Люси Дяковска: Важно е да вървим по по-стръмните пътища! Това е начинът да не се движиш само по магистралата, а да избираш. Така калдъръмените пътища в крайна сметка те даряват с по-ценните изживявания.

Харесва ми, когато сметна, че имам какво да дам на някой, твърди звездата от No angeles

Таня Грозданова

Тя си казва всичко, даже и да не я пита. Няма проблем да комуникира с хората нито на улицата, нито срещу сцената като публика. Феновете в Пловдив я очакват в един спектакъл с много танци, приказни истории и магията на мюзикъла. Червенокосата фурия ще изпълни най-известните песни от мюзикълите "Чикаго", "Котките", "Кабаре", "Клетниците", "Брилянтин" и други, с голям оркестър и балет в едно място, която тя самата много харесва – пловдивски хълм. Не пропускайте "Разходка по Бродуей" на 22 Юни от 21:00 часа, в Лятно кино "Орфей".

Людмила Дяковска - Люси е любима българска поп певица, макар че до ден днешен немските медии я определят като „българо – германка“, заради членството и в германската поп група „Ноу Ейнджълс". С Люси, която подготвя шоуто в Пловдив разговаря Таня Грозданова.   

Има ли ангели?

Има ли ангели? Има! Аз вярвам, че има ангели. Мисля, че всеки човек, който е видял добро в живота си е видял ангел. Защото ангелите за мен не винаги трябва да са хора. Това е кълбо енергия, това е нещо хубаво, което ти се случва. Във всичко човек може да припознае нещо ангелско.

Какъв е пътят до Германия и обратно?

Всъщност е много готин. Така като погледна назад, по-скоро е много готин, отколкото да кажа труден, защото когато кажеш, че нещо ти е трудно, значи за мен не си повярвал достатъчно в себе си, за да използваш тази дума. По-скоро - интересен, заинтригуващ, вълнуващ…  Много силен. Тежи на мястото си. Път си е, не е пътечка!  А си е един хубав, с едни огромни камъни такива сложени, път. Така да стъпваш от камък на камък и да знаеш, че си стъпил здраво, като по калдъръм.

По  телевизията изглежда  много лесно и забавно да си ментор,седиш на един удобен стол, грижат се за теб, а ти изглеждаш добре…

Въобще не е лесно да си ментор, защото е много отговорно нещо.

Това ми беше въпросът. Колко е лесно да си ментор?

Зависи от чувството ти за отговорност, своето собствено. Зависи от това каква е твоята с цел с това твое менторство. Какво искаш, имаш ли да дадеш нещо, ако имаш какво е то и мислиш ли, че си струва. Категорично си струва. Ако знаеш какво правиш. Отговорно е, важно е да вярваш в това, което правиш като ментор, защото все пак някакви хора трябва да те следват и ако ти сам не си вярваш, няма как и други да те следват,но е нещо което на мен лично много ми харесва. Усещам, че с годините започва да ми харесва, сега не знам дали да бъда преподавател, защото аз не съм сигурна, че мога да бъда преподавател, но виждам, че има много неща, които ако се напъна малко, не само да разказвам, а да вложа много повече от това само да ги разкажа и да накарам хората да ги разберат. Мога да повлияя на този и на онзи с това, което вече съм живяла до този момент, което знам, а то се оказва, че е повече отколкото аз съм си мислила. Говорим за музика, сега не говорим за някакви… да обобщаваме живота и… Но говорим за музика, мисля че съм минала през много, много неща в моя живот, видяла съм много, работила съм много и ми харесва. Харесва ми, когато сметна, че имам какво да дам на някой.

Люси от миналото и Люси от бъдещето…

Абсолютно една и съща.

Една и съща?

О, да. Няма как, Люси не се е променяла. Тук говорим за ядрото на Люси. Но абсолютно, с какво мога да я сравня!? С нещо, на което постоянно му никнат нови листа просто. Абсолютно. Постоянно някакви нови листа изникват отстрани, като лилия. Моята баба се казваше Лилия, аз съм кръстена на нея. Може би съм нещо като лилия. Имаш една основа и постоянно някакви листенца така отстрани започват да те обгръщат. Новите неща които научаваш в живота, които научаваш за твоите възможности, за своите граници. Това че за живота научаваш нови неща няма как да не научаваш. По-скоро за възможностите си, защото това е начинът да не се движиш само по магистралата, а да избираш и така калдъръмените пътища, които в крайна сметка те даряват с по-ценните изживявания.  И мисля, че важно е да вървим по по-стръмните пътища. Поне за мен винаги е било много важно и по-скоро тези пътища съм избирала, защото винаги съм научавала много повече.

Като стана дума за калдъръм, какво се чува с София за Пловдив 2019?

Не знам, аз може да прекарвам голямо време в София, но не бих казала, че съм жител на столицата. Затова не знам, но аз мисля, че Пловдив го заслужава, Пловдив носи тази душевност, носи ако ползваме чуждица spirit. Нещо което е повече от едни места, които просто са хубави и различни, защото много градове имат просто едни места. Тука имаш този културен живот на хората, който не е меркантилен. И мисля, че той е много важен точно за културна столица.

Има  един въпрос, който винаги задавам накрая. Имало ли е нещо, което не са ви питали, а винаги сте искали да кажете или да коментирате?

Аз си казвам всичко, дори и да не ме питат. Нещо като ми е на сърцето и винаги така си завъртам въпросчетата, че да си го кажа. Ох, ами боже, в момента…

Може и да е виц, все тая. На момента…

Да. Не, не мисля. По-скоро е имало много неща, които не съм искала да казвам и не съм ги казвала. Не знам, трудно ми е да кажа. Защото това което ми е на душата и на сърцето аз винаги си го казвам. Под някаква форма то винаги излиза, когато усетя, че човекът насреща има желание да ги чуе тези неща.

Какво да очакват пловдивчани на 22 юни на сцената на Лятно кино „Орфей“?

Вижте видео поканата на червенокосата фурия Люси Дяковска.