Коледният търг, който обичайно радава пловдивчани по празниците, ще се проведе отново в ПГВАД „Христо Ботев“. Изложението ще представи най-новите изделия на учениците, изработени с най-съвременнтите постижения на техниката – два 3D – принтера, CNC – рутер, лазерни машини и оборудване.

Специално място сред изделията е отредено на уникален люлеещ стол. Маси, столове, табуретки, дъски за хляб, поставки за вино, дребни, но ценни подаръци от дърво, са само част от експонатите.

„Възраждаме седемнадесетгодишната традиция! Очакват ви много настроение и невероятни изненади. Заповядайте!“

Коледният търг ще бъде на 21.12.2022 год. /сряда/ от 15.30 часа в сградата на Гимназията.

В четвъртък, 22 декември 2022 г., от 18:00 ч. в Епископската базилика на Филипопол, Коледен концерт под надслов "Коледен копнеж" ще изнесе Девическа хорова формация "Евмолпея" при ЦПЛР ОДК – Пловдив. Диригент е д-р Алия Хансе, клавирен съпровод – Йорданка Иванова.  Концертът е със специалното участие на Димитър Величков – барабани, Алпер Юнлютюрк –баритон и д-р Борис Мирчев – пиано.

Събитието е част от традиционния празник "Светлина и надежда в Стария град" на Общински институт "Старинен Пловдив".

Входът е свободен.

Остават броени дни до закриването на изложбата “Седнете”, реализирана по покана на галерия „LambdaLambdaLambda“ (Прищина, Косово, Йохан фон Хан 8 / Гарибалди 1) която развива концепцията на кураторката Веселина Сариева за „Килима“ като място за среща във всяка арт институция. Експозицията, представяща творби на българските автори Правдолюб Иванов и Лъчезар Бояджиев в диалог с косовския художник Дритон Селмани, може да бъде посетена до 24 декември. По време на откриването в Прищина бе проведена дискусия (разговор-на-килима), а целият проект бе съпроводен от презентиране на сайта www.OpenArtFiles.bg и програмата „Въведение в съвременното изкуство“ на фондация „Отворени изкуства“.

Концепцията за „Килима“ като място за среща във всяка арт институция се появява през 2021 и e развита от Веселина Сариева като част от мултидисциплинарния ѝ проект „Future Unforgettable“ . Представена e в последствие по покана на Катрин Никълс в подкаста “Prishtina is Everywhere”, част от Манифеста 14 .

„Килимът“ е предложение за алтернатива на традиционната идея за арт институция – галерия, музей, академия, панаир за изкуства и др. Той представлява експериментална идея за бъдещето на света на изкуството, което е егалитарно, отворено и достъпно за всеки. Събуването на обувките и сядането върху килима един до друг, универсализира всички участници, било то посетители, автори, куратори, колекционери и т.н. Всички са равни, споделят опит и мнение, развиват идеите си по един съвсем нов начин. По този начин институцията сформира общности и субкултури, които творят, дискутират и размишляват заедно в напълно равнопоставена и неутрална територия.

Концепцията за „Килима“ е вдъхновена от метафора на автора Лъчезар Бояджиев. Впоследствие Бояджиев и Сариева създават обща творба, мисловна карта, наречена “The Mad Carpetmaker = Лудият килимар“, 2021, която материализира идеите им. Мисловната карта е изложена в галерия „Сариева“, Пловдив през декември 2021, докато в пространството протичат още няколко събития – изложба на младият автор, музикална инсталация („звукова стенопис“) и разпространение на „Манифест на щастието“ . Всички те са обединени смислово от ръчно изтъкана черга (козяк), поставена в центъра на галерията, на която посетителите са приканени да седнат и споделят време заедно.

По-късно тази година, концепцията за „Килима“ става част от стартирането на Sarieva Hub – място обединяващо вече съществуваща галерия, общностен център – кафе и арт фондация в едно, за да стане изкуството по-достъпно и хоризонтално за всички. Сариева споделя, че идеята за „Килима“ сама по себе си е свързана с края на пандемията и е вдъхновена от балканския контекст. Не е случайно, че първото ѝ международно представяне се случва именно в Прищина, където има възможност да събере съмишленици, за да подтикне към институционална промяна.

“Седнете” е килим-място-среща-изложба в LambdaLambdaLambda, Прищина, която цели да продължи това преосмисляне на представите ни за изкуство, на териториите му, на артистичните институции. „Килимът“ като обект тук отново се превъплъщава в критическо оръжие срещу идеята за галерията като бял куб. В този смисъл представените автори Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов и Дритон Селмани също преоткриват и „преизмислят“ намерени обекти, теми и стереотипи като разкриват, променят и адаптират същността им. Творчеството им преминава отвъд очевидното и търси нови, неизследвани и непознати територии.

В историческата творба на Правдолюб Иванов „Ready-made“, 1996 столът – като символ на място за сядане – израства засаден от почвата на четири глинени саксии. Работата е създадена за изложба в първите години след падането на Берлинската стена през 1989. Кураторите искат да представят новите медии, като инсталация и “readymade” обекти, на консервативната по това време българска публика, ориентирана към класическата живопис и скулптура. Иванов вече работи с подобни по-експериментални медии и не иска те да бъдат възприемани като привнесени в България, а като “естествено израснали, родни“. Художникът представя като “readymade” стар дървен стол и го “посажда” в четири саксии с ироничната надежда, че може да поникне.

Лъчезар Бояджиев дава по-скоро критичен поглед към подобен сюжет в „Chairs and Symbols. A Project for Peaceful Co-identification“, 1995-2001. От индивидуалното към колективното той представя общност от хора като столове подредени за събитие или лекция във формата на единен идеологически символ. Макар и на пръв поглед да внушава обратното, творбата призовава към отъждествяване и „сядане“ в чужд символ. Символите, които разделят хората – от бинарната двойка мъж-жена до религиозните и тоталитарните символи, могат да служат и като напомняне, че ние сме различни, но сме били и ще бъдем на този свят заедно, за добро или за лошо.

В работата си „Are We There Yet?“ от фотографската серия „Archeology of Capitalism“, 2012 младият художник от Косово – Дритон Селмани представя покрити с винил руини, чийто статут между археологически разкопки и депо за отпадъци е неопределен. Той рисува стълби като мечтателна и поетична възможност за изход от тях.

В центъра на изложбата е „Килимът“ – кураторски жест и реално място за среща, за сядане в свободен ред и заземяване, за провеждане на презентациите и разговорите, които са част от изложбата. Върху него е разположена „The Mad Carpetmaker – a Mind Map“, 2021 – колаборация между Лъчезар Бояджиев и Веселина Сариева.

Изложбата “Седнете” продължава съвместния опит на Изабела Ритер, Катарина Шендл (основатели на Lambda LambdaLambda) и Веселина Сариева в работата им по преосмислянето на балканския контекст и обмен, осъществена досега в конференцията „No trauma, no Balkans? No wars, no Balkans?”, 2018 организирана от FLUCA и фондация “Отворени изкуства“; на онлайн панаира “Not Cancelled East x South” – едноседмично дигитално арт събитие, което включва 17 галерии от по-широкия Югоизточен европейски регион, инициирано от Lambda LambdaLambda и Sariev gallery; сътрудничество по изложбата “ФОН: Млади автори от Пловдив”, 2019.

–

Организирано от Lambda LambdaLambda, Косово и Open Arts Foundation, България

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура, България

Препълнената зала „Проф. арх. Йолов“ в хотел „Рамада Пловдив Тримонциум“ трудно побра желаещите да присъстват на премиерата на най-новата книга на Димитър Райчев „Спомени от Пловдив 2“. Документална книга, която продължава идеята на първата част „Споменъ отъ Пловдивъ“ обхваща периода от 1944 до1989 г. В нея са засегнати почти всички новоиздигнати обекти, довели до съществена промяна в архитектурния облик на Пловдив. Подробно са описани строежите на Пловдивския мострен панаир, Драматичния театър, халите в квартал „Въстанически“, стадион „Девети септември“, хотел „Тримонциум“, „Пеещите фонтани“, хотел „Ленинград“, РУМ „Евмолпия“ и още много сгради, постройки и съоръжения. Някои от тях са издигнати на незастроени места, а други – на терени със жилищни сгради, които за съжаление е трябвало да бъдат съборени. В книгата са описани и много на брой неосъществени проекти. Някои от тях към днешна дата са се превърнали в градски легенди, а други все още чакат своето време и място за реализация. „Спомен от Пловдив 2“ е една ретроспекция на това, което е изградено и на това, което не е могло да се построи в епохата на социализма. Книгата съдържа богат илюстративен материал, голяма част от който се публикува за първи път. Издател е ИК„Летера“, с финансовата подкрепа на Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“.

Публичното представяне се състоя под патронажа на Кмета на Пловдив Здравко Димитров, който пръв взе думата с приветствени думи към автора и неговата най-нова творба. Димитър Райчев или Мимо Райчев, както е популярен сред пловдивчени е изследовател, летописец и документалист на пловдивската история. Автор и съставител на редица знакови албуми и книги: фотоалбум „Пловдив завинаги“ (2005), участва в съставянето и издаването на албумите „Пловдивските кметове“ (2005) и „Пловдивските почетни граждани“ (2006), 3D албум „Филипопол“ (2008) двуезичен в съавторство с археоложката Елена Кесякова, албум „Пловдивски алманах“ (2011), „Атанас Кръстев – възпоменателен сборник“ (2012) в съавторство с писателя Георги Райчевски (2012), албум „Филипопол“ (2012) – триезичен в съавторство с археоложката Елена Кесякова, албум „Хроника на един президентски мандат“ (2014), „Предговор на историята“ (2016) – съставител, албум „Пловдивски справочник“ (2016), „Емблемата Тримонциум“ (2018), албум „Филипополис“ (2019) – двуезично преработено издание в съавторство с Елена Кесякова. За приноса му в сферата на духовността през 2016 г. е удостоен с приза „Следовник на народните будители“.

След кмета Здравко Димитров за Мимо Райчев и новата му книга говориха Петър Стоянов – Президент на България в периода 22 януари 1997 – 22 януари 2002 и близък приятел на автора, Цветелина Димитрова, управител на издателство „Летера“, създателите на художествено оформление и илюстрации: Александър Гьошев и Стефан Немцов и авторът на предговора д-р Стефан Шивачев. Водещ на вечерта бе актьорът Петър Тосков.

На финала думата бе предоставена на автора Димитър Райчев, който разказа интересни факти и истории, намерили своето място в новата книга. След това раздаде десетки автографи и се снима с всички желаещи, за спомен от вълнуващата премиера.

Изненадите за автора не свършиха в зала „Проф. арх. Йолов“. В негова чест и по повод премиерата, близкият му приятел и негов кум д-р Гюрай Ходжев -  представител на Здравна организация „ACIBADEM”, Република Турция, базиран в Пловдив, бе организирал специална вечеря, шеговито наречена „Мимо Райчев и приятели“ в едно от любимите на автора пловдивски заведения.