Райна Кацарова

Всеизвестен факт е, че ако един творец бъде признат и обикнат в Пловдив, то той ще успее навсякъде. Александър Секулов е именно такъв. Животът, творчеството, обществената му дейност и професионално развитие са тясно свързани с културния живот на града. Поет, писател, журналист, драматург, ментор, редактор - човек, който кара изкуството да работи и да стига до все повече хора.

Достатъчно е да споменем заглавия, като това на романа “Господ слиза в Атина”, стихосбирката  “Море на живите” и романите “Островът” и  "Скитникът и синовете".

В същото време той налага приемствеността между поколенията посредством откриването и обучението на млади таланти в модерната академия на изкуствата “Синдикат”. Друг негов дългогодишен и успешен проект е литературният клуб “ SPIRT AND SPIRIT”.

В Пловдивския драматичен театър, при голям успех, представя пиесите “Одисей” и “Коприна”.  Съвсем скоро бе и премиерата на постановката “Експлозивна комедия за големия взрив” в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

В края на миналата година от печат излезе романът “Жена на вятъра”. Той много бързо се превърна в любима книга за мнозина. Чрез него аз видях красотата на приключението, любовта и приятелството. Отведе ме в Егея, за да си припомня, че спасението е въпрос на действие и прегръщането на необичайни и неочаквани препятствия, които съдбата поднася.

Радваме се, че въпреки натоварения си график, г-н Секулов, който винаги е бил голям приятел и партньор на Пловдив чете, отговори на нашите въпроси:.

 Г-н Секулов, намираме Ви на гребена на вълната. Романът „Жена на вятъра “ и спектаклите „Одисей “ и „Коприна“ се радват на голям интерес. Какъв е вкусът на успеха и каква е цената, която платихте за него?
АС: Възможността да се занимаваш с изкуство е дар, който цял живот не можеш да наплатиш. И винаги си в дълг към Господ.

Ако „Гърция е милостта на Господ към хората“, то какво е България?
АС: Упорита, стихийна, инатлива воля за живот.

Къде намерихте тези живи, пълнокръвни образи - на остров Агиос Спиридонас или в ума и сърцето си?
АС: Агиос Спиридонас не съществува в лабиринта на гръцките острови, а героите от книгата „Жена на вятъра“ – да. По тази логика, Егея, сърцето и ума ми, са едно и също нещо.

Всеки от тях живее в свой собствен мит. Това ли е начинът съвременният човек да излезе от състоянието, в което се чувства „като желе“? Как виждате бъдещето на човешките отношения?
АС: Човек опасно се раздели – или го разделят - от Бог, народ и семейство. Последно го разделят от него самия. Процесът тече от т.н. Просвещение. Предстои дълъг обратен път към тези загубени общности. Сякаш от първоначалните енфузории отново трябва да станем мислещи тръстики.

Катерина спасява героите от романа Ви, но един от „спасените“ я нарича „кучка“. В това има нещо библейско. Това ли е съдбата на „спасителите“? Защо я „убихте“?
АС: В думите на един от героите, „кучка“ означава жилава сила, която пробива камъка. Спасява онзи, който дава надежда. И поради това Катерина не умира в паметта на нито един от мъжете, които плават с нея. Точно затова е писана книгата, за да живее вечно.

И все пак, книгата поражда у читателя ведрост, спокойствие и желание за
живот. Това ли е Вашето верую за изкуството?
АС: Ако едно произведение не те тегли към небесата, не разбирам защо трябва да бъде създавано.

Какво за Вас е бъдещето на Балканите?
АС: Място за единствено спасение в света.

Вие сте значителна фигура в културния живот на Пловдив. Има ли нещо, което искате да постигнете тук, за себе си или заедно с други творци, но до момента Ви убягва? След ЕСК 2019, като че ли загубихме посоката.
АС: Мечтая Община Пловдив ясно да поиска града да стане водещ културен център в Източна Европа и на Балканите. Всички предпоставки са налице.

Ще видим ли „ Жена на вятъра “ като филм?
АС: На мен ми стига, че я има на хартия и като че ли хората я харесват.

Националният институт за недвижимо културно наследство е дал съгласувателно становище за единия от подобектите на проекта „По крепостните стени на Филипопол“. Това съобщи заместник-кметът по строителство и инвестиции Пламен Райчев, цитиран от общинската пресслужба.

„Институтът няма забележки за „Инженеринг на обект: анастилоза, консервация, реставрация и експониране на античен комплекс „Източна порта на Филипопол“, което ще позволи на Общината за започне работа по този обект“, каза зам-кметът. До два дни положителното становище от НИНКН ще бъде получено в Община Пловдив, а в този срок от екипа на Райчев ще входират при главния архитект на Община Пловдив Димитър Ахрянов работните проекти за обекта.

След издаването на разрешение за строеж и на Акт 2, започва да тече и срокът за извършване на строително-монтажни дейности по Източната порта, като обектът е на инженеринг. Срокът е общо 660 дни, като 120 дни от тях са за проектиране, а 540 – за извършване на строителните дейности, съобщиха от екипа за управление на проекта.

Общата стойност на позиция „Инженеринг на обект: анастилоза, консервация, реставрация и експониране на античен комплекс „Източна порта на Филипопол“ е 2 843 580 лв с ДДС, като 35 820 са предвидени за проектиране, 2 790 000 са за строително-монтажни дейности и 17 760 са за авторски надзор.

Италианската звезда ще води тридневен уъркшоп за професионални актьори "1000 възможни изпълнения" в театър „Хенд“

Световноизвестният мим Паоло Нани идва за първи път в България през март. Италианският артист ще представи своя спектакъл "Писмото" в София и в Пловдив.

Паоло Нани е актьор, режисьор, мим, клоун и ментор, познат в над 40 държави. Пред българската публика той ще представи постановката "Писмото", която се радва на широк интерес от 1992 година насам. Публиката бързо става пряк участник в историята и нейните различни варианти, тъй като актьорът я въвлича в спектакъла чрез игри и изненади.

Спектакълът "Писмото" е игран в 42 държави, обиколил всички възможни световни фестивали, многократно награждаван. България е 43-тата страна, в която ще гостува. Сюжетът е изключително опростен, но крайно забавен. Брилянтният Паоло Нани разказва една история по 15 различни начина – като пиян, в стил нямо кино, без ръце, на обратно, вулгарно… И всичко това, без да каже една дума. Резултатът е абсурдно смешен. Постановката е носител на престижните награди European Comedy Award и Audience Award Festival Santo André.

Паоло Нани и "Писмото" ще бъдат в София на 4 март в Théatro и в Пловдив на 6 март от 19.30 часа в Театър "Хенд".
На 7, 8 и 9 март, 20 професионални актьора от цяла България ще се включат в уъркшопа с водещ Паоло Нани "1000 възможни изпълнения" (клоунада, импровизация, артистична креативност) , който ще се проведе в залата на театър „Хенд“. Участието в уъркшопа е безплатно.

Световноизвестният мим гостува в България по покана на театър "Хенд", фондация "Ред Ноус" и с финансовата подкрепа на НФ "Култура".

Билети за постановката „Писмото“ на 6 март в Пловдив можете да намерите в цялата мрежа на Ивентим и онлайн. Цената е 30 лева.

Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и Сдружение на ресторантьорите и хотелиерите “Тракия” –  Пловдив, което е една от 36-те регионалните структури на националната организация, призовават своите членове, приятели, гости и всички българи да подкрепят номинацията на Пловдив за най-добра туристическа дестинация в Европа за 2022 г. Можете да направите това до 10 февруари на следния линк – Гласувайте за Пловдив.

В тези трудни времена това е още един шанс за българския туризъм, заяви Еньо Енев – председател на Сдружение на ресторантьорите и хотелиерите “Тракия” –  Пловдив и зам.- председател на УС на БХРА.

Един от най-старите градове на Стария континент и в света – Пловдив се състезава с други предпочитани за туризъм градове в Европа като Рим, Виена, Атина, Любляна, Истанбул. „Да подкрепим единствената българска номинация, защото Пловдив представя България и България представя Пловдив! Гласувайте и споделете! Знаем, че ЗАЕДНО можем да спечелим!“, призовават от БХРА и община Пловдив.

Годишнината от рождението на знаменития български художник Владимир Димитров - Майстора не премина без бурни дебати в социалните мрежи. Преди няколко дни бе обявено финансирането от Министерство на културата на изложба "Другите българки", в която транссексуални хора позират на мястото на моделите на Майстора. Изложбата породи множество реакции, а сред тях изпъкна тази на бившия служебен министър на екологията от 2013-а година, филолог и писател Юлиан Попов. В коментара си той твърди, че майстора е посредствен художник, който е надценен и го сравнява с Иван Мърквичка (негов преподавател от Художественото училище).

Публикуване една от контра-реакциите на Теодор Караколев от фейсбук профила му:

МАЙСТОРА...

- не го харесва днешният човек Юлиян Попов, бивш министър, който смята, че е "посредствен, провинциален художник" и в него "няма финес" и е почти "Азис на българското изобразително изкуство" и "няма никаква популярност извън България", но поне в автопортретите му имало малко повече обем "вероятно поради самовлюбеност"

- Майстора не му викаме "Майстора", щото той сам си е вярвал, а щото е бил толкова готин, че е викал на всичките си колеги в академията "Майсторе, Майсторе"

- Майстора е харесван от съвременници от всякакви политически, естетически и прочее крила. От повечето му учители в Академията, сред които и Мърквичка (на когото неадекватно днес е противопоставен), но и други - Гео Милев, Чавдар Мутафов, та дори диаметрално противоположния Тодор Павлов и други

- Майстора да, точно така, е провинциален художник. Даже селски. Живял е в провинцията, на село, общувал е, обичал е, хранил се е със селяните и селянките и ги е нарисувал по най-съкровения възможен начин, който българското изкуство познава. Мърквичка е столичен художник, рисувал селяни, а Майстора - провинциален художник, рисувал селяни. Не смятам, че което и да е от двете е лошо

- ...е обикалял по калните ниви на Беломорска Тракия, из Македония, и макар мразейки войната, насилието под всякаква форма и омразата между народите, е бил наясно, че тея хора оттатък границата по Струмица, Вардар, Черна, се борят за своята свобода и обединение. Преживял е всичко това и го е нарусивал, за да може днес някакъв мързелив човек от дивана си да напише, че е посредствен

- ...е толкова обичан от целия български народ, простолюдие и интелигенция, че да, получава Димитровска награда, независимо от факта, че естетиката на рисуването му е коренно различна от тази на ранния 50-арски соц. Той е една от малкото обединяващи фигури в онази България, за която онзи ден целия фейсбук се карахме - през август 1944 година (малко преди 9 септември) - в Кюстендил в една джамия (сега е музей) откриват негова лична галерия експозиция с обединение между Кирил Цонев (уволнен и съсипан от ранната соц-власт), Драган Лозенски (един от видните културни дейци на ранната соц-власт) и Георги Ефремов (кмет на Кюстендил, уволнен на 9 септември, но все пак общественик, запазил някакви позиции слде това). Тоест е обединил хора с доста различни и разнообразни виждания за политика, естетика и общество.

- ..., противно на незапознатата позиция на някаквия човек във фейсбук-станал-министър, е един от малкото уважавани извън България художници, също от много разнообразен кръг творци - по прогресивни, по-класически и тн. Харесван е преди 9-и, след 9-и, след 10-и по целия свят, които хем държавата е избрала да ги прати зад граница (с още 2-3 други), хем другите зад границата са му се поклонили

- ...е толкова дълбок, че всъщност за него е трудно, направо невъзможно, да се говори. Майстора трябва да се гледа. Отивате в Кюстендил, вземате си билетче и гледате (преди да пишете, както Попов). Може да ви хареса, може не. Изобщо не мислете за никакви -изми, като ограничените хора, като автора на статуса; мислете за картината пред вас.

- ... е вечно търсещ художник, който никога не е бил достатъчно доволен от своята си работа, бил е безкрайно трудолюбив, безкрайно добродушен и бил напълно наясно, че няма как да се хареса на всички (затова, ако някой не го харесва, е достатъчно да си замълчи).

Ако искате да си представите Майстора, представете си статуса на този човек Юлиян Попов, плюещ по Майстора. Майстора е точно обратното. А тоя статус, описващ някакъв провинциален бездарен неуважаван никъде човек, по-скоро може да приемем за автопортрет на автора на статуса.