Капана.БГ
Стартират Международни фотографски срещи 2014
Фестивалът Международни фотографски срещи ще бъде открит в Балабановата къща днес от 18:00 часа. Множество чуждестранни и родни майстори зад обектива ще покажат творбите си на почитателите на изкуството. Темата на фестивала тази година е „Минало несвършено”. Сред гостите от други държави присъстват имена като американеца Харис Фогъл, гъркът Джон Демос. Сред българските представители във форума е Михаил Георгиев, както и пловдивчаните Чавдар Найденов и Милан Христев
„Молескин“ подгрява за Архитектурната седмица с музика от арх. Любо Георгиев
Както винаги „Молескин“ следи културния живот в Пловдив и кани за гости хората, които стоят в центъра на събитията. Броени часове преди официалното откриване на най-големия фестивал за архитектура в България – One Architecture Week - в ефира на Радио Пловдив ще звучи музика, подбрана от директора на събитието – арх. Любо Георгиев. Гостът на „Молескин“ тази седмица има не само изключително интересна и разнообразна работа, но и също толкова разнообразен житейски път, минал пред множество далечни страни и континенти. За фестивала, пътешествията си, архитектурата и погледа си към живота Любо Георгиев ще разкаже чрез музика.
Непосредствено след предаването „Молескин“ днес от 17 до 18 часа по Радио Пловдив, архитектурната седмица стартира в Капана.
Радостта от живота в изложбата живопис на проф. Вихрони Попнеделев
Харесвам натюрморта, но голото тяло ме влече много повече, признава художникът
Вдъхновяват ме хората, които имат живец, те се забелязват от далеч, казва маестрото
Паулина Александрова
Вихрони Попнеделев откри самостоятелна изложба в галерия "Люнион" снощи. Той представи на ценителите живопис, два автопортрета, натюрморт, пейзажи от Париж, и, разбира се, голи тела, на които е признат майстор.
Изложбата е начин да покажеш моментното си състояние, коментира колоритният професор Попнеделев. Когато един художник работи, той не си мисли как ще направи изложби и какво ще представи в тях, а просто иска да изрази случващото се вътре в него, това което го вълнува. В един момент се насъбират много картини и така всъщност се получава при мен. Много се радвам, че галеристите от Люнион ме поканиха в родния ми град. Много пъти съм показвал творбите си тук, на пъпа на Пловдив и вече се чувствам като част от галерията. Основно искам да покажа, че имам един огромен възторг от живота. Дори да си на 60 години, той пак си е хубав. Ти си малко по-стар, разбира се, но все пак го оценяваш. Просто една радост от живота – това е моята изложба. Харесвам натюрморта, но голото тяло ми харесва много повече. Може би след време това ще се промени, но за сега това е моят най-голям интерес. На портретите са едни мои студенти и две от децата, с които работя в Арт центъра в село Долно Камарци, на голите картини пък са бивши студентки. Те са интересните, тези, които наистина заслужават вниманието на твореца, призна маестрото.
Вихрони Попнеделев работи в областта на живописта, текстила, керамиката и неконвенционалните форми. Професор е в Националната художествена академия. Голяма част от времето си прекарва в село Долно Камарци, където учи на живопис ромчета. Независимо от заетостта си той продължава да рисува и да изненадва ценителите на изкуството. Идва един момент, в който трябва да направиш изложба, иначе хората започват да се чудят дали Вихрони е умрял, шегува се Попнеделев.
Изложбата, живопис на маестро Вихрони Попнеделев ще бъде експонирана в галерия Люнион до 5 ноември.
https://kapana.bg/atelie/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15603#sigProId352949738b
https://kapana.bg/atelie/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15603#sigProId26610ceb24
Развитието на река Марица дебатираме на ONE ARCHITECTURE WEEK
Тази вечер ще бъде даден официалният старт на седмото издание на международния фестивал за архитектура ONE ARCHITECTURE WEEK 2014, който ще предложи на жителите и гостите на Пловдив богата програма от лекции, изложби, филми, детски работилници, намеси и акции в градска среда до 19-ти октомври. Откриването ще се състои в 19:00 часа в Ядрото, ул. Загреб 14, в квартал Капана. Куратори на тазгодишното издание на фестивала, което се провежда под мотото „Възможното невъзможно", са студио dontDIY.
Акцент сред акциите, които ще се проведат в рамките на фестивала, е дебатът “Реката”. Той ще постави рамката на догодишната тема на фестивала - интеграцията на река Марица в градската тъкан на Пловдив, като се запазят работещите екосистеми и се развият уникални и емблематични обществени места за взаимодействието на града с реката. В дебата ще участват директорът на фестивала Любо Георгиев, кураторите за 2014 dontDIY, както и кураторката на архитектурната седмица за 2015 Мерве Бедир. Избирайки “Реката” за тема на фестивала, ОNE ARCHITECTURE WEEK ще привлече общественото внимание към местната проблематика, ще представи успешни примери от различни места по света и ще инициира намеси, които да покажат потенциала на Марица като привлекателно и ценно обществено пространство.
Инициативата “Пощенска кутия за приказки” ще открие четвъртия си сезон на фествала с темата “Няма нищо невъзможно”. Популярното събитие, в което десет разказа по темата ще бъдат прочетени от известни личности, ще се проведе за първи път в Пловдив на Римския стадион.
Друга от акциите на фестивала е тридневната работилница “Сблъсъкът на титаните”, която ще срещне студенти с представителите на световноизвестни архитектурни бюра Инге Хаудсмит от ОМА, Асер Ортега от MVRDV и Васил Кайков от Wilmotte Associes. Работилницата ще разкаже на бъдещите архитекти и специалисти по градска среда и ландшафт какво е да работиш в офисите голяма архитектурни фирми. Работилницата “Обяснителен посетителски център” на основателя на бюрото за архитектура и дизайн LHSA+DP Лий Сколник от своя страна предвижда разработването на проект за интерактивен посетителски център в пловдивския квартал Капана и идеи за изложбени пространства, като вземат под внимание историческото и културното наследство на Пловдив.
Съвеместната инициатива на ONE ARCHITECTURE WEEK и платформата за младежи WishBOX “Аз създавам” ще запознае гимназисти с всички аспекти и разновидности на професията архитект. Програмата се състои от лекции, съчетани с опознавателна обиколка на Капана. Сред лекторите ще бъдат архитекти, урбанисти, ландашафтни дизайнери, проектанти, фотографи и 3D визуализатори, както и представители на университети, в които могат да се изучават тези специалности.
Дебатите в програмата на фестивала включват още проведените досега издания на “Беседка за Капана”, дебатът “Главен архитект”, който ще разгледа въпроса за значението, което гражданите и професионалната общност дават на позицията “главен архитект”, и “Урбаниситичен активизъм”, който ще се занимае с явлението самоорганизиращи се групи от граждани и професионалисти да търсят взаимодействие с местните администрации, за да участват в колективното преоткриване на публичното пространство в постсоциалистическия град. “Албанска архитектура” от своя страна ще бъде посветен на продължаващите вече няколко десетилетия бурни промени в архитектурата и градската среда на албанските градове.
Програмата предвижда и лекции и презентации. “Интелигентни фасади” на инж. Тодор Димитров от фирма Шуко ще разкаже за най-новите постижения в сферата на автоматизацията на прозоречните и фасадните конструкции. В “Стоманена архитектура” Ангел Захариев, съдружник в “А&А архитекти” - проектанти на най-високата сграда в България Капитал Форт и съпроектанти на Музейко, ще разкаже за опита си със стоманата и предимствата на този рядко използван материал у нас. “Текстилна архитектура” на “Танев и партньори” ще представени различни приложения на текстилните материали, използвани за фасадни обвивки и покрития.
Филмовата програма на фестивала включва пет родни и чуждестранни заглавия, които имат отношение към архитектурата, градската среда и ролята на общността в подобряването им. Прожекциите са безплатни и ще се състоят в Ядрото.
Фестивалът ще предложи на своите посетители и музикална програма всяка вечер в Ядрото и две големи партита в съботните дни. Пловдивският аудио-визуален колектив Мелформатор са отговорни за музикалната програма, като са подбрали различен диджей за всеки от дните. Независимото обединение на музиканти и визуални артисти Биг Банда ще забавляват публиката на 11-ти, а на 18-ти в Тютюневия склад ще бъде мащабното закриващо парти на Мелформатор, за което освен музикалната селекция, те са подготвили специални прожекции на генеративни изображения.
„Акустична версия” празнува 30 години на пловдивска сцена
Легендарната формация гостува в града с концерт в рамките на юбилейното десето издание на Пловдивски Джаз вечери
Популярното трио "Акустична версия" ще отпразнува с концерт своята 30-годишнина на сцената на Дома на културата тази вечер. Групата, съставена от едни от най-талантливите композитори, изпълнители и експерти по музика в България - пианиста Антони Дончев, барабаниста Христо Йоцов и басиста Георги Дончев, ще излезе пред публиката в 19 ч., във втория фестивален ден от Пловдивските джаз вечери. Това е и единствената българска група, печелила първи награди на престижните конкурси за джаз в Оеляарт, Белгия – 1985 г., и Леверкузен, Германия – 1986 г.
„Акустична версия” е сред знаковите имена за българския джаз вече повече от 25 години. „Музиката е виновна – обяснява творческото дълголетие Антони Дончев. – Ние подхождаме със страхопочитание към нея, но то ни дава криле и успяваме да полетим.”. През годините партньори на групата са били редица известни музиканти като Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Теодоси Спасов, Анди Скофийлд, Томи Смит, Райнер Винтершлаген, Бени Мопин, Стафан Белмондо и мн.др.
Пианист и композитор, диригентът на Биг бенда на БНР Антони Дончев е ключова фигура в българския джаз през последните 20 години. Има множество проекти с различни световноизвестни музиканти, сред които Том Харел, Джордж Гарзоне, Анди Скофийлд и др. Гастролира и като солов пианист, композира филмова и театрална музика. Антони Дончев е ярък пример за съвременен музикант, който с лекота и умение се справя с разнородните форми на музициране и без проблеми съчетава многообразието на джазовата стилистика, фолклора и класическата музика във всичките им аспекти.
Христо Йоцов е композитор, аранжор, професор по ударни инструменти в НМА „П. Владигеров”. Развива активна изпълнителска дейност като джазов музикант от 1978 г. Участва в концерти и фестивали с реномирани български и чуждестранни артисти в Европа, Канада, Индия, Израел, Япония. Има стотици записи за български и чуждестранни компании и над 30 издадени компактдиска. Автор на джазови пиеси и аранжименти, на симфонична музика и камерни творби. Лауреат на множество престижни български и международни награди за джазова музика.
Димитър Карамфилов е роден през 1981 г. На 4 години вече се обучава на солфеж и теория на музиката. Още като ученик в музикално училище се докосва до блус и джаз изпълнители като Рей Чарлз, Б. Б. Кинг, Оскар Питърсън, Чик Къриа и те трайно оставят у него силно влечение към джаза и импровизациите, което по-късно прераства в истинска страст към контрабаса и бас китарата. През 2008 г. защитава магистърска степен по композиция и контрабас в Музикалната академия. Участва във всички значими джаз фестивали в България, работи с най-изявените ни джазмени. Пише и авторска музика.
Милчо Левиев се разплака след една изключителна пловдивска вечер
Спектакъл като изящна приказка направи маестрото с джаз дрийм тима си
Има ценности, за които здраво трябва да се държим, иначе сме загубени, бе посланието на старта на Пловдивските джаз вечери
Ицко Финци: Колко много случайности ни събрата тази вечер тук
Александър Владигеров в пиано дует с Милчо Левиев на сцената в Дома на културата
Защо с лекота наричаме едни творци велики? Защото те са светлината, класата, те са животът и емоцията. Този урок нагледно ни дадоха Милчо Левиев и джаз дрийм тима му от сцената на Дома на културата тази вечер. Супер музикантите откриха Пловдивските джаз вечери по начин, който ще остане в музикалната история не само на Културната столица на Европа за 2019-та. Мултижанровият проект Song of Clown съчета джаз със симфонична музика, театър, поезия, дори нотки от кабаре. Изящна еклектика, която осъвремени миналото, за да каже на бъдещето, че има вечни ценности, за които здраво трябва да се хванем, иначе сме загубени. Спектакълът бе своеобразен диалог между учителя Панчо Владигеров и ученика Милчо Левиев, между двама изключителни творци и приятели. Бе почетен знак към Панчо и творчеството му- пиесите му от 20-те години на миналия век са преформатирани от Милчо в един съвършен букет. Завет към бъдещето направи и своеобразното обединение на три поколения артисти на сцената- Милчо и Ицко Финци от една страна, Валери Костов, Вики Алмазиду, Петър Салчев, Веселин Веселинов- Еко и Стоян Янкулов- Стунджи от втора, и от трета внуците на самия Панчо Владигеров- близнаците Александър и Константин . Първият дори направи пиано дует с маестро Левиев на емблематични му роял в една от последните пиеси.
Самото представление бе като една приказка- с начало и край но без паузи по средата. Откри я и я закри гласът на спектакъла Ицко Финци, който демонстрира брилянтното си чувство за хумор. Още в началото двамата с Левиев си размениха шеговити реплики, за да подготвят публиката за онова, което я чака. Финци привика приятеля си на сцената. Остарял съм и не ме е срам- забравих се очилата. Отивам да си ги взема, няма да се бавя, а дотогава другарят актьор ще ви забавлява, остави музикантът публиката на артистичността на Финци. Колко случайности е трябвало да се случат, за да се съберем тази вечер в тази зала. Първо- трябвало е режисьорът Макс Райнхарт да отива на работа и да мине под прозорците на една къща, в която живее младият Панчо Владигеров. Който свири на пиано в този момент. Г-н режисьорът чува това, спира се и разбира къде живее авторът на тази мелодия. И го кани да бъде музикант в театъра. Това се случва през 1920г. От тогава Панчо Владигеров е музикален директор на Дойчес Театър. И е композитор на много музика за пиеси. После идва и другата случайност- Панчо Владигеров има късмет да напусне Германия през 1932 година. Късмет, защото малко по-късно Хитлер идва на власт. После идва и другата случайност- има студент, който се казва Милчо Левиев. Обикват се- и Милчо и Панчо, и Панчо и Милчо. После Милчо, след като оркестрира една от първите творби на Панчо, му идва тази великолепна идея да направи пиеси на Владигеров от времето на Дойчес театър в джаз вариант. И го прави. А това днес събира на една сцена внуците на Панчо. Пляскайте от радост, че ги виждате живи, пардон, исках да кажа на живо, надигна публиката от смях и аплаузи Ицко Финци.
И концертът започна, за да се слее в една голяма вълна от музика и естетика, от история и театър, от минало и бъдеще. Толкова изчистено откъм визия, но толкова ефектно и ярко всъщност. Всичко бе черно, но толкоз колоритно. Милчо седеше зад пианото си и сякаш диригент задаваше стъпките на музикантите и гласовете Алмазиду и Салчев. Приказката продължи на един дъх в рамките на час и 20 минути, като публиката изведе дрийм тима на сцената и за бис. Тогава дойде и най-емоционалният момент. Първият артистичен директор на Пловдивските джаз вечери, на сцената на същия този фест, който проходи пред очите му и пред любимата си съгражданска публика, не устоя на емоцията и се разплака. Много съм развълнуван, няма какво да кажа, свали очилата той и попи с ръце сълзите от бузите си. На сцената, сълзи в очите има само на най-великите.
Густо майна, Филибето, извика си от цялата си пловдивска душа маестро Левиев и закри вечерта.
https://kapana.bg/atelie/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15603#sigProId5dc23d3e23
Вихрони Попнеделев: Когато малките деца повярват в себе си се превръщат в титани
Отношението на ромчетата към изкуството е прекрасно. Те са много сръчни, подхождат с любов, стига да им се обърне достатъчно внимание, разкрива художникът, който обучава такива хлапета в малко селце
Най-смешната гледка е как един художник говори по телефона и рисува с другата ръка, казва маестрото
Професор Вихрони Попнеделев води двойнствен живот между Националната Художествена Академия и малко софийско селце, където обучава деца от ромски произход. Маестрото откри тази вечер изложба в галерия „Люнион”. Лауреатът на „Златно перо” за принос към българската култура и носител на много награди за живопис за работата си в с. Долно Камарци пред Паулина Александрова и КАПАНА.БГ.
Разкажете ни малко за Арт центъра в с. Долно Камарци. Каква е идеята и дейността му?
Арт центърът има много важна стратегическа цел. Искам да давам възможност на хора, необременени с информация за културата и за изкуството, да идват и на място да се запознават с това, не само на професионалисти, които мислят, че са стигнали до кой знае какъв връх, а на най-обикновени хора, които искат да се занимават и така да се каже, да се „оцапат” с изкуство, да забъркат нещо. Буквално. Едно от най-приятните и близки до човека занимания е работата с глина и кал, както на времето са се правели първите фигури. Децата се учат да точат и да изработват такива фигурки. На скоро дори шестима българи, които живеят и работят в САЩ, бяха дошли да релаксират. Така влияе тази работа на човек. Има и други като тях, които идват за по няколко дни и се учат на основите на това изкуство. Аз обучавам хората на техниката на изработването, но се старя да запазя тяхната индивидуалност и креативност, без да ги насочвам в някакви академични рамки. Другата ми цел е да се обърне внимание на местните. Дъщеря ми дори стана учител по изобразително изкуство в местното училище. Никой не обръща внимание на тези деца, никой! Обикновено изобразителното изкуство се смята за свободен час, не се осмисля, че може да има някаква полза от него, а всъщност децата се учат на прекрасно въображение, на човечност, на доброта. Просто изкуството в основата си е това – едно преживяване. Това се опитвам да науча децата – да им създам отношение към изкуството не като към парична стойност, а като преживяване, като стимулиране. Тукашните хора като, че ли не уважават сетивата си. За тях е важно кой е художникът, чиято картина са си купили, колко е скъпа и прочие. Навън хората водят децата си от малки в галерията, а след това те се заинтересоват и се опитват да прерисуват картини на най-големите майстори, живеят между най-големите художници, детството им минава в галериите, в музиката, въобще в изкуството като цяло. У нас това се случва много рядко, но въпреки това има интерес. В центъра идват автобуси с деца от София, организират се екскурзии, пленери и т.н. За моя голяма радост именно май-малките идват в центъра да се учат на изкуство и след като овладеят техниките и добият самочувствие, те стават титани. Често идват колеги от Европа и България, правим срещи, опознаваме се, показваме на децата и на хората там истинското изкуство.
В центъра обучавате много деца от ромски произход. Каква е работата с тях?
Неслучайно много от тях са в моите рисунки. Когато ти се доверят, с тях се работи много лесно. Работим с деца между четвърти и осми клас. Те са толкова сладки, но за съжаление след един период, когато поотраснат, техният интерес намалява. Започват да си се занимават с техните обичаи, да се женят и да създават семейства на 14-15-годишна възраст. Така те нямат възможност да се развият. Една от причините дъщеря ми да стане учителка е това, да ги учи, че са хора, и че имат бъдеще, а не да изпълняват някакви норми на тяхното общество.
Какво е тяхното отношение към изкуството?
Прекрасно. Те са много сръчни. С такава любов подхождат към изкуството, стига да им се обърне достатъчно внимание. Изведнъж порастват, започват да си вярват, увеличават формата. Отначало рисуват едни жалки дребни, около 4-5 сантиметрови картинки. Страх ги е, защото са плашени постоянно – около тях хората са завладени от битовизмите. Изведнъж се оказва, че тяхното детско въображение има някаква стойност. Едно дете ми направи много силно впечатление – нарисува къща без врати и прозорци. Това е една много силна психологическа картина – толкова затворено дете, че дори в рисунката му проличава страхът и несигурността му. С течение на времето се отпусна. Сега прави страхотни работи. Както и много други – вече рисуват огромни картини, огромни скулптори и керамични фигури. Когато поотраснат обаче, особено момиченцата, се променят и то много. Вече започват да се интересуват как изглеждат в очите за останалите. Винаги започват да рисуват някакви сърца. Много често в тези сърца се появяват имената на момчетата, които харесват. Други се женят и повече не идват.
Има ли разлика между децата, които посещават центъра и връстниците им, които не идват?
Всички идват, става им интересно и дори започват да се състезават помежду си. Това му е хубавото. И най-важното е, че се задържат. Изкуството създава траен интерес у тях. Не лъжат, за да не идват и да се занимават с някакви глупости. Работят с много голямо удоволствие. Свършва им часа, а те остават и не искат да си ходят. Рисуват или моделират по цял следобед.
Каква е основната разлика между тези деца и студентите ви?
Децата се чувстват непринудени, докато студентите, макар, че са кандидатствали за това и би трябвало от сутринта да са в Академията и да чакат професора, много често се случва точно обратното. Отива професорът и ги чака те да се наспят, да дойдат сънени и да почнат да си ровят в телефона. Най-смешната гледка е как един художник говори по телефона и рисува с другата ръка. Не става по този начин! Естествено, не всички студенти са такива. Днес един студент може да е и на 60 години. Най-добрите ми студенти са малко по-зрели. Те много добре са осъзнали защо са дошли. Нямат време за губене, отговорни са и гледат сериозно на нещата. Те много се различават от децата, с които работя в центъра. Това са просто два различни светове.
Какво мислите за проекта, част от концепцията на Пловдив за Културна столица на Европа 2019, да се изгради център в Столипиново, в който ромското население да се учи на изкуство?
Приветствам това. Много е важно обаче как да се подходи. Според мен трябва да се отнасят с тези хора абсолютно чистосърдечно. В никакъв случай не трябва те да усещат надменност. Сред тях има хора, които истински се интересуват и обичат да се занимават с изкуство. Това, че са по-шумни и по-енергични не трябва да притеснява никого. Важно е да се намерят обучаващи, които да отговарят на техния темперамент, защото ако са мудни или сдържани, хората в Столипиново няма да ги изтраят и всичко ще е безсмислено. Там трябват бурни, живи хора, иначе рискуват никой да не им обърне внимание и дори да им се подиграват. В училището в Долно Камарци имаше такъв случай с учител, който не знаеше как да подходи към децата и така е не успя да намери пътя към тях. Отношението към хората е най-важното и от него зависи как ще се развият нещата занапред.
https://kapana.bg/atelie/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=15603#sigProIdd1ed73d901