Капана.БГ

Капана.БГ

Испанец показа душите в изолация в проекта LUX

Граница между лудостта и творчеството няма, смята Фернандо Ервас 

Тези хора са много повече човеци от нас, се казва във филма за съавторите и героите на художника

 

Граница между лудите и творчеството няма. Някои казват, че лудостта е интелигентното решение да сложиш край на интелектуалността, казва испанският творец Фернандо Ервас, който изуми Пловдив с невероятен арт проект. Това е историята на едни хора, които изолираме. Това е историята на едни деца, които са изоставени. Това може да бъде интерпретирано като чудовището под леглото ни, от което ни е страх. Не поглеждаме към него, но и не го гоним. Лежим в леглото си и знаем, че то е долу и ни наблюдава. Стои там всяка вечер, но никога не излиза и никога нищо не ни прави. Именно такива са и хората от дом Мария Луиза, Свети Врач и домът в Столипиново.  Фернандо Ервас преодолява страхът от кошмарите на хората и навлиза в мащабния си проект LUX, който цели да покаже душите в изолация. Това е изложба в снимки, картини, видеоинсталация и филм, показани в Дома на културата. Те са направени със и за хората от домовете, които са и съавтори, и герой в проекта. Това е модерно изкуство, което е започнало с една изключително проста идея – изучаване на иконописта. Плановете, обаче, са създадени, за да се разрушат. Макар и сега в почти всяка творба да може да се види религиозен мотив като разпятието или ореол, гениалността на болните и самотните души сред нас, извисяват творбите до много над Бог. Това са живи творби, които те карат да се замислиш с какви хора делиш въздуха си. Те са абстракт, който носи одухотворение. Те те карат да осъзнаеш, че обществото ни не е дорасло все още за хора с проблеми. Тези хора са много повече човеци от нас, казва във филма на БНТ, който е част от проекта.   

Фернандо избира хората, с които започва да работи, тъй като от една страна те живеят в много специална среда, но въпреки нея все още може да се действа с тях. Впечатлен е от възприятието на света, който притежават децата от дома Мария Луиза и децата от Столипиново, защото са абсолютно скрити от нас, а той изключително много е желал да има контакт с такива хора. Тъй като именно те, главните герои в изложбата, нямат контакт със света около себе си, Фернандо се интегрира в тяхната среда. Има много по-важни неща от изкуството заради самото изкуство, казва той. Желанието на децата да разбият онзи омагьосан кръг , в който живеят го впечатлява. Важно е хлапетата да имат контакт с външния свят, имат нужда от въздействие, за да забравят за малко своите проблеми и произход. Те го знаят, но не желаят да го приемат именно защото са деца. Тяхната фантазия е да оцеляват. В света има един небосвод от герои, го нарича той, където можеш да си избереш Супермен или Хемингуей или Мохамед Али, а за тях е това, което започват да възприемат. Изолирането на хора по този начин съществува по целия свят. Центърът е винаги затворен и обграден, а тези места са винаги в покрайнините на града, където самотните или болните могат да се разхождат, смята той.

Въздействието, което предава Фернанндо, е не само чрез филма, но и чрез картините  и поезията, която Симеон Алексиев пресъздава. Той възприема цялата информация от проекта, обобщава цялото въздействие на LUX и в текстовете обяснява всичко, което се случва. Не случайно снимат откъсите в опожарения театър. Овъгленият салон от части е метафора на човешкото съществуване – случват се прекрасни неща, но след един инцидент те се забравят, казва Ервас. С един от пациентите работи в цели три сфери – картините, фотографията и в самия филм, защото мисли, че той усеща много дълбоко нещата. Като огледало – виждаш го и то ти се отразява и щом го погледнеш виждаш самия себе си. Във филма казва, че се е опитал да избегне емоционални връзки и обич, но това е нямало как да се случи при работата му с децата. Той не говори български, те не говорят испански, но за малчуганите езикова бариера няма. С боичките и четките те са успели да създадат една изключително силна връзка с художника, която никога няма да го напусне. Децата са изключително благодарни и невинни, и щом им дадеш нещо, те ти го връщат многократно, както и именно са направили с Фернандо.

Среща множество трудности по пътя си към крайния резултат. Проектът не е имал особена популярност, тъй като работи с хора, които не могат естетически да виждат нещата. От една страна те оставят да работиш, тъй като не знаят какво се случва, но от друга не виждат проблемите и нуждите на проекта, казва той. Резултатите обаче карат тези хора да оценят усилията и работата, които Фернандо е инвестирал. LUX е свързан със съвременните схващания за изкуството и макар да се отделя от класическите норми е много по-силен, заради определената си насоченост. Интимен проект без цел да се превърне в спектакъл. Той е пълен с информация за социалната система, за съвременното изкуство, за нормалните хора, тъй като има функцията на огледало. Реакцията към него е чисто индивидуална – някои са го оценили, други са го отрекли, а трети дори не са отговорили дали им е харесало. Надявам се публиката да може да го оцени, казва той. Споделя щастието си от пълната зала при откриването, където дори посланикът на Испания- Дон Хосе Луиз Табиа е присъствал.

Страх ни е от тези хора, защото са различни, смята той. Мисли това за културен проблем, който е съществувал по време на цялата история. Всичко непознато ни плаши. Чувството някой по-различен човек да мине покрай теб на улицата… Има много по-примитивни общества, които са решили този проблем, казва Фернандо. В тях включва Южна Америка или Африка, където тези проблеми са вече решени. Както сам казва във филма си -  децата преди са принадлежали на цялото племе, докато сега са само на семейството. Никой не би оставил дете с проблеми да се доближи до някое нормално, защото нуждата се интерпретира като болест, а не като проблем, който трябва да се реши. 

Аплодираме нещата, които се случват днес в Капана, но те не започват сега. Просто имат хубава биография, казва на старта на 18-тия сезон на Конюшните на царя Сашо Секулов
 
Писателят заляга зад купчина каси при визитата на Симеон в бившия паркинг на дядовите му файтони
 
Откритата сцена в Стария град влезе в пълнолетието с над 550 събития и многохилядна публика 
 
Празници на изкуствата в Конюшните на царя стартира своя 18 сезон. Вече близо 20 години, кътчето в сърцето на Стария град е и открита сцена. Стотици събития, хиляди клиенти. Място за изкуство, но и за живот. Място за музика или театър, но и за любов, за раздяла дори. Няколко поколения, много съдби и цял керван от царски файтони, пълни със спомени. Конюшните навършиха пълнолетие. Представете си, че някои от онзиденшните абитуриенти отпразнуваха баловете си на мястото, което се е откривало в годината на рождението им. Как започва всичко?  Как се ражда името? Как се съхранява и развива единствената по рода си камерна сцена под звездите толкова години? Колко представления са минали през Конюшните? Отговорите от писателя и главен кочияш в Конюшните на царя Александър Секулов.
 
След цели 18 години културен живот, можете ли да върнете лентата назад до рождението на Конюшните на царя? И какво заварихте на това място през 1996 г.?
През далечната вече 96 -та  година преминавах съвсем случайно през Стария град и минах точно оттук, където  имаше една яма, язва, оставила полуразкрита крепостната стена на Филилпопол. Този ров явно бе стоял дълги години, защото беше запълнен с битови отпадъци и бе превърнат в незаконно сметище. Бе една кална нива. Без настилка, нямаше никакво осветление, нито един стълб. Тоалетните бяха изтърбушени. Беше болезнена за окото гледка. Реших, че това трябва да се промени. Бил съм достатъчни млад, за да не си давам сметка колко труд ще ми коства превръщането на това място в средище за култура. Влязох през глава в тази битка с онова ослепително незнание на начинаещия. Тогава имаше районни съвети и представих своята семпла идея за това как може да съществува тази сцена именно в този орган на район Централен. Спомням си, че бяха 9 съветника и единодушно гласуваха да го направя, като аз самият не знаех как точно ще стане това. С много усилия и помощ от приятели, както финансова, така и като работна ръка, обаче се справихме. Почти веднага започнахме да правим концертите.  В продължение на две или три години културната програма правехме заедно с Мирослава и Танко Кацарови, за което съм им во веки благодарен. Оттогава всяка година Конюшните присъстват като културна институция. Имаше един дълъг период, може би десетина години, в които през лятото нямаше никакъв друг музикален живот, освен този тук.
 
Разполагате ли с приблизителна статистика за броя на концертите на сцената през всички 18 години?
Конюшните са създадени предимно за културен живот и през тях са минали  над 550 събития без помощ от общината и без донорството на голяма благотворителна организация. Всичко е платено със собствени средства, които сме извадили от търговската дейност, от спонсори на културната програма и от билети. Конюшните са създадени, за да бъдат алтернативно градско културно място и като такова са първият и дългогодишно успешен опит за интегриране на забравено пространство. Сега вече общината прави целенасочено усилия да интегрира други части като Капана, за бъдат оживявани те, но е хубаво да се знае, че това вече има първопроходници. Радваме се, че това, което вече ние сме направили, е убедило всички, че има смисъл. Аз мисля, че ние сме си създали име на изключително почтена и много високо квалитетна сцена и просто правим безкомпромисни музикални, литературни, театрални, студентски и благотворителни събития. Всяка година съвсем безвъзмездно отдаваме сцената на много организации, предимно свързани с деца. През детски градини, училища, които развиват паралелки на изучаване на дадени инструменти,така и на фондации. Домакинствали сме безплатно на почти всички големи културни институти в България- Полския, Чешкия, на различни посолства също сме предоставяли сцената. Според всички това е най-голямата лятна културна сцена в България, която в края на краищата живее вече 18 години. Всички добри български музиканти са свирили тук – етно музиканти, поп, рок, джаз, класическа музика, хорове са ни гостували от Америка, от Англия. Мисля, че Пловдив трябва да се гордее, че има толкова развита и поддържана с много високо качество на програмата културна сцена. Мисля, че общината също трябва да се гордее с това, което е получила от едно сметище, една рана в центъра на Стария град, без осветление, без никаква инфраструктура. И това ние го предоставихме на града и администрацията му заедно с една културна програма. Няма в друг град такава лятна културна програма.Особено на едно място в продължение на 18 години. В София се правят такива опити, но те са от  1-2 години и са с общински средства. При нас администрацията може да бъде полезна, осмисляйки опита и представяйки собствената си политика на оживяване на културните пространства като нещо, в което хора като нас са трупали опит и в крайна сметка са го правили успешно. Тоест, когато правим сега нещата в Капана, да не казваме, че сега започват. Не, те просто имат хубава биография преди това. Нека не ръкопляскаме само на сегашните усилия, а да се вижда, че има хора, които са го направили и са го поддържали 18 години. Това е първото. И второто, Общината задължително трябва да направи една обща лятна програма и в нея, абсолютно равностойно, да намерят място всички събития, които са свързани с изкуство и култура. Тъй като в Пловдив съществуват няколко пространства, които предлагат това. И всеки се рекламира сам поотделно, което е грешка. Защото ние можем да кажем „ Вижте, в Пловдив е супер да прекараш лятното време, защото има страхотни места на открито, които дават възможност да поживееш добре“. Но всичко трябва да се опакова в едно, само че това не е наша работа. Това е работа на града. Градът да рекламира по-добре културния живот, който съществува. Това изисква да се осъзнае значението на клубната култура. Клубната култура не е равнозначно на кръчма. Има клубове, за които клубната култура е първо кауза. Тя е дългогодишна традиция, която е превърнала дадения клуб в културна институция. Ако всички възможности за забавление, които Пловдив предлага, се обединят и се рекламира, тогава туристическият поток ще се увеличи. Защото, ходейки из града, хората ще могат вечер да послушат джаз, да послушат латино,етно музика, да погледат хубава театрална постановка. Понастоящем абсолютният факт е, че ние не можем да продаваме това, което правим.
 
Има ли събитие, което е по-специално за вас?
Помня някои неща с много добро чувство. Помня първия концерт на Белослава. Тогава никой не я знаеше. Тя за пръв път се представи в Пловдив и си спечели горещи фенове.Помня също представянето на двама великолепни музиканти, истински виртуози. Те свириха в група Кафе. Милен Кукушаров-пиано и Мартин Ташев, който е един от най-големите тромпетисти в момента. Те бяха деца тогава, в 11-12 клас, когато се качиха на сцената тук. Почти всички големи групи са стъпвали за пръв път в Пловдив на нашата сцена. Приемали сме невероятни състави от Индонезия, хорове, които са оставали изумени от невероятната акустика. Това е една прекрасна камерна сцена под звездите. Такива места и такива сцени, те не съществуват от само себе си, те са крехки и съществуват благодарение на хора.
 
А откъде дойде идеята за името Конюшните на царя?
Кръстник на името е българският художник Димитър Келбечев. Като аз също имах няколко гръмотевично глупави хрумвания, за които дори не искам да си спомням. Но Митко каза, че тук е била улица, а долу са били оборите на Фердинанд, защото къщата на д-р Стоян Чомаков е била Летният му дворец. Файтоните на Фердинанд са спирали отпред, изчаквали са го да влезе в дома си, след което са заобикаляли през Хисар капия, минавали са отзад, където е била улицата, и са влизали. Аз в началото мислих, че това е красива импровизация на Митко защото знам, че той е способен да измисли подобно нещо. Но 7-8 години по-късно дойде една далечна наследница на доктор Стоян Чомаков, който е дарил къщата на Фердинанд. Тя потвърди историята. Най-смешно беше, когато самият цар Симеон пристигна тук, в царските конюшни на дядо си. А аз понеже съм антироялист и в никакъв случай не исках да се ръкувам с него, мигновено свих тука зад едни каси и залегнах.Днес, 18 години след раждането на името, се радвам, че това щастливо хрумване оцеля, а че е исторически вярно е още по-добре, защото на Пловдив му отива да възстановява и да връща подобни имена.
 
Това място има и друга, далеч по древна история…
То е  и на място, където е било училище на дервиши и това е вътрешният му двор. Тук се събират и трите тепета и всъщност това е падината между тях. Изумително енергийно място. Аз се гордея, че сме го опазили в неговия много естествен вид. Не е копано надолу, за да се руши скала, а напротив- ние сме възстановявали трасето на старата кула с метри и то под надзора на архитект Вера Коларова. Мястото съществува заради сцената, а не обратното. Като цяло обаче е много труден обект, защото е разбиван и обиран  цялостно три пъти. И това без да броим ежегодишните кражби на кабели, разбивания на врати. За съжаление през зимата Старият град е неохраняем и е жертва на вандализъм. Но при нас, в Конюшните, поне е осветено, защото всички стълбове сме ги слагали ние. Когато хората дойдат май месец и го видят хубаво, зелено, подредено, изчистено, сигурно мислят, че си е така по принцип. Всъщност коства страшно много усилия. Но се стараем много, защото в края на краищата мястото е и обществено, защото тук се разклоняват всички пътеки в Стария град.
 
Надяваме се, че и печелите…
В търговско отношение става все по-труден обект и когато имаш един месец дъждовен, от четирите, в които можеш да работиш, практически после няма наваксване. Това не е целогодишен обект, въпреки че концесията е като за целогодишен, но зимата няма как да функционира. Държа да подчертая обаче, че не едни евентуални 4 месеца без дъжд ме правят щастлив, не едни евентуални големи обороти. Това, което ме прави щастлив е, че хората тук се чувстват спокойни. Радват се на някаква хармония. Радват се на едно слънчево безвремие, което лъха от това място.
 
Сряда, 11 Юни 2014 03:00

Деца рисуват за деца

На 12.06.2014г. от 11.00 ч. в ОУ "Алеко Константинов", гр. Пловдив ще се състои официално откриване на стенопис "Дървото на живота", дело на Иванка Ботева - ученичка от 12ти клас в НХГ "Цанко Лавренов", гр. Пловдив.

През учебната 2013 - 2014г. ОУ "Алеко Константинов" работи по проект "Младежка академия "Творчески искри"" съвместно с фондация "Огънят на Орфей" и още 7 училища от Пловдив и региона. В хода на проекта се роди идеята за съвместен проект между ОУ "Алеко Константинов" и художествената гимназия в гр. Пловдив - "Деца рисуват за деца". По този нов проект ОУ "Алеко Константинов" осигурява база, материали и консумативи за изява на випускниците на НХГ "Цанко Лавренов".

Интересът е голям, защото пред очите на учениците се създават фрески и се формира ново отношение към изкуството и творчеството. 

На откриването ще присъстват представители на Община Пловдив, РИО Пловдив, фондация "Огънят на Орфей" и на училищното настоятелство на ОУ "Алеко Константинов".

Старт на културния маратон дава тази вечер, точно в 21 ч. Деница Серафим. Гласът й ще се срещне с музиката на театралния композитор Калин Николов. Тя е вокал на група ИРФАН, той- композитор на музиката към известни театрални и филмови произведения (Дзифт, Хамлет,Крал Лир, Ричард III). 


Берковският духов оркестър допълва букета от музиканти на Летния театър

Поредният грандиозен проект на театрална формация „Мелпомена” е пиесата „Големанов” на Ст. Л. Костов, която ще бъде представена заедно с Берковската духова музика, Йордан Йончев-Гъмзата и Нина Николина. Представленията са на 10 и 11 юли в летните театри на Варна и Пловдив. Подобен нестандартен пърформънс, съчетваващ театъра с жива музика на открито, не е правен до момента в България. Билетите вече са в продажба, на достъпна цена между 13 и 25 лева.

 

Постановкатапо текст на големия български комедиограф Стефан Лазаров Костов е на покойния режисьор Георги Стоилов, основател на „Мелпомена”.

Героят Големанов, появил се през далечната 1928 г., към момента е по-жив и актуален от всякога. Като че ли създаден, за да бъде изигран от гениалния Любо Нейков, образът окарикатурява необузданите амбиции за власт, пари и слава. Вманиаченият кандидат за министерско кресло съвсем губи чувството си за мяра и постепенно разкрива лукавия си нрав, лицемерие и глупост. Красивата съпруга на Големанов - Живка /Елена Петрова/ допълнително подсилва скъперничеството му, хленчейки постоянно за пари. Безупречният Стефан Рядков майсторски се претворява в ролята на Горилков, Мария Статулова зрителите могат да видят в образа на баба Гицка,  Мирослав Косев като Чавдаров.

Актрисата Силвия Лулчева влиза на мястото на Светлана Бонин и ще изиграе ролята на министершата.

 

Сряда, 11 Юни 2014 03:00

Каравана

Гол, бос, осолен и анасонов. Свободен и мързелив пешеходец, леко поклащан от сладкия бриз

Кирил Николов

Обичам да прекарвам лятото най – вече на караваната си. Запалих се преди доста години, докато се чудех как аджеба да съчетая мизерните мерни единици в свободата на отпуската с безмерната широта на морето и небето над него. Щеше ми се, а и на вас сигурно ви се иска, окичените с благородни пластмаси самовлюбени постсоциалистически мутанти да ги няма...
А караваната е начин на мислене – гол, бос, осолен и анасонов. Свободен и мързелив пешеходец, леко поклащан от сладкия бриз. Лентяй, отдаден на летаргични размисли за „важното” в живота, приютен под един сламен навес и три квадратни метра битова площ. WC - на 100 метра от тебе.
Мммда! Както се казва: Какво му трябва на човек - един комат хляб и голяма бяла яхта!
Ииии, начи, пак до вещите опряхме! Мани я тая яхта, гледай си хляба! Пък не пропускай и мастиката. Ако има маринован зарган – супер! Печени патлаждани, чушки, тиквички, бяло сирене, розе..., Марк Кнопфлер, Сезария Евора...
И много, много джента – на плажа, зад плажа, сутрин, обед, вечер...
Не знаете какво е това!? Джин с мента. Аз си сипвам и малко спрайт, но за сметка на това джинът е в двойна доза. Дядо ни Ърнест би ме разбрал.
И така по месец – два. Тихо, безметежно, децата тичат, смеят се и се пръскат с пръскачките, а докато им ги вземеш, напръскваш се и ти, което пък действа периодично деджентиращо...
Пасторал!

Уфф! Няма оправия тая скапана държава. По света хора с моя ценз не си знаят парите, а аз работя на едни идиоти за 800 лв. на месец, плюс съботите. Имам и 15 дена отпуска. Национални празници – йок! Иначе шефката е все на спа-ма, моренца, скички-мички, хотелчета с по 50 звезди и какво ли още не. На шефа колата харчи на месец годишния бюджет на една малка африканска държава, а каското й е по-голямо от брутните заплати на персонала.
Ходи ми се на море, ама къде да ида, то е бахти скъпотията. Един приятел ми даде за седмица ключовете от караваната си, оставена за цял сезон на един къмпинг.
Отидохме с децата. Оле, майко – мизерия, ужас! Вътре пространството е колкото един килер, а запетайките по подкожушените плочки в общите кенефи не са чистени  след ХІІІ-тия Конгрес на Партията.
Комари – бол. За сутрешния ритуал си пръскам с „Оф” и гъза. Хубаво, че носихме мръвки от прасето на дядото, а на караваната имаше скара и безплатен ток. Нося си една джанковица. Перфектна е, слагам й малко „кадън баджак” и тя става като бургаска мускатова, ма е по – хубава, щото е домашна. Колата е до нас – можеш да я измиеш без пари с маркуча, а и радио „Вероника” слушаш на воля.
Една вечер се бяхме събрали с разни колеги – готини, обикновени хора като нас. Надушихме се същия ден на барчето по време на сутрешната бира. Идват по едно време некви хипари, напушеняци, да ни мрънкат за силната музика – на къмпинга имало правила, тука се почивало, чалгата била за село и дрън-дрън.
Ми аз кво правя, бе, брат ми, нали почивам и все едно съм на село! Ти се разлагаш аристократично на плажа цяло лято, ама си си надвил на масрафа, а аз имам една седмица, за да извадя плувката и после пак съм под вода. Аре сядай да удариш една домашнярка от моята или чупка да не взема манивелата!

Каквото и да ми говорите, по – хубаво от Татовото време нямаше. Бачках в Балкантурист и не си знаех парите. Тогава нямаше нужда до доказваш доходи – имаш – харчиш. Бях управител на един къмпинг, а по онова време това беше супер хит. Хайде да не разказвам – който знае, добре знае какво имам предвид, който не знае – няма и да разбере. Аз и досега се чудя защо германките и чехкините бяха с толкова космати крака. Не, че ни пречеше, де!
После дойде демокрация - промени, приватизации, куфарчета... Последното от тия неща беше истинско. Аз останах управител на къмпинга. Дълго време това беше ялова работа, но после нещо бизнесът с каравани дръпна яко и къмпингът се напълни – тея хора са луди, ама добре, че ги има!
Започна спор със собствениците кой бизнес е по – добър. Викам: Дръжте караваните, бе – натискат се да дойдат тия балъци, взимате им най – малко по два бона на година, а даже кенефите ви са от време оно и една стотинка не сте дали. За комари не пръскате дори. Като направите хотел и извадите строителството и поддръжката, по – малка печалба ще има. Да, ама някой навремето бил дал заветното куфарче и същият /или пък жена му, не разбрах/ сега си искал хотела – уелнес-муелнес, спа-ма, ала-бала и екзотични самоебачки във всяка стая.
Аз съм си за къмпинга – да вземаш, без да даваш е най – гот.

Обичам си караваната. Обичам това, което ми дава тя – плаж на 20 метра от мен, следобедна сянка, безметежност, два чифта къси гащи и две тениски. Не роптая за цената – тоалетната е далече, в банята няма топла вода след 17 часа, черният дроб ломоти погребалния марш, а в края на сезона и д-р Шол не може да оправи петите ми.
Е, понякога има малко приходящи чалгаджии, но те идват за не повече от седмица, понеже толкова им е отпуската. От управата на къмпинга не взимат отношение по тези проблеми, защото взимат пари от всички.
Но има нещо ужасно истинско в това да вместиш живота си в една консерва с малки прозорчета, под няколко рогозки, но непременно да ползваш стъклени чаши – от уважение към питието. Като се върнеш в края на лятото в миниатюрния си апартамент, иначе платен за 100 кв.м., разбираш, че дори и той ти е много…
Ако стигнеш до това прозрение, натрупаният през сезона километраж до общите кенефи е изпълнил целта си. Ако е случайно стечение на обстоятелствата – Бон шанс! Ако е стратегия за възпитаване на нацията в доволство и смирение – хвала на тоя Гуру!
Жалко, че последното не е вярно, но пък виж – караваната дава шанс на всеки...

Джаз дивата покорява откритите сцени с проекта Cinema

 

 

 

Проектът Cinema на Мирослава Кацарова започва да покорява летните сцени от 16 юни. През лятото концертите от новата програма на джаз дивата, посветена на филмовата музика, ще зарадват публиката в Пловдив, Варна, Созопол, Лозенец и София.

 

 

 

Следващия понеделник Cinema ще гостува на откритата сцена на Драматичния театър в Пловдив, където Мира, в компанията на Мирослав Турийски, Веселин Веселинов-Еко и Христо Йоцов, ще представи проекта. След това тя и нейните прекрасни музиканти ще продължат да споделят с почитателите красивите теми от любими филми през юли и август.

 

 

 

Музиката от „Криле на желанието“, „Един мъж и една жена“, „Пина“, „Ново кино Парадизо“, „Говори с нея“, „Черният Орфей“, „Бразилия“, „Buena Vista Social Club“ ще озвучи лятото по необикновен начин.  Всички заглавия вълнуват киноманите от години със своите дълбоки послания, изключителни детайли и красиво заснемане. Във всеки от изброените филми музиката играе главна роля и затова те намират своето заслужено място в настоящия проект.

 

 

 

В „ Cinema “ ценителите ще чуят известните теми от любимите си филми в съвършено нов прочит. Всяка от композициите е с различен аранжимент, а някои заживяват нов живот с добавения към мелодията им авторски текст. Такъв например е случаят с емблематичната пиеса на Енио Мориконе „ Cinema Paradiso “, която в проекта на Мира Кацарова звучи с фино вплетения текст на Елин Рахнев.

 

 

 

Между отделните изпълнения Мира ще потопи публиката в историята на подбраните теми и композиции, която е оставила личен отпечатък върху самата нея и от която черпят вдъхновение поколения почитатели на стойностното кино, което винаги е в компанията на прекрасна музика. Откъде тръгва боса нова, кои са личните ангели на Мира и какъв е пътят към невидимия филм, който всеки от нас преживява – с това среща публиката Cinema .

 

 

 

„Изпълняваме нашите лични отражения на музиката, която чухме, докато гледахме филмите. Отражения на образите, които ни трогнаха, на въпросите, които си зададохме, на истините, които приехме...“, коментира Мира последния си проект, в който всеки следващ концерт има нов заряд, а посланията се допълват и надграждат.

 

 

 

Някои от композициите, включени в програмата на Cinema, ще влязат в предстоящия албум на Мира Кацарова. Записите вече текат и за радост на приятелите на филмовата музика, преживяването Cinema няма да остане просто миг на споделено удоволствие, а ще продължи да радва почитателите и ще остане задълго, точно както музиката, подбрана в този проект, продължава да вълнува всеки, който я чуе.

 

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…