"Целият свят събран в магнитите на хладилника. Това е поезията ѝ за мен. Автентична. Русокоса, с остър поглед. Когато я видях за първи път... носеше папка. В нея - проект. Той излезе оттам и заживя. Явно всяко добро начало е събрано в папката от нашата баба."
Снежина Петрова

След романа "Остайница" вече може да държим в ръцете си и най-новата книга на Рене Карабаш (Ирена Иванова). Този път тя е с поезия и се нарича "Братовчедката на Зробас". Ирена Иванова е автор и на стихосбирката "Хълбоци и пеперуди", номинирана за Националната награда за поезия "Иван Николов" (2015). Член е на почетното жури на Националния литературен конкурс "Петя Дубарова". За ролята си във филма "БЕЗБОГ" е отличена с престижни филмови награди за най-добра актриса от фестивалите в Локарно, Сараево, Стокхолм. Занимава се и с театър. Преди няколко години основа Академия за творческо писане "Заешка дупка". За снимката на публикацията, която Рене или Ирена ми прати, писа: "Имам една снимка, която е подходяща за "Братовчедката на Зорбас". Мисля, че отговаря и на отговорите, и въпросите на интервюто".

След „Остайница“, която разказваше за необичайни съдби, какво разказва сега новата книга „Братовчедката на Зорбас“, този път със стихове?

„Братовчедката на Зорбас“ разказва за дървото на живота, в което живее всеки човек. Корените започват от детството, минават през някоя и друга нещастна любов, после се учиш да обичаш себе си, променяш се, накрая срещаш онази любов, чиято светлина в тунела не бъркаш за приближаващ влак. Закачаш люлката си на най-вискокия й клон и се люлееш, в сигурните ръце на Бог.

Височината на короната, на това дърво, е право пропорционална на дълбочината на неговите корени. Такава е тази книга.

За „Остайница“ казваш в едно интервю, че това е „книга за затворите вътре в нас“, предполагам тази е точно обратното?

Темите в текстовете, които пиша, независимо дали е проза или поезия, са теми, които ме засягат ежедневно и е логично те да се появяват в повечето ми текстове. И в тази книга затворите в човека са отправна и необходима точка. Защото как да покажа светлината, ако не пусна читателя в тъмните коридори на душата?

В „Братовчедката на Зорбас“ не просто става въпрос за полюсите на свободата и нейната липса, а за пътя, който изминаваме и битките, които водим за да поемем в една нова по-светла посока в живота. По-малко мазохизъм, по-малко его, повече смирение, повече любов…

Какъв е твоят Зорбас и какво най-много те вълнува при него? Какво ви сближава най-вече?

Зорбас за щастие не е мой. Той може да бъде само свой. Това е онзи човек, който носи пълнотата на живота в себе си, лишен от интелекта на четящите и вечно търсещи покой хора. Зорбас намира щастието и мира в душата си в божественото настояще, той знае как се живее този живот, без компромис, без страх, с истинско удоволствие и желание, отвъд бремето на миналото и бъдещето. Тук и сега. Именно това превръща Зорбас в Божество. И понеже е човек, той носи надежда, че и ние можем да достигнем до тази уж лесна, но толкова трудно достижима простота на живеенето.

А що за птица е братовчедката на Зорбас?

Прелетна. И истински свободна. Прочетете книгата и ще разберете. :)

Едно от стихотворенията се нарича „Момичето с най-много професии“. Знам, че и ти се занимаваш с много с неща, кои са твоите любими „професии“?

Разбира се, писателят е много хора, които се опитват през цялото време да бъдат един човек. Моите професии са в литературата, киното и театъра. Но с това не се изчерпват ролите, които играя всеки ден, в ежедневнието си. Ролята на дъщеря, сестра, партньор, приятел...Но най-важната и трудна професия, която се старая да упражнявам всеки ден е професията на режисьор на всички тези роли. На човек без никакви роли и професии. Човекът, който стои зад завесите. Това занулявне е изключително важно за мен и без него, нямаше да мога да ръководя всички професии, които съм избрала. Пожелавам на себе си и на вас все по-добре да ръководим тази най-важна длъжност.

МОМИЧЕТО С НАЙ-МНОГО ПРОФЕСИИ

Сутринта я видях да разхожда кучетата на всички съседи

после я разпознах в кварталния магазин

продаде ми три лимона и ми се усмихна

след час беше служителка в банка

обслужи ме подобаващо и ми пожела приятен ден

в три на обяд водеше новините

по първи канал

в пет часа пълнеше резервоара

на колата ми

след половин час ми каза че ме обича

в шест ми роди деца

в седем ми сервира вечерята

в осем ми показа точно колко ме е чакала

в девет ме попита как е минал денят ми

в десет остаряхме заедно

в единайсет целунахме внуците

и в 12 вече сънувахме онзи сън

от който щяхме да се събудим

в следващия наш живот

като новородени

###

AMOUR

Може би това е любовта:

да наблюдаваш струйката кръв

потекла от носа на любимия

да бършеш своя собствен нос

и кръвта отсреща да изчезва

снимка: Велизар Бинев