Капана.БГ

Събота, 24 Май 2014 03:00

ХVІІІ Австрийски музикални седмици - заключителен концерт

Австрийските музикални седмици в България (София, Пловдив, Кюстендил, Русе, Велико Търново, Варна, Русе, Бургас, Габрово, Стара Загора, Благоевград, Перник) ще се проведат за 18-ти пореден път. Tози път мотото е 1814-1914-2014: Бунт на чувствата. Романтика и Експресионизъм.

Заключителеният концерт ще се проведе на 28.05 в Градския дом на културата „Борис Христов“ от 19:00 ч.

Карл Мария фон Вебер – Увертюра към операта „Вълшебният стрелец“, оп. 77
Бела Барток – Концерт за цигулка и оркестър № 1
Лудвиг ван Бетовен – Симфония № 6 („Пасторална“) оп. 68

Пловдивска филхармония
Диригент – Диан Чобанов
Солистка: Едуа Задори – цигулка (Австрия)

Published in СЦЕНА

Събота, 24 Май 2014 03:00

Млади творци с обща изложба в галерия Червеното пони

Връчват десетата юбилейна награда на фондация Атанас Кръстев- Начо Културата тази вечер

Националната студентска изложба-конкурс за наградата на фондация Атанас Кръстев – Начо Културата ще излъчи своята десета юбилейна награда днес навръх 24 май днес от 18 часа в галерия „Червено пони”. Бронзовата пластика на Георги Трифонов вече чака новия си стопанин в двора на къщата на Начо.

Страхотната инициатива навърта десет години. В изложбата, която вече е подредена в дома на Начо Културата в Стария град, участват студенти от Националната Художествена Академия – София, АМТИИ – Пловдив и ВТУ – Велико Търново. Връчват се общо две награди – за скулптура и живопис. На младите творци, спечелили отличието, се дава възможността да направят собствена изложба в галерията, с което самата инициатива изтласква таланта на новото поколение на нивото на вече утвърдените творци.

В журито, оценяващо работите на младоците, влизат Иван Шишков, председател на организацията, доц. Румен Жеков, преподавател в АМТИИ, проф. Стефан Лютаков от ВТУ, Вихрони Попнеделев от НХА, Свилен Костадинов, преподавател в АМТИИ и Николай Кучков, представител на старото поколение артисти в Пловдив. Самата изложба е съвместна инициатива на галерията и фондацията.

Тема няма. Съобразявайки се с всички млади творци, на тях им е позволено да участват с творба по техен избор. Големина, материали, тематика – няма значение, важното е да изобразиш себе си чрез изкуството. Колажи, бои, мрамор, дърво и стъкло могат да бъдат видени в галерията. Във всяка една работа е вложена душата на млад творец и невинното му, чисто и девствено отношение към изкуството. Тази вечер ще станат ясни победителите. След церемонията гостите на събитието ще могат да се насладят на изкуството на новото поколение, а защо не и да си купят нещо, което ги е впечатлило силно. Вероятността това да се случи е голяма- работите в конкурса наистина са страхотни. Изложбата ще е отворена до 8 юни.

Published in КВАРТАЛ КАПАНА

Събота, 24 Май 2014 03:00

Картина на токчета

Радост Коцева като подвижна галерия с дънки на Кольо К. и обувки на Наско Х.

Очи от Карамфилов по джинсите й, плодове от Хранов по чепика

Подвижна галерия по паважа на Отец Паисий е Радост Коцева. Дамата, която менажира популярното арт пространство под земята U .P.A.R.K.- дом и обител на напусналия ни в началото на година художник Кольо Карамфилов, носи гениалността и четката му дори на бедрата си, върху леко протрит деним. Дънките, рисувани от Кольо К. точно преди една година, тя съчетава често с обувките, които пък й разкрасил с невероятния си колорит друг голям- Атанас Хранов.

Кольо е „прекроил” с текстилна боя джинсите на Радост в типичен стил. Рисува запомнящ се силует на жена, вечно отворени очи на двете колене, тайнствена стрелка и една красива чапла, символизираща полета на духа. Стана случайно, не съм търсила този ефект- да се кипря по улицата с панталон с творческия почерк и подписа на Карамфилов. Той случайно хвана четката и работи директно върху краката ми в един майски ден точно преди 12 месеца. Тогава подготвяхме представянето на библиографското издание със Сонетите на Шекспир с негови 13 оригинални офорта. Тази специална книга го инспирира. Накара ме да застина на място и за няколко минути стори това с джинсите ми. Днес за мен те са абсолютно безценни. Не заради точно четката на Кольо, а заради любовта, заради спомена, заради красивите момента заедно, заради свободата да се превърнеш в платно пред него ей сега, на мига, без подготовка и без усилие. Заради нуждата ми от Карамфилов, обяснява днес, пет месеца след смъртта на художника галеристката Радост Коцева. Не крие, че все по-рядко носи дънките с онова Кольо К. по тях, тъй като се притеснява да не протрие боята по тях. За Коцева дрехата е една различна творба от личната й колекция с работи на големия й приятел и съдружник в U.P.A.R.K.

Съвсем наскоро Атанас Хранов хваща четката по драматична молба на Коцева. Насе, помогни ми. Не мога да ги нося така, някак скучни ми идват. Имам нужда от малко цвят и на краката, и в душата, атакува тя с чифт сини обувки с висок бял ток маестрото в ателието му, докато той готви поредна изложба. А той, като човек със сърце колкото цял океан, зарязва платното, което току що е започнал, за да превърне чепика й в свежа картина. Рисува резен ябълка и черешка на лявата обувка, ягода на дясната. И едно малко Наско над тока, за да маркира необичайното си творение. Отнело му 30-тина минути, най-вече заради цветовете, които сякаш придават аромат на плодовете. Изляза ли с тези обувки, всички погледи са в краката ми. Но почти не ги нося. Гледам си ги, както дънките на Кольо. А и в това време- да падне някой дъжд и да измие четката на Наско… не, мерси, казва галеристката, с картина на Наско Х. на токчета и платно на Кольо К. с крачоли, цип и джобове.

Published in УЛИЦА

Петък, 23 Май 2014 03:00

Авторите на Молескин по Радио Пловдив: Опитваме се да върнем навика да Слушаме музика

Виктор Янков: Музиката често действа така- слушайки я, ти правиш нещо мистично, което дава резонанс някъде…

Стефка Цанева: Оставам в Пловдив заради онези малки Аааххх моменти

Двамата възпитават котето си Манда с Крафтверк

Виктор Янков и Стефка Цанева са новите гласове на Радио Пловдив. Установилите се в Пловдив старозагорци правят новото музикално предаване в ефира на медията- Молескин, в което търсят музикалните вкусове на интересни събеседници.Които с песните си пък разказват свои истории. Виктор е директор на фестивала Нощ на музеите и галериите, а Стефка е част от екипа на фондация Пловдив 2019, която работи за кандидатурата на града ни за европейска столица на културата. Освен дует пред микрофона на Радио Пловдив, те са дует и в живота. Виктор и Стефка са първите Лица в Капана, да се готвят следващите…

Защо Молескин? Какво е посланието на тази вещ?

Виктор: Простота, елегантност и стил. Ако трябва да го опаковаме в думи- това е Молескин.

Стефка: Освен, че е най-известната класическа италианска марка за журналистически тефтери, Молескин е нарицателно за много елегантен, качествен и същевременно скъп тефтер. Нещо като Веро или Ксерокс- марка, която в последствие се превръща в название за някакъв определен продукт, услуга или качество. Е, ние избрахме Молескин, а не Веро. Въпреки че е доста непопулярна марка в България…

Виктор: Стефка не изкарва истинския замисъл- въпрос на продуктово позициониране е… Бъзикам се!

Какво пишете в своите Молескин ежедневно?

Виктор: Рисувам календари- правя си графици. Днес моя Молескин всъщност прилича повече на Цар Киро на тефтерчето, ако трябва да бъда честен. Еди кой си- 100, еди кой си- 600. Иначе ползвам много хайлайта. Нищо свързано с изкуството не пиша в Молескина си. Ползвам го много работно. Макар че ми се иска да си взема Молескин без редове, за да мога да си рисувам по-лесно неща. Класика…

Или да пестиш от страниците- ценни са…

Виктор: Да, да пестя от страниците…

Стефка: Аз си пиша бележки от срещи. Записвам какво говоря на дадената среща, за да мога да се върна към случилото се по-късно. Като доста често последната страница на всеки бележник използвам за неща, които в последствие трябва да проуча. Те изтичат от разговор с интересен събеседник…

Виктор. Ако трябва да бъдем напълно метафорични, смисълът на това предаването да се казва Молескин е, че ние за 45 минути представяме музикалните бележки на различни хора. Ти го изпита- трябваше да подбереш шест парчета. Какво правиш? Сядаш и почваш да си пишеш. Ние не откриваме топлата вода като концепция. Това съществува. В онлайн пространството има сигурно над 300 блога за различни хора, които представят любимите си песни. Но е съвсем друго, когато представиш вербален неритив. Трябва да седнеш и концентрирано в рамките на няколко минути да разкажеш история свързана с музиката. Нашият подход е супер отворен- ако го бяхме направили само за музиканти- щяхме да получим чисто музикантски анализи. От типа кой е най-добрият китарист, защо избираш това соло. В случая ние каним хора, от които искаме да ни разкажат бележките си по тази музика…

Стефка: Освен музикалните бележки имаме и актуални бележки. Защото аз лично съм човека в екипа, който набляга на изкуството и културните събития. Не съм фен на толкова краткото споменаване на някакви събития- предпочитам по-задълбоченото и аналитично представяне. Но в крайна сметка с тези актуални бележки, както се казва и рубриката за новини в областта на културата, се опитваме да представим събития, които са нашата лична препоръка какво си струва да бъде посетено.

Виктор: Това е една концепция, в която участваха и други хора. Когато първоначално започнахме в Радио Стара Загора да правим едно предаване, което се казваше Инсомния. Тогава ни бяха набутали във възможно най-смотания възможен час- понеделник, 23.30ч. малко преди химна…

Това е много секси време за подобен формат…

Виктор:И те така ни залъгваха, но никой не го слушаше. Тогава заедно с един наш колега Васил Джагалов измислихме тази концепция: Интересни хора представят музика. 10 парчета бяха тогава. Това нещо приключи като си тръгнахме от Стара Загора. Преди няколко месеца го споменахме на Марин Данев. Той каза Супер, нека го направим. И започнахме да го правим в Радио Пловдив.

Стефка: В интервютата не залагаме само на това: Аз съм този, песните ми са тези, а по-скоро вмъкваме цялостно за работата на събеседниците ни, за актуално събитие от техния професионален път.

Коя е най-интересната история към момента?

Виктор: Една история на Манол Пейков ми направи силно впечатление. Той е в някакво село заедно с дъщеря си и жена си. Прави една снимка с тях, на която съвсем леко им се докосват кутретата. Въодушевява се. И се чуди какво да напише под нея, което най-силно се доближава до снимката като текст. И се сеща за едно сръбско парче и за човека, който е написал текста му. Проверявайки във интернет обаче разбира, че в същия момент, в който той е правил снимката, мислел си е за тази песен и за този автор на текста, същият е починал. В този ден, в почти същия час дори. Тази история много ме порази. Напомня ми много на Ефектът на пеперудата и великолепният разказ, в който става въпрос за едни хора, които намират начин да се връщат в миналото и искат да ловят динозаври. Отиват в тяхната ера и почват с лова толкова деликатно, тъй като не искат по никакъв начин да променят хода на историята. Не мачкат тревата дори. Но в един момент се случва нещо. Един от тях тръгва да тича и настъпва една пеперуда. Връща се в настоящето и вижда света коренно различен. Манол изрисува този супер странен мистицизъм, в който си мислим, че нещата са свързани в някаква мрежа- всичко, което направиш има някакво последствие. Музиката често действа така- слушайки я, ти правиш нещо мистично, което дава резонанс някъде… Например аз се замислих- когато е починал Ричард Райд дали в същия момент не съм слушал Пинк Флойд.

Отказа ли ви някой до момента да представи себе си чрез музиката?

Виктор: Само Милен Русков, но защото в момента пише книга, а не защото форматът го плаши…

Кои пет парчета вие бихте подбрали?

Стефка: Когато напускахме радиото в Стара Загора всеки един от нас направи предаване със себе си. Аз от моята музика не помня съвършено нищо…

Виктор: Аз помня. Бях на 19 г. тогава. Първото парче, което пуснах беше на Масив Атакт. Второто бе на Морфин. Много се чудех кое парче на Пинк Флойд да пусна и накрая избрах The great gig in the sky. Тогава бях прочел историята за това парче, за което всички си мислели, че мадамата получава оргазъм. Една песен пресъздава това телесно усещане, представяте ли си. Пуснах и Ю Ту- Where the streets have no name. Бях си направил листата…

Актуална ли е тя и днес?

Виктор: Днес… Ще остане само Пинк Флойд. Даже бих си направил пет песни с Флойд. Това е бандата, любимата банда. Няма други музиканти, които да са ми повлияли толкова. И след 50 години пак ще слушам тази музика. Иначе много искам да дойде някой гост, който брутално да се избъзика. Сигурен съм, че всеки един от нас е слушал булшитове. Примерно- да пуснеш Бекстрийтбойс…

Стефка: Не знам какво ще правя, ако някои от гостите на предаването избере примерно Бон Джоуви…

Виктор: В странна позиция сме- каним гост, той е готин, но представете си, че пуска кофти парчета. Искаме да създадем една норма, че готините хора слушат готина музика. Защото в България човек може да остане с впечатление, че музиката е само риалити формати, в които едновременно се пее и евъргрийн, и хип-хоп, и чалга. Темата за музиката стана като някаква мултифункционалност. Музикантът и човекът, който избира музика е… както Ицо Хазарта казва в новото си парче: Книга ли четиете уе, луди ли стие, трява ся продаватие. Музиката стана чисто маркетингов продукт… Навремето в Стара Загора ни беше гост Стефан Вълдобрев. Той ни пусна Бохемска Рапсодия. Той каза- това парче е писано 70-те години и кърти класациите. То е 9-10 минути, супер сложно за слушане, трудно смилаемо, дразни храносмилателната система. Днес нещата, които седят в чартовете, не те обезпокояват, не ти създават повод за размисъл или дискомфорт например. В новите парчета няма конфликт, няма тежки и дълбоки теми. Донякъде това ни провокира и да правим Молескин- защото се опитваме да видим по-различни теми, които са извън забавата.

Какво ви задържа в Пловдив?

Виктор: Тя Стефка е тук от 3 месеца.

Стефка: Винаги измислям нова история, тъй като е твърде банално да кажа: От любов! Затова измислям някакви неща от типа: Връщаме ми се в България, но не ми се живееш в София. Истината е, че се радвам, че съм тук. Всеки ден преоткривам града. Преди две седмици за първи път бях в читалище Шалом, което е на последния етаж в началото на еврейския квартал, надвесих се над прозореца и от мен се чу едно Ааахххх. Тези моменти ти осмислят оставането в града. Да видиш една красива пловдивска улица отгоре например. Съмнението дала да останеш винаги го има, но човек трябва да се опитва да си намира тези малки Аааххх моменти.

Виктор: Защо останах в Пловдив? „Книги ли четиетие уе?Тю… Тряаа ся продавамие!”. Това ми е лайтмотива… Да вмъкна, че ако сега трябва да избера свои десет парчета, новото на Ицо Хазарта ще го вкарам 100 процента. Оставам в Пловдив, тъй като градът е европейската столица на културата.

Това, че сте дует в живота помага ли ви да бъдете дует в студиото?

Виктор: Аз съм оставил Стефка да води… Предаването у дома аз го правя, кажи истината де!

Стефка: С две думи- любовта не помага в нашия случай на взаиморабота. Точно обратното- пречи на моменти.

Слушате ли музика, обмисляте следващото предаване?

Виктор: Тази тема е много актуална за нас, тъй като наскоро се сдобих с нова апаратура. От много години сме спрели да слушаме музика, просто така. Сядаш и слушаш. И не правиш нищо друго. Това съвпадна много и със старта на Молескин- опитът да върнем този навик да слушаме музика. Сядаш, изключваш телевизор и компютър, врътваш копчето и на себе си, наливаш си питие и слушаш. Оставяш само на това. Защото в момента, в който спреш да гледаш филми с идеята да гледаш филми, спреш да четеш книги с идеята да четеш книги, а не че вършиш някаква работа например, почва много да ти омръзва това, което правиш. Така някак си киното, литературата и музиката почват да губят смисъл, да се размиват в ежедневието. Затова отделяш един час и слушаш един цял албум, с всичките му емоции и вълнения. Примерно сядаш и потъваш в The dark side of the moon от началото до край.

Каква музикална култура създавате на осиновеното от вас коте?

Стефка: Виктор е възпитателят. Аз лично смятам, че трябва да започнем усилено да го възпитаваме с Крафтверк…

Виктор: Немско възпитание трябва…

Как се казва котето?

Стефка: Манда. Идва от моя любим женски образ при Бергман, от един от по-ранните му филми…

Виктор: Това е супер претенциозно. Ако го пуснете такива псувни ще има отдолу… Книги ли четиетие уе?Тю… Тряаа ся продаватие!

Published in ЛИЦА

Петък, 23 Май 2014 03:00

Празник на детето в Стария град

Община Пловдив, Общински институт „Старинен Пловдив“ и „ВиК“ ЕООД – Пловдив канят малки и големи на Празника на Детето в Стария град на 1 юни от 10:00 ч. Предстоят много песни, танци, приказки, игри, театър, работилнички и други изненади, осигурени с подкрепата на Фондация „Америка за България“, EVN България и издателство "Летера".

ПРОГРАМА

МУЗЕЙНА АПТЕКА „ХИПОКРАТ“, ул. „Съборна“ № 16
10:00 ч. Творчека работилничка „В света на феите“.
11:30 ч. Среща с писателката Величка Настрадинова нейните „24 чисто нови приказки” (изд. „Летера“ ).
12:00 ч. Акция "Млади Ботаници".

ГАЛЕРИЯ „ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ“, ул."Съборна" № 18
11:00 ч. Демонстрация на ателие „СевКолорит“ - рисуване на маска и лице.
13:00 ч. Представяне на детско списание „Изворче“ с издател Мария Атанасова.
13:20 ч. Празнична програма с участието на ВИГ „Сладурана“ към ОУ ,,Александър I“ с ръководител Донка Гугова и Мюзикхолен театър - Пловдив с ръководител Николай Серафимов.
14:30 ч. Детско ревю с песни, танци и рисувани маски.

ЛЕТНИ СЦЕНИ „КОНЮШНИТЕ НА ЦАРЯ“, ул."Съборна" № 40
10:30 ч. – 12:30 ч.   "ВЕСЕЛА ВАКАНЦИЯ С ВиК" - изпълнения на вокални групи, ансамбли, солови изпълнения и танцови състави.

БАЛАБАНОВА КЪЩА, ул."Константин Стоилов" № 57
10:00 ч. – 12:30 ч. Игри с публиката и представления на ученици от НГСЕИ – Пловдив:
•    "ПРИКАЗКИ, ИЗМИСЛИЦИ, ФАНТАЗИИ" по Джани Родари
•    „ХАРАКТЕРИ СЪДБИ И МАСКИ“

КЪЩА ХИНДЛИЯН, ул."Артин Гидиков" № 4
10:00 ч. Изложба на детски рисунки от конкурса „ЦВЯТ И ФОРМА“, организиран от ПГКИТ „Д-р Иван Богоров” – Пловдив.
10:30 ч. Работилнички по галантерия, изработване на бижута, картини и други изделия от кожа и текстил.
13:00 ч. „ХИТЪР ПЕТЪР“ - детско куклено представление на театър „Hand“.

КЪЩА НЕДКОВИЧ, ул."Цанко Лавренов" № 3
10:30 ч. „ДА ЖИВЕЕМ И РИСУВАМЕ ЗАЕДНО“ - пърформанс, в който деца рисуват заедно с Перица Георгиев и други художници и участници.

МАЛКА БАЗИЛИКА, бул."Княгиня Мария Луиза" № 31 а
10:30 ч. Детски шахматен турнир за деца от 5 до 10 години, организиран от Фондация „Америка за България“, Шахматен клуб - Пловдив и община Пловдив.

РИМСКИ СТАДИОН, пл. „Римски стадион“
18:30 ч. ГОЛЯМ ДЕТСКИ КОНЦЕРТ от програмата на V МФ „Дни на музиката в Балабановата къща“.

Published in ФЕСТИВАЛИ

Четвъртък, 22 Май 2014 03:00

Стани доброволец в ONE DESIGN WEEK

Екипът на ONE DESIGN WEEK търси доброволци - енергични, позитивни, креативни хора, пълни с ентусиазъм да се включат в организацията и осъществяването на шестото издание на международния фестивал за дизайн и визуална култура. Тази година за първи път фестивалът ще се проведе тук, в Пловдив между 20 и 29 юни.

Ако искаш да станеш важна част от това вълнуващо събитие и да се запознаеш отблизо с изложбите и проектите в рамките на фестивала, с международните гости и техния професионален опит, изпрати кратко CV на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. със subject Volunteers до 2 юни!

Като доброволец те очакват много позитивни емоции, ценен опит в организацията и подготовката на събитие от този мащаб, много нови запознанства и сертификат за стаж. От ONE DESIGN WEEK пък държат на ентусиазъм, доброто настроение и отговорност към задачите.

Published in УЛИЦА

Четвъртък, 22 Май 2014 03:00

Театърът качва на сцена и „Трънски разкази” на Петър Делчев

Драмата откупи правата на трета топ книга, след Възвишение и Сестри Палавееви

Стартира ремонтът на храма на Мелпомена

След период на мрак и въглен, съчетан с творчески възход, добрите новини в пловдивския театър започнаха да следват една след друга. Покрай готовото вече начало за старт на ремонтните дейности, които трябва да възстановят щетите от миналогодишния пожар в големия салон и сцената и да превърнат залата в може би най-модерната в техническо отношение в страната, дойде и друга блага вест. Днес Драмата сключи договор за откупуване правата на една от най-добрите български книги в последните 20 години- Трънски разкази на Петър Делчев. Авторът, директорът на театъра Кръстю Кръстев и драматургът Александър Секулов днес стиснаха ръце за съвместната си дейност и общата им работа вече е в ход.

С Трънски разкази завършваме първия етап на цикъла театър-литература след Възвишение и Сестри Палавееви. В тези проекти рискът да не успееш е огромен. Но сме готови да го поемем. Тъй като искаме да наложим отношение към българската литература. Алек Попов и Деляна Малева вече завършват драматургията по Сестри Палавееви, следва Трънски разкази. А след това ще се обърнем към големите български автори от Пловдив, за които театъра трябва да е дом. Ще предложим на някои от тях да напишат текст, който да е подходящ за сцена, обясни Александър Секулов и изброи няколко имена- Недялко Славов, Митко Атанасов, Иван Странджев, Петър Анастасов, Елена Пенева, Антон Баев.

Желанието ни е да създадем лаборатория за литература, ориентирана към драматургията за сценично изкуство. Тя ще заработи с пълна сила в мига, в който театърът върне блясъка си след ремонта. Това е важно за всички, допълни Кръстю Кръстев.

Не знам как текстът ще се случи на сцена, Говорим за това със Секулов отдавна и не се притеснявам, не със се колебал нито за миг след предложението, обърна се към ръководството на Драмата авторът на Трънски разкази Петър Делчев. Той не скри, че ще помага в драматургичната работа само идейно, като тя е в ръцете на Александър Секулов. Мисля, че ще се получи. Аз имам известен опит в подобни сценични залитания с текстовете си. Писах сценарии са кино, който спечели субсидия, но след идване на поредно ново правителство парите за него бяха орязани. Наясно съм, че с качването на Трънски разкази на сцена ще има компромиси, най-вече с героите. Готов съм да се работи върху текста, каза още Делчев.

Изключителният трънски диалект от страниците му ще бъде запазен и в драматургичния текст за спектакъла. Примерът на Възвишение в това отношение е повече от добър. Какво ме свързва с Трънско? Корените. Баща ми е от този район. От него съм научил много от легендите за този край на вълците, както го наричат. И без преувеличения- там човек и вълк се родеят. Аз лично съм ходил там няколко пъти да промивам злато с тиган, добави писателят.

След добрата новина за Трънски разкази директорът на театъра зарадва още повече поклонниците на Мелпомена- започва ремонта в Драмата. Държавата осигурява 1,2 милиона лева. Над 80 хиляди са дошли от дарители и близо 200 хиляди от застрахователя. Моето желание е големият салон и сцената да бъде на Хай тек ниво- всичко най-добро като осветление, озвучаване и механизация. Нека си пожелаем това, което сме поискали, да се случи. Аз съм готов да похарча веднага милион и половина, зависи какво ще ни дадат от държавата, обяви Кръстев.