Капана.БГ
14 коледни украшения, които може да направите собственоръчно
За да украсим подобаващо за коледните и новогодишните празници, далеч не е нужно да изпразваме джобовете си. Във всеки дом могат да бъдат намерени вещи, които за минутки да преобразим в красива и уникална украса, която ще остави гостите ви без дъх, не само със стила си, а и с вашите възможности да проявите малко креативност.
Ето ги и нашите предложения!
1. Елха от нишки
2. Снежен човек от чорап
3. Елен от близалка
4. Зимни шапчици
5. Ангели от пръчки на сладолед
6. Списък за подаръци
7. Снежинка-балеринка
8. Ретро украшение
9. Венец от формички за печене
10. Ажурна елхичка
11. Гирлянди
12. Зайче от изгоряла крушка
13. Свещник от празни метални кутии
14. Снежинка Дарт Вейдър
Програма на Драматичен театър Пловдив за декември
Билети за представленията в Драматичен Театър можете да закупите от Билетния център пред Община Пловдив и Билетната каса на театъра.
Билети за представленията, които се играят на сцената на Дом на културата "Борис Христов", можете да закупите само в билетния център на театъра.
Програмата
27.11.2015 19:00 - ЧИСТА КЪЩА* - Камерна зала
30.11.2015 19:00 - НЯМА ТОК ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ СТОЛ* - Камерна зала
30.11.2015 19:00 - СЕСТРИ ПАЛАВЕЕВИ* - Дом на културата
01.12.2015 19:00 - ТОСКОГРАФИЯ - Премиера! - Камерна зала
02.12.2015 19:00 - ПЕТ ЖЕНИ В ЕДНАКВИ РОКЛИ* - Камерна зала
03.12.2015 19:00 - ВЕЛИКИТЕ ЛЮБОВНИЦИ - Премиера! - Камерна зала
04.12.2015 19:00 - ДЕТЕКТОР НА ЛЪЖАТА* - Камерна зала
07.12.2015 19:00 - ЕВРИДИКА в подземния свят* - Камерна зала
08.12.2015 19:00 - ЛЮБОВТА - ТОВА СЪМ АЗ - Премиера! - Дом на културата
09.12.2015 19:00 - ДУХЪТ НА ЛЮБОВТА* - Дом на културата
10.12.2015 19:00 - Лекция № 1 за НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО - Дом на културата
11.12.2015 19:00 - НЯМА ТОК ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ СТОЛ* - Камерна зала
11.12.2015 19:00 - СЕСТРИ ПАЛАВЕЕВИ* - Дом на културата
12.12.2015 19:00 - СЪБЛЕЧИ СЕ!* - Камерна зала
14.12.2015 19:00 - ЧИСТА КЪЩА* - Камерна зала
15.12.2015 19:00 - ПЕТ ЖЕНИ В ЕДНАКВИ РОКЛИ* - Камерна зала
16.12.2015 19:00 - НЯМА ТОК ЗА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ СТОЛ* - Камерна зала
17.12.2015 19:00 - ТОСКОГРАФИЯ - Премиера! - Камерна зала
18.12.2015 19:00 - ВЕЛИКИТЕ ЛЮБОВНИЦИ - Премиера! - Камерна зала
21.12.2015 19:00 - ЛЮБОВТА - ТОВА СЪМ АЗ - Премиера! - Дом на културата
22.12.2015 19:00 - НИЕ ПОД ТЕПЕТАТА - гостуващ спектакъл - Камерна зала
Честит рожден ден на Алиса в Страната на чудесата
Днес честваме 150 години от публикуването на Алиса в Страната на чудесата. Това е книга, любима на поколения деца, че дори и възрастни. За всички тези години историята на малкото момиченце, попаднало в чудна страна, преживява много адаптации. Ние събрахме цели 17 - филми, телевизионни серии, видео игри и комикси, за да може заедно да отпразнуваме рождения ден на Алиса.
1. Алиса в Страната на чудесата (1903)
Първата адаптация на Алиса в Страната на чудесата е 8-минутен ням филм. Използвайки впечатляващи за времето си ефекти, това е ранен пример за режисьори, които се стремят към креативното представяне на фантастичния свят в историята.
2. Алиса в Страната на чудесата (1931)
Това е първият филм за Алиса, който включва и говорене. С продължителност само един час, лентата все пак успява да запечата емблематичния език на Луис Карол, който обезателно е направилм емблематичнта новела толкова запомняща се.
3. Betty in Blunderland (1934)
Слагайки Бети Буп в Страната на чудесата, или поне на място, което напомня за фантастичния свят,този филм поакзва как Алиса в Страната на чудесата предлага огромен потенциал за пародия, а това е нещо, което продължава да се случва и в следващите десетилетия.
4. Алиса в Страната на чудесата (1949)
Френската адаптация на новелата е била изключително трудна за намиране в САЩ, след спор с Дисни, който през това време се е занимавал с анимационния вариант на Алиса. Все пак, тази версия включва много нови иновативни идеи в себе си, които и го включват в нашата класация.
5. Алиса в Страната на чудесата (1951)
Без съмнение, това е най-известната версия на Алиса в Страната на чудесата. Това е версията, която се използва като основа за повечето следващи филми, свързани с Алиса, но също така и дебело подчертава, че все пак новелата е била написана за деца.
6. Новата Алиса в Страната на чудесата (или Какво прави мило момиче като теб на място като това?) (1966)
Филмът на Хана-Барбера TV успява да съчетаe герои и ситуации от Алиса в Страната на чудесата с познати други анимационни герои от онова време, като например Семейство Филнстоун. Тактиката наподобява тази, използвана във филма с Бети Буп, но все пак насочена за по-младата аудитория, отразявайки виждането на Дисни за Алиса.
7. Alice in Wonderland: An X-Rated Musical Comedy (1976)
Докато някои от предишните версии на Алиса са били насочени основно към възрастната публика, то порно версията определено е най-очевидната такава. Винаги е имало странни сексуални отенъци в историята, а наличието на възрастни актьори може да помогне за проучването им.
8. Fushigi no Kuni no Alice (1983-1984)
Макар и не толкова популярна в Щатите, японската версия на Алиса успява да достигне много други части на света. Също така, разширавя сюжета, разказвайки Алиса в Страната на чудесата и Алиса в Огледалния свят.
9. Алиса в Страната на чудесата (1985)
Този филм започва традицията големи звезди да играят ролите на различните герои в Страната на чудесата. Почти всеки в тази продукция в един или друг момент е бил мега телевизионна звезда. Тази версия, също така, изследва по-тъмния терен на приказката чрез изтъкването на Джабъруоки.
10. Приключенията на Грижовните мечета в Страната на чудесата (1987)
Макар и това да не е първият път, в който други анимационни герои се появяват в страната на чудесата, то този филм все пак показва колко лесно това може да се случи.
11. Алиса (1988)
Чуднияt път на Ян Шванкмайер към Алиса в Страната на чудесата със сигурност беше странен и основно тъмен. Филмът улавя обезпокоителния подтекст на историята, но също така подготвя почвата за следващи по-усукани адаптации на новелата.
12. Приключения в Страната на чудесата (1992-1995)
Като най-дълго продължилия телевизионен сериал за Алиса, в началото на 90 Дисни се разширява върху Страната на чудесата. Това в никакъв случай не променя цялостната история, но показва ширините, в които въображението може да твори.
13. Алиса в Страната на чудесата (1999)
Продукцията от 1999 със сигурност прилича на обновена версия на филма от 1985, в който участват актьори като Бен Кингсли, Мартин Шорт и Упи Глодбърг . В същото време, във филма се вкарват и елементи от оригиналните рисунки на новелата, което по-късно се използва и в други адаптации.
14. American MCGee’s Alice (2000)
Това е единствената игра в листа ни. Тя пресъздава евентуалното завръщане на Алиса, която започва война с Червената кралица. Тази адаптация със сигурност е най-тъмната и мрачната от всички изброени до сега.
15. Алиса (2009)
Минисериалът за Алиса изпрща главната героиня цели 150 години напред и добавя научно-фантастичен дъх. Отново, това показва как приключенията на Алиса могат да бъдат сложени във всеки един жанр, който съществува, като все пак запазва героите, темите и сюжета на оригинала.
16. Алиса в Страната на чудесата (2010)
Може би, заемайки от други адаптации, Тим Бъртоновата Алиса показва главната героиня не като дете, а като вече възрастен човек. Героите приличат на себе си, но все пак няма как да не се усети и намесата на Бъртън в цялата обстановка.
17. Имало едно време в Страната на чудесата (2013-)
Наскоро беше и премиерата на ABC сериите, които заимстват до голяма степен от играта American MCGee, представяйки Алиса в санаториум, но все пак включвайки елементи от Дисни, та чак до герои като Аладин. Това е един приказен миш-маш, така че ако искате да го гледате, трябва да се запознаете с предишните сезони на сериала.
Седмица на фотографията в Пловдив
Седмицата на фотографията ще се проведе в Gramophone Plovdiv от 01 до 05 декември 2015г.
Програма:
*01 Декември (вторник) 19-21.00 часа*
Тема: Аналогова фотография с Недялко Ватев
История на фотографията. Процес на снимане на филм. Практически съвети или какво прави снимането различно.
Недялко Ватев :
https://www.facebook.com/Nedyalko-Vatev-737643776284562/
https://www.flickr.com/photos/74053045@N00/
*02 Декември (сряда) 19-21.00 часа*
Тема: Фотографията през погледа на художника Димитър Механджийски (stern) – Pyrotechnix crew
Светлина, цветове, пропорции, композиция – паралелите между изобразителното изкуство и фотографията.
Димитър Механджийски (stern):
https://www.facebook.com/Pyrotechnixcrew/
*03 Декември (четвъртък) 19-21.00 часа*
Тема: Професията фотограф със Стоян Гергински
Ежедневието на професионалния фотограф. Случки и съвети от практиката.
Стоян Гергински:
https://www.facebook.com/WhiteStudi0/
*04 Декември (петък) 19-21.00 часа*
Тема: Съвременния свят на фотографията с Недялко Ватев и Виктор Цонев (Pink Tsonk)
Цифровата фотография днес. Обработка на снимки. On-line платформите за споделяне на изображения. Практически съвети – какво и как може да направим за кадрите си – демонстрация на техники.
Виктор Цонев (Pink Tsonk):
https://www.facebook.com/PinkTsonk/
*05 Декември (събота) 14-18.00 часа*
Тема: Практически уъркшоп по потретна фотография с Недялко Ватев и Виктор Цонев. Снимане на модел в градска среда при естествена светлина. Обсъждане и обработка на снимките, анализ на резултатите.
Всички мероприятия са абсолютно безплатни - заповядайте да изпием по една напитка и да поговорим за любимото ни хоби.
Седмица на фотографията в Gramophone Plovdiv е мероприятие организирано от любители на фотографията за любители на фотографията и има за цел да даде на присъстващите практически приложима и интересна информация относно снимане, обработка, избор на техника и други често срещани проблеми в процеса на снимане.
Художничка превръща хора в дишащи картини
"Изкуството не е това, което виждаш, а това, което ти караш другите да виждат ..."
Едгар Дега
Близо сто години след смъртта на френския художник, под прожекторите застава американската художничка Алекса Мид, която успява по иновативен начин да докаже думите на великия маестро.
Алекса рисува потресаващи картини, използвайки за платно не лист, а самото човешко тяло, превръщайки го в 2D илюстрация. Правилното позициониране на светлина, цвят и фон, помагат за създаването на ефект, който имитира истинско платно с рисунка върху него. Алекса не използва фотошоп или други подобни програми, което е трудно за вярване, но все пак факт.
Предлагаме ви да разгледате част от нейните творби!
Ирмена Чичикова: Важно е героините ми да бъдат различни една от друга – и визуално, и като характер, и като природа
Обаждането от Петър Попзлатев ме намери готова, в цялата ми същност, за ролята на Юра, казва актрисата
Ирмена трепетно се вълнува от първата голяма роля в киното, колекционира издания от цял свят на "Алиса в страната на чудесата" и обожава U2
За нея Пловдив е място, на което винаги намира покой
Ирмена Чичикова е от онези жени, които изпълват пространството с изящност, а при разговор, още в първите минути, ясно личи, че зад красотата й се крие интелект и дълбока душевност. Избира да стане актриса, още като ученичка в ОУ "Алеко Константинов" – училището в родния Пловдив, за което и до днес пази скъпи спомени.
Търпеливо дочака първата си голяма роля, тази на Юра в "Аз съм ти" на Петър Попзлатев, а високите оценки за играта, които получи миналата вечер, след края на прожекцията, видимо я развълнуваха.
Филмът ще се завърти на екран през януари, когато пловдивчани ще могат да го гледат в Лъки – Дом на киното.
Блестящата режисура и в тази лента на Петър Попзлатев, личи още в първите минути. Френският възпитаник е помислил за всичко – от умело подбраните места за снимки, през въздействащите костюми и детайлите на двете различни епохи, до силните послания на филма.
Оператор, като Емил Христов, няма нужда от представяне, а красивото и майсторско снимане, пленява зрителя от началото до края. Героите, пресъздадени от плеяда класни български актьори, както и от колоритното присъствие на македонката Миляна Ленак, съвсем оправдава наградите и номинациите, които не са една и две:
5 награди от "Златна роза" – Специалната награда на журито, за режисура, за най-добра актриса на Жанет Спасова и Ирмена Чичикова, за костюми и на критиката
3 награди на Филмовата академия – за режисура, актриса на Жанет Спасова и музика
Шанхай – конкурсна програма
Месец на европейското кино в Токио – откриване
Фестивал на любовните филми [Монс] – конкурсна програма
8 номинации от Филмовата академия – за най-добър филм, актриса на Ирмена Чичикова, актьор на Деян Донков, поддържаща актриса на Жана Стоянович, сценарий, операторско майсторство, сценография и костюми.
След премиерата на филма, в рамките на Киномания, Ирмена Чичикова разказа за ролята й на Юра, за музикалните си предпочитания и любимия Пловдив пред КАПАНА.БГ и Анелия Дракова.
Ирмена, дълго чакана ли бе срещата ти с Юра?
Мисля, че Юра дойде точно навреме. Наистина, преди този филм, имах една съвсем малка роля, в "Стъклената река" на Станимир Трифонов. За едната бройка се разминах с друга главна роля. Когато това се случи, наистина, за първи път ми прокърви сърцето, но после си казах, че в крайна сметка, ролите са, за да те намират – в правилния момент, точно тогава, когато си готов за тях. Успокоявам се и си давам вътрешна увереност, че ако нещо не се случи, то има защо и в този смисъл, обаждането от Петър Попзлатев дойде в момент, в който цялата ми същност бе готова за тези романи, за този текст, за него, за тази героиня и за първата ми голяма роля всъщност.
Отивайки на кастинг, знаеше ли нещо за сценария?
Почти нищо не знаех, защото аз си спомням как Петър ми се обади и каза, че ме е гледал в един късометражен филм. Неговата съпруга Светлана Янчева му го бе препоръчала. Каза ми, че иска да се видим, за да си говорим за филм. Даде ми една сцена, ако не ме лъже паметта и каза: "Това са двата романа". При което аз буквално изскочих от офиса му, отидох в първата книжарница и си ги купих. Тъй като обожавам Димитър Димов, той е един от любимите ми български автори, изгълтах и "Роман без заглавие", и "Адриана" на Теодора Димова и си казах, че тук ще се боря, наистина, че това нещо трябва да ми се случи. Много, много ще се радвам точно тази роля да се случи. Интересното е, че по някакъв начин, вече бях свързана с Теодора Димова. Покрай един от моите любими театрални режисьори – Стилиян Петров, който ме беше повикал, още докато бях във II курс, в неговото представление – "Невинните", по текст на Теодора Димова (нейният роман "Майките"). В този спектакъл ме прожектираха на една мултимедия и когато ми се случи да играя в "Аз съм ти", открих как наистина се навързват тези срещи с хора, автори, личности и едното води към другото, по някакъв начин.
Това е да успяваш да четеш знаците по пътя и да ти е по-лесно при изборите, пред които си изправен. А ти кога избра да станеш актриса?
Реално, винаги съм искала да бъда актриса, от някаква по-осъзната възраст. Бях още в основното училище. Имаше и съществени фактори, които ми повлияха. От една страна, баща ми се е занимавал с това; майка ми също, макар и за кратко е учила това. Влияние ми оказаха и други неща, свързани с актьорството и режисурата. Любовта ми към това изкуство, по някакъв начин, тече в кръвта ми, няма как. Първите представления, които съм гледала в Пловдив, на "Сцена на кръстопът"; различни опери; малко по малко и филми, основно с Уинона Райдър, тогава тя ми беше кумир. Не знам, някаква странна съвкупност от събития в живота и много особено вътрешно знаене, без да съм сигурна какво точно е това, а именно, че искам да съм на сцена, да ме снимат и да преживявам някакви неща, други.
Само 29 снимачни дни, каза Петър Попзлатев?
Според мен малко повече, но да, да кажем един снимачен месец.
Как мина той?
Още при събуждането сутрин, знаейки, че отивам на терен, да снимам цял ден, просто настъпваше велик трепет и вълнение. Страхотно се чувствах, защото снимах с една плеяда изключителни български актьори. На 99% от срещите ми с всеки един от тях, ми се случваха за първи път. Несравнимо предизвикателство, защото Деян Донков, Захари Бахаров, Ованес Торосян, Владимир Пенев, Михаил Билалов са различни. Разговорите ми с Петър Попзлатев, работата върху сценария на ход, всичко, което се случваше по време на снимките. Това, че трябваше да бъда един път в съвремието, един път в 30-те години на миналия век. Беше много вълнуващо, наистина, аз и до ден-днешен обожавам и предполагам, че до края на живота си, ще се радвам по този начин, като ходя на снимки, но като за първа голяма роля, мисля че е несравнимо, наистина.
Коя среща пред камерата, с кого от актьорите, те притесняваше най-много?
Не знам за притеснение... Те са различен тип мъже и различен тип актьори. Предварително не знаеш с кого как ще се сработиш и дали ще ти се случи. Слава Богу, мисля че с всички имахме добра симбиоза. Освен това, първият ми снимачен ден беше секс сцената със Захари Бахаров. Това даде изключително добър тласък на цялата работа на терен, на това да нямам никакви притеснения.
След "Аз съм ти", киното повече ли те изкушава от театъра?
Не знам, не ми се иска да го казвам, но до някаква степен ме е грабнало повече от театъра, да. Може би това е естествен развой на събитията. Аз не съм на щат никъде и това, от една страна, ми дава тази свобода да правя нещата, които аз реша, че искам, а от друга - ограничава театралните ми ангажименти, тъй като понякога ги има, понякога - не. Според мен, нещата ми се случват по естествен начин. Нито съм си казала, че избирам едното или другото, не, усещам, че трябва да вървя, както ти каза – след знаците.
В повечето случаи, едно представление се играе повече от един сезон и актьорът може да развие ролята. В киното времето за действие е ограничено…
Да, да, да, така е, така е. Това е едно от най-хубавите неща в театъра. Такова представление е "Нирвана", в което играя от 2009 година насам. Там имам възможността, развивайки се като личност, като актьор, като жена, да трупам, да пробвам, да го надграждам, т.е. да не остане само онова, което съм постигнала преди премиерата, а да работя върху образа и до сега, и до момента, в който ще продължи да се играе. Освен това, в репетиции – едно от най-сладките неща: работиш, изграждаш образа, срещаш се с колегите си по този начин.
Докато в киното, процесите са малко по-различни. Не винаги имаш възможност да репетираш, да разполагаш с време, в което да натрупваш за тази роля. Естествено, зависи от ролята, но по-бързо се случват нещата, по-мигновени са. Заснемаш го и то остава такова завинаги. Край, не можеш да го промениш. Дори сега, като се гледам, след 4 години си казвам: "Господи, това е можело и по друг начин!", но това е безсмислено. Такова е, каквото е било и това му е хубавото на киното, в това е магията.
Подготовката ти за ролята на Юра започва от прочитането на романа на Димитър Димов и новелата на Теодора Димова. Времето, в което се развива едната сюжетна линия е доста далече от съвремието ти. Имаше ли кой да ти разкаже, от първо лице, за 1938?
В интерес на истината – не, нямахме такива срещи. Аз и не четох много тогава, може би по-скоро го оставих на някаква интуиция, на някакво вътрешно познание или пък архетипни, заложени познания за жените, за природите тогава. Интересно, че сега, докато течеше прожекцията, отново си препрочитах за метода на Станиславски и на Лий Страсбърг, и на Стела Адлър. Дадох си сметка, че извършвам една такава компилация от всички тези методи, т.е. за някои роли се подготвям наистина много щателно – чета, гледам, ако трябва се уча на нещо, а за други, просто се оставям на нещо, което трябва да дойде от мен или аз да си го нафантазирам.
Намираш у героините си нещо от себе си, нали?
Да, да, да. Като са ме питали преди, защо съм искала да стана актриса, мисля, че това е отговорът, който никога няма да се промени, а именно, че по този начин, изваждам от себе си различните "аз", които актьорите и въобще изначално хората съдържат, само дето не се проявяват в живота всичките.
Следващият филм с твое участие?
"Виктория", който след 2-годишен щурм по фестивалите, ще тръгне по екраните у нас, от 18 декември. В Пловдив, прожекцията е ден по-рано - на 17 декември, все още не знам в кое кино, но ще се разбере. Там ще ме видите много различна. За мен това е много важно, героините ми да бъдат различни една от друга – и визуално, и като характер, и като природа.
Виждала съм те на концерти на ОСТАВА. Кои са твоите най-любими групи?
Остава са ми много любими, но може би напоследък, не съм толкова чест гост на техните концерти, но това е поради липса на време. Иначе си спомням, тук, в Пловдив, специално за Остава, в ученическите години, просто нямаше техен концерт, на който да не съм била. Както и на STAIN, както и на Gravity Co. Въобще, аз имам една такава меланхолична любов към това време на българските банди, когато имаше яки алтернативни групи. Една от най-любимите ми музики е алтернативната - инди рок, брит поп. Много са бандите, но в много интервюта съм казвала и всички знаят, че аз обожавам U2. Гледах ги за четвърти път, преди две седмици, в Лондон и ревах, просто беше неописуемо. Ето сега, Stereophonics звучат по радиото. И тях много ги обичам. Наистина, много са групите, но това е за друго интервю.
Кои книги стоят на нощното ти шкафче?
Имам плот над леглото ми, на който са подредени, вече 20, различни издания на "Алиса в страната на чудесата". На различни езици и с различни илюстрации. Това е една моя страст, която се развива в последните няколко години. Колекционирам "Алиса в страната на чудесата" не само заради самата книга, а най-вече заради визуалния елемент в колекцията, който създават различните езици и илюстрации.
Какво послание искаш да достигне до зрителя, след като гледа "Аз съм ти"?
Това е едновременно филм за силата на любовта и за ценностите в живота. Затова, че наистина, хората не трябва да забравят миналото, не трябва да забравят своя произход. Трябва да помним предците си, да се интересуваме от тях и да ги изучаваме. Да се доверяваме на тези моменти, които се появяват в нашите природи, които са от едно друго време и да не се плашим от тях.
Обичаш Пловдив, защото...?
Обичам Пловдив, защото е градът, в който съм преживяла най-съкровените си първи стъпки, първи трепети, първи любови. Мястото, което завинаги ще остане, едно от тези, в които мога да намирам покой.
Ирмена е родена в Пловдив на 22 май 1984 година. През 2008 завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство в класа на Маргарита Младенова и Иван Добчев.
Роли в театъра: "Военновременни видения", по текстове на Михаил Булгаков, реж. Васил Дуев; "Нирвана" от Константин Илиев, реж. Иван Добчев; "Нахлуване" от Фредерик Зонтаг, реж. Стилиян Петров; "Илюзии" от Иван Вирипаев, реж. Младен Алексиев; "40 градуса под нулата", текст Димитър Кабаков, сценичен вариант Стилиян Петров, реж. Стилиян Петров; "Лов на диви патици" от Александър Вампилов, реж. Юрий Бутусов; "Посещение при бащата", от Роланд Шимелпфениг, реж. Крис Шарков; "Конструкция на освободеното въображение" по текстове на Йожен Йонеско, реж. Деси Шпатова; "Изкуството да смиташ боклука под килима", реж. Деси Шпатова; и др.
Роли в киното и филмови продукции: "Преследвачи на звуци", реж. Петър Одаджиев [в процес]; "Виктория", реж. Майя Виткова; "Аз съм ти", реж. Петър Позлатев; "Стъклената река", реж. Станимир Трифонов;
Ирмена се е снимала и в шест късометражни филма, сред които "Индийско орехче", реж. Ема Константинова, участвал в програмата на София Филм Фест през 2005.
През 2009 получава Аскеер за главна женска роля в представлението на Деси Шпатова "Изкуството да смиташ боклука под килима".
През 2012 получава съвместна награда с Жанет Спасова "Златна роза" за женска роля за изграждането на образа на Адриана във филма "Аз съм ти", реж. Петър Попзлатев;
От 2007 година Ирмена е модел за колекции на Нели Митева и млади дизайнери от България и Македония.
https://kapana.bg/afish/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14161#sigProId2510da24ad
Буркан-party vol.8
За осма поредна година artnewscafe кани приятели, домашни производители и ценители на тематичното Буркан-парти.
И тази година ни очаква бутикова неделна дегустация с награди за най-добри буркани в категории: сладко и солено. Поощрителна награда ще има за най-добре изглеждащ буркан. Попълва се формуляр за участие, като при журирането на бурканите ще се имат предвид както вкусовите качества, така и направените от продукти собствено производство, варени на дърва или газ. Не подлежат на дегустация домашни алкохолни напитки.
С традиционното вече Буркан-парти, artnewscafe призовава към запазване на добрите стари кулинарни традиции особено, когато са направени автентично с домашна продукция. Всеки може да сподели рецепти и начини на приготвяне на своята зимнина. За пълноценната дегустация ще бъде осигурен хляб, но всеки може да донесе домашно направен. Характерното пиво за сезона, съпровождащо събитието ще бъде греяно вино, а музиката отново ще е от грамофон.
Неделя, 29,11
14:00-22:00