Бляскави кинопремиери в програмата на CineLibri под тепетата

От 5 до 20 октомври 2019 г. Пловдив ще празнува по-добрата литература и нейните най-виртуозни превъплъщения на големия екран! Петото, юбилейно издание на единствения кино-литературен фестивал CineLibri ще се проведе в София и още седем града в страната – Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Велико Търново, Търговище и Стара Загора, под мотото „Петото измерение”.

По традиция домакин на фестивала в Града под тепетата е Лъки Дом на киното. CineLibri Пловдив започва с копродукцията на Италия, Белгия и Франция „5 е съвършеното число”. Естетски, ироничен и изключително забавен криминален трилър, адаптация по култовия комикс на Игор Тувери, който събира на екран две от най-ярките звезди на съвременното италианско кино – Тони Сервило и Валерия Голино. Филмът ще бъде излъчен на 5 октомври от 18:30 ч. в зала 1 и на 13 октомври от 20:30 ч. в зала 1. Програмата включва две прожекции и на още една мащабна продукция – новия филм на Роман Полански „Офицер и шпионин”, спечелил Голямата награда на журито във Венеция и награда FIPRESCI. Пловдивчани ще могат да го видят на 12 октомври от 20:00 ч. в зала 1 и на 16 октомври от 18:30 ч., отново в зала 1.

Реверанс към будната пловдивска публика е срещата с един от специалните гости на фестивала тази година – американския писател Гарард Конли, автор на мемоарната книга „Заличено момче”, фокусирана върху травматичните последици от т.нар. „конверсионна терапия” или лечение на хомосексуализъм. Във филма блестят Никол Кидман, Ръсел Кроу и Лукас Хеджис. Срещата с Гарард Конли ще се състои на 9 октомври от 18:30 ч. в зала 1 в партньорство с фондация Single Step.

„Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, аз съм свободен.” Това е Никос Казандзакис! Зрителите ще го разпознаят в едноименния филм на режисьора Янис Смарагдис, създаден по мотиви от автобиографичния роман „Рапорт пред Ел Греко”. В модула „На живо от космоса” е включена знаковата творба на Стенли Кубрик „2001: Космическа одисея” по произведения на Артър Кларк. Не е за изпускане филмът „Сирано”, който се уповава на истинската история на „бащата” на Сирано дьо Бержерак – Едмон Ростан. Прожекцията в Пловдив е на 6 октомври.

Програмата включва драматичния трилър „Смъртта на един автор” с Бен Кингсли и ексцентричната комедия „Брит-Мари беше тук”, както и прожекция на „Сладка бобена паста” по романа на Дуриан Сукегава. Копродукция на Япония, Франция и Германия, филмът на Наоми Кавасе е необичайно фин и затрогващ, има множество награди и номинация в категория „Особен поглед” от кинофестивала в Кан 2015. Прожекцията в Пловдив е на 18 октомври от 20:45 ч. в зала 2.

Жителите и гостите на Пловдив ще могат да видят още няколко филма от конкурсната програма на CineLibri тази година, в т.ч. новия филм на прочутия френски кинорежисьор и сценарист Беноа Жако – „Казанова, последна любов”, вдъхновен от „История на моя живот” на Джакомо Казанова, елегантната мистерия „Загадката Анри Пик” по романа на Давид Фоенкинос, „Клер Дарлинг” по романа на Линда Рътлидж „Последната дворна разпродажба на Фейт Бас Дарлинг” с Катрин Деньов и кинематографичния шедьовър „Португалката” на Рита Азеведо Гомес. С трепет се очаква и екранизацията по романа на Роберт Зееталер „Продавачът на вестници и цигари” – светла, сърцераздирателна история за нравственото и емоционално съзряване на един младеж и неговото приятелство със Зигмунд Фройд по време на нацистката окупация на Виена. Прожекцията в Пловдив е на 19 октомври от 18:30 ч. в зала 1.

Секцията с документални филми обхваща шведския филм „Мъжът, който си играеше с огъня”, посветен на автора на култовата поредица „Милениум” Стиг Ларшон, разтърсващата продукция „Чернобилска молитва” по книгата на Светлана Алексиевич и „Карл Лагерфелд: Да бъдеш и да изглеждаш”, посветен на една от най-значимите и харизматични фигури в световната мoдна индустрия. Екранизацията по супербестселъра на Даниел Келман „Измерването на света” ще закрие пловдивското издание на CineLibri на 20 октомври.

Пълната програма ще бъде обявена на страницата на Лъки Дом на киното в Пловдив. Можете да закупите билети на място от касата на киносалона и онлайн: http://kinolucky.com/. Цена на билетите: 8/6 лв. за пенсионери и студенти. Присъединете се към събитието във фейсбук.

Звездите от лентата се срещат с публиката под тепетата

Новият филм на режисьора Ники Илиев „Завръщане“ тръгва по кината на 18 октомври в цялата страна. Преди това обаче целият звезден каст: Башар Рахал, Евелин Костова, Александър Кадиев, Орлин Павлов, Диляна Попова, Бойко Кръстанов, Искра Донова и Райна Караянева ще се срещнат със зрителите на 5 специални премиери. Турнето започва от Пловдив на 15 октомври с първата гала премиера за филма. Там е заснета и по-голямата част от лентата и събитието е част от програмата на фондация „Пловдив Европейска столица на културата за 2019г“. На следващия ден – 16 октомври актьорите и екипът на филма ще посрещнат над 1500 гости, партньори, почитатели и приятели на българското кино на специална гала премиера в София. Следват срещи с публиката и премиери във Варна на 17 октомври във Фестивалния комплекс и в Бургас на 18 октомври, когато филмът ще тръгне и във всички киносалони в страната. На 19 и 20 октомври публиката в Лондон ще може лично да се срещне с целия актьорски състав на две специални прожекции в кино Дженесис. Планирани са посещения още в Стара Загора, Благоевград, Велико Търново и Русе в следпремиерната седмица от 21 октомври.

Филмът се разпространява от bTV studios, а продуценти са Ники Илиев, Башар Рахал и Богомил Грозев от „Силвър лайт пикчърс“.

Шотландският писател Ървин Уелш, известен преди всичко като автор на „Трейнспотинг“, е роден на 27 септември 1958 г. в Единбург. В творбите си Уелш изследва света на изгубените пътища, пише за всичко, което е „от другата страна“ на ценностите и нормите, извън приетото и толерираното.

В „Трейнспотинг“ излага на показ живота на група младежи от крайните квартали на Единбург в средата на 80-те. Романът бързо се превръща в световен феномен и Уелш предизвиква едновременно шок и отвращение и бурни аплодисменти. Романът е натуралистичен разказ за хероин, престъпления, побои, смърт, но и за приятелство, избор и спасение. През 1996 книгата е екранизирана под режисурата на Дани Бойл и филмът споделя успеха на романа.

Уелш продължава с описването на света от другата страна на нормите и социално приетото и в романите си „Кошмарът Марабу” (1995), „Гавра” (1998), „Лепило” (2001), „Порно” (2002), „Креватните тайни на майсторите готвачи” (2006), „Престъпление” (2008). Автор е също на пиеси и филмови сценарии, режисирал е няколко късометражни филма.

Произведенията на Ървин Уелш са написани на роден единбургски диалект, като умишлено пренебрегва нормите на традиционния литературен език. Героите му пък не се забравят лесно – потънали в калта и прахоляка на собственото си дъно, но не спиращи да драпат за глътка въздух и спасение.

Много от персонажите на Уелш присъстват в повече от един от неговите романи и това пристрастява читателите да търсят още и още от това, което Уелш може да предложи като развитие на характерите и сюжетите.

В книгите на Уелш ясно личи и автобиографичния елемент – авторът е преминал през света на наркотиците, изживял е проблемите му и е прескочил от другата страна, където разказва своите спомени като реалистичната история на една битка с хероина не само като наркотик, но и като метафора на самия живот.

Представяме ви скандалния писател в няколко цитата:

„Някои хора е по-лесно да ги обичаш, когато не са наоколо.“

„Приятелите са шибана загуба на време. Винаги са готови да те смъкнат до тяхното ниво на социална, сексуална и интелектуална посредственост.“

„Някои хора получават ужасни карти от живота. Мисля все пак, че колкото и кофти да са обстоятелствата, трябва да вярваш, че можеш да ги направиш по-добри. Ако не вярваш в това, си прецакан.”

„Бил си каквото си бил и сега си, каквото си. Заеби тия глупости с разкаянията.“

„За да бъдеш добър писател, трябва да си добър читател, трябва да се интересуваш от литература, трябва да се интересуваш от някои от най-великите класически книги, трябва да изпитваш непрестанно удоволствие от книгите, и да се наслаждаваш на работата по тях. Наистина трябва. Но същевременно трябва да си подготвен да излезеш навън и да правиш различни неща, да се огледаш и да общуваш с хора. Трябва да ангажираш сетивата си.”

„Аз не избягах, аз продължавам.“

„Любовта не съществува, тя е като религия, държавата иска да вярваш в подобни лайна, за да могат да те контролират, и да ти преебават главата.“

„Провалът просто е по-интересен. Успехът идва само в една форма. Той не ви учи на нищо. Провалът се случва по най-различни начини, и ви учи на най-различни неща. Човек се учи, когато греши.”

„Не можеш да излъжеш душата си.“

„По дефиниция, трябва да живееш, докато не умреш. По-добре направи този живот колкото е възможно по-пълно и приятно преживяване, в случай че смъртта е лайняна, което подозирам, че ще е .“

„Обществото е изобретило някаква фалшива изтънчена логика да всмуква и променя хората, които са вън от общоприетото лоно. Ако пък приемем, че знам всички за и против, знам, че ще умра млад, че съм с акъла си и т.н., и т.н., но пак искам да употребявам смак? Те просто няма да ти разрешат. Няма да ти позволят, защото го приемат като знак за собствения им провал. Фактът, че отхвърляш каквото ти се предлага. Избери нас. Избери живота. Избери ипотеките, избери пералня, избери си кола, избери да седиш на дивана и да гледаш затъпяващите, безнадеждни шоута – игри по телевизията, тъпчи в устата си калпавата храна, която ти предлагат. Избери да се разлагаш бавно, да се превърнеш в гадна досада за егоистичните, скапани хлапета, които си отгледал сам. Избери живота. Но защо да направя нещо такова?”

„В това е цялата работа да си жив, тия скапани чувства. Трябва да ги имаш. Когато спреш, бъди нащрек.“

„Бях анти-всичко и всеки. Не исках хора около себе си. Тази непоносимост не беше някаква голяма осакатяваща тревога; просто зряло признаване на собствената ми психологическа ранимост и липсата ми на съвместимост като компания. Мислите ми се състезаваха за място в моя претъпкан мозък, докато се борех да им дам някакъв ред, който може да послужи за да мотивира моя безразличен живот.“

Чудесата на бъдещия музей омагьосаха дипломатическия корпус

Почетоха паметта на пловдивчаните, чиито останки бяха разкрити в средновековния некропол при археологическите разкопки

Откриха Стената на толерантността с посланията на дипломати и официални лица от 23 държави

Иво Дернев

Епископската базилика разтвори врати за точно два часа днес. Предпремиерното откриване гигантския съвместен проект на Фондация „Америка за България” и Община Пловдив събра почти целия дипломатически корпус под покрива на бъдещия музей. Посланици и официални лица  от 23 държави бяха буквално омагьосани от чудесата, които се крият под защитното покритие на културния център.  Голяма част от обекта е завършена, но остава още. Музеят ще посрещне първите си посетители през ноември, когато вече ще е и официалното откриване. И днес обаче любопитни граждани влязоха в него и останаха удивени от близо 2-те хиляди квадратни метра мозайки на двата етажа, от архитектурните артефакти и от свършеното през тез близо пет години, откакто от нулата стартира работата по Базиликата.

Два специални момента белязаха днешната церемония, водена от журналиста Бойко Василев. Дипломатите, екипът на фондация „Америка за България” и членовете на борда на директорите й, журналистите и попадналите на събитието граждани почетоха с едноминутно мълчание паметта на жителите на Пловдив, чийто тленни останки бяха открити в средновековния некропол при археологическите разкопки в последните години.

До на абсидата на раннохристиянския  храм кметът Иван Тотев и председателят на борда на директорите на „Америка за България” Крис Матлън откриха плоча в почит на незнайните жители на средновековния град.

„ Днес всички сме пловдивчани”, каза за откриването на церемонията Бойко Василев. „

„Най-големият символ в този момент е ясен. Базиликата е била център на Филипопол преди 17 века, защото е събирала духовния, обществения, културния и политически живот на града. И ето, съвсем скоро, тя напълно ще възкръсне за нов живот. Преди пет години Община Пловдив и Фондация „Америка за България” повярваха, че Базиликата и центърът могат да възкръснат и ето, че това се случва”, каза Бойко Василев по време на церемонията.

„Това, с което се захванахме бе нещо твърде голямо. Със сигурност мога да кажа, че това е може би най-големият публично-частен проект на Община Пловдив, а може би и в България. Епископската базилика е прекрасен пример за такова партньорство. Това е много специално място, заредено с много енергия, което е чакало 17 века. Може би е чакало правилните хора, правилния момент, в която да възкръсне отново”, каза кметът Иван Тотев и благодари на всички, участвали в реализирането на проекта- от първите археолози, влезли на терен през 80-те години, през екипа и борда на на „Америка за България”, до доброволците.

„Ние подходихме изключително сериозно към този проект. Ще бъде така и при управлението на този обект. Искам тук да ви уверя, че ще бъде нещо на световно ниво. Ще е повод за гордост. Можете да бъдете сигурни, че това ще е един от обектите, които ще бъдат най-посещавани в България”, каза още Иван Тотев.

„Нещо, което започна като малък проект преди няколко години се превърна в един дар за България, който не се побира в нашето въображение. Ние от „Америка за България” приехме да разгледаме този проект, защото знаехме, че този обект ще стане важна туристическа дестинация в страната. Както каза г-н Тотев, този проект е отличен пример за публично-частно партньорство. Благодарни сме за това партньорство на Община Пловдив, както и на частни компании, които се включиха в проекта, като ЕВН, както и на Идеал Стандарт. Благодарим и на фирмите в Пловдив, които осиновиха птица от мозайките”, каза председателят на борда на директорите на „Америка за България” Крис Матлън.

Той подчерта, че следващата цел е списъкът на ЮНЕСКО.

„ Този проект ще помогне на местната икономика и повишаването на жизнения стандарт”,каза на финал Крис Матлън.

След речите и откриването на паметната плоча готите се разходиха на групи във все още недовършения музеен комплекс. Бяха на интерактивен тур и в самия раннохристиянски храм с очилата за виртуална реалност. Предпремиерната церемония завърши с откриването на Стената на толерантността с посланията на посланици и официални лица от 23 държави, оставени в обекта преди няколко месеца.