Едно от най-големите издателства у нас, базирано в Пловдив – "Жанет 45" радва четящите хора с няколко нови заглавия от месец март. Едно от тях е „Автопортрет в огледалото на сцената“ с автор Иван Добчев. За книгата проф. д-р Людмил Димитров пише: „Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса – с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга.
Тази книга е не просто мемоарна – споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на ХХ век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно сложно, колкото деструктивно, толкова и съзидателно време."
Иван Добчев (1947) е един от водещите български театрални режисьори. Поставял е спектакли на театралните сцени в Благоевград, Бургас, Димитровград, Ловеч, Пловдив, Сливен, Хасково, София – в Театър „Българска армия“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Народен театър „Иван Вазов“.
Създател (1989) на Театрална работилница „Сфумато“ (заедно с Маргарита Младенова). Негови постановки са показвани на световни театрални фестивали в Авиньон, Алмагро, Берлин, Будапеща, Букурещ, Виена, Крайова, Любляна, Москва, Нанси, Охрид, Париж, Прага, Санкт Петербург, Сараево, Скопие, Тбилиси, Хамбург.
Професор по театрална режисура и актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Романът „Петмез“ на Влада Урошевич е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. „Петмез” е едновременно ведра и тъжна книга – тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот – за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония.
„Да – потвърждава авторът в едно свое интервю, – моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония – както към този свят, така и към моята сантименталност.“
Отзиви за романа „Петмез“:
„В този роман е представена една изключително рядка по рода си култура на спомените. И наистина, много от вещите, описани в романа, могат да бъдат изложени в някой малък частен музей на спомените: кутията с копчета, откъснали се от роклите на лелите, кутията със семейни фотографии, където познатите някога лица постепенно биват обгърнати от мъглата на забравата, кутията с мъртви светулки, уловени от малкия разказвач... Всички те пазят следи от усилието да се спре времето, да се върнат спомените и да се подредят отново частиците в мозайката от някогашни събития, разпилени безмилостно от отминалото време.“
~ Професор Лидия Капушевска-Дракулевска
За автора:
Влада Урошевич (1934) е сред най-изтъкнатите македонски автори – поет, писател, есеист и критик, чиито произведения са преведени на внушителен брой европейски езици – английски, френски, немски, руски, полски, сръбски, словенски, датски и испански, както и на български.
Роден е в Скопие, завършва философския факултет на университета в родния си град, от 1981 г. работи там като преподавател, защитава титлата доктор (1987) в катедра Общо и сравнително литературознание, а по-късно става доцент и редовен професор в нея. Член е на Македонската академия на науките и изкуствата, както и на ред чуждестранни академични организации като Академията „Маларме” в Париж, Европейската академия за поезия със седалище в Люксембург, Eвропейската академия за наука и изкуство в Страсбург и др.
Носител е на многобройни международни литературни отличия, сред които са френското звание „рицар на Ордена на изкуството и литературата”, ордена на Съюза на писателите в Русия „Златна есен – Сергей Есенин” за поезия; сръбската „Нинова награда”. Творчеството му включва десет стихосбирки, шест сборника с разкази, още толкова романи, както и редица есеистични книги.
"Езикът на третия райх - Бележникът на един филолог" на Виктор Клемперер е другото ново заглавие. "Със своите записки под заглавие LTI Клемперер си поставя не само научни, но и педагогически цели. Какво може да се научи от Езикът на Третия райх? Клемперер отговаря така: „Онова, което съзнателно искаме да скрием от другите или от себе си, дори и онова, което несъзнателно носим в себе си – езикът го изважда наяве“. Можем да бъдем свободни само чрез съзнателно отношение към историята, чрез откровен исторически прочит.", пише за книгата Евгений Ункер, германист и юрист.
Невероятният анализ на нацисткия език и оценката на Клемперер за ролята на езика в политиката на изтребление на нацисткия режим си остава и до днес образец за всеки подход към разбирането и ролята на езика във времена на реакционност и агресия. „Езикът разкрива всичко“ – казва Клемперер.
Нина Пауър, културолог и преводач
