Улиците на Капана ще се съживят довечера от танци в рамките на международния фестивал за архитектура и градска среда ONE ARCHITECTURE WEEK 2014. Центърът за съвременен танц Дерида Данс ще направи премиера на най-новото си представление “ДЕ-нивелация”. Проектът е продукт на десетдневно работно ателие с танцьори, визуален артист и архитект, започнало преди фестивала. Танцовият пърформънс ще тълкува проблемите на съвременната градска среда през призмата на движението и пространството.

Различни социални и културни процеси, както и развитието на технологиите, са причина част от градските компоненти да остават незабелязани и неефективни. “ДЕ-нивелация” ще предложи един различен прочит на тези елементи, като предложи нова функционалност и значимост на тези елементи от заобикалящата ни среда. Резултатите от работното ателие ще бъдат представени под формата на инсталации в различни локации на квартал Капана, а минувачите ще бъдат провокирани да се включат в уличния пърформънс чрез средствата на съвременния танц, театър и визуални изкуства.

ДЕ-нивелация е тази вечер от 20:00 часа на ул. “Бенковски” 37 в Капана.

ONE ARCHITECTURE WEEK е ежегоден международен фестивал за архитектура и градска среда, който се провежда за седми пореден път. Стартирал като двудневна конференция през септември 2008 г. под името SOFIA ARCHITECTURE WEEK, той прераства в едноседмична платформа за среща и обмен на идеи за професионалисти в сферата на архитектурата и любители.

Основна цел на събитието е чрез широк обществен и професионален дебат да инициира устойчиви архитектурни и социални практики. Програмата му включва презентации, изложби, дискусии, работилници, прожекции и намеси в градската среда, както и творчески ателиета за деца. Фестивалът е част от културния календар, донесъл на Пловдив титлата „Европейска столица на културата“ за 2019.

Всяка година ONE ARCHITECTURE WEEK представя тенденциите в съвременната архитектура с фокус върху конкретна тема и нов кураторски екип. През 2014 г. темата е “Възможното невъзможно”, а куратори ще бъдат архитектите от студиото за архитектура и дизайн dontDIY.

За пореден път „Молескин“ пуска страхотна музика –  подбрана от джаз изпълнителя Петър Салчев. В предаването той разказва за работата си и отношението си към музиката. В ефир звучи много и стойностен джаз. Чуйте го по нашето радио вдясно на сайта.

Малчуганите от детските градини в Пловдив започват своите срещи с колоритната Госпожа Опера, която през учебната 2014/2015 ще ги въвежда в света на музиката с вълшебни истории. Инициативата е част от образователната платформа „Госпожа Опера”, която се подкрепя от Регионален инспекторат на образованието. Идеята на Пловдивска опера е децата да припознаят екстравагантния персонаж като свой приятел, който неусетно да възпита у тях любов към оперното и балетното изкуство.
Първата изненада от образователната програма е детската опера за Хензел и Гретел, която е изпълнена с вълшебства, вещици и добри ангели. Стартът е на 13 и 14 октомври с  възпитаниците на пловдивските градини „Слънце”, „Радост”, „Каменица”, „Наталия”, „Биляна”,  „Чайка” и „Арлекино”. Спектаклите се провеждат в Дом на културата „Борис Христов”, до където детските групи ще се извозват с организиран транспорт.
Госпожа Опера бе представена като персонаж за премиерата на „Хензел и Гретел” преди година.  През лятото тя разказваше на малки и големи историята за „Бастиен и Бастиена”. Дамата посреща децата за първи път в операта, снима се с тях, настанява ги в залата, участва в действието на сцената, въвежда ги в сюжетната линия. Образът е медиатор,  психологическо средство за предразполагане на малките зрители, обяснява директорът Нина Найденова. Програмата предвижда Госпожа Опера да развежда малчуганите зад кулисите, да ги забавлява по време на ателиета по рисуване, гримиране и т.н.  
Пловдивчани се запознаха на живо с Госпожа Опера и позираха с нея за стотици селфита в Нощта на музеите и галериите през септември и на празника за избирането на Пловдив за Европейска столица на културата 2019. За Коледа милата дама ще зарадва семействата с премиера на приказния балет „Лешникотрошачката”. Предвидени са дневни спектакли в почивните дни на декември, за да могат родители и деца да празнуват заедно с красивата музика на Чайковски и с усмихнатата Госпожа Опера.

Чавдар Найденов е фотограф с изключително разнообразен и богат творчески живот. За дълъг период от време е един от най-активните български фотографи с многобройни публикации, а сферата в която твори е пейзажната и репортажната фотография. Използва пестеливи форми и успява по класически начин да разкрие характера на природата. Социалните му творби са изпълнени с изключително фино чувство за хумир и дълбока привързаност към човека.
За изложбата му „Пловдив: есе”, част от Международните фотографски срещи, Чавдар Найденов разказва пред КАПАНА.БГ

Как се насочихте именно към фотографията, а не към някое друго изкуство?
За рисуване се иска ръка, а аз я нямам. Но пък виждам нещата. Тези, които не виждат, не бива да се включват никъде, а да стават търговци, примерно – нещо, за което не трябва поглед. Това е единият начин човек да се изяви, а другото е възможността за комуникация с хората.

Каква например?
Кадърът на просяците пред Христос е позиция. Той си седи и казва „Любете се и се множете” , а пред него просят и то на Великден. После като се вгледаш забелязваш чашката с алкохол. В това има нещо от италиански филм, направо е сюжет за малък разказ.

На колко години са фотографиите?
Тази с Христос е на три. Има и жива статуя от преди месец. От както започнах всеки ден съм снимал и е нямало ден без кадър. Три години по триста шестдесет и пет дена – това са над хиляда кадъра! С това затрудних всички, след като задръстих и хардиска на компютъра. Имал съм дни, когато съм се прибирал с по двеста кадъра и все още не съм пресял всичко.

Как пресяхте тогава фотографиите за изложбата?
Имам кадри да напълня най-голямата галерия, но все пак мястото тук си е ограничено. Сведох ги до осемнадесет, което го намирам за прилично. Пловдив е много красив град, но и много грозен. Не говоря за Столипиново, а за по-бедните квартали, каквито има и то на центъра, точно на гърба на Бунарджика. Без подбор не става. За една седмица мога да си направя друга изложба, но изобщо няма да бъде на това ниво.

А защо черно-бяла фотография?
Защото е по-категорично и по-ясно разбираемо. Цветът разсейва. Пак на снимката с Христос – ако онзи е с червена шапка ти ще се вгледаш в нея , а акцентът е друг.

Трудно ли е да си творец в България?
Емоционално сега е по-лесно. Едно време с цензурата беше по-трудно. Само преди 30 години просяци нямаше как да изложиш, беше си чисто табу! Във финансов план, обаче, няма абсолютно никаква реализация. Само с фотография в България не можеш да се издържаш. Няма как по цял ден бродиш улиците и чакаш моментът за заснемане да дойде.

Дворът на Балабановата къща едвам успя да побере всички присъстващи на Международните фотографски срещи. Поставеният акцент за една палитра от галеристи и академични преподаватели е най-голямото постижение за организаторите тази година. Сред имената на гостите се открояваха тези на Харис Фогел, проф. Бранимир Каранович, Гентарас Чезонис, Раду Стерн, Кшищоф Кандрович, Тина Шелхорн, Джон Ловенстейн, Албертас Шешкус и Джон Демос, а сред българските участници бяха Михаил Георгиев, Милан Христев и Чавдар Найденов.
Фотографията е в името на дружбата, както сам  каза Харис Фогел. До един артистите споделиха щастието да се намират в България и да представят творбите си пред  пловдивска сцена. Възможността да събереш целия свят в Стария град  и да видиш как световноизвестни фотографи се смеят заедно и обменят опита си с по-младите е невероятна. Това е един мост между българското творчество и това извън границите. Лекции, ревю и изложби ще бъдат представени в рамките на Фотографската среща.
Едно прекрасно място, където можеш да бъдеш и място, на което отиваш със специфична емоция, така Джон Демос описа своето присъствие под тепетата. Оказва, че той има едни дълбоки пловдивски корени, идващи от баба му и дядо му, които  са родени тук. Изложбата му се свързва основно с темата за вярата и е работа основно от осемдесетте години. Подобен фестивал не е дело на един единствен човек, а на много хора, доброволци, показващи страстта си към фотографията, сподели Джон Ловенстайн, който цяла година подготвя идването си в България. Проф. Каранович на чист български излезе и си спомни за първия път, когато е бил на пловдивска земя преди 32 години и допълни, че иска само да проф. Лаутлиев да го покани на срещата през 2019, когато Пловдив ще бъде център на европейската култура.
Една фотография не е просто докосване на бутонче. Това е едно отдаване на целия ти живот в името на изкуството, за да стигнеш до нивото на присъстващите в Международните фотографски срещи. Във всяка една снимка да вложиш част от душата си. Да можеш да заснемеш чувствата и да предадеш погледа си на публиката. Някои от снимките бълваха такава емоция, че очите на присъстващите се просълзяваха. Болка, тъга и страх се четеше между редовете на фотографиите. Други с трагизма си пък разсмиваха и те караха да се замислиш над живота. Сякаш реални хора стоят пред теб и всеки миг ще започнат да се мърдат. Не просто лице. Не един миг. Един спомен, който трябва да се пази и цени. Цял живот затворен в рамките на едно изкуство завинаги.

Възможният Капан е проект в рамките на One Architecture Week , обединяващ в себе си студенти по архитектура, урбанизъм, градски изследователи и социална антропология от три български университета. Тяхната задача, съвместно с куратора Бойка Огнянова и директора на фестивала Любо Георгиев, е да покажат как една възможност би могла да се превърне в реалност.

Проектът започва още миналата година и една от целите му е обмен на опит между студенти от различни градове и специалности и начинът, по който те биха могли да работят заедно. Първата задача при работа с град, квартал и пространство е да се запознаеш със самата почва. Нужно е реално решаване на проблемите, работа с хора. Възможният Капан представя какво е Капана и какъв може да бъде в къща на улица Христо Дюкмеджиев 14. Подът на първия етаж в локацията на проекта е превърнат в една карта на квартала с посочени всичките му дейности и бизнеси. Разходете се, влезте в Капана, приканваха създателите й. На висящи кубове градските изследователи зададоха своите въпроси, които щом прочетеш се появяват още сто нови. Вторият етаж е предоставен на проектни предложения за възможния Капан на архитектурния екип, концепции за квартала от урбанисти, както и извадки от интервютата на изследователите с хора от Капана. Последният етаж е на „Записи от тавана” – разговори с хора, тъй като един квартал сам по себе си няма как да съществува. Това са всички собственици на магазини, ателиета и салони, които всички познаваме. Но има и едни, за които никой не е чувал, но те все пак са там. Те живеят там и Капана не е просто най-старият квартал на Пловдив за тях, а домът им. Домакинът на проекта предоставя материали от своя дядо, който е бил бакърджия, а пространството, в което е представен Възможният Капан е бил негов склад. Една цяла семейна история, пропила се в гредите на къщата и носеща духа на способността на една утопия да се реализира.

Студентите разказаха как за стартирали проекта с доста питанки и набелязване на проблеми и позитиви, с които запознават публиката. Основното, с което се заемат е наръчникът за Капана. Това е нещото, с което те допринасят за обществото в квартала. Развиват и проект как няколко творчески индустрии биха могли да се случат в Капана. В неделя имат организиран тур „Архикапаника”, който показва нещата, които биха ужасили един архитект и какво би могло да се направи, за да се променят те. Урбанистите правят  едно дълбоко проучване на историята на района и неговото значение за целия град. Как във времето е влияел на Пловдив и какво прави днес. Градски изследователи пък задават въпроса как и защо се стопанисват къщите в квартала, които са културно наследство и как се възприемат сега.

Най-хубавото на проекта е, че е напълно изпълним, дори задава стъпките за това. За Възможния Капан. Онзи Капан, за който всеки пловдивчанин си мечтае да види, усети и да изживее.