Камарата на архитектите отбелязва 100-годишнината от основаването на школата с Вечер на архитекта в къща Енчо Пиронков

С поредица събития през октомври Камарата на пловдивските архитекти ще отбележи 100-годишнината от основаването на Баухаус в рамките на традиционното събитие „Архитектурен форум Пловдив“. Събитията са разделени в 3 модула и стартират на 7 октомври.

В модул 1 е включена изложбата „Това е Баухаус“, на която в множество платна, подредени в Цар Симеоновата градина до фонтана Деметра ще се представи историята и важните идеи на немското училище по изкуства и архитектура. Тя ще се открие на 7 октомври и ще остане в парка до 30 октомври.

Модул 2 включва 3 лекции. Доцент арх. Димитър Андрейчин ще изнесе лекция на тема „Баухаус – „различната“ школа“ на 7 октомври. Тя ще започне в 17:30 часа в къща Енчо Пиронков в Стария град. В същата вечер, свързана и със Световния ден на архитектурата, ще се проведе и събитието от модул 3 – „Вечер на пловдивските архитекти“, която ще започне след лекцията – в 19:00 часа.

Още 2 събития в цикъла лектории ще се случат до края на месеца. На 15 октомври е презентацията от екипа „Български архитектурен модернизъм“ на изкуствоведите Васил Макаринов и Теодор Караколев, които ще говорят за „Културните влияния от Германия в българската архитектура и изкуство между двете световни войни“. Тя ще започне от 17:30 в галерия „Капана“ (бившия Детмаг). Седмица по-късно е лекцията на арх. Любинка Стоилова – „Баухаус – мястото на жените и връзките с България“. Лекцията е на 22 октомври, също е от 17:30, отново в галерия Капана.

Стефан Данаилов: Скъпа пловдивска публика, благодаря ви за обичта към театъра и към мен

„Скъпи приятели, на 24 септември миналата година ви обещах, че ще се върна на сцената – тук в Пловдив. Ето ме пред вас със спектакъла „Актрисата”.  Датата 22-и ми е много особена – на 22 август ме оперираха, на 22 септември почина сестра ми, на 23-и бе рожденият ден и си отиде любимата ми Мария. Тук съм, за да ви благодаря за обичта ви към театъра, към актьорите и персонално към мен”. С тези думи се обърна към публиката в Драматичния театър проф. Стефан Данаилов на финала на 23-ото издание на Международния есенен фестивал „Сцена на кръстопът”.

Големият актьор и арт директор на театрален форум бе част от спектакъла „Актрисата” заедно с Аня Пенчева, иван Панев, Кирил Ефремов, Ненчо Илчев, Живко Сираков, Павел Иванов, Божидар Мицев и Боряна Бабанова.

„ Щастлив съм, че този фестивал е важна част от живота на пловдивчани”, каза още Стефан Данаилов и не пропусна да изрази радостта си от множеството цветя, които екипът на „Актрисата” получи, защото: „ние – актьорите, обичаме цветята, обичаме аплодисментите, те са знак на уважение към работата ни на сцената”.

Директорът на театъра Кръстю Кръстев допълни, че 23 години са малко и се надява да бъде свидетел и на 50-ото издание на театралния фест.  Кръстев отправи специални благодарности към пловдивската публика.

А тя не изневери на „Сцената” и тази година. Над 5000 зрители гледаха фестивалните представления в Голямата и Камерната зала на театъра, както и в Кукления театър. Билетите за някои от спектаклите свършиха буквално за дни, а на сцената под тепетата гостува пъстра палитра от представления от българския театрален афиш, както и гости от Украйна и Унгария.

„Красотата която споделяме” – уникална изложба на серия художнически книги и обекти създадени съвместно от семейства в кв. Столипиново, художника Хана Роуз (Великобритания) и социалния антрополог Никола Венков (Пловдив) ще се открие днес. Реализира се с финансовата подкрепа на програма „Социално ангажирани изкуства” на Национален фонд „Култура” и подкрепата на „Пловдив 2019 – Европейска столица на културата”.

От 16-и до 29-и ноември изложбата ще гостува в СКЛАД, ул “Екзарх Йосиф“16.

Творбите отразяват години на взаимно опознаване и творчески обмен между Хана, Никола и членовете на четири семейства от една от най-лишените части на квартала. Заедно те творяха, споделяха и учеха на умения, и най-важното – слушаха другия. Изложбата разкрива художественото майсторство, устойчивостта и красотата създавани всекидневно от хората в Столипиново. Въпреки трудния достъп до условията на живот, които приемаме за базови, като вода, ток и канализация, регулярни доходи, сигурност за бъдещето си и редица други ежедневни предизвикателства, креативността и стремежа към естетика остават важна част от живота тук. Обединяващата тема за Красотата се появи естествено, както и разказите за среща, които пронизват цялата изложба.

„Красотата която споделяме” представя резултати от този процес под формата на ръчно направени художнически книги, съвместно създадени илюстрации отпечатани върху коприна и предмети вплели се в личните отношения, които изграждахме. Художническите книги водят посетителя през различни теми и нива на среща. Една от книгите търси значенията на символите Чукур, които покриват толкова много стени, домове и човешки тела в квартала. Втора книга се фокусира върху ценността на това да овладееш средствата за общуване с другия и да споделяте език. Придружена е от два обекта: ръкописен речник от 27 страници с думи на турски и български, които местна жена сметна за важно да напише за Хана и Никола, както и шал с фрази на френски, които тя искаше да научи за когато се присъедини към сина си във Франция. Отпечатаният шал е красив подарък от Хана, който тя може да носи, но и да използва за справки при нужда. Трета художническа книга документира творческия процес чрез добавяне към направеното от другия и връщането при него. Началната точка са занаятчийските умения, които някой от местните хора са развили, за да си осигурят прехрана, или просто за да разкрасяват домовете си.

По думите на една жена, самоук експерт по мода и майстор в плетене и шиене: “Аз гледам как са го направили и се уча да направя същото. Само че трябва да измислиш и нещо ново, от себе си да добавиш – като  дойдат да го видят хората, да кажат,  това е по-хубаво от онова в магазина!”

В процеса на „Красотата която споделяме” семействата в Столипиново станаха сътрудници, учители и артисти. Но повечето от хората, които така топло ни поканиха в домовете си, поискаха да останат анонимни – поради страха и несигурността, в които живеят. Несигурната им ситуация крие риск за всеки стъпил в светлината на публичността да стане жертва на журналистическата ярост, обществения расизъм и пристрастните български институции.

В този труден български контекст „Красотата която споделяме” цели да постигне възможности за грижлив и внимателен диалог. Изложбата среща хора, които рядко напускат своята безопасна махала, с публиката. Самият процес беше съставен от постоянен диалог и внимателен обмен. На финала му всеки участник е еднакво съавтор на творбите, които виждате в представянето.

Фокусът е върху Годината на културата, науката, младите в науката и изкуството и новите „умни“ градове

Събитията от програмата на „Европейска нощ на учените 2019“ ще стартират официално на 26 септември от АМТИИ. На следващия ден Академията ще се присъедини към провеждащата се по едно и също време в около 300 града в цяла Европа и по света „Европейска нощ на учените”.

За Пловдив организацията е обвързана с проект K-TRIO 3 – Учените в триъгълника на знанието (Researchers in Knowledge Тriangle). Проектът K-TRIO 3 – „Европейска нощ на учените“, се финансира от Европейската комисия по дейностите „Мария Склодовска-Кюри“ на програма „Хоризонт 2020”. АМТИИ „Проф. Асен Диаманидев” – Пловдив е част от консорциум участници, сред които са Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – координатор на проекта, Нов български университет, Тракийски университет, Русенски университет, БАН и Медицински университет – Варна.

В България в програмата освен Пловдив ще се включат още градовете София, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе. Надсловът за четвърта поредна година е „Учените в триъгълника на знанието”. Специален акцент в програмата на пловдивските висши училища е поставен върху Годината на културата и новите технологии, управление и развитие на т. нар. „умни” градове. „Чрез програмата на проекта искаме да доближим изследователите и техните постижения до обществото и най-вече до младите хора. Представените събития в Програмата на Нощта са адресирани към студенти, преподаватели, изследователи, ученици, деца и родители, и включват конкурси, събития при открити врати. За родителите и учителите са предвидени ръководени посещения. Организирани са събития, чрез Facebook, а след това и срещи, дискусионни клубове, научни кафенета, демонстрации, концерт на римския стадион. За да улесним нашите гости, тази година програмата стартира ден по-рано на 26 септември и ще продължи до вечерта на 27 септември и ще приключи с концерт на открито „Магията на българския фолклор”, споделят координаторите на проекта за Пловдив доц. д-р Петя Бъркалова и д-р Весела Казашка.

С първото събитие в програмата АМТИИ отваря вратите не само на академията, но и на света – представяне на снимките от фотоконкурса ”Моят град”. Д-р Весела Казашка ще представи участниците, а победителите ще получат грамотите и надградите си. Във фотоконкурса са поканени да участват хора от всички възрасти, които са любознателни пътешественици по света и умеят да погледнат творчески през обектива, но също така и жадуват за споделяне на „уловеното”. Първите 20 фотографии по брой на гласовете в социалната мрежа оформят фотографска изложба. Постерите със снимките ще бъдат изложени на открито в двора на АМТИИ от 25-и септември.

В импровизирано Арт кафе от 16.00 ч. ще бъдат представени интервютата за сборника „ Хора на изкуството. Новото поколение“ и участниците в него – 15 души на изкуството. За трепа година координаторите на проекта доц. д-р Петя Бъркалова и д-р Весела Казашка представят книга с интервюта с известни пловдивски личности. Първото издание включваше учени от града и бе под надслов „ Университетът – убежище на мисълта. Хора на науката“, миналата година представихме „Хора на изкуството. Многоликите превъплъщения на таланта”, а в тазгодишното издание са включени млади изпълнители, учени от различни сфери на изкуството – класически изпълнители, фолклорни изпълнители, художници, теоретици. Интервютата са от типа анкети – в тях учените отговарят на едни и същи въпроси, които ги представят като личности, включително от непозната за колегите, студентите и широката публика страна. Избраните да попаднат в тази книга отстояват ценностите и политиките, свързани с образованието и науката. Всички те носят харизмата на учени и хора на изкуството, който вдъхновяват млади последователи, разказаха доц. Бъркалова и д-р Казашка.

На 26 септември от 18.00 часа малки художници и техните родители ще имат възможността да развихрят фантазиите си и да участват в творческата работилница „Красотата на природата и човека през очите на малките художници”. В АРТ клас център ще е подготвена работилницата, заредена с материали за рисуване, музика и добро настроение, очакваме малките художници и техните родители да рисуваме с цветовете на радостта.

На 27 септември 2019 година от 17,00 часа Центърът по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) също ще отвори врати за посетители – изследователи, млади учени, студенти и широка публика. Центърът по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) активно участва в „Европейска нощ на учените 2019“. Темата на първата презентация е „Европа в един променящ се свят – приобщаващи, новаторски и мислещи общества”. Необходимостта от променящи се стереотипи и развиването на нова култура в научните изследвания и иновациите е във фокуса на откритата катедра, която има за цел да помогне на младите хора – студенти и докторанти, да осъзнаят многостранните кариерни възможности пред изследователите, в това число стипендиантите по програмата „Мария Склодовска-Кюри. Иновациите и научноизследователската инфраструктура в България ще бъдат разгледани като ключови фактори за кариерния успех на младите хора на науката и изкуството. Млади учени и докторанти ще се включат в обсъждането с личен пример и въпроси. Наред с перспективите, ще бъдат показани и реални примери за най-успешни кариери на млади изследователи.

Доц. д-р Цанко Гечев ще открие събитието и ще сподели личния си опит като стипендиант по програма „Мария Кюри”, а също ще представи и новите актуални възможности за стипендии и за кариера в ЦРСББ. Добрите практики в тази посока ще бъдат представени от чуждестранни учени, които в момента развиват научната си дейност в ЦРСББ – д-р Рамадос Данускоди (Индия) и д-р Суджит Неракъл („БиоАтлантис” – Ирландия). Те ще споделят професионалния си опит, работа си на няколко континента и връзката между науката и бизнеса. Изследователите също ще разкажат за родните си места и университети.

На 27 септември от 17,00 часа в Националната гимназия по сценични и екранни изкуства – Пловдив ще представи проектът „Live Skills” и възможностите за обучение, които предлага проекта в три програми – „Артмениджмът”, „Културно предприемачество” и „Нови дигитални технологии”. В двора на гимназията ще бъде подредена изложба с творби на нейни възпитаници, която ще бъда открита от 17.00 до 19.00 ч..

На 27 септември от 17.00 часа новите технологии и изкуството се срещат и съчетават в галерия „Анастас“. В приятната и творческа атмосфера на галерията ще се проведе дискусия на тема „Дигиталните номади – творческите професии в цифровата ера“. Участниците се запознаят с възможностите за работа, независима от локацията, кои кариери са подходящи и какви умения са необходими, предизвикателствата на номадството в 21 век. Участниците ще имат възможността да задават въпроси и да получават отговори в зададената посока: възможното бъдеще на Пловдив като „умен град“, ИТ мостовете между миналото и настоящето в нашия град – един от най-старите живи градове в Европа и Европейска столица на културата през 2019 г. В галерия „Анастас” ще се проведе и демонстрация на ученически проекти и изделия на тема „Бъдещето на дизайна”.

От 20.00 часа музиканти ще дефилират от АМТИИ до Римския стадион, където ще се проведе фолклорният концерт на открито „Магията на българския фолклор“. За да бъдат активни участници, пловдивчани и гости на града, е предвиден открит дансинг под звуците на хипнотичните ритми на българската фолклорна музика.

Константин Стоилов – премиер, министър в четири правителства, избиран 12 пъти за депутат, основател на Народната партия

По време на неговия мандат се увеличават двойно железопътните линии в страната. Открити са 30 нови индустриални предприятия, привлечен е чужд капитал за фабрики за текстил, вагони, машини, сапуни, кибрит и други

Малко известен факт е, че като шеф на правосъдното ведомство Стоилов е автор и вносител на първия изцяло български закон, свързан с пресата

На 23 септември преди 166 години през 1853 г. в Пловдив се ражда Константин Стоилов Министър-председател на България през 1887 и 1894 – 1899 година. Основател и лидер на Народната партия от 1894 до смъртта си през 1901 година.

Финансовите възможности на родителите му позволяват да получи солидно образование. Учи в пловдивското епархийско училище и в Робърт колеж в Цариград, който завършва със степента „бакалавър на изкуствата“. Младият Стоилов води много строг и организиран живот. Всичко в него е подчинено на учението.

По-късно изучава правни науки в Хайделберг и Париж. През 1877 г. защитава докторат по право в Хайделбергския университет. По традиция в началото на учебната година учениците от последния клас произнасят слово по свободно избрана тема. Темата на К. Стоилов е „Мълчанието на историята върху българския народ“. Със словото си така завладява слушателите, че смайва всички присъстващи, между които има и посланици на велики държави. По време на обучението си в Германия, в Лайпциг през 1876 г. приема светлина от масонската ложа „Аполо“ и членува в нея до края на живота си. Германското масонство се радва на уважение заради моралния си кодекс, не на последно място и заради имената на масоните Гьоте, Менделсон, Хайдн, Лист, Моцарт, Хердер.

По-късно живее в Прага, където се запознава с проф. Константин Иречек. След подписването на Сан-Стефанския мирен договор се завръща в България. Става съдия в Пловдив. През лятото на 1878 г. Стоилов е поканен да стане един от редакторите на пловдивския вестник „Марица“ (1878-1885). Той обаче предпочита да работи като юрист и на 1 август 1878 г. е назначен за член на Пловдивския губернски съд, но се изявява и като сътрудник на „Марица“.

Качествата на Стоилов като юрист са оценени високо и след половин година работа той оглавява Софийския губернски съд. Този пост му дава право да вземе участие като депутат в Учредителното събрание през 1879 г. Така само на 25 години влиза в света на голямата политика. В Учредителното събрание Константин Стоилов прави впечатление с широката си култура и ораторските си качества. Избран е за един от секретарите на събранието.

Със съпругата си Христина Стоилова

Симеон Радев, авторът на „Строители на съвременна България“, определя д-р Константин Стоилов като най-европейския български политик. Определение, което големият държавник получава заради своето образование, ораторска дарба, култура, обноски, облекло, добродетели. След изработването на Конституцията д-р Стоилов е включен в делегацията, която поднася на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз.

Европейската култура на Константин Стоилов допада на княз Александър. Затова монархът го назначава за свой частен секретар, а по-късно и за шеф на политическия кабинет при двореца. От 1881 г. той е дописен, а от 1884 г. действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).

През 1885 г. е доброволец в Сръбско-българската война и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.

Стоилов става министър-председател по време на политическата криза след абдикацията на княз Александър I. През есента на 1886 г., Третото Велико Народно събрание определя д-р Стоилов за член на делегацията, която трябва да издири кандидат за овакантения български престол. След няколко месечни сондажи в европейските столици делегацията се спира на кандидатурата на немския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. На 2 август княз Фердинанд полага клетва и встъпва в длъжност. На 20 август е съставено ново правителство, начело със Стефан Стамболов, а Константин Стоилов е назначен за министър на правосъдието. Това е първото по-дълго министерско управление на д-р Стоилов.

1897 г., София – 17-ото правителство на България. От ляво на дясно – Найден Бенев, Теодор Теодоров, Константин Величков, Иван Вазов, д-р Константин Стоилов, Никола Иванов, Михаил Маджаров, Георги Згурев.

Именно като шеф на правосъдното ведомство Стоилов е автор и вносител на първия изцяло български закон, свързан с пресата. Той носи красноречивото заглавие „Наказателен закон за престъпленията по печата“.

След падането на Стефан Стамболов от власт, княз Фердинанд възлага на Константин Стоилов да състави следващото правителство. През юни 1887 г. Великото Народно събрание одобрява тази кандидатура, а за министър-председател е назначен Константин Стоилов. Започва най-отговорното време от обществено-политическата му дейност. Д-р Стоилов привлича за министри изявени политически, стопански и културни дейци. Различни министерства оглавяват Григор Начович, Иван Ев. Гешов, Теодор Теодоров, Иван Вазов, Константин Величков, Михаил Маджаров. За да укрепи своята власт и да има своя трибуна той основава и печатен орган на партията вестник „Мир“, който е определян от изследователите на печата като „българския „Таймс“. Най-големият външнополитически успех на правителството, начело с Константин Стоилов, е признаването на българския княз от Великите сили. Подобряват се и отношенията ни със съседите.

Като активен деятел на Консервативната партия, Стоилов за кратки периоди заема министерски постове в правителството на Леонид Соболев и във втория кабинет на Драган Цанков. Участва във временното правителство на Петко Каравелов, и в това на Васил Радославов.

В спомените на съвременниците си д-р Стоилов е високообразован и възпитан човек, елегантен, с качества на организатор и оратор, толерантен, тактичен и учтив. Той и Стефан Стамболов са хората, създали предпоставките българската държава да възкръсне след петвековно робство и в началото на 20 век, да се превърне в най-динамично развиващата се страна на Балканите.

Константин Стоилов – премиер, министър в четири правителства, избиран 12 пъти за депутат, основател на Народната партия, умира на 23 март 1901 г. заради разклатено здраве и тежка бронхопневмония.

По време на неговия мандат се увеличават двойно железопътните линии в страната. Открити са 30 нови индустриални предприятия, привлечен е чужд капитал за фабрики за текстил, вагони, машини, сапуни, кибрит и др. Приети са закони за насърчаване на местната промишленост и за земеделските каси, които осигуряват евтини кредити. Въведено и прогресивно облагане на доходите, което осигурява повече пари в бюджета. Създадени са търговско-индустриални камари.

В Пловдив има улица, която носи неговото име.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.