Рене Карабаш представя „Писма на Омар до бъдещата му съпруга“ в рамките на фестивала и води работилница за творческо писане (2 сесия)

Младият Пловдив чете има удоволствието да Ви покани на работилницата по творческо писане с водещ Рене Карабаш.

След срещата онлайн с Рене и лекцията за "Скритият свят на героя", дойде време да обявим и втората част на творческата работилница, която предвижда практически задачи за писане: "Героят и неговият свят"

Ден: 15.05.2021, събота

Час: 11:00-12:30 ч.

Място: на живо в двора на галерия Джуркови ( ул. Съборна 20)

Участници: до 20 човека (подходяща за16+)

Събитието е безплатно и част програмата на Пловдив чете 2021.

Местата са ограничени. Необходимо е предварително записване чрез платформата на eventbrite: https://www.eventbrite.com/e/2-tickets-153489556395?fbclid=IwAR2-Etsm2DChe5GzuR4-5Usp2p2aaLs5F8at0jOLI5lYl5OelMqSJ-QsTV4

Важно: Запишете се, ако сте сигурни, че ще участвате на живо! В случай, че поради определени причини нямате възможност да присъствате, моля да ни уведомите. 

„Писма на Омар до бъдещата му съпруга“

Това не е книга, а плик с 11 писма за обичането на онзи или онази, която има да идва. Или вече е дошла, но ти не можеш да я видиш…
Надявам се писмата, които съм написала да ви докоснат и да ви свържат с онази съкровена част от вас, която не спира да обича, да очаква, да се надява…

Искрено ваша,
Кой, какво и кога?

Четене и разговор с Рене Карабаш
Модератор: Ина Иванова

Начало: 15 май 2021, събота, 18:00 ч.
FLUCA – Австрийски културен павилион
Ул. Отец Паисий 38, Пловдив

Събитието е част от инициативата Младият Пловдив чете 2021 на Литературен фестивал Пловдив чете и част от Културния календар на Община Пловдив по програмата „Фестивали и значими събития“.

Организира се в партньорство с Издателство Жанет 45, FLUCA – Австрийски културен павилион.

Откъс Писмо на Омар до бъдещата му съпруга (2)

Не знам дали си получила писмото ми, но знам че те има, както знам, че банките в града ще отворят точно в девет и отегчените им служители ще източат кафетата от машините за кафе. Представи си само момента, в който всички с един единствен жест пъхат монета в машината и звънът на всички монети се разнася като симфония над града, празничната симфония на второто кафе, кафето което ще изпият сами, след първото кафе изпито със сърдитите съпруги с ролки на главата или с любовниците по халат в евтини хотели край пътя, ти любима, не принадлежиш на тази пролетариатска история, ти си нещо съвършено друго. Ти си запалената цигара в no smoking area, металното перце, което пада от самолета, който излита за Баден Баден, но преди да продължа, искам да кажа нещо по повод първото ми писмо: когато ти написах, че не искам да ти пречи, когато се обсебя от теб, ти нали не си помисли, че не обичам себе си? Нали не постъпи като дете и не прие първата си мисъл за вярна? Ако е така, мислиш ли, че не се обичам щом пиша това писмо, в което искам най-доброто за себе си, а именно теб, защото те заслужавам и няма да спра да го твърдя, докато не се появиш? Ти да не помисли, че склонните на обсесии хора никак не обичат себе си, следователно не могат да обичат, следователно трудно биха били обичани? Извинявай, но е смешно да мислиш подобно. Аз съм просто един фанатик, който иска да се разтвори като мултивитамин в чашата ти с вода. Ето, още не сме се срещнали и възникнаха първите противоречия. Но всичко е в редиците на нещата и признавам, че аз съм причината за този спор, прости ми. За нищо на света не бих те накарал да плачеш, защото всички знаем, че сълзите развалят вкуса на чая, а в по-лошия случай на уискито. Всичко това за себеобичането ти го казвам, за да съм спокоен, че съм го декларирал, че съм направил тази застраховка, ако някога се стигне дотам, че да трябва да решаваме как да разделим общия диван. Но merde! това не би трябвало да се случи с нас, нали, защото знам силата на думите на тази молитва и това което търся е някой, който също като мен търси богът на амурите. Аз ще обтривам всеки ден пиадестала ти с влажните кърпи на погледа си, не защото си трофей (не бих си позволила вече подобни своеволия), а защото искам да опазя чистотата на душата ти и нито един кариес да не поникне в белите й зъби. Обещавам въпреки това да не бъда спасител (това което винаги съм бил) и да те оставям сама да доплуваш до брега, когато разбереш, че под краката ти няма дъно, но аз ще плувам до теб…

…Разбрах и други неща за теб, но няма да назова нищо от това, за да не изчезнеш, да не си помислиш, че ти пише някой самовлюбен Бог, който мисли, че може да се разпорежда с живота ти преди да ти е направил поне хиляда пъти закуска, да е завел децата на детска градина, да ти е записал час за фризьор и да ти е оставил стихотворение на нощното шкафче, което да завършва с

“...тези продълговати нервни ласки

и езика ти като миро в устата ми

Твой, Омар”.

Снимка: Георги Казаков за #URBN