Художникът откри коледната си изложба и почти я разпродаде

35 акварела представят цветния свят на Анастас Константинов в традиционната коледна изложба на художника, която той откри снощи в собствената си галерия. Невидимата красота е в основата на цикъла от работи, които маестрото показа за първи път вчера и почти разпродаде още с отварянето вратите на оазиса си в Стария град. Акварелите са родени от въображението и вдъхновени от представата на човека за онова, което не се вижда, обясни Анастас. Той не скри, че всичките творби са правени през календарната 2015-та и много от тях са посветени именно на духа и вярата в Бог, вярата в добрите сили и енергии, които все по-малко търсим и откриваме. Има акварели с размери от 170 см – нещо, което според автора, трудно може да се види не само в България, но и в Европа. Да, тук, в тази зала от галерията ми и в целия ми дом и ателие е светът ми. Той е пред вас, обърна се художникът към гостите си, сред които бе и кметът Иван Тотев. Вторият сякаш си заплю един от големите акварели и дори го снима с телефона си. Дали го е откупил, не е ясно.

В навечерието на изложбата Анастас Константинов призна, че не се интересува от трусовете в творческите среди заради културния календар, тъй като за него най-важна е независимостта в изкуството. Маестрото не крие, че никога не се е набирал за общинско финансиране, няма и да го направи. Допълва, че парите, които община или държава дава за творци, най-често водят до колизии, тъй като винаги има недоволни. Това властта да ти дава пари, за да твориш, би трябвало да е отдавна отминал модел. Държавата единствено трябва да освобождава пазара на изкуство и тези, които могат, да вървят напред, да се развиват. Могат тези, които мислят без граници и пространства и създават нещо уникално, смята Анастас Константинов.    

Въпреки ремонта, който тече в старата сграда на театъра, той ни представи един спектакъл, слагащ перфектния завършек на зимния сезон

Паулина Гегова

Финалът на сезон 2015-та за Драматичен театър "Н. Масалитинов" бе поставен миналата вечер в камерна зала. От тук нататък предстоят само коледните и новогодишни концерти, на които пловдивчани ще могат да се порадват в остатъчните дни от заминаващата си така бляскаво година.

Въпреки ремонта, който тече в старата сграда на театъра, той ни представи един спектакъл, слагащ перфектния завършек на зимния сезон. Играещите бяха завършващия курс по актьорско майсторство на проф. Атанас Атанасов в НАТФИЗ. Новото поколение актьори представиха една музикална плеяда от хитови песни на световно известни изпълнители и групи, а след антракта ни върнаха в диамантената ера на Бродуей с извадки и хореография от класически мюзикъли. "Чикаго", "Кабаре", "Мулен Руж" и други минаха под златното острие на академията. Студентите пяха и танцуваха на високо ниво, показвайки завидна движенческа и музикална култура. И ако това не стига, те завладяха публиката и с тънко, но точно на място, чувство за хумор, а от части и импровизация, която възбуждаше зрителския интерес и раждаше смях в залата. Хората останаха очаровани от лекотата, с която младите артисти изпълняваха задачите си. Удоволствието, че са на пловдивска сцена, изпъкваше с всеки жест, във всяка изречена дума, във всяка мимика. Професионализмът бе съчетан с шеги и безброй усмивки, които те караха да се чувстваш олекотен и въпреки сложността на изпълненията, в зрителите дори за миг не присъстваше съмнението, че студентите са минали през много труд, за да достигнат тази перфектност.

Някои от момчетата и момичетата, вече познаваме от постановките "Пет жени в еднакви рокли" и "Сестри Палавееви". С други, може би, тепърва ще се срещаме. Както и да се развият нещата, младите кадри имат място на българска почва, дали в нашия роден град или пръснати из различните краища на страната.

И така... Сезонът приключи, но съм сигурна, че и до година Пловдивският театър ще ни изненадва с все нови и нови забележителни представления, които ще докоснат душите ни. Сега е време за почивка и нови приготовления, но от януари ще се сблъскаме наново с магията на сцената. И не забравяйте да ходите на театър - хубаво е!

Любовта е интернационална, но в Пловдив тя се забелязва зад всеки ъгъл...

Паулина Гегова

Темата за любовта е толкова изтъркана, колкото факта, че през есента вали дъжд. Но дори след хиляди години, във време на технологии и нови открития, си остава енигма, която все така боцка като игла човешкото сърце. Децата я определят с най-практичните и битови елементи: "Любов е когато мама приготвя вечеря на тате, след работния ден" или "Любов е когато татко ме завива преди да заспя, за да не настина". Възрастните пък се опитваме да й предадем магически, но крайно нелогични метафори: "Когато обичаш все едно галактика се ражда в душата ти". Кое е правилното? По наивно детските, чисти отговори или зрелите, търсещи нематериални обяснения?

Любовта е интернационална, но в Пловдив тя се забелязва зад всеки ъгъл, под сянката на всяко дърво, в очите и трапчинките на хората. Тръгнете по улицата и наблюдавайте лицата им. Израженията им говорят толкова много. Ирисите блестят  докато вървят из този вековен, никога неостаряващ град. Любовта може да се отразява в много неща - между партньори, между роднини, към някоя книга, към кафето, даже към небето. Човек винаги обича, повече или по-малко. Дори най-големите скептици ще намерят за какво да се уловят, стига да потърсят дълбоко в себе си онова кътче, което все още тупти.

Друга неизменима константа е, че любовта често е свързана с болката. Това, което обичаме най-силно, може да ни разруши, защото знае точно къде да захапе част от плътта или душата ни и да я изтръгне. Пролетите сълзи са много горки, твърде страдалчески, но точно затова и толкова истински. Често си задавам въпроса "Защо продължавам да търся, защо продължавам да се боря?". А нима има друг начин? Дори загубена, любовта дава сили. Не губете надежда, защото нещо си е отишло, насладете му се докато трае. Всичко има своя край, но нима това трябва да прави пътуването изпълнено със съмнения? Нима трябва да слагаме края, преди да е пристигнал? Сякаш не можем да не засегнем темата за тъгата, когато говорим за обич. Двете са се ръкостиснали в топла схватка. Ако едната се пусне, другата ще остане незавършена. Носталгично е, но носталгията носи със себе си толкова нюанси, нужни ни, за да се чувстваме живи.

Покрай Коледа, любовта се надува като балон, ескалира и избухва като фойерверк. Това е времето на семейството. Времето, когато близките се събират и споделят не само трапеза и подаръци, споделят искри. Уют - това носят думите Обич и Коледа! Какво му трябва на човек? Една камина, пукащи дърва, чаша вино или чай и любим човек. Разговори за литература, за наука, за поредното постижение. И една топла прегръдка. Толкова е просто! Да дадеш малко от себе си, а да получиш насреща разбиране, сродна душа, която да те сгрее, с която да споделиш тревогите си, която да те утеши, с която да си починеш. Дори без думи, само с жестове, само с поглед.

И аз като всички се чудя какво е любовта. Трудно мога да си отговоря, но като че ли, колкото повече време минава, толкова повече откривам истината. Любовта е прошка! Любовта е приемане! Да простиш най-вече на себе си. Да се отърсиш от мисълта, че не заслужаваш щастие и просто да си дадеш шанс, пък бил и той лъжовен. Да обичаш някого, въпреки него. Да обичаш нещо, което те обогатява. Да поемеш в дланите си едно кутре и да искаш да го защитаваш от света. Да положат в обятията ти бебе и да се разплачеш от умиление. Да хванеш писеца и да излееш копнежите и страховете си на лист хартия, с аромат на борова кора. Да чуеш песен и тя да ти напомни за някого, далеч от теб или на една ръка разстояние. Да гледаш луната и да й се поклониш, защото е тъй високо, тъй царствено извисена и недостъпна, а ти тъй нищожен и в същото време изпълнен от безброй милиарди страсти, колкото са и звездите. Нима всичко това не е любов? Нима тя трябва да се търси само в материята, само във видимото? И сякаш отговорът все повече приема ясни контури, все повече се избистря. Любовта се крие в сбъднатите мечти и в изпуснатите моменти, превръщащи се в скъпи спомени. Не изпитвайте боязън от любовта, дори когато ви наранява. Дори когато кървите. Не оставайте аморфни за красотата. Припомнете си какъв вкус е оставила емоцията в душата ви. И се усмихнете. С всеки поет дъх животът започва отначало...

Две сестри въртят перфектния американски хот-дог

Няколко рецепти за новото кулинарно приключение в квартала

Изкуство, хапване и пийване. Капана си има всичко и не виждам нито една причина, поради която да искам да излизам от този квартал. Пълен с цветни хора и още по-цветни преживявания, пловдивското кътче с павирани улички сякаш е малък град в града, което си е напълно самодостатъчно.

До скоро в квартала на изкуството все още се намираха празни помещения, в които никой не бе преоткрил личния или творческия си дом. Това обаче бързо се промени и всяко доскоро пустеещо място разцъфва под погледите на минувачите. Така се случи и с едно малко, симпатично местенце в края на улица „Железарска“. 

Както казахме още в заглавието – Капана става все по-вкусен и познайте защо! Имаме си чисто ново място за хапване, на което приготвят най-вкусните хотдози. Помещаващи се на не повече от 15 кв. м., две очарователни сестри ще ви приготвят вкусно бързо хапване в типично американски стил. Там ще ви предложат 5 автентични американски рецепти за хот-дог, 1 английска закуска и 2 техни импровизации, които ще ви накарат да се оближете пръстите. Или да ги изядете в едно с ход-дога.

Край на въпроса „Искате ли лютеница в хот-дога?“ В класическите американски рецепти, кренвиршът се запича леко, а питката се разрязва, както го приготвят и двете красавици за краткия танц в устата ви. И 8-те рецепти за бърза храна при тях са вкусни и същевременно различни, затова е много трудно да кажем кой е любимият ни. Рецептата New York бързо набра популярност, заради киселото зеле, което се слага в хот-дога, но пък Chicago-Style обра точките при почитателите на пикантна храна с малките си люти чушленца, които се крият под резените домат. 

Макар и само от седмица в Капана и с все още незавършен интериор, хотдозите на двете сестри набират все по-голяма популярност и доволни клиенти. Ако все още не сте ги опитали, припомняме – в края на ул. „Железарска“. Да ви е сладко!И не забравяйте, че основно правило в яденето на хот-дог е да се оплескате до ушите.

Градската зона заживя за няколко часа като пешеходна зона и сцена за празничен фестивал

Тютюневият град заживя така, както всички искаме да го видим, но само за няколко часа. Улица „Екзарх Йосиф”, в зоната между Тотал Спорт и мебелен магазин Галеро, бе затворена за автомобили и се превърна в пешеходна зона за коледен фестивал, организиран от „Пловдив 2019”. Събитието бе част от инициативата  „Споделено пространство“, която цели да облагороди градския живот с изкуство и култура. На едно място се събраха производители на био храни в традиционния вече фермерски базар в двора на Тотал спорт, майстори на ръчно правени бижута и подаръци, шоколадови занаятчии, готвачи, артисти.  Апартамент 101осигуриха за посетителите невероятни чайове, а от Котка и Мишка представиха няколко вида български занаятчийски бири. Имаше, разбира се, и ароматно греяно вино. Празникът продължи до късно с музиката на Марица Брас Бенд, като тяхната сцена бе самата улица.
Събитието даде знак как може да бъде оживена изключително важната за Пловдив 2019 градска зона. Десетки пловдивчани стъпиха до едрите павета в Тютюневия град, за да купят коледен подарък, за да опитат нещо вкусно, да послушат музика или просто да изпият по чаша чай или крафт бира с приятели.

Вишнев Крик – само 25 литра. Къде? В „Котка и Мишка“, разбира се

Набралата вече огромна популярност, уютна бирария „Котка и Мишка“ от днес предлага наистина вълнуваща изненада. Любимецът ни от бара, Виктор, ни стана още по-мил след като с появи с лимитирано количество наливен вишнев Крик – само 25 литра.

Крикът на Линдеманс разби класациите през 2012-та година, когато спечели световното състезание за най-добра бира, а през 2013-та тушира всички, след като стана двукратен световен шампион. В Брюксел я наричат „Ангелска бира“, а често бива наричана и „Другата бира“, заради уникалните си качества. Особено важно за този вид бира е отлежаването им в специални бъчви, които преди това са използвани за бордо или коняк. А дъбовите бъчви, съчетани с вишневите костилки създават сух финал на бирата, като понякога можете да усетите дори бадемови нотки. По небцето си ще усетите едновременно леко горчив и сладко-кисел вкус, едва доловима стипчивост и невероятен аромат на вишневи градини, който сякаш на магия се е пренесъл в чашата ви.

Това е лека бира с едва 4% алкохол, рязко контрастиращ на останалите бири в „Котка и мишка“. Цветът и е червен и ако вдигнете чашата си към светлината, ще ви напомни на керемиден цвят. За този тип бири се е произнесъл дори Майкъл Дежксън. Ако някой предложи на дама малинова или вишнева бира, значи е прелъстител. Ако мисли, че това е женско питие, значи е сексист, е казал Краля на попа. Независимо дали сте прелъстители или просто ценители на доброто пиво – възползвайте се от възможността, докато все още литрите не са изтекли по чуждите чаши.