Валери Кьорленски заема временно поста изпълнителен директор на фондацията

Изпълнителният директор на фондация Пловдив 2019 бе освободен от поста си с решение на управителния съвет от днес. Мотивът за раздялата с бившия вече първи в структурата, извела града до титлата Европейска столица на културата е нуждата от реорганизация й.  От името на управителния съвет благодаря на Джема Барух за усилията и приноса й в работата на фондацията, за вярата в нашия общ успех , сподели проф. Даниела Дженева – председател на Управителния съвет на Пловдив - 2019.

Пред фондацията след спечелването на титлата Европейска столица на културата 2019 стоят нови приоритети, свързани с развиване на набелязаните цели и задачи. В следващите 12 месеца предстои разширяване на екипа с експерти в областта на маркетинг и реклама, чиято основна цел ще бъде да привличат допълнителни средства от частния сектор и по различни европейски програми за съфинансиране на проекта. Временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор ще бъде г-н Валери Кьорленски, който е част от проекта Пловдив - 2019 от самото му създаване. Освен че вече е заемал тази длъжност, г-н Кьорленски добре познава културния живот в Пловдив и страната и ще поеме подготовката на новите проекти, които трябва да стартират през следващата 2015 година.  Управителният съвет възлага на временно изпълняващия длъжността директор провеждането на конкурси за ръководни длъжности във фондацията.
Припомняме, че в интервю за Под тепето вчера зам.-кметът Стефан Стоянов разкри, че предстои международен конкурс за артистичен директор на фондацията.

Книга за Кичука, която прави бърз преглед на съвременното живеене

Завиждам ви, че тепърва ви предстои да прочетете „Маса за един”, сподели писателката Ина Иванова

Тази седмица Димитър Гачев седна на горещия стол на Spirt&Spirit в Петното, за да разкаже за романа си „Маса за един”. За това как един невероятен съвременен български поет се отклонява от пътя си и се озовава в прозата. Как умението да събираш максимум смисъл в минимум думи е помогнало да сътвори една цяла книга. Как докторите по професия крият в себе си таланта на изкуството зад бялата престилка.

Това е роман, който безкомпромисно прави бърз преглед на съвременното живеене. Аз до скоро не знаех, но ми обясниха, че това е т.нар. сюжетен роман, обясни на публиката авторът. Един от най-големите проблеми в съвременната българска проза е поддържането на ритъм, което поетичната муза на Гачев успява да овладее прекрасно. Действието в целия роман се развива за един ден в едно квартално барче, събрало няколко приятели в себе си. Така, както се случва и в реалния живот, всички те отичат от топоса, но променени и различни.Едни от любимите герои на всички, прочели книгата са бабите. Онези жени, които бърборят на масата до вас, на пейката до вас и навсякъде, където се озовете - клюкарещите старици винаги са там.  Действието може да е бързо,  но книгата те кара да се връщаш постоянно назад и чисто душевно да се наслаждаваш на всяка една дума в нея, сподели писателката Ина Иванова и допълни, че завижда на всеки, на когото тепърва му предстои да прочете романа.  Гачев сподели, че нещо подобно от разказа му  се е случвало и в реалния живот. Една сутрин, минавайки покрай кварталното кафене вижда един от най-големите разбойници, който може да съществува във възможно най-разбойническия квартал – Кючук Париж. Той стоял зад бара, а Гачев учудено го питал какво прави там.Оказва се, че разбойникът е набил собственика и го е заключил в тоалетната отзад.
Счита ли се Гачев за интуитивен писател? Аз считам себе си за велик писател, както всеки един написал поне една книга, каза Гачев от сцената. Неговото обяснение за публиката в Петното беше – всеки гении иска да е най-добрият и ако може другите да умрат без да са създали нищо, за да може той да остане за вечни времена. Признавайки си, че е слабо филологически и философски подготвен, да си интуитивен писател е много добро измъкване от подобна ситуация. Но все пак душевният писател пише за малките неща. За дребните неща. За хората.той прави героите си малко по-мъдри, от колкото мисли, че заслужават. Обяснението му за това е , че не може да дочака няколко книги, че да може те да са глупави, глупави и да се изкачват заедно с него. Няма време за еволюционни поредици.

Почти безлюдно галерия Ластици откри изложбата на Мари Рим „Доспехи”. Оказва се, че добрите намерения за поправка на улица „Христо Дюкмеджиев” попречиха на събитието и така чашите с вино си останаха недокоснати на масата. Изложбата на швейцарката пристига под тепетата благодарение на Международните фотографски срещи.

„Доспехи” стартира като училищен проект, но силата му придобива световни висоти. Това са жени, до една част от семейството на Мари, които носят тежките доспехи на ежедневието. А именно, техните костюми са създадени от предмети с всекидневна употреба и са начална точка на размисъл върху властта, войната и украсата. Заснетите дами губят своята идентичност и се превръщат в поставка за дрехите си.  Първоначалната идея на авторката е била да облепя самите предмети по лицата, но преподавателите й я съветват да ги създаде в маски. Защо жени? Избира ги, както сама обяснява, защото тя е жена и това е най-близко до нея.   Идея, близост и изискана работа съчетани в ярко цветна геометрия и стриктни композиции са в сърцевината на изксутвото на Мари Рим. На пръв поглед толкова елементарно, но щом се вгледаш по-дълбоко виждаш изкуството на ръчно създадените маска и фон. В племенното изкуство маската изпълнява ролята на знаме, в която изграждането й като перфектно симетрично-геометрично  творение е било на първо място. Изложбата на младата фотографка може да видите до 7-ми ноември в пространството на галерия Ластици, а за по-игриво настроените – чувствайте се свободни да си носите кофичка и лопатка, както самите организатори агитираха преди откриването. Тъй като отпред все пак е строителна площадка.