Продава уредбата, която починалият ѝ брат ѝ е подарил за рождения ден, за да може да събере пари да се видят

Това не е просто любовна история. Това е разказ за живота такъв какъвто е – несправедлив, разочароващ, но пък осъзнаеш ли, че всичко зависи само от твоите действия и всичко стои единствено в твоите ръце, то тогава Съдбата може да се оттегли.

Тя се казва Александра, а той Джон. Тя е от Пловдив, а той от Шетланд, което е остров над Шотландия. Щом питаме гуугъл какво по-точно е разстоянието между двамата, то той ни отговаря с нескромните 5000 километра. Началото на тази история датира от ноември 2014, когато тя разцъквайки из нета попада на негов пост в блога му. Как наближава Коледа, което не му е един от най-любимите празници, но различно от всеки подобен пост, той осмива и себе си и своите виждания, което всъщност я и впечатлява. Решава да му пише „Харесвам те” и от тръгва всичко.
Започват да си пращат музика, чатят си всеки ден, до момента, в който тя е сама в общежитието, скучно ѝ е и му предлага да се чуят по скайп. В един момент се чудиш дали изобщо да му вдигнеш, а после са минали 4 часа от разговора, въпреки че знаеш, че сутринта рано имаш работа за вършене, разказва тя. От този разговор нататък се знае – в 19:30 те се чуват по скайп. Няма значение къде са, кой е около тях или какво се случва. Имам си Джон аларма, всеки ден в 19:30 сърцето ми започва да бие по-бързо, така че дори не е нужно да си гледам часовника вече. След втория им разговор той я кани на гости, но тя отказва, за това пък той си купува билет и април месец каца в Пловдив.
Всичко у тях се разваля – спират ѝ тока, пералнята и тя се разваля, но пък всяко зло за добро, нали така? Оказва се романтично посрещане на летището, макар и никой да не е желал нещо подобно. Говорили са си преди това как ще реагират, но колкото повече се скъсявало времето, толкова по-несигурни са ставали в реакциите си. Щом го вижда, побягва към него и го прегръща и просто си стоят така. Нейните приятели започват да ръкопляскат, а от там и всички хора на летището, точно като на филм.  Разбира се в началото всичко им изглежда нереално. За първи път виждаш човек, който те познава толкова добре на думи, но не и на докосване. Все пак, щом остават сами, разбират защо той е пропътувал целия този път.

Любов ли бе да го опишеш – явно да, защото думите не стигат да бъде описано това, което двамата дават като заря щом седнат един до друг. Той сега отново е в Шетланд, но след месец идва тук. Завинаги. Предвид обстоятелствата са преценили, че той може да изостави всичко там и той да се премести, пък и Алекс не е от хората, които биха  си тръгнали толкова лесно от България, а на него тук му е харесало много. Идва момент, в който осъзнават, че все пак тя трябва да отиде поне за малко, за да се срещне с роднините му и после двамата заедно да се върнат тук и да имат някаква основа, върху която да стъпят, но нямат пари. Той работи, а тя не иска да се чувства като поредната „имам си гадже чужденец, който да ме издържа”, за това сега продава всичко. Дрехи, книги, картините си. Дори е успяла да продаде уредбата, която починалият ѝ брат ѝ подарява за 12-ия ѝ рожден ден. Всички ѝ казват, че е луда, но нали в това е смисъла на любовта? Тя е талант и го осъзнава, така че продава това, което може да сътвори. Добър художник, може да тъче килими, а гласът ѝ е като на самодива. В София успява да се впише в една банда, с която до сега само са репетирали, но на 20 юни им предстои дебют на сцената и то в Пловдив. Исках да е тук, защото това е моят град, с моите приятели и искам първо пред тях да се покажем, споделя ни тя и си личи колко е щастлива, че колегите ѝ по музика не са имали нищо против това. Целият вход от концерта ще отиде за Фонд „Любов”.
Това са то отношенията през 21 век – интернет наистина събира сродните души. Въпросът е дали те са готови да поемат нещата в свои ръце и да направят всичко, за което мечтаят възможно.

Всеки човек е уникален само по себе си с интересите си и с хобитата, с които се занимава. Има неща, които не се забелязват на пръв поглед, но присъстват във всички нас. В този текст ще ви разкрием няколко интересни факта, които са особено любопитни и може би биха ви учудили.

1.       Любимата песен – обикновено любимата песен на човек е свързана с важно емоционално събитие в живота. Повече от 86% от хората свързват любимата си песен със спомен.

2.       Музиката може да повлияе на решенията ви – изследователи от университета в Грьонинген са открили зависимост между движенията на хората и музиката, която слушат в момента. Ако слушате ритмична музика, вие определено ще започнете да се движите по-бързо. Освен това тя влия и на настроението ви. Веселата музика развеселява, но тъжната също оказва своя ефект, т.е. не настроението ви определя това, което слушате, а звукът определя настроението ви.

3.       Ставате по-щастливи, когато харчите парите си за другиго – многобройни изследвания доказват това твърдение. Може би разумът ви противоречи на това твърдение, но е биологично заложено в нас да се грижим за семейство, т.е. да се грижим за някой друг.

4.       По-голяма част от днешното население би било изпратено в психиатрия, ако живеехме през 50-те години на 20 век – половината от населението на земята страда от хронична депресия и непрестанна тревожност. Ако стандартите на психиатричните заведения не бяха променени, 50% от нас бива живели в лудници.

5.       Някои религии намаляват стреса – изследванията показват, че хората, които се молят редовно или медитират, са по-трудно податливи на стрес.

6.       Стресът и депресията са заразни – ако общувате с подтиснати хора ще се превърнете в част от тях, независимо от това какво се случва с вашия живот.

7.       Ако сте способни да си внушите, че сте спали достатъчно, мозъкът ви ще ви повярва – в нашия мозък не съществува разликата между реалния живот и въображението. Може да сте спали само 3 или 4 часа, но ако си повтаряте, че сте се наспали отлично – това ще проработи.

8.       Умните хора се подценяват, а глупавите се надценяват – това се нарича ефект на Дънинг Крюгер.

9.       Ако искате да вземете рационално решение – мислете на друг език – това доказаха учените от университета в Чикаго. Когато мислите на друг език по-скоро се уповавате на логиката, отколкото на емоцията.

10.   Когато споделяте плановете си с друг, шансовете те да се сбъднат намаляват – и това не е заради хорската завист. Когато разказвате на някого за нещо, което планирате, вие изпитвате емоция в себе си сякаш това нещо вече се е случило, прилив на щастие. Това действа демотивиращо и е основната причина да не успявате.

Спектакъл, който е повече от една житейска история

Стефка Георгиева

Навсякъде по света майката е приемана като сакрално същество, възвишено и обичано, заради общоприетото схващане във всички религии и общности. Дор Цвайгенбом показва другото лице на пресветата майка, от която произлизаме, което никак не е лицеприятно и чисто като на ангел. „Как убих майка си?“ е моноспектакъл на израелския актьор и танцьор, в който освен, че той изпълнява 5 роли, е сценарист и режисьор.

Спектакълът е биографичен и разказва за личните отношения на Дор с неговата майка алкохоличка. Майката Ема, е разведена и се омъжва втори път за мъж, чиито нрав е суров, а той – болезнено агресивен. Освен, че малкото момче е било пребивано от пастрока си, на насилие е била подложена и неговата майка, което е част от причините за нейния алкохолизъм. Няма да ви преразказвам целия моноспектакъл, но той е олицетворение на изкуството, създадено за размисъл, а не заради самото изкуство.

Това е една драматична история, която на моменти добива комична нотка, заради чудесната игра на Цвайгенбом. И все пак това не е само история за отношенията между родител и дете, но и за любовта между брат и сестра. Дор се грижи за сестра си Шарони. Те живеят в долнопробен хотел, свърталище на наркомани и проститутки, докато майка им се прибира при тях единствено, за да им хвърли 5 долара, с които да си купят нещо за храна. Темите за раздялата и истината също са особено осезаеми в спектакъла на израелеца.

След като Цвайгенбом напуска майка си, те не се виждат 25 години, до момента, в който той отива да я посети в болницата. Дали я убива или не – всеки сам може да завърши историята. Едно е сигурно – израелското изкуство има какво да ни покаже, а самият спектакъл затвърждава името на фестивала „Черната кутия“.

"Столичани в повече" идват като "Скакалци" в Пловдив

Любо Нейков, Стоянка Мутафова, Христо Гърбов и още цяла плеяда комици идват на Летния театър на Бунарджика в Пловдив с постановката "Скакалци" на 26 юни (петък) от 21 часа. В представлението на Старичния театър и Дрийм тийм продакшънс са поканени почти всички актьори от сериала "Столичани в повече". „Скакалци” е сред най-известните пиеси на най-изтъкнатия български комедиограф Ст. Л. Костов, автор и на заглавия като "Големанов", "Женско царство" и "Вражалец". Нагласени търгове, безогледна корупция, залагане на семейна и лична чест в името на печалбата, изнудване от страна на контролните органи, просто келепирджийство и т.н. – това виждаме на сцената, това четем и по вестниците днес.

Когато играят актьори като Христо Гърбов (фабрикантът Проданов), Любомир Нейков (ревизорът Яначков), Албена Павлова (жената на Яначков), Стоянка Мутафова (Баба Йовка, майката на жената на Яначков), Ненчо Илчев (руският бежанец Димитрий), Васил Драганов (ревизорът по труда Беличков), Август Попов (Лисичков) и други, е очевидно, че ще има много смях. Но това е и смях премесен с горчивина, гняв и трудно преодолимо усещане за обществена безнадеждност.

Режисьор на спектакъла е Богдан Петканин, познат на пловдивската публика с хитовите комедии "Горката Франция", "Спанак с картофи", "Кастинг за мъже", "Досадникът" и др. "Дано да има нещо в мисълта, че чрез смях човечеството се разделя със собствените си несъвършенства…", споделя режисьорът.

"Скакалци" е част от панорама на комедиите "Завеса под звездите" в Пловдив. Билети се продават в Билетен център пред Общината.

Млада българска с амбиция да представи проект за реставрацията на Римския Стадион в Пловдив в Шотландия!

"Уча Интериорен Дизайн в Шотландия. Сега правя дипломната си работа. За нея трябваше да избера едно място от целия свят и да разработя проект за реставрацията му. Избрах Римския Стадион в Пловдив. Проектът ми ще участва в изложение на всички шотландски университети и хиляди хора ще научат за Пловдив и културното му наследство."

Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv.

Израелецът скандализира Германия със свастика в сценографията си, дойде с нея и в Пловдив

Два часа преди да застане за първи път на сцената в Пловдив, израелският танцьор Дор Цвайгенбом се срещна с журналисти, за да загатне какво представлява постановката в рамките на фестивала Черната кутия, как е дошъл тук и защо в основата на всичко стои любовта.

Макар и едва от няколко дена тук, той е артист, а очите на артиста са по-широки от на обикновения човек. Той успява да забележи тази наслоеност на културите, която Пловдив притежава. Изток и запад, балаканско, но и европейско , описва той градът ни. „Защо убих майка си” излиза на сцена преди година за първи път на фестивал в Израел и грабва златото. След това отива в Германия, където бива посрещнат малко по-различно. Наличната свастика на видеото, което съпътства моноспектакъла, дава усещането на германците, че Дор е отишъл там да ги съди, макар и в това да няма нищо вярно, тъй като, както сам той се изрази, обича да се шегува и може да го прави с това, как евреите са винаги жертвите. Обиколил е светът и впечатлението му, че винаги хора като Недялко Славов създават подобни фестивали – хора, които обичат това, което правят. Израелската култура е широка, казва Дор, и подобен тип събития успяват да помогнат на дружбата между България и Израел, която тази година навършва 25 години. На пресконференцията до него седна и зам.- посланикът на Израел, която беше толкова развълнувана да го види, че не се притесни да сподели това и с журналистите.

Това е автобиографичен спектакъл, който със заглавието си може да ви забие в земята. Дали е истина? Не и според  Дор, тъй като в реалния живот нямаш музиката, нямаш видеото, нямаш и декора, а негов преподавател го е посъветвал никога да не казва дали постановка е истина. Самият Дор освен актьор е и всичко останало – той е режисьор и сценарист . Вдъхновен е от отношенията, които е имал с майка си и агресивния му пастрок. Това е тема, която може да бъде засегната на всяка една точка на планетата, за жалост. Проблем, за който трябва да се говори, но все пак остава зад кадър. Колкото и тежко да звучи, Дор слага в основата любовта. Всичко, през което е преминал и изживял, за да достигне до този ден в живота си, когато има съпруга, която обича с цялото си сърце. Има живот, за който е мечтал и независимо от всичко, той е успял.