един по-красив град? Аз лично, очаквам с нетърпение повече от тях.

Трагизъм, самота и детска радост се събират в общо помещение

Авторът окачи 22 платна, които говорят толкова силно, че можете да чуете виковете им от стените на галерията

Стефка Георгиева

„Да живееш в интересни времена“ – тази фраза всъщност е японско проклятие, което има предвид нарушената хармония както в същността на човека, така и в страната. „Интересните времена“, както е озаглавена изложбата на Илия Йончев обаче стои точно в отсрещния полюс, а картините му събраха десетки любители на изобразителното изкуство вчера в Градската художествена галерия.

Платната на художника определено се нареждат на една от челните позиции в класацията ни за изложби, които сме посетили през вече отминаващата година. Те олицетворяват не само душевността на Йончев, но и социалната действителност, в която живеем. Почеркът му е особено характерен и веднъж зърнали прелест, родена от пръстите му, трудно ще сбъркате при повторна среща с него. Макар и някои от 22-те му платна да изобразяват апокалиптичните времена, в които живеем, той е балансиран с емоциите, които ви завладяват, взирайки се в творбите му. В повечето от произведенията му, фонът е черен, усещането е меланхолично, а хората, шарещи по платната, сякаш са изпаднали в летаргия. Емоцията, която голяма част от посетителите изпитаха е, не че наблюдават картини, а по-скоро реални ситуации, в които героите на творбите се движат на забавен кадър, затворени от рамките.

Особено впечатление на всички направиха лицата на персонажите. Кожата им, светла, опъната, по детски красива силно контрастираше на тъмните и тъжни очи, които изпитателно и прозорливо наблюдава от стените на галерията. И все пак не всичко бе тъй меланхолично и трагично. Две от картините – „Повелителят на светулките“ и „Есен“ са толкова топли, меки и носят такава любов, че трудно бихте изместили очи от тях. Макар и „Светулките“ да прилича много на останалите платна по цветове, емоцията в нея е много по-различна. Тя е в хармония с природата – човек, флора и фауна се обединяват в една неразривна нишка, която озарява присъстващите. А що се отнася до „Есен“ – сякаш е нарисувана есента през очите на щастливо дете, но с ръцете на майстор.

Ако не сте посетили едно от най-вдъхновяващите събития, имате време да го направите до 8-ми януари 2016 година. Подарете си това великолепно усещане, а защо не и да се приберете с някое от тях вкъщи.

Plovdiv Game Jam, част от международното събитие Global Game Jam предлага платформа за контакти между всички ключови участници в индустрията за разработване на компютърни игри: продуценти, разработчици, студенти и млади таланти. Целта е бърза разработка на прототип на игра, експериментиране с нови технологии и обмяна на контакти. Едно такова събитие привлича млади и ентусиазирани специалисти – разработчици, графични дизайнери, звукови специалисти, както и студенти. Една от целите на инициативата на локално ниво е да повиши бизнес интереса към Пловдив като технически и IT център.

Събитието ще се проведе между 29 и 31 Януари 2016г, за 3-та поредна година в България. Това е най- голямото годишно събитие за разработка на игри в света. През Януари 2015 събитието се състоя в 518 локации в 78 страни и бяха създадени над 5400 игри за един уикенд! В България, градовете които ще участват са София, Пловдив и Бургас.

Идеята на събитието е да се съберат различни хора с различен произход, интереси и умения, и да се мотивират да работят заедно по една идея – да планират и изпълнят концепция за 48 часа. Само заради предизвикателството!

Събитието започва в петък, 29.01.2016 в 12.00 часа с регистрация на участниците. Петъкът е запълнен с презентации и лекции от нашите гости от гейм индустрията – информационни и полезни, те ще бъдат извор на вдъхновение за участниците. Лекциите обхващат ключови области от разработката на игри, като например графичен дизайн и анимация, технически препоръки и гейм индустрията като бизнес. След лекциите участниците създават работни групи, всеки отбор се регистрира и стартира разработването на игри. Събота и неделя са дни за работа, а след изтичане на крайния срок има презентации на всички създадени игри, гласуване на публиката и награждаване на победителите.

Plovdiv Game Jam 2015 успя да събере 75 участника, които създадоха 18 прототипа на игри в продължение на 48 часа. На заключителната презентация и награждаването присъстваха над 150 зрители - разработчици, студенти, участници и приятели.

След успеха от 2014г. и 2015г. се надяваме да намерим нови партньори, с които да направим Plovdiv Game Jam 2016 по-добър, по-интересен и да привлечем повече участници.

Понеже Plovdiv Game Jam е неправителствена организация с некомерсиална цел, събитието се организира от доброволци с помоща на Студентски съвет към ПУ “П. Хилендарски“. Парите от спонсори се разпределят за логистика, маркетинг, операции, както и възможности за представяне на игрите на международните конференции.

Ние, организаторите работим за това българският Game Jam да се превърне в годишна традиция за гейм индустрията в България и място за среща между ентусиасти и професионалисти, както и за обединяване на общностите в различните градове

Той е незрящ, но това не му пречи да участва в постановки, да пише книги и да свири на китара. Манолов е бакалавър по психология. Преминал е театрално-филмов курс в Антверпен. Като че ли ходенето с бастун и носенето на тъмни очила му е най-неестествено. Казват, че за таланта няма граници и пречки, и младият, все още неориентиран в света Дилиян,  е поредното доказателство.

Финалист в литературното предаване "Ръкописът", предстои премиера на стихосбирката му "Водопадане"  на 19-ти декември в книжарница "Сиела" в МОЛ Пловдив, от 11:00 часа.

-От колко години се занимаваш с изкуство?

Занимавам се с изкуство от единадесет годишен. Сега съм на двадесет и две.

-Музика, театър или писане? Кое от наклоненията ти е любимо, в кое се чувстваш най-свободен и спокоен?

Най-свободен се чувствам на сцената. Сядайки да пиша се напрягам. Обмислям много, докато на сцената изпълнявам дадените от режисьора задачи и просто повтарям.

-Просто повтаряш? Нима се възприемаш като робот?

Поправям се! Повтарям с евентуалните забележки, които са се появили и уточняваме. Всичко е като пружинка, когато играя я пускам.

-Но когато пишеш всичко зависи само от теб. Не изпълняваш чужди заръки. Не е ли именно това истинската свобода? Да не зависиш от никого?

За мен свободата е отговорност. Трябва да внимаваш какво казваш или пишеш, за да можеш да застанеш зад него. 

-От къде черпиш вдъхновение?

От заобикалящите ме хора и от ситуациите, на които преди да започна да пиша, даже не съм обръщал внимание.

-Знам, че не вярваш с Бог, но ако го има, смяташ ли, че по някакъв начин те е ощетил?

Да! Защото ме е захвърлил в държава, където нещата, които мога не се развиват достатъчно добре, че да се нарекат професионални, а хората имат закостеняло отношение. Нещата, които ме дразнят тук са много повече от тези в чужбина.

-Възхваляваш много чужбина. Толкова голяма ли е разликата?

Според мен, да! Тук се сблъсквам с един много интересен парадокс. Хората харесват това, което правя, одобряват ме дори като учен психолог, но когато се опре до работа и то със заплащане, се стига до българския дискурс за българската култура и инвалидите. За култура няма пари. Мнението е, че инвалидите трябва да си стоят у дома. За наука също няма пари, така че сляп, който се занимава с изкуство и наука е доста чуждо животно. Освен това не съм срещал взаимност в любовта с българка.

-Ти си част от трупата на Велемир Велев "Невиждан театър" с незрящи актьори. Пътували сте из Русия, Хърватска и Германия. Как ви приемат тамошните зрители?

Представлението "Сянката на моята душа" е много стряскащо. Хората го приемат много емоционално, понеже знаят за нашите недъзи. Ние общуваме само чрез визуални средства, танци, музика, движения и сенки, все неща, които са изконно въздействащи. 

-Спектакълът е движенчески. Има ли някакво реално послание или всичко е базирано на ситуационен театър?

Всъщност пиесата има доста сериозен сценарии. Твърд. Участниците са слепи, но хореографията е поставена напълно професионално. Става въпрос за формите на любовта още от детските години и гонениците между половете, стигайки до любовта като състояние.

-Беше ли ти трудно чисто физически?

Да! Самият аз не съм най-пластичният човек на света. В това отношение г-н Велев и неговият екип ни помогна много.

-Зад гърба си имаш и един моноспектакъл. "Спомен за мечтите ни", който се игра няколко пъти в Държавен куклен театър Пловдив. Каква е разликата между това да играеш сам и това да си в трупа?

Беше като писането. Имаш тотална свобода, но е по-отговорно. Удоволствието избухва изведнъж и в много. В трупа насладата ти се предава на порции, но по-често.

-От тук накъде?

Много си жестока, ха-ха! Имам издател за романа си, стихосбирката ми "Водопадане" излиза тези дни. Правя магистърската си степен по психология и се надявам въпреки българизма да успея да се усъвършенствам, да творя и да работя в България.

-Значи все пак не се стремиш към Чужбина?

В интерес на истината, не. Патриот съм и бих желал тук да е моята реализация, колкото и да хваля европейците.