Капана.БГ

Капана.БГ

Повечето от намесите на международния фестивал за архитектура ONE ARCHITECTURE WEEK 2015 вече са видими край река Марица. Някои от тях са  завършени, а други са в процес на изграждане, като по този начин се цели приобщаване и увличане на максимален брой жители на Пловдив към архитектурната седмица. Намесите, девет на брой, изследват връзката град – река и потенциала за успешно развитие на взаимоотношенията им.

„Важен акцент в програмата ни са намесите в градска среда, които целят да оставят положителна и видима следа в публичното пространство. Ядрото в квартал Капана, което архитектурният фестивал реализира през 2014 се превърна в успешен пример за промяна статута на пространство в града и трайната му интеграция в социалния и културен живот на Пловдив. - разказва Любо Георгиев, директор на ONE ARCHITECTURE WEEK, за серията от намеси, включени в тазгодишната програма на фестивала - Намесите са нещо ново, непознато, неизвестно в живота на града. Чрез тях изпробваме различни модели и активности край река Марица за да открием кое е това, което привлича хората, кое работи и кое не. Стремим се да запазим интересното и да подобрим обикновеното. Общината има желанието да инвестира в реката, но преди самото вложение, искаме да накараме хората да се запитат каква е визията им за реката и да я усетят - да са видели няколко неща, да са отишли там и да са ги изпробвали.“

Намесите в рамките на фестивала през 2015 г. включват изграждането на „Пергола“ на брега на Марица, чийто дизайн е направен така, че да привлича вниманието на посетителите върху реката. Създатели на проекта са архитектурния колектив HYS HYS (Христо Чилов, Йоан Земярски, София Стоянова), които печелят отворената покана на ONE ARCHITECTURE WEEK и Пътища Пловдив, с най-много гласове в общественото гласуване. С подкрепата на Пътища Пловдив.

Сред намесите е „ Градско градинарство“ - инициатива, имаща за цел да експериментира, как зелените площи в града могат да служат не само за отдих.

„Архитектура за животни“ е няколкодневна работилница, в която Клеменс Баудер - австрийски архитект и интердисциплинарен артист, заедно с жителите на Пловдив, създава подвижни подслони за различни животни, обитаващи околностите и водите на река Марица. Материалите, които се използват са подръчни, най-вече рециклируеми. Работилницата цели да направи по-уютен дома на многото животни, заселяващи района на реката.

Намесата “Водовъртеж“ идея на полското архитектурно бюро „Централа,“ е „детска площадка“ за възрастни - стоманена и въжена структура, която кани минувачите да се спуснат до коритото на реката и предлага алтернативен начин за достъп до коритото. Основният акцент в тази намеса е забавлението. „Централа“ разказват, че проектът е вдъхновен от детските им спомени от 80-те години, когато катеренето по огради и влизането в тунели и дупки из изостанали строежи ги е карало да се чувстват като велики изследователи. Вече като големи, те осъзнават, че всяка възраст има нужда от предизвикателства, а градската среда още повече. С подкрепата на Полския институт в София.

Специално за целите на инсталацията „Приобщени сенки“, канадският артистичен колектив mere phantoms превърна стара бензиностанция на северния бряг на река Марица в пространство за своите работилници, в които се създаваха хартиени макети на емблематични сгради в Пловдив. Няколко вечери подред жителите на града на тепетата имат възможност да се включат в уникално шоу, комбинация от движещи се картини и музика, и сами да създават истории чрез сенки и светлина. Последен шанс за участие в инсталацията - 27 септември 2015 на адрес: бул. Марица 83. С подкрепата на Canada Council for the Arts и Джи Джи Систърс 

Работилницата „Отворено училище“ събра български студенти по архитектура и дизайн със студенти по дизайн от Холандия, които съвместно с жителите на Столипиново, проучват потенциални места и форми за намеса около Марица. Скоро ще видим резултатите  и от това сътрудничество - инсталации в различни части на града, чиято производствена база са занаятчийски работилници в кв. ”Столипиново”. С подкрепата на Creative Industries Fund NL 

През лятото и по време на ONE ARCHITECTURE WEEK жителите и гости на Пловдив имат възможност да се възползват от Плажът на Марица – временна конструкция, изградена върху сухите пясъчни наноси в коритото на реката, чиято цел бе да демонстрира един от възможните начини за използване на Марица. По време на архитектурната седмица Плажът на Марица се използва за различни активности и събития. 

„Дневната на града, край реката“, така проектантите от американското бюро КУТОНОТУК, създатели на Сцената на Марица, определят своя проект. Основна цел на Сцената е да бъде – открито, но уютно пространство, на което се провеждат дебати, дискусии, филмови прожекции, концерти и други. С подкрепата на Посолството на САЩ в България 

Колектив Кино Космос представи инсталацията „Реката в града“, изградена от филмови ленти, OSB плоскости, дървени летви, гипс и фибран. Намесата цели да провокира интерес към “забравената” река и да се опита да интегрира образа й във всекидневието на съвременен Пловдив.

В рамките на програмата на архитектурната седмица можете да видите и изложбите:

Приобщена река - Тютюнев склад, ул. Екзарх Йосиф 13

Полска архитектура - ЕДНО, ул. Христо Дюкмеджиев 10

Адата - Галеря Ластици, ул. Христо Дюкмеджиев 6

Плажът в Мадрид - Градски художествена галерия, ул.Княз Александър 15

Атлас на градовете в Ирландия - Градска галерия, ул. Княз Александър 15

До Европа и назад - Кино Космос, ул. Гладстон 48

Улична изложба - ул. Райко Даскалов 23

Тракия преди и сега - Район Тракия, бул. Освобождение 63 /18.09 - 27.09/ 10:00 до 18:00

Снимки: Лина Кривошиева

“Фокус България“ ще включи изложба, представяща над 50 български автора, видео творби от отворена покана, дискусии, разговори и срещи с художници, както и специална публикация на форума във Виена

Пловдивска галерия организира супер престижното представяне

Започва „Фокус: България“ - най-мащабното представяне на българско съвременно изкуство на престижен международен панаир, което ще се случи на viennacontemporary oт 24 до 27 септември във австрийската столица. Програмата на събитието включва тематична изложба, курирана от Яра Бубнова и Весела Ножарова; панелни дискусии и кратки разговори, курирани от Десислава Димова; исторически коментари за контекста в страната; специална публикация, разработена от Борис Костадинов и още много паралелни събития.

Основна част от българското представяне на панаира заема изложбата „Вариофокус – Артисти“, курирана от Яра Бубнова и Весела Ножарова. Изложбата показва работата на артисти, които не само създават стойностни произведения на съвременното изкуство, но и служат като неочаквани заместници на липсващите елементи, свързани с местни институции и артистична инфраструктура. Това са художници, които в повечето случаи действат още и като куратори, пищещи, организатори, мениджъри, дилъри и/ или колекционери на съвременно изкуство и изпълняват множество функции, необходими за правилното функциониране на художествения свят около тях.

В изложбата ще бъдат представени над 50 български автори, с което „Фокус България“ се превръща в едно от най-мащабните представяния на българско съвременно изкуство в чужбина в последните години.  В изложбата участват: Адриана Чернин, Александър Вълчев, Александра Чаушова, Алла Георгиева, Антон Терзиев, Боряна Росса, Боряна Венциславова, Даниела Костова, Destructive Creation, Емил Миразчиев, Димитър Солаков, Георги Димитров, Георги Ружев, Иван Мудов, Иван Костолов, Ив Тошайн, Ирина Георгиева, Искра Благоева, Калина Димитрова, Калин Серапионов, Камен Стоянов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Коста Тонев, Красимир Терзиев, Лазар Лютаков, Лъчезар Бояджиев, Лубри, Любен Костов, Мариела Гемишева, Моника Попова, Миряна Тодорова, Недко Солаков, Нина Ковачева, Николай Занев, Олег Мавроматти, Петя Димитрова, Пламен Деянофф, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Светлана Мирчева, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стефан Николаев, Стефания Батоева, Стела Василева, Валентин Стефанов, Василена Ганковска, Вероника Цекова, Викенти Комитски, Вито Валентинов, Зара Александрова, Зоран Георгиев, Ясен Згуровски, Вальо Ченков, Войн де Войн.


Друга важна част от българския фокус на събитието е паралелното на курираната програма видео представяне на резултатите от отворена покана към български артисти. Видео презентациите са избрани сред отзовалите се на отворена покана и включват представяне на самите артисти, конкретни техни произведения, изложби, студиото и работата им като цяло. Целта на видеата е да отговорят на въпросите: кои са те, как определят изкуството си, какви теми и проблеми ги интересуват, какви материали и техники използват, какво е образованието им, как социализират работата си и в какъв контекст я представят. Видео изложбата си поставя задачата да представи по-широка картина на това какъв е артистът днес, как рефлектира на обществото чрез своята работа, в какво се състои тя, какви са проблемите му и как се вписва в света наоколо. Селекционери на видео работите са Яра Бубнова, Весела Ножарова и Десислава Димова, организаторът и галерист Веселина Сариева и Гауденц Руф – колекционер и спомоществовател на „Фокус: България“.

Програмата на събитието включва още серия от дискусии, разговори и срещи с художници и куратори, обединени от заглавието „OBJECTS MOVING MINDS IN SPACE“, и курирани и модерирани от Десислава Димова. Чрез сериите от разговори публиката ще има възможността да се срещне на живо с ключови български автори и да се запознае с важнните за тях теми и проблеми. В рамките на дискусионнната програма са включени и панелът „Ключове към съвременното изкуство“ и разговори за различните проявление на българското изкуство днес. Планирана е и дискусия за колекциониране на българско изкуство с колекционерите Недко Солаков, Гауденц Б. Руф и Спас Русев.
 
„Фокус: България“ включва и специална публикация, която цели да отрази целия проект под формата на вестник, но и да запознае аудиторията с най-важните аспекти на българското съвременно изкуство. Публикацията е разработена по концепция на базирания във Виена български куратор Борис Костадинов и ще се разпространява безплатно напанаира viennnacontemporary.

Престижното представяне на българско съвременно изкуство на виенския панаир се организира от фондация „Отврени изкуства“ и Sariev Contemporary и се осъществява с подкрепата на Министерство на културата, Гауденц Б. Руф (Цюрих, София), Национален фонд „Култура“, EVN Collection, Thyssen-Bornemisza Art Contemporary. Партньори по проекта са Български културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена, Ogilvy Group.

Гларус, Диво Пиво и Бял Щърк опияниха  Пловдив

Малко повече от половин тон занаятчийска бира се пресуши в Капана само за няколко часа, на първи в града пиво фест на независимите пивовари. Бар Котка и Мишка даде среща на майсторите на кехлибарената течност и нейните почитатели вчера, в навечерието на Дена на Независимостта на България. И това не е случайно. Да си независим в тази индустрия е като да си независим в медиите например. Изисква много работа, етика, отношение към хората, много фантазия и концепция, разказа маестрото, който прави Бял Щърк- Карел Роел. Той представи собствената си напитка и сръбския еликсир Кабинет, който скоро ще се разпространява сред пловдивските ценители на качествените хмелови напитки. За да създадем това, което пиете, минахме през следното… Една вечер просто бирата в София не стигна за двама ни, тъй като сме доста буйни и пивки натури, та решихме да си направим собствена. И повече да нямаме проблем в това отношение- да идеш някъде и да ти кажат: Бирата свърши, съжаляваме момчета. Е, ние си направихме своя и стига не само за нас, ами и за много други хора, които уважават истинския вкус. Ние създаваме изкуство, правейки бира. Бирата е религия и  изкуство, и с нея не бива да се правят никакви компромиси, обясниха момчетата от Диво Пиво.

За да полетите с Гларус трябва да дойдете тук, в Котка и Мишка. Тази бира и този бар се допълват, казаха, пълнейки поредна халба, дистрибуторите на бира Гларус. Най-популярната българска крафт бира също се представи със свой бар на фестивала, а кеговете с кехлибарения еликсир на пивоварната бяха опразнени за рекордно кратко време.  Гларусите разкриха как правят пивото си, и как го обичат. Занаятчийската бира не е просто тенденция, тя е бъдещето. Публиката търси различни вкусове, далеч от еднообразието на общия пазар, който създава фабрикантите. Изпитва сетивата си, пиейки различни бири. Хората търсят, интересуват се, развиват вкусовете си. И бързо осъзнават, че бирата всъщност е толкова естетическа напитка, колкото виното, разказаха от Гларус.

Фестивалът събра стотици на улица Христо Дюкмеджиев дори след тридневния Капана фест. И опияни всички. Организаторите на събитието бяха подготвили солидна колекция от качествена музика, качена на грамофон. Винилът се въртя до 23 часа, а хората танцуваха, пиеха бира и хапваха сладко от американските хотдози WOW и храните на Фермата.
Фестът  е подкрепен от фондация „Пловдив 2019” по проект "Капана - квартал на творческите индустрии", направление "Проекти и събития в Капана".

Гласът на младите хора все още не се е превърнал в мит. Има ни, чуйте ни!

Стефка Георгиева

„Петното на Роршах“ не е поредния клуб за забавление. Не е бар, предназначен за пиянски и безпаметни купони. Петното е дом. То е онова място с четири стени и покрив, в което се чувстваш сигурен, спокоен и заобиколен от близки.

Но какво всъщност е домът? Не е само сградата, а и хората в него. Момчетата от ТДК завършиха образа на дома в подземното царство на бунта. След 4-месечно отсъствие от пловдивската сцена, ТДК се появиха отново, за да запалят духа на всеки, който е прекарал просто едно спокойно и лежерно лято, лишено от главоблъсканици. Но те няма да ви оставят да бездействате и да се шляете.

Една от най-успелите млади банди на Пловдив препълни „Петното на Роршах“ не само с фенове, а със съмишленици. Хора със свободен дух, готови да се борят за идеите си. Не веднъж сме говорили за тях, за музиката и текстовете им, за призива им. Това е музика за избрана публика, носеща послание, което не всеки може да разбере. Не всички техни песни можете да чуете онлайн, за щастие. За да усетите и разберете посланието им, трябва да ги видите на сцената. А нима има по-голям кеф от това цялата публика да пее заедно с Никола? Защото това се случи. С пълен глас и сила, докато не ти достигне въздух… Така се пее с ТДК.

„Мебели“, „Квадрати“, „Еврен“ – цялата публика пееше, докато не изпадна в тотален унес и всички гласове се сляха в едно. Пяхме в едно, бяхме в едно. ТДК са онази споителна нишка, която разкъсва границите и личност се прелива в друга, докато не можеш да различиш себе си от човека срещу теб. И, о, какво щастие, когато те ни върнаха назад към не чак толкова далечната 2012-та година. Тогава, в Найлона, се състоя първият им концерт. Все още бяха само Никола, Марио и Весо. През онази вечер на 2012-та, за пръв път на бял свят се появи „Фигури“, която сякаш бе останала в историята, събираща прах по повърхността си. Но не! Песента се завърна, за да запали пламъкът на изначалното усещане и послание, което носи цялата група.

ТДК са революция на новото поколение, което ежедневно бива подтиквано да емигрира. Поколение, обиждано и унижавано, смятано за плод на болни продукти. ТДК са надежда, светлина, мисъл, болка. ТДК са истина!

 

 

Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“, Пловдив, се включва в традиционната празнична седмица на Стария град с изяви на даровити свои възпитаници. 

На 23.09.2015г./ сряда/ от 16:00 ч. в Данчовата къща се открива изложбата „Научи повече за АЛАФРАНГАТА“, която е придружена и с мултимедийна беседа. Проявата е осъществена по програма „Успех“ на МОН. А в 16,30 ч. пред публика ще бъде представена експозицията „Старият град през погледа на младите художници“. В нея са подредени картини на ученици от 8, 9 и 10 клас на НХГ „Цанко Лавренов“, рисувани по време на септемврийската учебно-творческа практика на територията на архитектурно-историческия резерват. 

Изложбата е част от дългогодишното сътрудничество между Общински институт „Старинен Пловдив“ и Художествената гимназия, която вече 40 години обогатява културния живот на града. Кръглата годишнина, чиято кулминация ще е през есента на 2016 година, се отбелязва с поредица артистични изяви на възпитаници и преподаватели.   

 

Една от звездите на българската сцена, изгрели след появата си в някое музикално реалити предаване е очарователната усмивка - Рафи. Открихме го случайно зад сцената на Coca-cola energy tour. Ето какво каза Рафи пред Лариса Илиева.

Как се правят хитове в България?

Криско е човекът тук, когото трябва да попиташ за момента.

Аз още не съм хитмейкър, но се надявам след година да ти разкажа повече за това. 

А какви са плановете ти за следващата година? Предполагам работиш по нещо грандиозно? 

- Работя по много различни неща. Те са коренно различни от това, което правих до сега. По–нестандартни са и нямат нищо общо с това, което се случваше до момента, нямат нищо общо с комерсиалната музика, но се надявам музиката, която правя да стане комерсиална и да стане част от това, което се слуша. Което си е доста тежка задача, но се надявам да не е невъзможна.

В България би било възможно, хората търсят различното сякаш.

- Ами търси се, наистина, особено стиловете, в които искам да работя са фънк и рок, и смесени заедно. 

Това е интересно, би ли разказал малко повече вътрешна информация?

- Това ще бъде подобие на работата на Бруно Марс. Той налага фънк. Примерно ако смесим стила на Бруно Марс и този на One Republic може би донякъде ще получим представа за това, което аз целя. 

Звучи интересно! Добре, тъй-като времето ни рязко намаля – един последен въпрос:

Какво получаваш на тази сцена, как се чувстваш на нея? 

- Конкретно на тази сцена – това са може би най-големите аудитории на концерти в България, защото публиката тук е пет цифрена. Мисля, че точно в Пловдив бяхме събирали над 20 000- 30 000 души, което е МНОГО, наистина много. За един изпълнител толкова много хора да има пред него, да крещят, да пляскат, да викат, да пеят, това си е емоция, която не се описва, тя се преживява. И съм много щастлив, защото това за мен е четвърто турне на Coca Cola и имам възможността всяка година да се срещам с тази публика и се зареждам занапред може би за цяла година! 

Супер, това е много готино! По шума разбирам, че пловдивската публика едва издържа.

-Ами да, пловдивските фенове са едни от най-топлите, защото винаги ни приемат доста шумно, с много овации, с едни добри чувства, които са много важни за нас. Важно е усещането, когато публиката ти дава положителна енергия, ние се зареждаме с нея и я изстрелваме десет пъти по- ярко към тях!

Понеделник, 21 Септември 2015 03:00

„Семеен албум“ на една драматична комедия

Саркастичният хумор взаимодейства с драматични монолози до получаването на хомогенна смес

Стефка Георгиева

Семейните албуми съхраняват спомени. Те са пазители на паметта, на онези моменти, които избледняват, посивяват, събират прах по себе си. Семейните албуми са сантиментални, но не винаги пълни. Понякога от тях отсъстват жизнено важни хора, за които може би дори не подозираме. Такава е ситуацията в апартамента на Сис и Пони. Двама братя, останали да живеят в жилището на покойните им родители. Два образа, превърнали се в мебели, никому непотребни и събиращи прах. Те са само част от интериора на собствения си дом, изпълнен с цветя. 

„Семеен албум“ на Малин Кръстев обаче не обикновена драматична история, в която са намесени членовете на едно семейство, някои от които напълно непознати. Историята на една жена, търсеща брат си и липсата на житейски път на двамата братя се сблъскват благодарение на една буря и широко отворена входна врата, е представена през призмата на саркастичния хумор, което извежда представянето на спектакъла от традиционните рамки. Всъщност сюжетът не е нищо ново, новото е в представянето. 

Между хумора и трагедията, се промъкнаха темите за страха, за самотата, за нуждата от друго човешко същество. Сцените на представлението бяха прерязвани от стряскащо реалистични монолози на актьорите Герасим Георгиев – Геро, Искра Донова и Владимир Пенев. Толкова истински, че публиката започна да хлипа и да бърше сълзи. Толкова, че да искаш да отговориш на думите, идващи от сцената, да прегърнеш героя, да го утешиш. 

Малин Кръстев ни представи един невероятно контрастен спектакъл, в който границата между смеха и плача се размиваше като образ на човек в улична локва. Същината на театралното изкуство извря от Камерна сцена – да представиш познат сюжет по непознат начин и това да въздейства на публиката. Зрителите определено се подадоха на актьорския талант и аплодираха на крака дълго след приключване на театралния спектакъл. Жалко е единствено това, че не всички желаещи успяха да гледат „Семеен албум“, но ни остава надеждата, че ще можем да го видим отново на пловдивска сцена.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…