Министърът на културата проф. Велислав Минеков покани гражданите,  представителите на медиите от Пловдив, както и кандидатите за народни представители в следващия парламент, днес от 17 ч., на мястото на бившия тютюнев склад на бул. „Христо Ботев“ 51. Това се случи на пресконференция по темата в столицата. Министърът обясни, че на място ще продължи изключително важната обществена дискусия за опазването на културното ни наследство и ще изслуша всички предложения.

Той заяви, че е изпратил писмо до министъра на вътрешните работи Иван Демерджиев за извършване на незаконни действия в тютюневия град и с молба за незабавни действия.

„Задайте тези въпроси на кмета на Пловдив и главния архитект. Защото те вчера отсъстваха“ заяви Минеков, след въпрос защо с години не се взема решение за бъдещето на тютюневия град.

Той подчерта, че щатът на НИНКН трябва да бъде драстично увеличен, а заплатите на служителите вдигнати.

„Не може човек специалист, с огромни компетенции, да започне със заплата 900 лева. Трябва да вдъхнем кураж на тези хора. Има много пробиви. Те се дължат на общуване с общински съвети и кметове,на невъзможността да потърсим отговорност на тези, които разрушават. Да сте чули за наказан, за осъден, за отнет имот? За съжаление българският закон е рестриктивен и не е обърнато внимание към собствениците. В предложението за нов закон има подадена ръка на собствениците – 20 % опрощаване на разходите, възможност да превърнат складовете в музей и други“, заяви Велислав Минеков.

„Този институт е съсипван систематично с години с цел да се защитят интересите на собствениците и инвеститорите на паметниците на културата. През последните години НИНКН беше унищожен. Преди 20 години в него работеха 2 800 души“, допълни министърът.

Арх. Пламена Андонова: Имаме 14-дневен срок по закон да одобрим заявление за „План за безопасност и здраве”. Нямаме основание да откажем, тъй като сградите не са паметници на културата

„За какво призовава Минеков? За протест срещу неговите решения ли? Ние искаме тютюневият град да си бъде на пловдивчани. Един път завинаги да се реши какво ще се прави с него. Този проблем тлее с години. Откога говорим за тютюневия град и нищо не се случва”, коментира на висок тон в общината днес кметът Здравко Димитров казусът със съборените две сгради в историческата градска зона.

Той няколко пъти подчерта, че общината се води по документи и НИНКН казват кое е паметник на културата и кое не.

„Ние сме медиатори”, заяви Димитров.

Той добави, че пловдивчани щели да решат как да изглежда тютюневия град. Заговори за пешеходни зони, арт галерии. Но не успя да обясни как пловдивчани ще взимат решения в тютюневия град, след като той е частна собственост и решенията се взимат изцяло от инвеститорите. Димитров добави обаче, че те би трябвало да се съобразят с ансамбъла.

„ Всички искаме да се запази архитектурното наследство на тютюневия град. И собствениците го искат, но ги спъват. Защо? Всички го искат това. Аз съм свързан с това място, израснал съм там”, заяви Димитров.

Относно документооборота между община, НИНКН и собствениците на сградите говори арх. Пламена Андонова, която работи в администрацията от година.

„ Имаме 14-дневен срок по закон да одобрим заявление за „План за безопасност и здраве”. Нямаме основание да откажем, тъй като сградите не са паметници на културата. На първи август бяха входирани заявленията, а ние своевременно информирахме НИНКН, че има уведомление за започване на събаряне, тъй като знаехме, че има процедура в Института. Ние нямаме законово основание да откажем тези Планове”, подчерта арх. Андонова.

Тя припомни, че процесът за режимите в стария град е в ход от поне пет години.

Винаги сме били на разположение. Лично аз съм съдействала за огледите, разговаряла съм със собствениците да предоставят достъп на експертите, за да може тази процедура да бъде приключена, вече. В момента режими и правила как да се работи в тютюневия град няма. Много е трудна работата в такава обстановка. Отделно от това преди повече от десет години в този квартал има одобрени градоустройствени разработки и планове за ново застрояване. Те все още са действащи, за наше съжаление. Собствениците вече губят търпение”, добави арх. Пламена Андонова.

Тя съобщи, че на 17 август общината е получила уведомлението за започнала процедура за 12 сгради в тютюневия град за даване на статут. Вчера на Експертен съвет бе решено сградата на „Христо Ботев” да бъде обявена за паметник. Решенията на органа са консултативни към министъра.Неговият подпис може да обяви сградата за паметник. След това има период на обжалване и чак след като влезе в сила тогава сградата би била защитена.

„От една година работя в общината. В този период са идвали 2 комисии за оглед на сгради в тютюневия град. Тези конкретни сгради са оглеждани отвън. Комисиите искат да имат достъп вътре. В сградата на „Христо Ботев” са успели да влязат само на приземния етаж, в бившия мебел магазин, но не и на горните етажи в сградата, тъй като не са били допуснати от собствениците”, не скри арх. Андонова.

И отново заяви, че документално няма нарушения в събарянето на двете сгради в тютюневия град.

Незагриженост, некомпетентност или непознаване на закони и наредби демонстрират кметът Здравко Димитров и министър Велислав Минеков в последните дни

Пресконференции, снимки, акции, драматични фейсбук постове с кадри от автомобила и спешни нощни посещения… човек ще каже, че гледаме екшън филм за акция през Втората световна война. А всъщност? Хора се снимат как багери бутат културно-историческото наследство на Пловдив. А някои дори не се постараха да идат и до това наследство, само се развикаха на пресконференция като в селска кръчма в каквато явно се превръща сградата на Община Пловдив.

Пука ли ни за Тютюневите складове?

Трябва да признаем, че има две гледни точки – едната е, че складовете са ценно културно наследство, запазената материална памет от преди век на проспериращия Пловдив, чиято тютюнева продукция е стигала до целия свят, а обратно тук пък ефектът е водил до издигането на най-красивите и модерни сгради (да, индустриални) за времето си.

Втората гледна точка е, че това време отдавна е отминало, сградите са стари, опасни, „коптори“, разпадат се, и трябва да бъдат премахнати, за да се издигнат нови съвременни постройки, които – макар и без никаква историческа стойност, ще са по-евтини и функционално за част от инвеститорите. Някои колеги журналисти вече имаха достойнството поне да си признаят, че не им пука за историята на Пловдив, а искат именно такива новобогаташки сгради. Същото виждаме и в някои по-грамотни, други не толкова грамотни коментари из социалните мрежи или под статиите ни в „Под тепето“.

Въпросът е защо кмет, министър на културата и ред други институции не си признаят, че също не им пука за историята на града, а имитират загриженост

Защо кметът Здравко Димитров имитира загриженост

Защото Здравко Димитров в една и съща пресконференция заяви, че бил искал тютюневият град да бъде културен център, с галерии, пешеходен и прочее, и след това обясни, че сградите били грозни и опасни. Тютюневият склад на ул. „Христо Ботев“ 51 бе напълно здрав, когато той, макар и част от Групова културна ценност, получи присъдата си с одобрения от общината „План за безопасност и здраве“.

Отличната в конструктивно отношение сграда се превърна в опасна с един подпис на псевдо-загрижения ни кмет или някой друг от неговата администрация. В същата пресконференция, в която се караше на журналистите, че му пука за тютюневия град, обяви склада на ъгъла на „Авксентий Велешки“ и „Г. М. Димитров“ за грозен и попита какво би станало, ако паднел. Всеки грамотен човек може да се сети какво: Общината не си е свършила работата да осигури безопасността на сградите.

Защо ли? Защото всеки собственик на сграда е длъжен да я поддържа във вид, в който е безопасен за околните, а Община Пловдив е длъжна да следи дали това е така. Ако сградата падне, значи Здравко Димитров и неговата администрация, както и съответните държавни институции, които също имат отношение, не са си свършили работата да преследват и глобяват собственика, който не се грижи за собствеността си.

Това дали тя е културна ценност няма отношение към грижата за това тя да не пада върху хората и Здравко Димитров или трябва да знае това, или трябва да го научи, ако желае да не бъде запомнен като един от най-некомпетентните кметове.

Другата причина, поради която кметът очевидно имитира загриженост е неговата пълна некомпетентност относно статута на сградите в т.нар. Тютюнево градче. На пресконференцията днес той няколко пъти заяви, че сградите не са културни ценности, но явно отново или е незапознат или просто лъже. Складът, който в момента се разрушава на ул. „Г. М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“, както и този на бул. „Христо Ботев“ 51 са част от Групова културна ценност и от охранителна зона.

Кметът може да се изказва много агресивно пред медиите, но очевидно не познава собствения си град и статута на имотите.

Сградите влизат и в плановете на Община Пловдив и преработвания в момента Общ устройствен план със специфична защита като „превантивна градоустройствена защита“.

Ако кметът не познава собственият си Общ устройствен план и идеите за неговото развитие, значи има сериозен проблем с отношението му към неговото управление.

Въпросът е интересува ли се изобщо кметът от града или само иска да се показва пред медиите и да крещи като баскетболен фен от трибуна?

Защо и министър Велислав Минеков имитира загриженост?

Отношението на министър Велислав Минеков също е изключително въодушевено – обещавайки, че той ще застане редом до пловдивчани, ако има протест; твърдейки, че няма да допусне нищо от това разрушаване да се случи; правейки емоционални нощни посещения.

Факт, министър Минеков бе на тези места. Но това ли е неговата роля?

Не. Ролята на министъра на културата е, чрез своите експерти и с вменените му от закона лостове, да управлява културните политики в Република България. Посещението на място и пресконференциите не са такъв лост, но такъв лост е Закона за недвижимото културно наследство и обявяването на обекти за единични недвижими културни ценности. Тъкмо това можеше да се случи поне със сградата на ъгъла на „Г. М. Димитров“ и „Екзарх Йосиф“.

Какво заяви министър Минеков? Тя не била в дневния ред, тъй като документите пристигнали в последния момент.

Какво се случва в действителност? Министърът явно не знае собствените си компетенции. Като ръководител на т.нар. Специализиран експертен съвет за опазване на НКЦ, министърът има ред правомощия – да назначава председатели, да одобрява дневния ред, технически секретар и прочее. Достатъчно е само да подпише изготвените в продължение на години със сериозен труд и усилия документи от експертите на НИНКН.

Несериозно е оправданието, че документите за склада на „Г. М. Димитров“ (и пет други, за които арх. Петкана Бакалова писа), били дошли твърде късно в Експертния съвет. Дневният ред не е конституция – в него могат да бъдат внасяни промени, стига да бъдат гласувани от членовете му. Правилникът е достатъчно гъвкав, че дори да няма и назначено заседание, то „по необходимост и по решение на съвета“ могат да се насрочват и извънредни заседания.

Оправданието на министъра, че не можело да се внасят документи в дневния ред показва или некомпетентност по въпросите на дейността на самото министерство, или липса на каквато и да е загриженост. А може би и двете. Защото, ако имаше действителна загриженост, заседанието (което дори е двудневно и би трябвало да продължи и днес, 2 септември) би включило злополучния втори склад.

Направо смешно е и твърдението на министър Минеков: „Ако има протест, аз ще дойда на протеста“. Изглежда новините за Тютюневия град вчера са достигнали до министъра на българската култура, защото протест имаше – 20-ина души застанаха пред склада на „Христо Ботев“ 51 на 25 август. Та така – протест има; министър, обаче, няма. Няма нужда от много повече аргументи дали му пука.

А дали на съветниците им пука? В медийни коментари и в постове във фейсбук се коментира как едва ли не Министерството няма какво да направи, защото Законът за културното наследство, приет в началото на 2009 година, бил лош. За всеки, на когото му пука, можем да си спомним, че този закон бе приет от 40-ото народно събрание с лидерство на „Коалиция за България“, а депутат в това Народно събрание именно от „Коалиция на България“ бе настоящият зам.-министър на културата Пламен Славов. Малко е шизофренично (или нагло) това служебно министерство да протестира срещу този закон, нали?

И все пак документалната работа е по-важна. Но вместо да се работи по нужните документални стъпки, вместо истинска работа, имаме пресконференции, снимки, пиар.

На кого му пука?

И така с кмет, министър и обкръжение от съветници, които не познават законите, не познават наредбите, не познават собствените си правомощия и задължения, няма как да очакваме много. Единствено би било по-спокойно, ако нямаше това гнусно лицемерие и престорена загриженост. Ако имаше загриженост, и община, и министерство имат достатъчно лостове да спрат това, което твърдите, че искате да спрете.

Кмет, министър, излезте, кажете, че вие сте от втората групичка, която иска разрушаване на историята и нови „модерни“ билдинги от клас-еди-кой-си, която смята складовете за коптори, миризливи, стари, опасни сгради, които трябва да бъдат унищожени. Така ще сте по-честни – и пред нас, и пред себе си, пред собствената си съвест.

На 16 август НИНКН е уведомила Община Пловдив и собствениците на тютюневия склад на ул. „Христо Ботев“ 51. Само 2 дни по-късно, на 18 август, кметът Димитров подписва разрешението за разрушаването й

„Кметът на Пловдив Здравко Димитров носи лично отговорността за унищожаването на двата склада в „Тютюневия град“, извършено бързо и безжалостно вчера, късно снощи и днес. За този варварски акт са сезирани главния прокурор, министрите на вътрешните работи и на регионалното развитие, ДНСК”, заяви в позиция директорът на НИНКН арх. Петър Петров.

От Института пратиха негов отговор на твърденията на Здравко Димитров от днес, който обвини именно институцията за случващото се в историческата градска зона с твърденията, че бави процедурите.

„ Димитров лъже не за пръв път. Както и не за пръв път клевети и набеждава директора на НИНКН арх. Петър Петров и арх. Петкана Бакалова. Ще отговаря за това пред съда”, се казва в позицията, пратена от НИНКН.

Вижте какво още се казва в отговора на Института, подписан от директора му арх. Петър Петров в podtepeto.com.

Специализираният експертен съвет по опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ), който заседава и днес, реши да даде статут на единични недвижими културни ценности от местно значение на още три склада в тютюневия град.

Под защита вече са сградите на „Одрин” 8, „Одрин” 13 и тази, която вече втори ден се разрушава- на ъгъла  „Г. М. Димитров” и „Екзарх Йосиф”. От последната постройка, горяла преди 6 години, вече не е останало почти нищо за спасяване в автентичен вид. СЕСОНКЦ реши още да даде статут на недвижима културна ценност „за сведение” на ъгловата сграда на „Христо Ботев” и „Авксентий Велешки”.

Предложението за сградите бе внесено по спешност за разглеждане в Специализирания съвет заради падащите като круши под напора на багерите сгради в тютюневия град.