Капана.БГ

Капана.БГ

На 28 май от 20:00 часа в Галерийно пространство на eXAF, Пловдив, бул. „Руски“ №89 ще се играе представлението „Всичкоядецът”.

ВСИЧКОЯДЕЦЪТ

текст Мирослав Христов
режисьор Ани Васева
художник Георги Шаров
звук ДатаТранспортер

С участието на Галя Костадинова и ДатаТранспортер

ВСИЧКОЯДЕЦЪТ е твърдата, но летлива маса, в която потапяме ръка, за да открием, че пръстите ни са крака, а устите – задници.
ВСИЧКОЯДЕЦЪТ е ръбът, отвъд който полът, размерът и материята нямат значение, защото са едновременно мъжки, женски, средни, миниатюрни, гигантски, плътни и крехки. В пастта на Всичкоядеца дебне малка, сексапилна черна дупка, пламтяща в отчуждението си, в която се прозява нищото.

 “Фуриозен перформанс”
                    Щефан Георги, Leipziger Volkszeitung

“Всичкоядецът преобръща представите за допустимо”
                                Нели Пигулева, вестник „Утро”

„Това е екипът на „Всичкоядецът“. Млади, вибрантни, чувствителни, екстремни.”
                                      Цвета Ненова, Арена Медия

„Ако заниманието ни сега е да пишем за „Всичкоядецът“, то неговото собствено занимание е да „пише“ за театъра въобще. Или за света въобще.“
                                                               Демиан Рокосовски, www.stand.bg

„Всичкоядецът е фигура на човека, който няма профил, пол и индивидуален образ. Той е централен гестус на консумацията в съвременния свят (или съвкупност от жестикулации и думи), който е взет като изходна точка при опит за разбирането какъв е този човек, който се стреми страстно към един „по-добре изяден свят”. Галя Костадинова го превръща в непосредствено, екстремно физическо присъствие. Трудна актьорска работа.”
Виолета Дечева, вестник „Култура“

„Дали това е Всичкоядецът – този въпрос, разбира се, никога не би могъл да получи категоричен отговор в постановка на Ани Васева. Отказът от крайно значение, отхвърлянето на едно последно решение – това е силен концептуален жест, който на смислово ниво се оглежда в несигурността на персонажа, в непрестанното му двоене, а на нивото на формата контрастира с абсолютната прецизност на техниката, с виртуозността на изпълнението.“
     Моника Вакарелова, „Литературен Вестник”


Представлението се осъществява от сдружение „Плюс”, METHEOR, the fridge и театрална работилница Сфумато с финансовата помощ на Министерство на културата в България.

Ани Васева е театрален автор и режисьор. Тя е принадлежaща към новото поколение в българското сценично изкуство, което е космополитно, независимо от граници, универсално. Такива са й нейните спектакли. Между най-познатите й спектакли са "Пиеса за умиране" (2010), "Франкенщайн" (2011), „Всичкоядецът” (2012), "Фаетон: изверги" (2013).

Вход: задължително дарение предварително запазване на места на: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

###
За повече информация:
http://exaf.org/
https://www.facebook.com/events/1424204501222248/

http://desorganisation.org/upcoming/
https://www.facebook.com/metheorg?fref=ts


Прия Базил е родена в Лондон през 1977 година. Детството и младежките си години прекарва в Найроби, Кения, където семейството й, по произход от Индия, се мести да живее. Завършва английска филология в Бристолския университет, след което, твърде респектирана от творбите на литературните си кумири, за да се осмели да пише сама, започва да работи в рекламата. Три години по-късно се зарича никога повече да не се обвързва с работа в офис.
Когато партньорът й, немският журналист Матиас дер Хорст, я кани да живее с него в Берлин и да напише романа, за който отдавна мечтае, Прия напуска работата си и скача в неизвестното. Лондон, Найроби, Берлин, Делхи - смяната на дома и пътуванията й спечелват определението „британско-кенийска-индийска писателка, пребиваваща в Берлин“.
Две години след преместването й в Германия, се появява романът й „Страст и аромат“ (Ishq and Mushq, 2007), който до голяма степен разказва за собствения й живот – пътешествията на героите й между Индия, Кения и Великобритания, са отражение на миграцията на собственото й семейство. Този дебют е удостоен с няколко номинации за престижни литературни награди, сред които Commonwealth Writers' Prize и IMPAC Dublin Literary Award.
Романът на Прия Базил „Загадъчната логика на сърцето“, който вече е факт на български, излиза през 2010, последван от новелата „Непознати във влака в 16:02“ (2011).

Освен на български и английски, читателите на Базил могат да четат книгите й на нидерландски, португалски, руски, сръбски, немски, италиански, хърватски.

За романа:

Превод от английски: Надежда Розова
Дизайн на корицата: Чавдар Гюзелев

Анил седи в претъпкано лондонско кафене и чака Лина. Той е преуспял архитект, тя работи за хуманитарна организация. Минали са години, откакто са се видели за последен път. От раздялата още боли.
Лина бърза да хване метрото – точността никога не е била сред силните й страни. Толкова години по-късно не може да си позволи да закъснее за срещата с Анил.
Разговорът ги връща към едно минало, набраздено от лични и политически трагедии, от големи и малки предателства. И пропито с Любов. Минало, събрано и разпиляно между три континента, превърнали се в арена на враждуващите им и неразделни светове: сикхи и мюсюлмани, заможни и скромни, либерални и ортодоксални, корумпирани и високоморални…
За финала на срещата им Лина е запазила едно последно свое откритие. Дали то би могло да ги събере веднъж-завинаги или вече е твърде късно?

Вторият роман на Прия Базил се отдалечава от личната й биография, но третира теми, които са й изключително близки. Част от предизвикателството, което поставя пред себе си писателката, е да изобрази несъвместими с мирогледа й характери и нагласи. Атеист, тя се вглежда с топлота и разбиране в природата на силно религиозния човек; пацифист, се опитва да проумее мотивацията на хора, които позволяват нелегалната търговия с оръжие да процъфтява; безнадежден романтик, създава героиня, която е отдадена на любовта си, но избира да измени на поривите на сърцето си.

С този роман Прия Базил поставя въпроса наистина ли любовта побеждава всичко. „Как е възможно в ХХІ век – се пита тя, – да отхвърляме хора, защото имат различна религия или етнос  или защото изглеждат по различен начин? Романът отчасти се опитва да отговори на този въпрос. Разбира се, еднозначен отговор книгата не дава. Но се опитва.“

Активна гражданска позиция:

Водена от убеждението си, че не е нужно литературата да се политизира, но за писателите понякога е наложително да бъдат и политически ангажирани, Прия Базил подкрепя и участва активно в значими обществени платформи като Кампанията за контрол над въоръжаването (силна сюжетна нишка в романа й е посветена именно на нелегалната търговия с оръжия в Източна Африка), Петицията против повсеместното електронно следене (лична кауза на писателя от български произход Илия Троянов) и пр.
През 2010 година Базил и партньорът й Матиас Фридрих-Ауф дер Хорст основават платформата „Писатели за мир“, чиято първа проява – световно двайсет и четиричасово онлайн четене на авторски литературни произведения с участието на 80 писатели от цял свят – е проведена на 21 септември 2010 година, в Международния ден на мира. Събитието е рекорд, включен в „Книгата на Гинес“.

Прия Базил гостува в България от 22 до 26 май 2015 г. Планирани са следните събития:

22 май – премиера в Пловдив
24 май – премиера в НДК, подписване на книги
25 май – лекция в СУ „Климент Охридски“ в рамките на Майски дни на културата: Loyal to Literature? (Questions of character – and unexpected answers, which hurt forever more)

От 30 април книгата е налична в пидиеф формат за всички колеги, които биха искали да се запознаят със съдържанието й.
Хартиено копие можете да получите след 18 май.


Разпространение:

Книгата - както и всички останали заглавия на ICU – е налична на първия етаж на Книжна борса „Болид“, в офиса на „Жанет 45“.
Дата на публикуване: 18 май 2015

 
За издателството:
 
Издателство ICU съществува от 2013 година. Започнахме с книги на български автори като Керана Ангелова, Елин Рахнев, Катерина Стойкова-Клемър, Радмила Младенова, които за кратко време оставиха следа в българското литературно пространство и станаха носители на престижни награди. Новият роман на Керана Ангелова „Слънчогледи за Мария“ бе удостоен с „Пегас“, Катерина Клемър спечели наградата за поезия „Иван Николов“.
През 2015 започваме да работим върху поредица преводни заглавия. За нас най-интересни са авторите, които живеят между езици и култури, попиват от богатството на различните места, формирали тяхната биография. Сред авторите, с които работим и ще работим с хъс и любов през следващите две години са Прия Базил, Роуз Тримейн, Крис Клийв, Колм Тойбин, Хишам Матар, Пиер Мейлак, Йосип Новакович и др.
Нашият проект, озаглавен „Миграцията – туптящото сърце на съвременната Европейска литература“ спечели ко-финансиране от европейската програма „Творческа Европа“. 

Цели 30 години отнема на Катя Зографова, за да създаде сборника си

Знаменитите, Забравените и Забранените – всяка една история притежава тези личности и всеки един народ би трябвало да се интересува от тях. Катя Зографова е oтделила 30 години от съзнателния си живот, за да проучи, изследва и напише историите на именно тези личности в българската литература.

Представянето на новата ѝ книга беше преплетено и с литературно четене. Снежина и Лидия от руската гимназия прочетоха част от биографията на Ламартин и една от знаменитите му поеми, Езерото, в оригинал на френски. Пламена Стоева, изучаващата френска филология, пък прочете страниците, които Катя е посветила за него в книгата си. Усещането да си в Балабановата къща, на метри от къщата на Ламартин и да слушаш всичко това е омагьосващо. Макар и повече документална книга, то думите ѝ се леят като приказка, която ти четат за лека нощ. Аз съм музеен човек, сподели авторката, а това означава, че тръпката ѝ е да открива. Захваща се с изключително опасна игра след като печели конкурс и започва да пише „Знаменити, забравени и забранени“. Идеята ѝ е била да бъде справедлива и да унищожи всички митове. Да изясни какви са били истинските истории на знаменитите, къде са останали забравените, а на забранените да отдаде нужната почит. Дали Дора Габе и Елисавета Багряна реално са били врагове – едва ли, поне според кореспонденцията, която Катя открива.
Това не са просто човешки истории, а диалог. Диалог между българската и световната литература. Между изкуствата, между мъжа и жената, та дори и междуетнически диалог. Това е история, която не бива да се забравя, а вече сенките ѝ започват да избледняват от българското съзнание. Това са лични истории, които със своя брилянтен сюжет спират дъха ти. Това са случки, които в днешно време единствено въображението може да създаде. Зографова сподели, че вероятно на някой би му звучало скучно да се ровиш из архиви и да проследяваш до такава степен историята на някоя личност, но за нея това е било призванието ѝ. С очите на малко дете тя разказваше как е откривала писма, как ги е докосвала и препрочитала, за да може да извлече информацията, която е вярна (поне за нея). Това вдъхва нещо на книгата ѝ, което вече рядкo виждаме сред твърдите корици – душа.

Петък, 15 Май 2015 03:00

Тhe sound of the legends" act.1

В първото издание на "the sound of the legends" ви представяме един от диджеите, които 25 години развиват клубната сцена в България и в цял свят - Илин Гривишки, по-известен като DJ ilko. 

DJ ilko е един от инициаторите и най-страстните привърженици на Deep, Soufull и Afro House културата в България.

Неговите живи сетове са вдъхновени от Deep & Soul House музиката и майсторски миксирани с фънк и диско елементи.

Форматът "the sound of the legends" e с отворени врати (вход свободен) за публиката, и e част от програмата на Incubator за общодостъпни културни събития в гр. Пловдив.

Сигурни сме, че този музикален формат на Sound Trap, ще ви накара да чакате с нетърпение всяко следващо издание. Един път в месеца, ще имате привилегията да видите хората, които поставиха началото на съвременния клубен живот в България! Концепция, която съдържа не само мощен звук, но и история - такава, каквато не сте виждали ..няма и да видите на друго място. Има артисти, които и до днес - повече от 25 години, продължават да развиват клубната сцена в България. Тези хора са началото на това, което всички ние консумираме с добро настроение и днес. Звуковото налягане в Трап-а, ще бъде подкрепено от уникални изложби, които съдържат моменти от развитието на всеки един специален гост на поредицата "the sound of the legends". Това е съдържание, с което целим да покажем пионерите на съвременния клубен саунд, и техните незабравими партита в кариерите им до днес. Подгответе се за пътуване във времето, и не забравяте: SOUND.TRAP е място, в което искаме да имате преживявания, които да ви карат да уважавате все повече артистите, които продължават да творят за всички нас.

Програма:- 16.05 (Събота) 

19ч. Workshop и откриване на изложба

 

22 ч. - Live Set Performance 

Захи е мило, общителено и щедро 8-годишно момченце. Прочетете част от разговора му с Humans of Plovdiv и какъв жест е направил към майка си и по-малката си сестричка!

"Имам малка сестричка и много ми харесва да съм батко."
"Защо ти харесва?"
"Защото я обичам и мога да я пазя. Преди тя да се роди, разбрах, че трябва да оперират мама, за да извадят бебето от корема й. Но операцията била скъпа и аз дадох на мама всичките си пари."
"Колко пари имаше?"
"975лв."
"Това са много пари. Събирал си ги, за да си купиш нещо ли?"
"Да, исках да си купя лаптоп и 2 години си събирах пари."
"Беше ли ти трудно да ги дадеш всичките за бебето?"
"Не. Исках да помогна на мама. Пък и след като се роди Мануелка, леля ми подари нейния стар лаптоп."


Още истории вижте в страницата на Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/ или във Facebook: https://www.facebook.com/humansofplovdiv.

От хиляди години насам, хвърчилото е популярно като начин за релаксация и форма на душевно упражнение. Пускането на хвърчила e прекрасно забавление, което обединява и носи радост на деца и възрастни навсякъде по света. То носи лично значение, послание, мечта за всеки, който го държи.

Пускали ли сте някога хвърчило? 

Заповядайте на 16 май от 11 ч. на Братската могила в Пловдив, където на събитието ни "Пусни хвърчило" ще си направим пикник с пускане на хвърчила. 

Събитието е организирано от екипа на Консултативно-терапевтична инициатива „ХВЪРЧИЛО“ с подкрепата на Лайънс клуб Филипополис, ПОПИМОНИ 2010 ЕООД и Изотсервиз Пловдив ЕООД.

Каним всички наши приятели да се присъединят към нас, за да се забавляваме заедно.

„…Защото едно хвърчило има голяма нужда от приятелство. 

Трябват му въздух, височина и небе, за да разцъфне с цялата си красота."

Ромен Гари

Начало: 11:00ч.

Данов хълм 

Много събития и атрактивни локации спечелиха финансиране от фондация Пловдив 2019
 
Новият арт квартал на Пловдив, стремглаво продължава своето развитие. Средището, което събира по павираните си и вече пешеходни улици, различни типове креативни индустрии, ще бъде попълнено с още няколко нови и интересни локации. Двадесет са финалистите от второто издание на конкурса Капана- квартал на творческите индустрии, в подкрепа на инициативата за обновяване на емблематичната част от центъра на града. От общо 55 проектни предложения, журито се спря на 20 от тях, като победителите ще получат финансиране от общо 40 хиляди лева и така ще получат подкрепа за развитие на идеите си, които да обогатят Капана.
Светлана Куюмджиева, артистичен директор на фондация Пловдив 2019, както и член на журито, разкри че спечелилите са в много широк спектър от начинания. В артквартала ще се случват тепърва много интересни събития. Той вече ще има и първия си театър, който ще се прави ежеседмично в Саунд трап, звукозаписно студио също ще изпълва улиците на пространството. Много от фасадните щори на великолепните сгради пък ще бъдат изрисувани с графити. Работилница за кулинарни занаяти ще храни не само очите, но и вкусовите рецептори на пловдивчани.  А едно от най-интересните събития безспорно е фестивалът на българската ръчно направена бира, където ще се лее от ледената пенлива напитка в неограничени количества. В палитрата от събития има още театър, кино, музика, танц.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…