Капана.БГ

Капана.БГ

За някои сгради със сигурност знаем много, но за други може би изобщо не подозираме, че са част от източната култура и архитектура

След фоторазходката из една от най-старите живи сгради в Пловдив – Джумая Джамия, която предизвика доста голям интерес сред читателите, екипът на Lost in Plovdiv събра още няколко запазени османски паметника. Маршрутът днес ни връща далеч във вековете и ни разкрива част от мюсюлманското наследство, оставено по нашите земи. За някои сгради със сигурност знаем много, но за други може би изобщо не подозираме, че са част от източната култура и архитектура.

Хюдавендигяр (Джумая) Джамия

Мурадие (Джумая) джамия се намира в центъра на град Пловдив и според историците е изградена между 1433-1436 година. Мюсюлманският храм е с размери 40 на 30 метра. Представлява централната част от комплекса от сгради (кюллийе), наречени на султан Мурад Хюдавендигяр. Към него още са принадлежали Кършунлу хан и Големия бедестен (покрит пазар). До днешни дни е останала само джамията.

Имението на Мехмет Хаккъ паша (къща Ламартин)

Построено е от тогавашния управител на румелийската област Хаккъ паша. Представлява типичен пример на архитектура на турска къща и е една от най-големите и красиви в Старинен Пловдив. По време на своето пътуване до Истанбул френският историк и писател Ламартин остава няколко нощи в имението.  Той бил възхитен от гостоприемните домакини и засвидетелствал това с перото си. Затова и българските изследователи ѝ дават названието „Ламартиновата къща”.

Часовниковата кула

Първата часовникова кула е построена в края на 16 век по тогавашен европейски образец. Циферблат на часовника няма, но времето бива отмервано на всеки кръгъл час като огласява всичко наоколо с медения си звън. В момента около нея има малък парк, който е предпочитано място от младите хора в града за късни летни срещи, а тя продължава да изпълнява своята първоначална функция.

Мевлевихане (Дервишки манастир)

Мевлеви (Мавлеви) хане се намира в Стария Пловдив и се определя като единствения дервишки манастир от този вид, който всъщност е мюсюлмански. Намира се във вътрешната част на крепостта (кале), която се е наричала Саруханлъ махала. Според архивите е построен през 16 в. от Ариф Деде при преселването на дервишите – Мевлеви от Будапеща, след като Ингария придобива независимост от Османската империя. Днес сградата функционира като комплекс в ориенто-персийски стил, носещ името „Пълдин”. Реставрация и е правена преди около 37 години, за да се смени нейното предназначение, като са последвали още няколко ремонта.

Училището на султан Абдул Азиз (Жълтото училище)

„Жълтото училище“ е най-старата сграда в Пловдив, която се използва по предназначението си. To e наречено така заради непроменения цвят на фасадата си. Построено е през 1868 г.  с благоволението на султан Абдул Азис хан. В Жълтото училище са учили Иван Вазов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов. След  Освобождението  тук са преподавали П.Р. Славейков, Петко Каравелов. От 1964 г. сградата се използва от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Днес в него се помещава фолклорният факултет на академията.

Таш Кьопру (Четвъртък пазар) джамия

Джамия Ташкьопру е построена през 1860 г. от Аслъхан Бей като молитвен дом за мюсюлманите в квартал Мараша и първоначално има минаре.

Старото турско гробище

То е едно от гробищата от епохата на Османската империя, което се намира в центъра на Пловдив. Днес не се извършват погребални дейности, но работите по поддържането му продължават.

Шехабуддин паша (Имарет) джамия

Тя се намира в централната градска част на Пловдив, в непосредствена близост до пешеходния мост над река Марица. Построена е през 1444 г. от Шехабеттин Паша, който е бил бейлербей (главен управител) и везир в Османската империя през 15 в. От комплекса сгради днес са останали само джамията и тюрбето (гробницата) на пашата.  От 1992 г. тя отново е действащ молитвен дом.

Хюнкяр (Чифте) хамам

Построена е през 1555 г. от Кадъаскер Хаджъ Хасандзе Мустафа Ефенди. През май 1995 г. за първи път в сградата се провежда „Седмица на модерното изкуство“. Така се ражда идеята сградата да се превърне в Център за съвременно изкуство, наречен „Баня Старинна“.

Понеделник, 23 Септември 2019 11:58

Булевард за хората (ГАЛЕРИЯ)

Стотици деца и техните родители преобразиха „Марица Юг” в Деня на отворените улици

Стотици деца и техните родители се включиха в Деня за отворените улици и преобразиха тотално булевард „ Марица Юг” днес. Натоварената с много движение в нормалното ежедневие пътна артерия бе затворена за автомобили и отворена за хората. Гумите на леките коли отстъпиха пред подметките на кецовете. Музика вместо рев на двигатели и клаксони. Хлапашки усмивки вместо навъсени физиономии зад волана, попаднали в тапата пред колелото на Водната палата. Смях вместо шофьорски ругатни. Чист въздух вместо изгорели газове. Така изглежда днес булевард „Марица Юг”. Макар и само за ден, той се превърна в място за спорт, екологично образование, култура, игри, забавления, почивка.

Пътното платно бе превзето от хвърчила и фризбита, рисунки на асфалт, спортни тренировки на открито, фитнес зона, танци, творчески работилници, велоизяви и др.. На асфалта се играе морски шах, дама, туистър, “Не се сърди човече”, настолни игри. Любителите на цветята засаждат растения, на за разсад, вървят  образователни игри, беседи и занимания, посветени на устойчивия начин на живот и “разумното” придвижване.

Събитието е посветено на устойчивия начин на живот, еколого-съобразните форми на придвижване в града и намаляване на отпадъците. Организаторите са се погрижили дейностите им да оставят минимален отпечатък върху градската среда, като на място е организирано разделно събиране на отпадъците от платформата за чиста градска среда „АЗ, ТИ, ПЛОВДИВ!“.

Понеделник, 23 Септември 2019 11:57

Великият вдъхновител

„Сцена на кръстопът” отбеляза 80-годишнината на Тодор Колев

Приятели и студенти на големия български актьор разказаха своите спомени за него, а Камен Донев и Валентин Танев пяха някои от най-знаковите му песни

Вечер с музиката на великия Тодор Колев, кадри от негови филми и вълнуващи истории на неговите студенти отбеляза 80-годишнината от рождението му в Драматичния театър в Пловдив. Предпоследният ден на фестивала „Сцена на кръстопът” бе белязан от спомена за таланта на един изключителен творец, който по неподражаем начин умееше да разсмива, но и да натъжава.

„Тази вечер се случва по инициатива на Албена Колева и моя милост – Камен Донев. Вълнувам се много и се надявам да не ми проличи много, ако пък ми проличи – ви моля да ми простите, защото е човешко. Ако нещо не е както трябва, се утешавам с един лаф на Тодор Колев, който казваше: „Колкото повече грешки, толкова по-чаровно”, каза Камен Донев. После представи хората, с които реализира проекта „За Тодор Колев”. На изчистената сцена имаше само микрофони, инструментите на музикантите, малка маса и един вълнуващ акцент – вляво стояха костюмът, цигулката, мустачките, шапката, любимите пурети и чашата уиски  на Тодор Колев.

След като запозна публиката с останалите участници в празника, Камен Донев пръв прочете своя история за Тодор Колев. Той сподели, че я е кръстил „Великият вдъхновител”, защото още от детството си се е опитвал да го имитира, да повтаря това, което вижда.

„Имитирах Тодор Колев така добре, че започнах да мисля като него. Години по-късно в Академията проф. Азарян ми възложи имитация и се получи добре. После с Тодор Колев станахме приятели, пихме си уиски, обсъждахме безумните предавания по телевизията.  Заедно със Стефан Вълдобрев участвахме в предаването му с Джони Пенков. После отидохме като награда от Тодор Колев до Америка. За какво точно бе тя, и до днес не мога да го формулирам. Бяхме щастливи и вдъхновени. Всеки път щом чуех гласа му, скачах. Чаках след премиера какво ще каже, защото винаги казваше истината, не спестяваше. Беше много истински, много критичен, трудно харесваше. След години, когато пътувах по турнета с моноспектаклите ми, слушах неговите песни. Нахъсвах се и все ми се искаше да му звънна, да му кажа: „Г-н Колев, знаете ли я тази песен”. Не го направих и сега съжалявам.  Обичам ви, г-н Колев. Вие ми дадохте огромен кредит за сцената”, каза Камен Донев.

После на сцената излезе дъщерята на Тодор Колев – Албена. Актрисата разказа история за първите изяви на големия комик в Шумен. Поверили му ролята на полицай, а той вложил толкова от яркия си талант, че публиката само при появата му на сцена започвали да се смеят.

„Били са такива времената, че да се смееш на милиционер никак не се е харесвало. А ролята е била само с две реплики, но той доста се е раздал. Поради тази причина се събира партийната ядка и го свалят и от тази роля. След това е бил разпределен само в миманса. Не смеели да му дадат да каже и дума. После като се прибирал след поредния актьорски купон, заставал до кошчето ми и казвал: „Мойто дете, баща ти е актьор от миманса”, разсмя залата Албена Колева. По-късно по време на шоуто, тя се върна на сцената и разказа любопитни истории за пловдивския период в кариерата на Тодор Колев, когато на ул. „Густав Вайганд” младите актьори от Младежка сцена Пловдив живеели под един покрив. Вихрели се здрави купони,  а семейният Тодор Колев често си мислел, че гредоредът ще подаде и празнуващите горе ще се стоварят върху детското кошче с невръстната Албена Колева.

Свои истории  за големия актьор разказаха и Валентин Танев, Койна Русева, Красимира Казанджиева и Стефка Янорова. Те бяха записали спомените си на видео, което вървеше на екран в залата.

Мариус Куркински  прочете своята любима история от книгата за Тодор Колев „Варненското софиянче от Шумен”. „Беше ме поканил в предаването си и ми заръча да си харесам нещо от книгата и да го прочета. Не знаеше кой е откъсът, искаше да го изненадам. Аз избрах историята за голямата любов”, каза Куркински.

Стефан Вълдобрев изпя на сцената „Самотният човек”.  „Доста вършеехме с Тодор, с Камен в края на 90-те години, още тогава я пях тази песен. Той ми даде благословията си и после аз доста често я пея. Имахме такъв респект и уважение към него, че никога не си позволих да му говоря на „ти”, призна Вълдобрев.

През цялата вечер от сцената прозвучаха някои от най-известните песни на големия актьор в изпъление и на Камен Донев. Когато засвириха първите акорди на „Виолета”,  Донев направи лично признание от сцената: „Пея тази песен с малко притеснение.  Преди дни се ожених за една жена и тя се казва Виолета. В момента е в залата, но няма да я осветя, защото е срамежлива”.

После актьорът запя познатия рефрен: „Виолета,  Виолета, защо си вечно тъжна и намусена…”. Камен изпълни още много от популярните парчета като „Не отивай в Канада”, „Черно море”, „Камион ме блъсна” , „Автобиография”, „Жалба за младост”, „Сто кила ракия давам”, „Песен за любимия град”.

За Тодор Колев с любов разказа и Георги Къркеланов: „Вечерта е, аз държа в ръцете си бебето. То не заспива. Телефонът звъни: „Киркеланов, искаш ли да искараш едни 150 лв.? Ти през нощта работа нямаш, след два дена среща в Народния в 2 часа през нощта. Вземи такси. Вълдобрев е на турне и ми отказа, така че ти печелиш”.  Беше във филм на Иван Ничев. После имах възможността и да играя на сцена с него.  Спомням си, че дълго мислехме как да изиграем обесване в един откъс в  Академията. Та вдигат се завесите,  Цветомир Иванов висва и изведнъж от залата Тодор Колев започва да крещи: „Стоп, стоп, спрете! Той умира”. Оказа се, че сме се престарали. Оказа се, че всъщност Тодор  Колев е имал подобна случка в „Уестсайдска история” тук – в Пловдивския театър. Копелето – Цветана Манева, имала едно фалшиво обесване. Тя стъпвала върху нещо. В тичането и бързането по време на спектакъла, това стъпало се разместило.  И Цветана Манева започнала съвсем реално да се задушава. Тодор Колев бил единственият, който усетил, че тя наистина умира. Хваща я, успява да я вдигне и я спасява. Така че той е спасил живот тук”.

Празникът в Драматичния театър продължи час и половина и накара публиката да стане на крака и дълго да не пуска участниците в „За Тодор Колев”.

Сред публиката бяха много колеги и приятели на големия български актьори, политици, общественици, почитатели. Специално за „За Тодор Колев” сред гостите бе и легендарният български футболист и изпълнителен директор на ЦСКА Пламен Марков. Оказа се, че легендарният полузащитник е бил близък приятел на актьора, а за пристрастията му към театъра знаят всички фенове на футболната игра.

Днес от 19 часа е официалното закриване на фестивала „Сцена на кръстопът” със спектакъла „Актрисата” с участието на проф. Стефан Данаилов и Аня Пенчева.

Музикантът излезе с фланелка на Стилиян Петров на сцената. Античния бе осветен с цветовете на Астън Вила за шоуто му

Кенеди закри изключителния си концерт с надсвирване с гъдуларя Георги Андреев

Таня Грозданова, Иво Дернев

Когато си се сгушил в непознатите съседи на античните мраморни седалки, а крепежните въжета на навеса върху древната сцена вибрират в унисон с басите и съзнателно изключваш тътена от частната заря на юг в небето, като се наслаждаваш само на светлинното ѝ шоу под звуците на цигулката му, осъзнаваш, че си на правилното място, където се случва нещо изключително и неповторимо – Една вечер с Найджъл Кенеди!

Лошото момче на класиката, виртуозният цигулар Найджъл Кенеди подари една вълшебна нощ на Пловдив – Европейската столица на културата през 2019. Тя премина в класна музика и приятелски шеги под септемврийското небе над Античния театър в събота. Милиарди музикални молекули от Гершуин, втория му най-любим композитор – Кенеди, и Бах влязоха в клетките на хилядите ценители, които коментираха на десетки езици и аплодираха възторжено поданиците на кралицата. Найджъл, този изумителен, духовит и непретенциозен гигант, зареди с гениалността си Пловдив.

В унисон с британското възпитание, Найджъл започна концерта с представяне на  музикантите, които излязоха с него на сцената. Нещо, което други концертиращи солисти правят едва в края на спектакъла или в най-добрия случай по средата.

 

В Града под тепетата Питър Адамс – чело, Бойл Доуг – китара, Пьотр Кулаковски – ударни и Ролф Бусалб – китара бяха облекли тениски на футболен клуб Астън Вила. След като ги представи,  Найджъл свали дългото си черно сако и обърна гръб на публиката, така че всички да видят какво пише на електриковозелената му фланелка.

„Стилиян Петров – един от най-добрите футболисти играли някога в Астън Вила!“, отсече музикантът и се поклони на българските фенове.

Заклетият фен на Вила излезе за първата част с резервния екип на любимия си отбор, а през втората част бе облечен в титулярната фланелка на тима. Специално за концерта му пък Античния бе осветен с цветовете на Астън Вила.

Гигантският талант на британеца отдавна е омаял публиката, но в нощта на Античния театър, освен виртуозно изсвирени мелодии, той демонстрира мега духовитост. Кенеди редуваше класическата и електрическата цигулка с шеги, и непрестанен вербален контакт с публиката.

Началото на концерта ви предадохме на живо във Facebook страницата на  Под тепето:

След изпълнение, посветено на Йехуди Менухин, той анонсира, че ще продължи с творба на втория си най-любим композитор, когото има честа да познава от малък „Той се казва Найджъл Кенеди“, разсмя зрителите цигуларят и уж полегна на диван на сцената.

„За нас е чест пак да бъдем в Пловдив. В края на концерта сме ви подготвили специална изненада, а ако не ви хареса ми кажете“, демонстрира още при откриването чувството си за хумор с блестяща усмивка цигуларят.

100% сме сигурни, че ако беше гледал българския филм-класика „Изпити по никое време“, то непременно щеше да изцепи на финала „Сега ще видите къде е цигулка, къде е гъдулка!“ точно преди на сцената, заедно с него да излезе и известният ни гъдулар Георги Андреев. Двамата изпълниха заедно композиции с балканско звучене, а накрая на концерта Найджъл и Георги вдигнаха публиката на крака с надсвирване по между си на Цигански напеви и Очи чёрные.

На финал гениалният Найджъл се поклони, направи култовия си жест към публиката и даде заявка, че ще се върне, при това много скоро. Чакаме го, заразени от вируса Кенеди.

Събота, 21 Септември 2019 17:35

Музиката на Стария Град

Нечувано добра музикална програма ни очаква в дългия уикенд на Празници на Стария град 2019

В събота, 21.09., на Сцена Небет тепе ще слушаме любимите Kottarashky and The Rain Dogs от 20:30, а след тях, от 21:30 – големите джазмени от Секстета на Мишо Йосифов в компанията на Нено Илиев, още известни като RomaNeno Project.

Музикалният финал на тазгодишните Празници ще даде Swing All Stars Jazztet – един проект, срещащ музиканти от различни поколения, свързани дълбоко с Пловдив и доказали се на националната и международната сцени. Той ще ни потопи в неповторимото настроение от Златната ера на джаза с пиеси от Гершуин, Портър, Бърлин, Фетс Уолър и др. Концертът е подарък за пловдивчани и гостите на града от фестивала "Дни на музиката в Балабановата къща.

Всички събития са напълно безплатни!

Пълната програма на Празници на Стария град 2019 можете да следите на http://www.oldplovdiv.com/ и официалната Facebook страница на събитието https://www.facebook.com/praznicinastariagrad

Виртуозният и екстравагантен музикант излиза тази вечер на древната сцена на Античния театър в Пловдив. Найджъл Кенеди пристигна в България с автомобил през нощта на 19 срещу 20 септември и от вчера е в града на тепетата. Изненадващо за всички, и най-вече за организаторите, цигуларят реши да покаже нестандартния си стил и по отношение на транспорта, като избра да пътува до Пловдив с лека кола и отказа самолетния билет.

Найджъл Кенеди: Пловдив, тук съм!

В петъчния следобед звездата се разходи по калдъръма в Старинен Пловдив и се наслади на сергиите на участниците в Панаира на занаятите и пленера по царевична шума. Абсолютно в унисон с пловдивския айляк - с къси панталони и суитшърт - той бе трудноразпознаваем на улицата. Все пак познавачите ценители не го изпуснаха.

На снимката го виждате с голямата майсторка на керамика Цветана Видева - Графинята, съпруга на на известния китарист Огнян Видев.

Виртуозният музикант е отседал в луксозен хотел, където е и екипът му от 10 души. Тимът пристигна със самолет, а дългоочакваният концерт е тази вечер, на 21 септември, в Античния театър.

За музикантите по време на шоуто са осигурени големи количества вода, много хавлиени кърпи и прясно приготвена храна. Менюто на целия екип ще включва различни видове меса, (без свинско), зеленчуци на скара и свежи салати. Гримьорната трябва да се поддържа с темепратура 23 градуса, а важно изискане е да няма никакви цветя наоколо.

Концертът е част от програмата на Есенен салон на изкуствата, Пловдив 2019.

Билети можете да намерите ТУК.

Тридневното събитие показва 57 творби от 19 държави и стартира снощи

Публичното пространство на Лапидариума заживя и фасадата и се превръща в светлинен екран, отразяващ чувствителността и посланията на видео творците

Сдружение Изкуство днес  кани на Х-ото издание на Фасада видео фестивал. Събитието, което стартира снощи на Лапидариума в Стария град,  събира отново видео изкуство от цял свят в Пловдив. От постъпилите 192 филма, са допуснати до участие 57 творби от 19 държави: Германия, Франция, Испания, Гърция, Италия, Австрия, Великобритания, Полша, Украйна, Русия, Израел, САЩ, Канада, Аржентина, Индонезия, Хонконг, Япония, Тайланд и България.

Организаторите от Сдружение Изкуство днес  са подготвили изключително разнообразната програма, която ще ви предостави едно невероятно преживяване и ще ви потопи в творческите разкази на видео артистите от цял свят.

В третата фестивална вечер на 22-ри, ще бъде обявен носителя на наградата на Фасада Видео Фестивал за 2019година. В събота и неделя вечер - 21 и 22 септември, от 19:30 часа, пловдивчани и гости на града ще имат възможността да се запознаят с различни погледи, теми и жанрове в областта на видео изкуството.

21.09.2019

Montag-2015, 2017, 00:05:41 – Eyal Segal, Israel

Born to live dying, 2019, 00:05:40 – Fran Orallo,UK

Beñesmen, 2018, 00:01:30 – Guillermo Carnero Rosell, Spain

Asya, 2019, 00:02:38 – Hanna Kachurenko, Polan

New Winter Sky, 2018, 00:05:00 – Ian Harris, UK

Seven billions, 2019, 00:03:56 – Igor Gladkov, Russia

DECEMBER Russian Elegy, 2016, 00:08:47 – Igor Vaganov, Russia

The queen of the house, 2017, 00:06:25 – Isabel Pérez del Pulgar, France

Phoenix, 2016, 00:03:30 – Johanna Reich, Germany

Rapprocchements (linaigrette), 2019, 00:03:05 – Marie-France Giraudon, Canada

Rapprocchements (rubanier), 2019, 00:02:30 – Marie-France Giraudon, Canada

Atena nets, 2019, 00:06:29, Mark Freeman, USA

Kuromatsunai Future Sketch, 2019, 00:04:30 Mikio Saito, Japan

47 Storeys, 2019, 00:11:07 Monique Moumblow and Paul Litherland, Canada

Haïkus d'hiver, 2019, 00:05:00 Muriel Montini, France

Birthday party, 2018, 00:02:44, Natalia Bereg, Russia

Andrei, 2017, 00:01:17 Natasha Cantwell

Fixing_a_Hole, 2019, 00:03:10 Pierre Ajavon, France

22.09.2019

The queen of the bubble gum, 2018, 00:03:20 – Patricio Ballesteros Ledesma, Argentina

All that dissolves must ascend, 2019, 00:04:00 – Paul Wiersbinski, Germany

Eden, 2019, 00:04:00 – Rodrigo Canet and Eva Urbano, Spain

Machine for Living - Grande Borne, 2018, 00:03:15 – Sabrina Ratté, Canada

PuWu-R1, 2018, 00:01:07 – Sasha Svirsky, Russia

PuWu-R2, 2018, 00:01:16 – Sasha Svirsky, Russia

PuWu-R3, 2018, 00:00:56 – Sasha Svirsky, Russia

Schmutziges licht, 2018, 00:07:35 – Schahram Poursoudmand&Yoann Trellu, Germany

Darwin, 2018, 00:03:40 – Liao Jiaming and Zhang Riwen, Hong Kong

ImEdge, 2018, 00:04:08 – HUANG Xiaowen, Hong Kong

Iam Twisq, 2018, 00:02:43 – Red Wong, Ray Mok, Hong Kong

Millenium Journey, 2018, 00:03:10 – CHEN Peiran, CHEN Yuheng, LAI Qianqian, ZHAO Yufan, Hong Kong

Split, 2018, 00:02:38 – Da Liu, Yuanlu Li, Xiaowen Huang, Qing Qiao, Hong Kong

Vosill, 2018, 00:03:24 – Lei Wangtiansui, Wan Yu Chun, Chan Ka Wan, Hong Kong

Andreas, 2019, 00:05:38 – Vasilis Aryanitakis, Greece

32-Rbit, 2018, 00:07:45 – Victor Orozco Ramirez, Germany

Dizzy Mess, 2017, 7:43 – Vivian Ostrovsky, USA

Tsar Cannon or Cannon of Tsars?, 2019, 00:05:00 – Vladimir Morozov, Russia

Variation on "how many bpm?" - on off, 2017, 00:02:03 – Youri Fernandez, France

Lud, 2019, 00:03:40 – Zhon-Zhon Sandyr (Aleksander Pushin), Russia

Yubo (Heavenly Pillar), 2016, 00:03:04 – Zhon-Zhon Sandyr (Aleksander Pushin), Russia.

С подкрепата на Община Пловдив и Гьоте институт.

Страница 861 от 2462

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…