Наградата от пловдивската публика екипът вече я получи – тя ги обича!

Съюзът на българските артисти няма как да не оцени по достойнство представянето на пловдивската Драма през изминалия сезон, който бе особено успешен. За представленията, играни както на Камерна сцена, така и в Дома на културата „Борис Христов“, рядко оставаха празни места, а за най-предпочитаните представления, често билетите се разпродаваха само за ден, след тяхното пускане в продажба.

Преди да изброим в кои категории са номинациите, ние от КАПАНА.БГ искаме да аплодираме бурно целия екип на Драматичен театър Пловдив, за едно друго постижение, което констатирахме. Все повече млади хора се завърнаха в театралните салони и възобновиха или родиха за пръв път любовта си към това изкуство. Констатацията ни се дължи освен на наблюденията ни, така и на анкета, която проведохме сред случайни минувачи до 30 години.

Съвсем случайно спряхме 20 младежи на главната пловдивска улица и ги попитахме дали са посещавали някоя от постановките през изминали и настоящия вече сезон. Едва двама от анкетираните казаха, че не посещават театрални представления. Сред останалите 18 души имаше както редовни посетители, така и хора, които са гледали 2 или 3 пиеси. Всички те се изказаха особено ласкаво за Драмата, като 24-годишна студентка от УХТ призна: „Никога не бях ходила на театър, до преди 2 години. За пръв път отидох с приятеля си и останах смаяна. Оттам насетне се старая да не пропускан нито един спектакъл, макар че рядко присъствам на премиерите.“

А сега по същество:

Първата номинация за престижната награда Икар е в категорията „Главна женска роля“ и отива директно при Луиза Григорова за участието и в „Евридика в подземния свят“. Същото представление се бори  още две категории. То ще се съревновава за „Майсторско техническо осъществяване“ и „Сценогафия“.

В категорията „Дебют“, номинацията не бе никак изненадваща за редовните посетители на драмата. Боряна Братоева и Мила Люцканова ще се борят за наградата заради блестящото си представяне в „Сестри Палавееви“, което бе обявено за един от най-добите спектакли за изминалия сезон, поставено по текст на Алек Попов.

Пожелаваме както на театъра, така и на цели екип успех, защото те го заслужават! Наградата от пловдивската публика вече я получиха – тя ги обича!

Любовта между Дейвид Боуи и Иман несъмнено бе една от най-ярките в света на звездите. Тя започва спонтанно, разраства се бързо, а в началото бяха малко тези, които вярваха, че този брак ще продължи дълго. Иман и Боуи успяха да покажат какво е любовта и как прожекторите не винаги я засягат. Шести юни 1992 година - денят на тяхната църковна венчавка (и по странно свъпадение, тогава са се навършили 20 години от излизането на Ziggy Stardust). Към този момент, те вече са били женени, тъй като още през април месец са се подписали със само двама свидетеля до тях. Все пак, голяма церемония има - има булчинска рокля, костюми, снимки със семействата, но и нещо, което много малко от нас знаят. Двойката преценява, че вместо Иман да извърви пътя си към олтара под съпровода на Here comes the bride, то този момент заслужава нещо по-величествено, а именно Мистерия на българските гласове. Песента е Калиманко Денко, в изпълнение на Янка Рупкина. Музикантът никога не е криел факта, че е фен на българския фолклор, но дори и го използва в част от своите произведения.

Петък или събота вечер е! На човек му се излиза след дългата седмица на работа, училище или университет. Иска да се забавлява, да отпусне душата си, да се разведри. За добро или лошо обаче, в България все още съществува онази "чалга" култура, от която искаме да се отървем, но която все така не се заличава от манталитета на част от обществото. Не си правете грешни изводи - по никакъв начин не принизяваме хората, слушащи поп фолк. Всеки човек има стойностни качества. Това, което не толерираме са дискотеките, предлагащи този вид музика. Защо? Защото в тях цари показност. Забавлението и танците отстъпват място на селфитата и хвърлените салфетки. 

Затова ви предлагаме десет алтернативи за добре прекарано време, в компания, семейно или с половинката, които ще ви обогатят както умствено, така и душевно.

Галерия - отидете на изложба. Не само ще се полюбувате на съвременно или класическо изкуство, но и ще включите мозъка си на режим обмисляне, а сетивата на режим усещане.

Театър - няма по-хубаво от живата игра. Постановката ще ви откъсне от реалността, ще ви накара за два часа да забравите проблемите, ще ви разтовари, а ако е драма, ще ви накара да се замислите и евентуално да промените нещо в себе си.

Кино - ако живото представление не е за вас. Да изгледате един хубав филм с приятели на големия екран, в големия салон, грабнали пуканки в ръка. Звучи приятно, нали?

Опера - класа и изящество! Наясно сме, че оперите не са по всеки вкус. Те съхраняват една епохалност, която обаче все така оцелява, на пук на времето. Дори да не сте посещавали до сега, пробвайте. Може да останете изненадани.

Бар - ако ви се танцува, градът разполага с много нощни клубове, където звучи всестранна, но качествена музика, че дори и балканска или българска. А караоке? Заведения, в които да захвърлите задръжките, да се веселите, бъдейки себе си.

Разходка из тепетата - не само дните са подходящи за високите хълмове. Сигурно повечето от вас са се катерили и вечер, наслаждавайки се на прелестните нощни гледки. Пловдив изглежда различен, доста вдъхновяващ "по тъмно". 

Концерт - на стадион, на амфитеатъра или в някой клуб. Почти всяка седмица някъде идват изпълнители - родни и чуждестранни, които заслужават внимание. И пак ще сте обградени от така любимата ни музика.

Ресторант - на кръчма може да отидем всеки ден. Пробвайте нещо ново. Посетете място, където предлагат чужда кухня. Опитайте мексиканско, гръцко, арменско меню. Разширете вкусовите си възприятия.

Разходка из гребната база - да, тя е най-вече за спорт, но също така апел за добре прекарано време около канала в така или иначе не толкова студените вечери. А от двете ви страни гора...зашеметяващо.

Quiz night - има доста симпатични кътчета, където се организират quiz-ове, отворени дискусии, игрални вечери или къщи, в които трябва да преминете през определен брой забавни приключения и загадки, за да излезете и то като победители. Защо да не се впуснете в един обществен спор или да научите нещо ново, докато се веселите? 

Музиката, най-вероятно, е едно от първите открития на хората. Разбира се, не под формата, в която я познаваме, но доказателства за "мелодии" или мелодични звуци, датират още от праисторията. Музиката е най-достъпното изкуство. Това, което докосва най-силно човешката душа, влияе й по най-различни начини, променя настроението и емоциите й, или поне ги следва. 

Напусна ни още една легенда от световната музикална сцена, която преобърна представите и разчупи преградите й. Дейвид Боуи е звезда, която винаги ще продължи да свети, ако не на земята, то на небето. Той не е първия ренегат в музиката, нито последният, но определено е един от най-значимите. Вкарвайки Глем рокът като достоен стил, той се открояваше като новатор, като ексцентрик, в когото обаче всички се влюбваха. Роден като Дейвид Робърт Джоунс, явно английското величие, още от младо момче е решило да постигне нещо значимо. За наше щастие е успял, загърбвайки предишното име, откривайки една нова част от самоличността си - обширна и всестранна.

"Аз съм готова звезда. Просто добавете вода и разбъркайте."

Склонни сме да простим на херцога за неговия често циничен изказ, защото зад всяка негова дума стоят дела, които я защитават и оправдават. Мекият, специфичен глас, смислените текстове, клиповете, танците, визията, всичко в Боуи ни оставя безмълвни. Или го обичаш, или го мразиш, макар че второто рядко се среща. Като че ли, с каквото и да се е захванел творецът е бил обречен на успех. Той е не само един от най-големите певци на Обединеното кралство, но също така е и добър актьор, композитор, художник, аранжор, продуцент и други.

"Пред отзивите на критиците предпочитам отзивите на децата, защото последните не са професионалисти по частта за изказване на собствено мнение."

Като споменахме деца, всяко пораснало дете от по-старите поколения, си спомня незабравимия филм Лабиринтът, в който Дейвид играе тъмния, но доста музикален магьосник, който краде бебе от дома му и го преселва в собствения си магически свят, принуждавайки по-голямата му сестра да го спаси. Ролята се превръща в символична за неговата кариера, като допълнително подчертава екстравагантния му стил. 

Музиката на поп и рок иконата трудно може да бъде определена. Странна, задълбочена, подвижна и в същото време флегматично разпускаща, в най-добрия смисъл. Подходяща за най-различни състояния, дори нужна, пристрастяваща. Поемеш ли част от нея, ще продължиш да я поемаш цял живот. Дискографията му включва класики като:

Space Oddity

The man who sold the world

Heroes

Changes

Starman

Diamond dogs

Sorrow

Blue jean

Little wonder

Under pressure

Така си отиде една личност, която вечно ще остане в спомените ни. Едва ли някога звездата му ще залезе. Тя ще продължи да блести от високо, хвърляйки по някой поглед към новите поколения, към отминаващите години и развитието на планетата. За да почетем паметта на Дейвид Боуи, днес в култовото заведение Котка и Мишка в Капана, цял ден ще звучат негови парчета, изпълнени с носталгия и болка от загубата, но и с любов по творчеството, което великият изпълнител остави след себе си.