Четката на Йоан Левиев отново посреща гостите в Дома на културата. На мястото на изчезналия безследно гигантски стенопис на маестрото са окачени негови шедьоври от цикъла „Царски времена”. Гигантските платна са собственост на Градската художествена галерия и само преди два месеца бяха изложени в нея по повод 80-годишнината от рождението на великия художник. Решението за почит към паметта му в бившия Синдикален дом е временно, като на този етап все още се бистри как да присъства унищожената фреска във фоайето- като точна реплика или като фото копие.

Прочутият изпълнител на натурална валдхорна, швейцарецът Едуард Дескур – солист-оркестрант в операта в Цюрих, излиза на сцената на V Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ на 22 май от 18.30 ч. Едуард Дескур е член на известния бароков ансамбъл „Il Giardino Armonico“, а компакдиск на световноизвестното сопрано Чечилия Бартоли с негово участие е удостоен с награда “Грами“. В Балабановата къща на 22 май негови партньори ще бъдат изтъкнатите музиканти Ангел Станков, Георгита Бояджиева и Ростислав Йовчев.

Търсих мълчаливото и лично преклонение пред великия бас, каза художникът

Искам ние, съвременните хора, да бъдем едно естествено цяло с големия творец и неговия град, допълни маестрото

Художникът Атанас Хранов откри фантастичната си възпоменателна алея в чест на 100-годишнината от рождението на великия бас Борис Христов тази сутрин. Маестрото покани на ръчно направената от него пейка с чугунени лаврови венци кмета Иван Тотев и заместника му Стефан Стоянов. Тримата се настаниха удобно в романтичното пространство край Дома на културата и послушаха гласа на Борис Христов, който се лееше от скритите в осветителните тела тонколони. По паважа до скамейката на Хранов минаха журналисти, общински съветници, приятели на художника, случайни минувачи. Те прочетоха вградения в гранитните блокове чугунен надпис  "100 години от рождението на великия оперен певец Борис Христов" и стиха на Александър Секулов "... и в безкрая на времето неговият глас се моли за България". Най-щастлив Атанас Хранов бе в мига, в който прегърна между лавровите венци сина си Любен- Емилио. Това бе жест на обединение, на сливане на поколенията, на почит и на любов, естествено.

Благодаря на общината и на общинския съвет за гласуваното доверие да създам тази възпоменателна алея в памет на Борис Христов. Да направя знак, който изразява любовта и почитта пред световния артист, за мен беше много трудно и отговорно. Исках от този знак няколко неща- да бъде част от атмосферата на града, да не нарушава архитектурната цялост на самото място, да кореспондира естествено с природата, сградите, пространството. Търсих мълчаливото и лично преклонение пред  Борис Христов. Исках да създам място, което хората естествено да обитават, да създам нов детайл в града, допълващ неговата енергия и дух. Ще бъда щастлив, ако видя хора, които седят на тази пейка. Така ще знам, че съм постигнал това, което искам – ние, съвременните хора, да бъдем едно естествено цяло с големия творец и неговия град, каза Хранов пред гостите на събитието.

Виртуозният музикант свири пред портрета си в Балабановата къща

Рожден ден на големия Димитър Киров честваха десетки почитатели на изкуството му, приятели и меломани в Стария град. Виртуозният цигулар Марио Хосен свири специално за покойния маестро на 20 май, датата на рождението му, във второто поред събитие от фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща”. Супер музикантът се сля с инструмента си под собствените си зорки очи, които го наблюдаваха от рисувания от ДиКиро портрет. Марио и музикантките от основания от него Camerata Orphica направиха символичен поклон пред именития художник, който вчера трябваше да навърши 79 години. Същото сториха и публиката, и организаторите на събитието. Импровизираната сцена бе украсена с тематични творби на Димитър Киров, които свързват изобразителното му изкуство с музиката. Там бе и стар портрет  на музата на маестрото- Русалия. Тя бе най- специалният гост на концерта, като преди началото му получи красив букет. Днес е ден за усмивка, не за тъга. ДиКиро ни гледа в кълбо от дим от лулата си някъде горе. Никой от нас не е забравил големия творец. Онова, което той ни остави е непреходно, коментираха организаторите на Дни на музиката в Балабановата къща.

Марио Хосен пристигна за участието си от Австрия. Той свири с фантастичната си цигулка от 1749г. G.B. Guadagnini, предоставена му от Австрийската национална банка. Балабановата къща не успя да побере всички, които искаха да видят и чуят на живо Хосен и да се поклонят пред Димитър Киров.

Имате много поздрави от Кольо. Той е в Казабланка. Обади ми се, преди да дойдете. Добре е! Така откри нощта на художника Кольо Карамфилов в галерия U P.A.R.K Сава Цонев, съдружник на маестрото в арт пространството. Той представи филмът на Кольо Казабланка. 8-минутната лента и мейкингът й бяха поводите да се съберат близки, приятели и семейство, за да си спомнят с усмивки за големия Кольо, който ни напусна в началото на годината. Другият сценарист на късометражната продукция Емил Атанасов и съученик на Колето също бе там, за да каже някоя и друга дума за общата им работа.

Синът на художника Росен благодари поотделно на всички, които дойдоха. Истеричен смях и подвиквания предизвика мейкингът, в който личи как целият екип се забавлява жестоко, докато се опитва да лови риба. За финал на кино частта и начало на партито на сцената излязоха музикантите от Остава, които забиха акустично след прожекцията.

Скулпторът счита, че ще му демонтират творбата след откриването й на 23 май

Преди малко,от достоверен източник разбрах, че пловдивската управа е ангажирала хиляди душички срещу моята скулптура на ТИТАНА, пише в социалната мрежа Сиромашки

Ние сме много и ще те защитим, пишат като за война близки на юбиляря

Историята с монумента на Цвятко Сиромашки започна да се превръща в истерия. Днес скулпторът чества 60-годишнина, като за юбилея стартира монтирането на главата на Борис Христов пред Дома на културата, който носи неговото име. Това се случва без решение на общинския съвет, след като местната администрация склони да приеме творбата на Сиромашки. Ситуацията напълно излезе от добрия тон, характерен за хора на изкуството, след откриването на възпоменателната алея на художника Атанас Хранов пред бившия Синдикален. Няколко медии взривиха интернет пространството с открито агресивни текстове, а в социалната мрежа настана истинска вакханалия от меко казано неприемливи коментари по повод единия или другия творец. Така или иначе Пловдив ще чества 100-годишнината на Борис Христов с две монументални творби, като тази на Сиромашки ще бъде открита на 23 май. Това обаче не успокои скулптора, дори напротив. Преди малко,от достоверен източник разбрах, че пловдивската управа е ангажирала хиляди душички срещу моята скулптура на ТИТАНА ! Целта е да се предизвика общественото мнение и моята творба да бъде демонтирана веднага след откриването на 23 май ! Обръщам се към пловдивчани и цялата световна общественост за защита ! Точно на рождения ми ден душата ми потъна в мъка ! БОГ ВИЖДА!, пише в социалната мрежа Сиромашки.

Негови приятели се обявяват в подкрепата му и едва ли не се стягат за военно-отбранителни действия. Дончо Дончев Гърбов пише: Спокойно, Цвятко! Това е провокация. Даже да е достоверно няма да им мине номера. Ние сме много и ще те защитим. А за да станем повече каним всички пред дома Борис Христов за подкрепа. Нима Цвятко не го заслужава. Даже и да е само за освещаването пак трябва да сме до Цвятко в Името на Борис Христов. ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ ОТ НЕБЕСНАТА СЦЕНА. ОТТАМ МОЖЕ САМО ДА НИ ГЛЕДА СРАМА, АКО НИЕ-ЖИВИТЕ НЕ ГО ЗАЩИТИМ!!!! А Руми Димитрова допълва: Не се притеснявай Цвятко ,не мъчи сърцето си !!! Всичко ще мине много добре както му е реда !!! Ти имаш хора които уважават и ценят твоето творчество и то не малко са, не си струва да се кахъриш напразно ,вярвай в Себе си и в Обществото Пловдивчани които искат да се радват на Титана и на Теб !!! БОГ ТЕ ПАЗИ !!!

Дали на Борис Христов, който ни наблюдава от Небесния хор, му харесва случващото се? Едва ли!

Сагата продължи 22 години, във владение на Градската художествена галерия остана само „Молебен за дъжд”

Наследниците на Златю Бояджиев спечелиха съдебната битка за шест платна на гиганта на изобразителното изкуство. Върховният касационен съд реши спора между роднините на Златю Бояджиев и Градската художествена галерия-Пловдив (ГХГ), „Старинен Пловдив”, Исторически музей – Пловдив за собствеността на 6 платна на емблематичния художник. Темида реши творбите „Баташкото клане”, „Обяд на моето семейство”, „Кукери” „Мъж на колене” и „Разстрел” да бъдат върнати на законните им собственици – наследниците на Златю Бояджиев. Една от картините по спора „Молебен за дъжд” съдиите оставят във владение на Градската художествена галерия.
Спорът е с 22 годишна давност. От далечната 1992 година семейството има документи и свидетели, че иска да прибере картините в наследствената колекция, оставена от Златю Бояджиев. Отказът на местната власт в лицето на различни по партийна принадлежност кметове през годините и най-вече на държателите на картините ГХГ и ОИ”Ст. Пловдив” принуди наследниците да предизвикат проверка на Комисията по култура към Народното събрание и на Министерството на културата. Това се случи след повече от 10- годишни проверки на прокуратурата по случая. Още през 2009 година в докладна записка до община Пловдив от директора на ГХГ Красимир Линков е ясно, че институциите не са придобили картините, като са ги закупили или да са били подарени от автора или неговите наследници. Въпреки това
се отказва произведенията да бъдат върнати. Констатацията на министерството на културата е че за картините нямат документи и са с неизяснен статут, но семейството трябва да води дело за да си ги върне. Това не остави избор на наследниците Георги Бояджиев и Златин Бояджиев, които заведоха дело в пловдивския окръжен съд за връщане на произведенията. Искът беше уважен и картините присъдени на семейството. Решението беше обжалвано пред Апелативен съд в Пловдив. Той взе коренно противополжно решение и остави картините на държателите. След решението на ВКС в крайна сметка наследниците получават правото да получат най-сетне по-голямата част от произведенията.   

За съжаление през тези почти 25 години борба за връщане на картините нито една институция не се опита да реши самостоятелно проблема. Синът на Златю Бояджиев, Георги не дочака решението на съда. Бояджана почина през лятото на 2013 година, огорчен от липсата на реални и адекватни решения от системата. И от обидното на моменти поведение на чиновници в местната община.

Снимки: Иван Палейков