Художничката подрежда самостоятелна изложба в галерия Arsenal of art

Ако изложбата „Елементи и сили” ви изглежда прекалено сериозна – погледнете в дълбочината на картините и ще зърнете там иронично намигване, ще се спънете в сянка на усмивка, ще чуете приглушения шепот на далечна вселенска веселба.

Ако изложбата „Елементи и сили” ви изглежда прекалено несериозна – погледнете в дълбочината на картините и ще усетите как натрупаната в тях мисъл ви тегли нагоре, ще видите митологии да надзъртат иззад завесата, ще повярвате на лицата, които танцуват в очите ви като маски.

Това е една нетипична за днешна България изложба, защото Цвета не е типичният за днешна България художник, а това не е лесно да се преглътне.

Някои свързват стилистиката на творбите ѝ с цветовата оргия на „фовизма”, първият от великите „изми” на ХХ век, с който Матис и приятелят му Дарен карат критиците да си скубят косите и да нарекат изложбата им през 1905 в Есенния салон „оргия от цветове”, а също - „купа с боя, хвърлена в лицето на публиката”.

Да, в изложбата на Цвета ясно се вижда използването на типични за фовистите похвати - привидно неорганизираната, дори наглед хаотична работа с четката; използването на чисти, контрастни цветове; максималното опростяване на изобразяваните предмети; появата на фигури и хора в „произволни” цветове, които пасват на колоритната композиция, а не на композицията на реалността. 

Но това е само аналогия. Въпреки че ако бе живяла преди 110 години, Цвета щеше да бъде перфектен фовист, сега тя няма намерение да върши повторни революции в изкуството, просто следва себе си. С други думи - прави го, защото така и харесва.

И защото всъщност тя си е такава. В тези 30-ина творби от изложбата, Цвета се показва наистина цялата – цветна и пъстра, експанзивна и ярка, страстна и нетърпелива да се изкаже, дълбока и иронична, концентрирана в нещо и разсеяна за всичко, скромна и екстравагантна, пълна със страховете на въпросите, но понякога – и със смелостта на отговорите. 
От друга страна – това е само момент, това е Цвета днес, тук и сега. До вчера тя беше далеч повече абстрактен, отколкото фигурален художник, какъвто изглежда в момента. До вчера рисуваше неголеми платна, днес е във възторг от големите формати. До вчера твореше малко и пестеливо, днес се вихри в ателието, сякаш никога не е виждала платна и бои. 
Кой знае как ще се промени утре.

Както и да се промени обаче, картините от тази изложба със сигурност ще оставят значима диря в живота и творчеството ѝ. Заглавният цикъл „Елементи и сили”, циклите „Котешка люлка”, „Малки жени”, „Двама”, да не забравяме акварелите от „Дъждоград” – това са лични открития на тематични и художествени посоки, които идват, за да останат при художника като предани, а не капризни музи.

Съмнявам се обаче, че днес публиката само чрез няколко погледа, макар и с питие в ръка, ще има време да се наслади напълно на картините на Цвета и да прозре всички художествени чудеса и загадки, заложени в тях. Затова - за Бога, братя, купувайте. Така ще притежавате завинаги малък елемент от душата на един художник, който не се страхува хем да се променя, хем да си остава същият, докато съчетава и разделя елементите със силата на силите.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…