SARIEV Contemporary има удоволствието да представи втората самостоятелна изложба на Стефан Николаев „БИЗНЕС, МОДЕЛ, СКУЛПТУРА“.  Изложбата ще се състои между 23 май и 23 юли 2015 в пространството на галерия SARIEV Contemporary на ул. “Отец Паисий” 40 в Пловдив.

Преди години получих писмо , осъждащо задграничните художествени дейности на някой си Стефан Николаев. Няколко изречения са достатъчни, за да разкритикуват и разобличат Николаев като своеобразен оръженосец на нещо, което бихме могли да наречем „капиталистически реализъм”: “Реакционната идеология на империализма, както е известно, се проявява в изкуството под най-различни форми, от “невинната” безидейност, […] от “революционното” индивидуалистично бунтарство, до откритото предателство спрямо народа. [...] Kоварни са обаче формите на външна аполитичност, зад която се крие преданост към експлоататорите, на обективизма, изразяващ най-реакционната субективност, на индивидуализма, прокарван под стремеж за “творческа свобода”.”  

Наскоро беше съобщено, че Николаев възнамерява да покаже част от работите си в самото сърце на прогресивното ни отечество, в изложба, чието заглавие – „Бизнес, модел, скулптура” – е повече от показателно. Със сигурност това не е нищо друго освен опит да се отклони енергията на обществеността ни от борбата срещу формализма – към други, реакционни по същността си цели. Кабинетните упражнения на Николаев са пропити от зле прикрит субективизъм и умишлено странят от дълга на изкуството да отразява широката обществена действителност – до степен, която отхвърля или представя манипулативно постиженията на човечеството.  

За злонамерените цели на тази отчаяна кампания е показателен фактът, че всички включени в предстоящата изложба на Николаев творби са създадени специално за случая – факт, преоблечен като безочливо обслужване на меркантилния култ към новото и сензационното. Поставяйки неонов знак със заглавието на изложбата на самия вход на галерията, художникът открива свой собствен показен процес срещу класовата борба и социалния напредък. Така той превръща изложбеното пространство в своеобразен дребнобуржоазен бутик, чиято табела осигурява денонощна видимост за всеки минувач, вкл. нискообразовани и недостатъчно подготвени да устоят на изкушенията на консуматорското общество граждани; честни и почтени работници, които биха имали всяко основание за протест; и не на последно място – деца и подрастващи.

Централно място в този ансамбъл е отредено на творба, чието заглавие повтаря това на цялата изложба – Business, Model, Sculpture [Бизнес, модел, скулптура] (2015). Някои от читателите ни може би знаят, че в българската столица съществува известна вече работилница за изкуство, в която са ангажирани множество заслужили герои на труда. Николаев безскрупулно се е възползвал от тяхното доверие, възлагайки им изработката на лъжеизкуствените си произведения. При едно от посещенията му работниците споделят с него, че възнамеряват да изгорят стар дървен работен тезгях, излязъл от употреба вследствие на научно-техническия прогрес. Отправяйки критика към намеренията им, Николаев се отдава на носталгия и на своя глава „съхранява” ненужния предмет, като го превръща в непривлекателна за очите, назадничава скулптура. Впоследствие той прави бронзова отливка на тезгяха. Tака получената творба и, не на последно място, нейното заглавие поставят работническия труд в услуга на търгашеството и „бизнеса”, насърчавайки допотопното платоновско схващане за непреодолим „модел” (което е същинска пречка пред прогреса) и присвоявайки етикета „скулптура” за целите на един чисто механичен акт, като че ли просветените идеи и отговорното авторство в изкуството са нещо излишно. В този смисъл трудовият уред, пресъздаден от Николаев, се превръща в акт на национален нихилизъм и отричане на постиженията на напредничавото ни общество, а в последна сметка и в отвличащо работническото внимание развлечение, в участник в своеобразна „стачка на предметите”.  

Друга от представените в изложбата творби като че ли е възникнала по време на аборигенски огнен танц. В Autofiction [Автофикция] (2015) Николаев е избрал за своя тема свое собствено ретроспективно издание, публикувано в Париж през 2012 г. („Stefan Nikolaev: One For The Money, Two For The Show”). Без какъвто и да било свян художникът прави опит да превърне този тщестлавен и безинтересен продукт в печеливша художествена стратегия, използвайки го като входна точка за псевдонаучен експеримент с нулев резултат: екземпляри от въпросния каталог са изгорени на клада, а така получената енергия е вложена в изработването на бронзова форма, напомняща книга. С циничната си и с нищо неоправдана подпалваческа приумица Николаев е станал автор на предмет, който може да служи единствено за преспапие; да не говорим за отсъствието на каквато и да била научна правдоподобност. Както отбелязва Маркс, „ако формата на проявление и същността на нещата бяха непосpедствено съвпадали, всяка наука би била излишна”. 

Изложбата приключва – и в буквален, и в преносен смисъл – с произведението Hello, Darkness [Здравей, Тъмнина] (2015), състояща се от изляти от бронз катраненочерни въглени. Заглавието на тази човекоомразна творба е заемка от атракционна и плитка американска песен, която според един от авторите й описва „неспособността на съвременните хора да общуват, не толкова телекомуникационно, а най-вече емоционално – като резултатът от това е, че срещаме все повече хора, изгубили способността си да обичат”.  Съмнителните намерения на автора са повече от осезаеми: скулптурата е рожба на мракобесен копнеж по едно примитивно общество, в което природните стихии са в центъра на общественото съзнание; на мрачна обсебеност, неспособна да се справи с идеята за края – и далечен спомен от една епоха, унищожена от непреодолимия ход на масите към бъдещето.

 Откриване: 23 май 2015 г.

Място: Галерия SARIEV Contemporary

 ул. “Отец Паисий” 40 в Пловдив

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…