От 25 април до 14 май 2023 г. в Градска художествена галерия – Пловдив, ул. „Княз Александър I“ 15, ще може да се разгледа впечатляващата изложба „Ахимса: ненасилието“, включваща 40 творби от 34-ма именити съвременни български художници и скулптори и от четирима артисти от Индия, Турция и РС Македония.

Откриването е на 25 април от 18:00 часа. Организатори на събитието са ГХГ- Пловдив и Индологическа фондация „Изток-Запад“, с подкрепата на посолството на Република Индия у нас. Изложбата се ражда по инициатива на скулптора проф. Емил Попов, художника проф. Станислав Памукчиев и индолога Йорданка Боянова. Тематичният фокус върху ахимса, ненасилието – основополагащия житейски принцип във философията и делата на Махатма Ганди, формира широката концептуална основа за изграждането ѝ. Както инициаторите посочват:

„Ахимса: ненасилието“ има своя история. Тя възниква като естествено развитие и надграждане на предшестващата уникална по своя замисъл експозиция „Махатма Ганди: Сила на истината“ (2019), която беше инициирана и организирана от Индологическа фондация „Изток-Запад“ съвместно с посолството на Индия по повод 150 годишнината от рождението на великата личност и световен лидер. На нея беше валидирана и юбилейна пощенска марка с лика на Ганди по проект на проф. Стоян Дечев. За разлика от предшестващата изложба, която беше обединена от творческо проникновение, предизвикано от характера на личността на Ганди като цяло, настоящият проект е фокусиран върху метафизическия принцип ахимса – ненасилие, неразрушение, който Махатма Ганди е осъществявал през целия си съзнателен живот като истински ученик, изследовател и последовател на своята древна култура и като национален и световен лидер.“

Основната част от експозицията обгръща темата за ненасилието с творбите на Валентин Старчев, Георги Чапкънов, Павел Койчев, Емил Попов, Станислав Памукчиев, Иван Русев, Иван Славов, Десислава Минчева, Ивайло Мирчев, Ангел Станев, Стоян Дечев, Милко Божков, Любен Гайдаров, Кирил Мескин, Валентин Господинов, Камен Цветков, Цветослав Христов, Иван Кънчев, Веселин Начев, Иван Милушев, Любен Генов, Надежда Кутева, Рашо Митев, Свилен Блажев, Хари Атанасов, Цанко Цанков, Мартиан Табаков, Мартин Трифонов, Нина Русева, Павлин Радевски, Пламен Моневски. Със свои произведения са представени също Нагджи Пател (Индия), Зиятин Нуриев (Турция), Благица Здравковска и Ристо Станковски (РС Македония).

Неотменима част от експозицията са нейните програмни винили и филми, които документално създават контекста на изложбата. Те следват диахронията на принципа за ахимса, а именно: с образ и послания на Махатма Ганди, с колаж от портрети на лидери – последователи, съратници, съмишленици на концепта на Ганди за ненасилието и винил с техни мисли, а също – със стихове по темата от Борис Христов и Константин Павлов. Специфичен акцент в изложбата е поставен върху ненасилието към деца посредством винил, оглавен с думите на видния последовател на Ганди Нелсън Мандела: „Дължим на децата си – най-уязвимите граждани във всяко общество – живот без насилие и страх.“ Именно в тази контекста на ахимса авторите представят своите творби – като проникновение в същността на ненасилието чрез рефлексия от форми, цветове и текст. Изложбата „Ахимса: ненасилието“ е творческо осъзнаване и визуално внушение на нашите изконни, върховни човешки ценности; като свързва миналото с настоящето, тя превъплъщава, възпитава и интегрира тези ценности в името на днешните и бъдещите дни.

Епистемологичният фундамент на концепта за ахимса – нежелание за убиване, разрушаване; ненасилие в най-широк смисъл, лежи в учението за човека и битието, представено по своеобразен начин в различните школи и направления на древноиндийската образователна традиция, която се е запазила витално в продължение на няколко хилядолетия и съществува и до днес. Ахимса представлява интровертен принцип на ненасилие, ненараняване от страна на човека на своята собствена природа и същност, както и екстровертен принцип на ненасилие, ненараняване, неразрушаване от страна на човека на своята собствена природа и същност, както и тази на всички и всичко извън него. Практикуването на ахимса е свързано с личното усилие на човека за въздържание и изкореняване на грубите разрушителни наклонности в неговата природа като зломислие, алчност, страсти, привързаности, омраза и други проявления на егоцентризма, които водят до саморазрушителни действия като незачитане на истината, лъжа, кражба, заблуда за притежания и похот. Така моралният код на ахимса засяга  не само и най-малко физическото ненасилие. Той обхваща физическото, менталното и духовното ниво в структурата на човека. 

Големият син на Индия и борец за национално освобождение и справедливост Махатма Ганди превръща този принцип в свое верую, в начин на живот и в свое лидерско оръжие, с което повежда стотици милиони индийци против английските колонизатори в Индия, както и в борбите си за справедливост към онеправданите и в други краища на света. За Ганди ахимса е безкрайно по-могъща и позитивна сила, с която разполага човечеството за постигане на своите цели. Докато грубата сила (химса) може да има само нетрайни постижения, тъй като тя е разрушителна и саморазрушителна. Ето защо Ганди настоява: „Може никога да не бъдем достатъчно силни, за да премахнем напълно насилието от своите мисли, думи и дела. Но трябва да запазим ненасилието като наша цел и упорито да се стремим към нея.“ Принципите, каузите и стремящата се към съвършенство простота на личния живот на Махатма Ганди се разпръскват като жив пример и учение сред умовете и лидерите по всички континенти. Така концепта за ахимса като ненасилие, неразрушение, както във вътрешното пространство на човека, така и в неговото външно пространство на социално и естествено природно съществуване, получават световна гражданственост благодарение на Ганди. През 2007 г. ООН обявява 2-ри октомври – деня на рождението на Махатма Ганди – за Международен ден на ненасилието.

Именно на този световен празник беше посветено първото издание на изложбата, което се състоя в Арт център – гр. Плевен през октомври 2022 г. Сред първите посетители на експозицията бяха и възпитаници на НУИ „Панайот Пипков“ – гр. Плевен, профил „Изящни изкуства“, които по-късно отразиха своето отношение към темата в експозицията „Вдъхновено от изложбата „Ахимса: ненасилието“, подредена в училището. Техните творби са показани и в настоящата изложба.

Второто издание на изложбата протече с огромен интерес в продължение на един месец в престижната изложбена зала „Райко Алексиев“ в София.

Освен в Плевен, София и Пловдив, представянето на тази уникална експозиция ще продължи и в други галерии на страната.“

През 2022 г. се навършиха 10 години от възстановяването на самодейния театър в Асеновград. По този повод екипът на Сдружение „Работилница за мечти” в града, разработи мащабен проект озаглавен „10 ГОДИНИ ТЕАТЪР ЗА ЦЕНИТЕЛИ“, който спечели финансиране по „Програма за възстановяване и развитие на организации в областта на любителското творчество“ на Национален фонд „Култура”.

В рамките на проекта Сдружението реализира и ще реализира разнообразни дейности: социално-образователни, изследователски и др. Една от най-очакваните е поставянето, за първи път с професионален режисьор, на нов театрален спектакъл.

Изборът на пиеса е „Лунатици“ от Кен Лудвиг, а за режисьор Сдружението покани обичаната, от театралната сцена и телевизионен екран, Здрава Каменова.

Спектакълът е динамична комедия, героите са двойка актьори, които някога са били прочути, а в последните години им се налага да играят на провинциални сцени.

„Считаме, че посланието на пиесата и функцията на самодейния театър са в една посока: да радва публиката, да я подтиква да мечтае и да съхранява човешките облик и ценности” – споделя Изабела Шопова, ръководител на самодейната трупа.

Сдружение „Работилница за мечти” отваря премиерно салона на Военен клуб в Асеновград с пиесата „Лунатици” на 27 април и 13 май. На 27 май комедията предстои да бъде представена в Крумово, а след това и в други селища на Пловдив и региона.

Пловдивският писател Георги Ганев ще представи утре (26 април) на три различни места в града ни книгата си „Малка книга с голяма поезия – 18 + 1 любовни и еротични стихотворения”, издадена в Англия през 2018 г. Сериозна причина е възпрепятствала премиерата на книгата в Пловдив преди пет години, когато все още авторът живееше в английския град Уулвърхемптън. Любопитен факт е, че книгата се ражда след един футболен бас. Как по-точно поетът ще ни каже утре вечер, прочитайки глава от подготвяната от него мемоарна проза за живота му на Острова под работното заглавие „Дълги вълчи дъждове”.

Представяната книга съдържа 19 стихотворения, писани на български или директно на английски език в 18 градове на 8 държави в Европа и Северна Америка. Девет от творбите са печелили награди от различни конкурси или фестивали на поезията в България и чужбина.

В желанието си в един и същи ден да се срещне с повече свои почитатели, Георги Ганев е насрочил премиерата както следва:

- от 18:00 ч. – в ресторант ФАВОРИТ, квартал Втора Каменица, ул. „Арх. Камен Петков” № 18;

- от 20:00 ч. – в ресторант SAFFRON в артистичния квартал Капана, ул. „Георги Бенковски” № 32;

- от 22:00 ч. – в клуб НАЙЛОНА в Капана, ул. „Георги Бенковски” 8.

Заповядайте там, където желаете – кани поетът. Неговите гости могат да поръчат вечеря или напитки, а за тези от тях, които останат на улицата, Ганев е подготвил чаша червено вино от винарна „Загрей” – Първомай. 

Музикалната „гарнитура” към литературата ще бъде в изпълненията на неговия приятел - китариста от Ирландия Патрик Мидълтън, щастливо женен за пловдивчанката Юлия. 

Тази малка книжка има огромен и нежен любовен заряд. С нея Джордж показа на Уулвърхемптън и Бирмингам, че е в състояние не само да накара осем хиляди фенове на Вълците да скандират пловдивската дума „майна”, но и да направи така, че осем души да танцуват блус и да повтарят римите от „Малката книга...” на английски и на български. Осем деца на любовта на Острова, спечелени за поезията от един българин – това е много, твърде много. Благодаря ти, майна!

  Wes the Best in the Nest – естет и арт-коментатор в Англия

Документалната лента за основателя на НОВА ГЕНЕРАЦИЯ – Димитър Воев среща зрителите в над 20 български града

„ВОЕВ“ - първият пълнометражен документален филм за емблематичния поет и музикант Димитър Воев, тръгва по кината в цялата страна от 5 МАЙ. Лентата ще зарадва зрителите в над 20 от големите градове на България, сред които: София, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Русе, Велинград, Благоевград, Ловеч, Казанлък, Търговище, Перник и други. 

Филмът съживява майсторски, с емоция и вкус, спомена за Димитър Воев - музикант, поет, творец, един от най-емблематичните представители на неформалната културна вълна в България от края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век. Основател, вокалист и басист на групата "Нова Генерация“ той напуска този свят твърде млад, на 27 годишна възраст. Бандата му вдъхновява и повлиява силно няколко поколения музикални фенове у нас, а текстовете на Воев и музикалния му стил сякаш изпреварват своето времето.

Още с премиерата си на голям екран, в рамките на 26-ия Международен София Филм Фест, „ВОЕВ“ прави впечатление и привлича вниманието не само на феновете на култовата банда, но и на много по-широк кръг от зрители от всякакви възрасти. Неслучайно, през 2022 г. той е в селекцията на едни от най-престижните и утвърдените фестивали у нас, а навсякъде, където е показан следват извънредни прожекции поради огромния интерес и високата оценка на зрителите.

До този момент „ВОЕВ“ е носител на Награда за най-добър български документален филм за 2022 г., Награда за най-добър режисьорски дебют на Master of Art Film Festival, както и Награда на публиката на Rhodope International Film Festival. 

Преди броени дни лентата получи нови 6 номинации за тазгодишните награди на Съюза на Българските Филмови Дейци „Васил Гендов“. Сред тях за Най-добър документален филм – с продуцент Валерия Стойкова и MatchPoint Productions, за Най-добър дебют на документален филм - за режисьора Биляна Кирилова и за Най-добър сценарий на документален филм - за Биляна Кирилова и Неда Миланова. Филмът е селектиран и в състезателната програма на престижния Valencia Indie Film Fest.

„ВОЕВ“ се разпространява по кината от 5 май от MatchPoint Productions, а датите на прожекциите по градове и точните им часове можете да следите във Фейсбук страницата на ВОЕВ - филмът.  

Билети за прожекциите могат да се закупите от съответните каси на залите и кината по градове, а актуална информация за тях можете да следите и тук.

Филмът е осъществен с подкрепата на Столична община - програма „Култура“, Национален фонд Култура и Фондация “Димитър Воев - Нова Генерация”.

117 акварелни произведения от големия български художник Васил Чакъров – ЧАК (1934 – 2018) ще бъдат показани в изложбата „Тиха земя“ в галерия „Капана“ към Градската художествена галерия – Пловдив от 28 април до 28 май 2023.

Официалното откриване е на 28 април, петък, от 18.00 часа в галерия „Капана“ на ул. Райко Даскалов“ 29.

Картини на художника ще бъдат изложени и в Градската галерия в Стара Загора, където изложбата ще продължи от 24 април до 26 май. Двете експозиции са част от голям проект на известната изкуствоведка доц. д-р Ружа Маринска, която ни напусна в края на 2022 година.

За Васил Чакъров Ружа Маринска пише:

„Акварелът, на който се е посветил Васил Чакъров, е също един избор , съответстващ на характера. Труден избор. В тази техника – синоним на лекота и волно вдъхновение, Васил Чакъров гради, а преди това мисли, с напрежение едва ли не всеки разлив на петното. Акварелите му не приличат на ничии други. В тях има картинна плътност и особена сериозност“.

Васил Чакъров е роден на 30 април 1934 в Багренци, Кюстендилско. По-голямата част от живота му минава в Самоков. Рисува акварели, маслена живопис, прави графики и карикатури. Носител е на Националната награда „Захарий Зограф“ за 2008 (споделена с Магда Абазова). Има изложби в Софийска градска художествена галерия, в галерията на СБХ на „Шипка“ 6 в София, в галерия „Лоран“ и множество други галерии в София,  в Самоков, Кюстендил, Пловдив (галерия „Ромфея“), Сливен, Благоевград.

Негови картини са в сбирки в Полша, Унгария, Чехословакия, Дания и други страни в Европа.

Акварелистът Васил Чакъров

Ружа Маринска

Някога център на занаяти и просвета, през 20.век Самоков запада и се превръща в провинция. Занемара и липса на себеуважение заменят предишния кипеж и гордост. За миналото свидетелстват няколкото архитектурни паметника и редките стари къщи, които си отиват една по една.

Ето в този град живее художникът Васил Чакъров. Дошъл е тук от кюстендилското село Багренци и тук е останал. В това си е казала думата съдбата. Но се е проявил и характерът на художника. Още от момчешката снимка ни спира погледът на човек, който си знае цената. Присмехулен – едновременно ироничен и самоироничен, той издава готовност да противостои на предизвикателствата. Въпреки всичко да се самоизградиш като художник и като личност. Васил Чакъров е именно такъв – продукт на собствената си воля за творчество.

За него в буквалния смисъл на думата можем да кажем, че всичко е постигнал сам – азбуката на техниките, основите на пластическото изграждане, прозренията за смисъла на нещата. Той не тръгва от спонтанните импровизации на другите самоуки художници и не спира до следвания образец. Още първите му работи говорят за професионална амбиция. С годините идва свободата  в общуване с материите, но тя никога не става лека виртуозност. Пред неговите работи не ни напуска чувството за будния художнически контрол над всяко движение на ръката.

Акварелът, на който се е посветил Васил Чакъров, е също един избор , съответстващ на характера. Труден избор. В тази техника – синоним на лекота и волно вдъхновение, Васил Чакъров гради, а преди това мисли, с напрежение едва ли не всеки разлив на петното. Акварелите му не приличат на ничии други. В тях има картинна плътност и особена сериозност.

Въпреки че много от сюжетите на художника са взети от Самоков, няма да разберем нищо, ако спрем дотук. Нали всеки живее не само във физическото пространство на близката реалност, а обитава пространства далечни и отдавна отминали? Така и Чакъров. Живее в Самоков, а духът му витае в изкуството на големите майстори, от които се е учил, с които не престава да общува през дългите дни и нощи на самотно търсачество. Без да пътува, като истински пътешественик той е преминал през пространствата на толкова картини, книги, филми.

Необикновен е и домът му. Поразяващо е как в един панелен блок може да се настани толкова жива духовна атмосфера. Ето как провинцията се превръща в своята противоположност. За силния характер тя е предизвикателство да се потопиш в дълбините на своя свят и отгледаш там кристали.

С годините акварелите на Васил Чакъров заприличват все повече на кристали. Формата става все по-чиста, а светлината, която струи от тях – по-магична. Големият художник с възрастта става по-голям. На прага на своите 65 години Васил Чакъров е по-можещ, по-знаещ и по-чувствителен отвсякога.

Едно значимо присъствие в българското изобразително изкуство.