Галерийното пространство на Общински съвет Пловдив открива поредна изложба на 5 май от 18 ч. Експозицията носи името „РАЗЛИЧНИ”  и е на двама автори - Силвана Тодорова и Ангел Йорданов.

Силвана Тодорова е изкушена от изкуството от дете. Тя е ученичка на художника Димчо Павлов – Джиджо. Любопитно за нея е, че е завършила Технически университет и Стопанска академия – Свищов - бизнес администрация. Рисуването е нейният начин да преживява света и емоциите си. Самата тя споделя: „Рисувам от дете и днес продължавам да се забавлявам с цветовете и тяхното отражение върху мен.

Обичам и държа на приятелите си , които ме насърчиха да започна да излагам творбите си. Тази показност ме притеснява, искам тихо да нашепвам за себе си. Да докосвам сърцата на всеки, който разглежда пътуванията ми до различни състояния. Моята радост и щастие да ги обгърне да не се разсипват върху земята.” 

Силвана Тодорова има две самостоятелни изложби  - през 2013 и 2014 г. Тя е ясоцииран член на ДПХ.

Нейни творби са притежание на колекционери в България, САЩ, Германия, Гърция и др.

Ангел Йорданов е от Пловдив. Завършил е Национална гимназия по сценични и екранни изкуства, а след това придобива: бакалавърска степен по сценография и магистратура по живопис в класа на доц. Румен Жеков - АМТИИ.  Участвал е  в много сборни изложби в различни пловдивски галерии. Член е на СБХ и на ДПХ.

Ангел рисува в стил сюрреализъм, съчетан с реализъм и символизъм. В изложбата „РАЗЛИЧНИТЕ” е засегнал изцяло мъртвата природа, т.е. натюрморта като жанр. Интерпретира идеята чрез този жанр, че всеки живот на земята завършва със смърт, но от другата страна има вечен живот. Съпоставяйки живота и смъртта, като два естествени контраста, иска да внуши на зрителя, че животът всъщност е като монета – „ези- тура”. В настоящата изложба представя 13 свои живописни творби и разбива предразсъдъка, че 13 е фатално число. И вярва, че за него 13 ще е щастливо число и отваряне на нов път към ценителите на изкуството, провокиран от творческите му търсения.

 Изложбата ще продължи до 18 май.

Първи Май е един от най-обичаните празници за нас – наследниците на социализма. Международен ден на труда, произлизащ от задокеанските събития, в нашата култура, този ден винаги ще остане носталгично свързан с манифестации и празненства. За това, ние от Инкубатор не можем да не отбележим този празник и сме се потрудили да ви пренесем назад във времената, когато мелодиите на западната музика бяха достъпни само когато лириките са на народен език и с чисти, мирни и дълбоки послания.
На 1-ви Май в Sound Trap ще бъде открита изложба „Обложки от плочи на Балкантон“, съпроводена с музиката на времената „отпреди промените“. Ще се насладите на дизайна на щатните творци – художници и на невероятните визии, които са разтърсвали младежта. Танцовата забава ще започне точно в 20 часа, но няма да спазим вечерния час. Дрескода в звуковия капан е СОЦ, така, че мили другарки – изгладете прилежно плисетата, оформете прическите и вържете корделите, а вие другари не забравяйте тирантите и пионерската си връзка, както и поддържаната си прическа! На входа ви очаква проверка!

Звуковият капан ( Sound Trap ) е пространство, което обединява творците в области като музика, танц, театър, визуализация, сценография и съпътстващи ги сфери, да творят на воля. Trap-a е подготвен за провеждане на репетиции на групи, занимаващи се в различни жанрове на изкуството – напълно технически оборудван. Това е място, в което, например, можете да посетите уъркшоп по китара с утвърдена музикална личност, открит урок по актьорско майсторство, среща с музикален мениджър, представяне на нова песен от ученическа група или събитие, на което присъствате с още 200 души, заклещени в Капана. Sound Trap е пространство, в което ще посетите постановки и пърформaнси, ново място за култура и изкуство.
Целта на Инкубатор(първият по рода си творчески комплекс в България) е да помага и дава възможност на младите музиканти, актьори и личности с артистично призвание да получават достъп до среда, обучение, публика, общности и интересни хора и творци като тях самите. Място, което да посещават, когато се случват събития, свързани с техните интереси.

Музикантът празнува Международния ден на джаза и рождения си ден довечера под тепетата

В навечерието на рождения ден на Васил Петров, мениджмънта му получи благодарствено писмо от Хърби Хенкок за инициативата за провеждане на концерт по повод Международния ден на джаза, който ще се проведе тази вечер в Пловдив. Международния ден на джаза е под егидата на световната организация за културното наследство ЮНЕСКО, на която емблематичният пианист е посланик на добра воля.

"Много сме благодарни, че се присъединихте към нас тази година-моля приемете нашите най-добри пожелания както планирате отпразнуването на празника в  седмиците и месеците който предстоят" така завършват писмото си Хърби Хенкок, посланник на добра воля към Юнеско и Томас Картът, президент на Телиноис джаз  институт.

Васил Петров ще празнува двойния си празник днес с бутиков концерт в Нощния бар на Новотела. Той ще чества Международния ден на джаза и рождения си ден на сцената с Ангел Заберски-младши. International Jazz Day е бутиков джаз и суинг проект с пиеси, които ще разкрият богатството на джаза, с характерната си дълбочина и въздействие на живо. Песните ще ни отведат към златната ера на суинга, из улиците на Ню Орлиънс с красотата на импровизациите и свободата на онова време. С неизчерпаема харизма Петров ще изпълни класически джаз теми като “A foggy Day”, “The Shadow of your smile”, “I`ve Got You Under My Skin”, “Strangers in the Night”, “My Way”, “New York, New York”, и много други в талантливия акомпанимент и различна интерпретация на Ангел Заберски-младши.

Бирата е течният хляб, е казал някой мъдър човек. И докато не знаем неговото име, то това на Бен Франклин ни е добре познато, който гордо заявява: „Бирата е доказателство, че Господ ни обича!“

Стефка Георгиева

В следващите няколко реда ще ви представим няколко интересни и малко познати факта, за това свещено питие, любимо на хора от цял свят.

1.      Съществува наука, която се занимава с изучаването на правене на бирата и всяка една съставка, която се включва в нея. Нарича се Зитология.

2.       Най-старите записани рецепти са именно за правенето на бира. Те са били записани от древните хора върху каменни плочи.

3.       Съществува диагноза за страха на хората от празна чаша за пиене. Нарича се Ценосиликафобия.

4.       Учени доказали, че дамите, които консумират бира в умерени количества увеличават умствения си потенциал, за разлика от тези, които подминават „течния хляб“.

5.       Бирата е лекарство. Тя предотвратява камъни в бъбреците и заздравява костите. През 19 век в Германия на кърмачките се е предлагало да пият повече бира, за да имат повече кърма.

6.       Бирата е течна храна – доказано! През Средновековието тя е била включвана в много диети. В нея се съдържат почти всички минерали, които са ни нужни, за да оцелеем. По това време при липсата на храна тя се е консумирала дори и от деца.

7.       В Японския бар Митсушира при земетресение до 3 бала по скалата на Рихтер на всеки посетител се предлага безплатна бира.

8.       Пивоварството е женска работа. В Античността и Средновековието само жени са заемали подобен тип позиции. За целта за били избирани най-красивите и интелигентни представителки на нежния пол.

9.      Шумерите са първия народ, който е засвидетелствал любовта си към това питие. Техни рисунки са открити, които датират на около 6 хил. години.

10.   В началото на 2001 година в Австралия, тир превозващ бира се преобръща през моста в една река. Жителите на града веднага реагирали и скочили да спасяват шофьора. Те помогнали не само на него, но и на товарът му. Десетки мъже и жени започнали да се гмуркат в реката, за да извадят кенчетата.

Двойна доза литературен салон се инжектира тази седмица в Петното. Красиво, нежно и по женски премина пред-предпоследното събиране на Spirt&Spirit от шестия му сезон. Както преди всеки край на сезона има въпросителни дали той да продължи със следващ сезон, сподели Секулов с публиката. Но това е любимата седмична рутина на четящия пловдивчанин, така че още преди завършека на този сезон, всичките му посетители вече очакват новото издание.

На горещия стол седнаха Диана Маркова с книгата "Момичешка стая“ и 2/3 от авторките на  триезичният хайку сборник "Кибритени лодки" - Диляна Георгиева, Дарина Денева и Весислава Савова. Представянето на Диана със сигурност беше емоционално и по един или друг начин се докосна до всеки един. Бунтарка по душа, но сама си признава, че след второто излизане от психиатричната болница решава, че иска да се превъплати в образа на добро момиче. Съвсем наскоро е била „тактично“ уволнена от сп. Новинар, като причината е само една – има позиция, която защитава. Макар и да е повече позната като поетеса, то една порутена любов е довела до съставянето на сборника ѝ с разкази, написан в нейната собствена момичешка стая. Не е имала за идея думите ѝ да бъдат издадени, но щом вижда, че има достатъчно и то добър материал за нещо подобно го прави. През 2009 за първи път идва в Петното на Роршах и то именно на литературен салон, а гост тогава е бил Калин Терзийски. Случайност или не, 6 години по-късно тя е под прожекторите, а Кайо е неин ментор.

Сборник с триезично хайку, написано от три авторки. Когато представяш хайку, то го четеш по два пъти – това беще нещото, което учуди най-много гостите в салона, но авторките са професионалисти в областта си и успяха да запознаят българския читател с всяка една подробност около това що е това хайку. Минимум думи, в които е събран максимум смисъл. Дори съществува българска хайку общност, която се подвизава из целия свят и обира наградите и овациите на световната публика, а това е нещо, с което трябва да се гордеем. Интересни сме, защото сме различни, смятат авторките. Макар и да се различава от оригиналния вариант на хайкуто, дамите обясниха, че в техните думи егото е изцяло заличено, а място има само за моментите, които са заслужили да бъдат превърнати в хайку и емоциите, които са им донесли.