Амелия Гешева: Това не е въпрос само на строителство, а и на концепция за съдържанието

Нека спрем да правим неща, които нямат гарантирана устойчивост, коментира зам.-кметът по култура

Кога бившият бар Калигула ще стане общинска галерия за съвременно изкуство? Този въпрос често си задават творци и културни оператори, които очакват на възлово място под тепетата да се появи още едно пространство за изкуство, при това алтернативно. Той идва след заявките на администрацията още от лятото на 2014-та, че там ще се случи нещо голямо. Очаквания много, движение в тази посока обаче не се забелязват. Затова и потърсихме зам.-кмета по култура Амелия Гешева, за да проверим докъде е стигнал проектът и дали въобще се прави нещо в посока реализирането му. Той не е в минала давност. Да, проектът стои и пространството ще бъде за култура, отговори ни тя.

По реализирането на галерия за съвременно изкуство на място на бившето нощно заведение се работи. Надявам се това да бъде едно от новите културни пространства, които ще отворят врати много преди 2019-та. Трябва да се реши дали то да бъде към Градска художествена галерия или общината ще приложи друга процедура. Да, проектът стои и пространството ще бъде за култура, каза Амелия Гешева.

Тя предполага, че реализирането на проекта и отварянето на галерията ще се случи до края на тази година. В момента по въпроса се работи, предвидено е да се случи. Това не е въпрос само на строителство, а и на концепция за съдържанието. Нека спрем да правим неща, които нямат гарантирана устойчивост. Надявам се, че това ще бъде един от проектите и от местата, които още тази година ще започнат да се използват, допълни зам.-кметът.

Григор Велев е последния мохикан на българския сюрреализъм

Паулина Гегова

Галерия Възраждане е една от не толкова големите, но много симпатични изложбени зали, намираща своето централно място в Стария град. Симпатията й идва от това, че не е натруфена. Разбира се, нищо против лъскавите, аристократично-барокови галерии, но понякога може би е добре интериорът да е опростен и изчистен, за да не разсейва погледа от самото творчество, което показва. 

Точно там бе представена и изложбата на Григор Велев, Име в българското изобразително изкуство. 

Изложбата не отговаря на точно определени стереотипи. Тя е смесена. Макар че сюрреализмът преобладава, има и няколко попълнения в стилистика реализъм, под формата на портрети. Всъщност, можем да разделим идеологията на две под теми - сюрреалистични абстракции и киноманска част. Като във втората, главна атракция са картините, изобразяващи великия, безсмъртен актьор Чарли Чаплин. Наистина майсторски нарисувани, те имат своите особености. На всички, без една, Чарли е черно-бял, докато партньорите му, в лицата на хлапето от едноименния филм, сляпото момиче от "Светлините на града" и други, бяха цветни. Този контраст веднага направи впечатление на присъстващите и ги хвърли в размисли, относно концепцията на автора. 

"Нарисувах поредицата за Чарли защото исках да върна хората към миналото, но онова скъпо и мило минало, което ще докосне сърцата им. Той е черно-бял не само защото носи посланието на този тип филми, но и защото винаги е тъжният-усмихнат човек." - споделя той.

Да, отношението на Велев към иконата на нямото кино е много тънко и фино, но не много по-различно е и към родните величия. Портретите на Джоко Росич, Григор Вачков, Невена Коканова, Елена Петрова са изключително професионални и прецизни. Бледо синкаво-сивите цветове, придават една интересна нереалност в лицата им. Те изпъкват, но по един нежен начин. Този ефект до голяма степен е заради маслените бои, с които борави твореца, но от друга и заради самата му ръка, която знае как с лекота да си играе с четката. 

Колкото до останалите сюрреалистични картини, те наблягат на животинския свят. Преобладават слоновете, които според него все повече се превръщат в изчезващ вид. Е, слоновете на Григор са доста различни от тези, които сме свикнали да виждаме в природата. Розови, обсипани от цветни нишки, с детайли по самата кожа, във формата на човешки фигури. И не само! Котило, някак странно напомнящо за вещерска сбирка от Сейлъм, кученце, което спокойно можеш да сбъркаш с истинско, жаби и други. Фантазията в творчеството му е съчетано с огромна прецизност, което я прави не разпръсната и не хаотична.

Не беше никак учудващо, че посетителите останаха очаровани както от работата на Велев, така и от сдържания му, скромен характер, който по никакъв начин не изпъкваше и не парадираше. 

Изложбата ще продължи до 29-ти, този месец, а вратите на галерията са винаги отворени за вас.

Съвместимостта между Атанасов и Блатечки е впечатлителна. Интересно е, че и двамата приемат амплоа, в което не сме ги виждали до сега

Паулина Гегова

Премиерите в Драмата валят из ведро! Новата година започна ударно, а екипът на театъра, явно няма никакво намерение да спира до тук. Можем само да се радваме! Малко по малко, тъмните години на българската сцена си отиват, премахнати като от палач. Изпълва ме нескрита радост, че залите са препълнени, а за много постановки, билети се купуват с месеци предварително.

Снощи, присъствахме на поредната премиера на Драматичен театър "Н. Масалитинов". Добре познатите ни лица - Асен Блатечки и Атанас Атанасов, събраха купища посетители, на които представиха пиесата на Жорди Галсеран, със специфичното заглавие - "Кредитът".

Когато чуем тази дума сърцето ни се свива, а нервите се изпъват като струна. Тя влияе като изстрелян куршум, целящ да те улучи централно в тялото. Кредитът е свързан с огромна зависимост и опасност. Дълговете към банката са едни от най-проклетите, но често обикновеният гражданин е притиснат в ъгъла и няма друг избор, освен да поеме този риск. Каталонският драматург е напълно наясно с тези факти, затова ги е поднесъл по един комичен начин. Доста хитра формула за успех - актуална, лесно разбираема и модерна. Той се забавлява с проблемите на световната икономическа криза и с ирония и доза цинизъм се спира на изгубените човечност и солидарност и на огромното значение, което обществото придава на парите.

Знаем, че парите са основен двигател на обществото. Крикът, който го издига или ножът, който може да го разпори. Бедният човек е отчаян, а отчаяните са готови да стигнат до крайности. В "Кредитът" обаче, крайностите не са груби и първични, те събуждат вътрешните съмнения в индивида и тези в близките му. Сигурността рухва като кула от карти и всичко това само заради една внедрена идея, която се оказва и пагубна.

Съвместимостта между Атанасов и Блатечки е впечатлителна. Интересно е, че и двамата приемат амплоа, в което не сме ги виждали до сега. Иначе достолепният Атанасов, който винаги изпъква с класата си, тук е смачкан, подигран и дори леко малтретиран, а лошото момче на българското кино, от силен и упорен, се превръща в жалък и без грам достойнство узурпатор на собствените си принципи. 

Режисьорският поглед на Бина Харалампиева е изчистен и в същото време не лишен от модернизъм. Той се вижда най-ясно в музикалния съпровод и мултимедията, която приема ролята на трети актьор. В нея се крият Калин Врачански и Василена Атанасова, които трудно можем да разпознаем, но не това е най-важното. Важен е замисълът и тази отдалечена връзка с любимите хора. Не случайно не ги показват на сцената, нито пускат гласовете им. Те остават някак си анонимни, обозначени единствено с имената си и нищо друго. Говори се за постъпките им, но не и за характерите им. Самият герой на Блатечки не може да каже нищо за иначе обичната си жена. Не може да я определи, не може да си спомни какво го е накарало да се влюби в нея и в това има дълбок контекст. Дали с годините забравяме какви сме били преди? Дали се осланяме единствено на навика да бъдем с един човек и до къде стига предателството? 

Любопитно е как комедиите носят в себе си морален и ценностен смисъл. Как през смеха усещаш и нещо друго. Може би не го осъзнаваш на момента, но то се загнездва в гърдите. Нужно е само да му обърнеш внимание. Тази постановка е точно такава и си заслужава. Ту ще ви развесели и ще ви покаже едно приятелство, заформящо се по абсурден начин, ту ще си имате едно на ум, следващия път, когато стъпите в банката!

Стоянка Мутафова представя "Столетие мое" за първи път в Пловдив

Фурията Стоянка Мутафова ще представи за първи път в Пловдив "Столетите мое" - спектакъла, с който Сатиричният театър отпразнува 90-годишнината на Кралицата на комедията. Представлението, което вече четири години се играе в препълнени салони, ще гостува в Дом на културата на 9 март от 19 часа.  Стоянка Мутафова, която в момента е на турне в Берлин, обещава много смях на пловдивчани. Редом до нея на сцената застават още актьорите от Сатирата: Йорданка Стефанова, Росица Александрова, Полин Лалова, Тодор Беров.

Стотният рожден ден на Малу е повод да се събере на тържествена вечеря цялата й фамилия. Около шармантната някогашна парижка знаменитост кръжат нейните дъщеря, внучка и правнучка, забавляват я със своите дребни женски задявки, суети и своенравия. Неочаквано изваждането на един 

стар грамофон отприщва разплитането на дълбоко крити тайни…

В образа на Малу може да открием много от чертите на самата Стоянка Мутафова – жена с неустоим чар, успяла да се наложи във висшето общество – сред интелектуалния и финансов каймак на Париж, благодарение на ум, неизчерпаема работоспособност, гъвкавост в контактуването с мъжете. Жена, която е била център на обожание и внимание с десетилетия. Не случайно Малу с неприкрито кокетство си припомня, как е въртяла около малкия си пръст любовници с по 25 години по-млади от нея. Тъй като героинята на Малу е някогашна моделиерка, а и като се има предвид името Габриел, би могло да се приеме, че Мишел Лоранс донякъде се е вдъхновила и от биографията на Коко Шанел.

Билети за "Столетие мое" се продават в Билетен център пред Общината.

Сняг, виелици, дъги и небеса се сменяха едно през друго, а това е само част от визуалното изкуство, гравирано в мюзикъла

Паулина Гегова

Всички сме запознати с историята на Дороти, нейния любимец, Тото, и приятелите й, в търсене на сбъдване на мечтите си. Гледали сме я под много форми - филмови, анимационни, както и театрални. Снощи в Дом на Културата "Борис Христов" се случи едно чудо за деца и пораснали такива. Държавна опера Пловдив ни изненада с мюзикъла "Магьосникът от Оз". И каква изненада бе само! Грандиозна! 

Залата бе препълнена! Малчугани тичаха наляво-надясно, родителите им ги гонеха с блажени усмивки, навсякъде цареше блясък и уют, като по старите ленти. Трудно ми е да опиша състоялото се вълшебство. Сетивата ми се боричкаха между професионалната ми оценка и завръщането към детството в най-непорочния му вид. В продължение на два часа и половина, забравих възрастта си и се впуснах в тази шеметна въртележка. 

Представлението беше на изключително високо ниво - издържано, пищно, без да е прекалено, обогатено, а живата музика на симфоничния оркестър на операта, изпълнена брилянтно. Имах чувството, че наблюдавам анимационен филм на Дисни в реални обстоятелства. Артистите от състава показаха, че не само пеят и танцуват прекрасно, но са и добри актьори. Нещо много важно за спектакъл от такъв мащаб. 

Сценографията, костюмите, хореографията, музиката....Ах...музиката....Въодушевяваща, красива и вечна. Главната тема на Somewhere over the rainbow звучеше толкова перфектно, почти нереално, че се чудех дали не е на запис. Но запис нямаше. А ефектите! Каква класа само! Сняг, виелици, дъги и небеса се сменяха едно през друго, а това е само част от визуалното изкуство, гравирано в мюзикъла. Направих експеримент да заведа племенника си, който е само на осем, а той остана очарован. Прие нещата толкова присърце, че по едно време искаше да се качи на сцената и да набие злата вещица, докато заедно с това броеше бройката на изпълнените песни и се интересуваше няма ли да пеят още. Когато го попитах какво му е направило най-силно впечатление, без да се колебае отвърна - Торнадото! И разбира се, кучето Тото, което изненадващо беше истинско. Каква уникална щриха! Не вярвах, че в България може да се създаде нещо подобно, но родните творци все повече ме впечатляват.

На всичкото отгоре, "Магьосникът от Оз" не е лишен откъм смисъл. Не е само забавен разказ, но и дълбокомислена философия, предоставена по достъпен начин. В него има зачекнати не една или две важни теми, като силата на приятелството, любовта към семейството и дома, борбата за оцеляване и себе откриването. Докато героите тършуват в този илюзорен свят, където доброто се съчетава със злото, те карат и да се замислиш и може би да си изведеш поука. За децата, това е творчество, което лесно може да засади определени морални принципи и ценности. Във всички случаи, зрителите не останаха аморфни и съм сигурна, че залата ще се препълва и за в бъдеще. 

Така че, ако се чудите как да прекарате времето си приятно и да обогатите отрочето си, не се колебайте. Направете си това удоволствие! В никакъв случай няма да е загуба.