Аня Петрова

Великден – честно казано това е единственият празник, който харесвам. Прибираш се вкъщи, мама те чака, сготвила вкусните си гозби, бабите подскачат около теб доволни, че те виждат, а ти лежиш по цял ден и си почиваш. Да, ама не и в нашето семейство. Ние ходим на село, където интернет няма, телевизия няма, но пък има радио, така че сме напред с технологиите. Цялото ми село се състои от двадесетина малки спретнати къщурки с двама постоянни жители. Няма кмет, няма магазин – няма нищо. Ако ти се дояде нещо, то вървиш около 4-5 километра до най-близкото магазинче и се надяваш да е отворено. Балканът е обгърнал майчински това забравено от цивилизацията селце. Та след тази дълга интродукция – този Великден беше най-поучителният, който съм имала някога през живота си.

Малко от познатите ми биха издържали на подобно място, най-малкото, защото там почивка няма, а лопата и търмък. За това си викам аз, защо да не заведа германец и литовка, които са в България от няма и година. Речено и сторено. Имаше ги миговете на притеснение как биха реагирали на типично българско село, но щом ги видях здраво хванали лопатите и вършещи работа из градината ми олекна. Това, което обаче ме сръчка беше светлинката в очите им щом видяха буркана с домашна лютеница. Да, всички ние си го имаме в килера, какво ни интересува? ИМЕННО – това е едно от нещата, които си имаме толкова много, че дори не му обръщаме внимание. А дори и спираме да си го правим сами, защото имало в магазините (все тая, че бурканчетата от рафтчетата са повече нишесте). Шарената сол се нарича „магическата подправка“, която се слага на ВСИЧКО. А щом майка набра малко коприва от двора и направи яхния – някаква смесица между рожден ден, Коледа, Великден и всичко хубаво, което може да бъде измислено на този свят, събрано в двама чужденци. Моята малка даденост в живота беше оценена подобаващо, защото да си набереш храната от двора е нещо, което поне ние градските, сме забравили как се прави.

Казвала съм го десетки пъти по други теми и сега отново ще се повторя – понякога ти трябва чужд човек, че да ти отвори очите за това, което имаш пред себе си. Хей, люде, вижте дивото! То още си стои и зове да го обичаме. Спомнете си баба с препечените на огън филийки, намазани с масълце и шарена сол. Ами щом паднехме – в задния двор са ти билките, просто си набираш малко и се превързваш. Пие ти се чай – ето там, на метър от теб е мащерката – набери си и си направи! Трепеш се от бачкане цял ден, но щом в края седнеш и погледнеш какво си свършил – дворът ти е красиво окосен, чемширът подрязан и всички цветя полети – няма по-сладка болка на този свят. Факт е че си с олющена кожа, изпочупени нокти, изгорял на тениска и мускулна треска на места, на които дори не си знаел, че можеш да имаш подобно нещо, но всичко това си заслужава, защото на масата те чака домашната ракия, бурканче с лютеница и шарена сол.

WHITESNAKE се завръшат в България с новия си проект The Purple Album. Дейвид Ковърдейл и компания включиха отново страната ни в световното си турне ТHE PURPLE TOUR. Така на 24 ноември в зала Арена Армеец, заедно с класиките “Is This Love”, “Here I Go Again” и много други, ще имаме удоволствието да чуем суперхитовете от трите велики албума на Deep Purple – BURN, STORMBRINGER и COME TASTE THE BAND, в които участва  Ковърдейл.
 
WHITESNAKE е една от най-влиятелните и най-популярни групи в света на рокендрола, любима на няколко поколения. Неин основен двигател е вокалистът на Deep Purple Дейвид Ковърдейл. След поредица култови албуми и паметни концерти WHITESNAKE с гордост обявиха, че поемат през 2015 г. на ново световно турне ТHE PURPLE TOUR, което ще включва най-големите им хитове и песни от новия им албум „The Purple Album”.

Дейвид Ковърдейл напуска Deep Purple през 1976 г. и две години по-късно основава WHITESNAKE. Музикалното му пътешествие преминава през тежък блус рок от края на 70-те с албуми като TROUBLE, LOVEHUNTER, READY AND WILLING, COME AN’ GET IT, през екплозивното хард рок звучене и мултиплатинения SLIDE IT IN до смазващия едноименен WHITESNAKE, продал милиони копия.

След многобройните си участия през 2013, свързани с турнето FOREVERMORE WORLD TOUR, групата прекарва 2014 в записи на 12-тия си студиен албум „The Purple Album”. „Новата ни продукция ще е един вид отдаване на почит. Това е едно голямо благодаря от мен към Deep Purple за възможността, която ми бе дадена преди 40 години – коментира Ковърдейл. – Както казах на Ричи, с тях започна това невероятно пътешествие за мен, което продължава и днес и не бих могъл да си представя по-добри учители. Универистетът Deep Purple беше изключителна школа за мен. Нямаме търпение да изпълним тези песни на живо!“

С „The Purple Album” от откриващия суперхит “Burn” до последната песен “Stormbringer”, WHITESNAKE се завръщат по-добри от всякога. Любими на няколко поколения рок химни като “Lady Double Dealer”, “Soldier of Fortune” и “Sail Away” поразяват с ново звучене и нова енергия от петимата големи: вокалиста Дейвид Ковърдейл, китаристите Реб Бийч и Джоуел Хукстра, басиста Майкъл Девин и барабаниста Томи Олдрич.

Турнето на WHITESNAKE в подкрепа на новия албум стартира от края на май в Северна Америка и ще продължи там поне до средата на август. Първият им концерт ще е на 28 май във Вашингтон. През есента бандата ще поеме и на европейска обиколка, като една от спирките им за щастие ще бъде в София. На 24 ноември в зала „Арена Армеец“ ще се състои първият самостоятелен концерт на Дейвид Ковърдейл и компания от години насам у нас!

Билетите за концерта им у нас ще се продават на цени от 60 до 120 лева още от този петък.  Организаторите от София Мюзик Евтърпрайсис са осигурили 10 процента отстъпка на всеки, закупил билет в първите десет дни от пускането на билетите в продажба.

Художникът Дамян Христов анонсира изложбата си, откриваща се на 17 април  в пловдивската галерия „А+“, като „Знаци в небето“. Неговите „знаци“ в неговото „небе“ са конкретизирани и опоетизирани чрез бели релефи. Техните заглавия доизграждат символното значение на творбите: Смирени криле, Летят ли двама, От птичи поглед, Летяща Венера, Нощна птица, Via Pontika… Такива са личните ми асоциации за криле, полет, свобода – споделя Дамян Христов. Релефите ми дават възможност да въздействам чрез осезаеми форми, без ефекти и илюзии. Бялото, освен че е метафора, не е нито стерилно, нито аскетично, защото съчетава в себе си цялата палитра от цветове. Белите релефи непрекъснато се променят, тъй като светлосенките са динамични – в зависимост от източника на осветление – подчертава художникът.  Образите в „Знаци в небето“ на Дамян Христов  са сведени до сигли – тук няма разказ, зрителят сам доизгражда „историята“; освен това всеки един релеф може да се възприема както самостоятелно, така и в различни комбинации като пана – казва  Костадин Отонов. Неговият кураторски проект „100 на 100“ с тази изложба  продължава като „100 на 100  БЯЛО“, уточнява галеристът на А+ Алек Александров.

Изложбата „Знаци в небето“ (релефи) на Дамян Христов се открива на 17 април 2015 г. в 18.30 часа. Тя ще продължи в ситуираната в Капана галерия А+ до 6 май.

ДАМЯН ХРИСТОВ е възпитаник на Пловдивската художествена гимназия. През 1987-а завършва  изобразително изкуство във Великотърновския университет. През 1989 г. – анимация във ВИТИЗ (НАТФИЗ).
ДАМЯН ХРИСТОВ живее и твори в Пловдив. Работи в областта на графиката, живописта, скулптурата и неконвенционалните форми на изкуството.
Има десетки самостоятелни изложби у нас и зад граница (Япония, Канада, Холандия).  Участвал е в биеналета в София, Битоля, Скопие, Габрово. 
Негови творби са в частни колекции в САЩ, Канада, Холандия, Аржентина, Япония, Англия, Франция, Германия, Гърция, България.

ONE ARCHITECTURE WEEK, международният фестивал за съвременна архитектура и градска среда, обявява отворена покана за идеи, които да допринесат за приобщаването на река Марица към Пловдив. Конкурсът е насочен към предложения за намеса в и около реката по темата на фестивала тази година “ПРИ-ОБЩЕНА РЕКА”, с която ONE ARCHITECTURE WEEK, част от платформата за съвременна култура ЕДНО, търси отговори на въпроса - “Каква е ролята на реката в съвременния град?”.

Жури, в което ще влязат представители на фестивала, Община Пловдив и Фондация Пловдив 2019, ще избере петте най-интересни идеи. Те ще бъдат развити от екипа на фестивала и авторите им в сътрудничество с различни експерти, за да бъдат анализирани правните, финансовите и продукционните аспекти на всеки проект. След това петте идеи ще бъдат представени за обществено гласуване и идеята, събрала най-много гласове ще получи финансова подкрепа за реализация от ONE ARCHITECTURE WEEK.

Реализираната идея ще бъде представена по време на фестивала, който ще се проведе между 18 и 27 септември тази година в Пловдив.
Поканата на ONE ARCHITECTURE WEEK е отворена към всички, които имат идеи как могат да помогнат за интегрирането на река Марица в социалния живот на Пловдив и да стимулират посещаването на реката с грижа за природата.

Условията на конкурса и подробна информация могат да бъдат намерени на адрес: http://edno.bg/one-architecture-week-2015/namesi/1577

ONE ARCHITECTURE WEEK е фестивал за съвременна архитектура и градска среда. Събитието е част от платформата за съвременна култура ЕДНО, води началото си от 2008 година в София, а от 2013 година се провежда в Пловдив. Фестивалът вече работи над различни идеи, свързани с реката: плаж, временна сцена на Марица, градско земеделие край реката и др.

Лукаш Ясански и Мартин Полак са чешки фотографи и първите чужденци, които поставят изложба в галерия Ластици. Макар и пространството да отвори врати преди година и да бяха заявили, че само български автори ще могат да представят творенията си там, то ако двама от най-изявените световни фотографи сами поискат да си представят работите си в галерията ти, то би било грехота да им откажеш. 
Влизайки в Ластици, ще попаднете на първата серия от снимки, която е озаглавена „Рисунки“. Да, това са фотографии на рисунки, като в оригиналния си размер те са били едва около три сантиметра. Всичко започва хаотично – намират ги от книги в дома си, но както се получава винаги, Съдбата си казва тежката дума и сега е лесно да се намери връзката между всяка отделна фотография. Факт е , че серията датира от 1988 година насам и все още обикаля целия свят и успява да притаи дъха.

На горния етаж, за черешка на тортата, стои цикълът „Църкви, църкви“ от 2012 година. С първия поглед над нещата се забелязва промяната в самите артисти за 25 години работа като фотографи. С втория виждаш, че тези църкви не са нещо, на което си свикнал да се натъкваш като архитектура или местоположение, а да не говорим, че ако си достатъчно наблюдателен ще забележиш, че и няма особено много хора около тях, макар и това да е място, което би трябвало да събира вярващите заедно. Тези църкви попадат в обектива на двамата автори, след като посещават на няколко пъти Полша покрай техни изложби. Сякаш всеки един от храмовете никне като гъба, или дори като МОЛ. Пълна архитектурна еклектика, абсурдни за църкви форми и решения. Сякаш те се борят кой ще е с по-чудата архитектура, позиционират ги на всевъзможни места, с което пък убиват красотата на естествената среда, която ги заобикаля.

И двамата са любители на работата в големи размери, така че всеки детайл може и ТРЯБВА да бъде внимателно разгледан. Фотографиите им са като документи, в които следващи поколения могат да се вгледат и дори да се поучат от тях. Сериозността и монотонността на обикновената фотография бива заменена с хумора и иронията на чехите.