Осмият международен фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“ ще се проведе от 31 май до 6 юни 2014 г. в Пловдив. Девет международни спектакъла в областта на физическия театър, пърформанса и съвременния танц, както и различни творчески ателиета и уъркшопи ще бъдат представени в рамките на 7 дни. Партньори на фестивала са Министерството на културата и Община Пловдив, Посолството на Израел, Посолството на САЩ, Посолството на Белгия, Гьоте-институт, Градският дом на културата „Борис Христов“, Драматичният театър — Пловдив, Държавният куклен театър — Пловдив и Културният център „Тракарт“.

 
ПРОГРАМА 2014

29, 30 и 31 май

Творческо ателие с МИЛА ИСКРЕНОВА
„Темите на съвременния танцов театър или какво знаем за Пина Бауш“
Културен център „Тракарт“

Основната цел на ателието е да разгледа в съвременен контекст основните теми от творчеството на Пина Бауш и методите на работа на немската хореографка, известна като създател на жанра „танц-театър“. Ателието систематизирано и артистично въвежда в спецификата на съвременния танц-театър като методология, идейна основа и език.

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Гьоте-институт в България


ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ

31 май (събота)

„BOB’ART“
Opinion Public Company — Белгия
Танцов спектакъл
Градски дом на културата „Борис Христов“, 19:00

„Bob’art“ е роден от желанието за сатира върху крайностите в съвременното изкуство и по-специално неговата склонност към прекомерен психологизъм, който изключва спектакълa от самото изкуство и неговата публика. „Bob’art“ е игра между танцовите и театралните изкуства и изключително забавен поглед върху една нелека тема.

„Bob’art“ е представян на Festival Temps d’Aimer Biarritz, Festival on y danse — CWB — Paris, Baltic Ballet Festival Preili — Латвия, и др.

Opinion Public Company създават своя впечатляващ и отличителен хореографски стил, черпещи вдъхновение от техния личен и професионален опит в Béjart Ballet Лозана.

Хореография: Етиен Бешар

Участват: Етиен Бешар, Йохан Клапсон,Сидони Фосе,Виктор Лоне, Артур Лоарти, Симеон Бешар

Музиканти: Ливио Луци и Рафаел Толанс

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на белгийското посолство в България.

 

1 юни (неделя)

„Жената, която не искаше да слезе на земята“
Габриел Ниухауз, Израел
Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив, 19:00

„Гъвкавост, сила, безгранично творчество, лекота и прецизност… Всички театрални елементи са замесени като пластилин. Истинско удоволствие…“

„Жената, която не искаше да слезе на земята“ е физически и визуален театър, който комбинира акробатични движения, танц и предмети.

Всяка отделна част разглежда живота на жена, която отказва да се докоснe до земята. Tя не се подчинява нито на правилата, нито на гравитацията и достига до абсурдни и екстремни ситуации.

Трилогията е създадена за фестивалите „Clipa Aduma“ и „Intimadance“ в Тел Авив.

Спектакълът е представян на  International Chamber Festival Teatronic — Украйна, European Theater Night — Загреб, Bharat Rang Mahotsav Festival, National School of Theatre — Ню Делхи, Импал и Гувахати — Индия, International Theatre Festival „Slavija 2014“ — Белград, Busan International Performing Arts Festival (BIPAF), Busan — Южна Корея, International One Actor Theatre Festival „MonoBaltija“— Литва, Tanzfestival Bielefeld — Германия, Annual Revolutions International Theatre Festival — САЩ.

 

1 юни (неделя)

Представяне на пиесата „Брехт” от Тома Марков, България
Клуб Фабрик – 21:00

Участват: Сибила Серафим,Тома Марков, Тодор Пеев

Пиесата "Брехт" на флагмана на новата българска поезия Тома Марков е безмилостно пресичане на исторически, културни и духовни пластове на българското общество. Чрез ретроспекции, игри с времето, метафорични ключове и блестящ далог, той разсъждава за света, морала и любовта чрез историята на своите герои

Тома Марков е поет, писател и журналист. Пънк икона. Лауреат е на Златния Медал на Европейската академия за поезия, както и на повечето награди за литература в Бълагария. Култов писател. Баща на лейбъла Бърза литература. Автор е на 7 книги с поезия и 3 романа. Редактор на поезията на Чарлс Буковски, Хайнер Мюлер и Гуидо Кталано.

Негова поезия е преведена на водещите европейски езици. Печатал е в ПОЕТРИ МАГАЗИН, Лондон както и в други водещи списания за литература в Европа и САЩ.

Сибила Серафим. Актьорско майсторство за драматичен театър- дипломирана при проф. Вили Цанков и проф.Възкресия Вихърова.

Тодор Пеев- журналист, сценарист, публицист.

 

3 юни (вторник)

ВЕЧЕР НА СЪВРЕМЕННИЯ ТАНЦ

Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив, 19:00

„AЛМА“ — дует на Рейчъл Ердос, Израел

„Eмоционална творба, създадена по дълбоко поетичен и чувствен начин. Метафоричният дует притежава органичнa сила със своето дълбоко емоционално и физическо използване на тялото.“ (Жури — AICC International Choreography Competition — 2008 г, Дания)

Победител в AICC International Choreography Competition — 2008 г, Дания.

Победител от City Dance Ensembles Next Choreography Commission — 2009 г. Вашингтон, САЩ.

Премиера на Shades of Dance Festival, Suzanne Dellal Centre, Тел Авив, Израел.

Хореография: Рейчъл Ердос

Оригинална музика: Алеберто Шварц

Tанцьори: Йоав Гринберг, Шани Кацман

Спектакълът ще бъде представен и на 4 юни в Театър - Лаборатория "Алма Алтер", СУ, София от 19.30 ч.

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на израелското посолство в България.

 

„ПРИЗМА“ — соло на Андреа Хакл, Холандия

Премиерата на „Призма“ е през 2013 в рамките на Off Festival of Montpellier Danse 2013.

Солото е отговор на света, в който живеем, където твърде много фактори ни разделят и отдалечават един от друг.

Андреа Хакл е работила е в различни танцови компании в Европа измежду които Emanuel Gat Dance, United-C, Suzy Blok & Fabian Chyle.
 

„Exit“ — соло на Олга Костерина, Русия

Олга Костерина е известен хореограф на танцови и театрални спектакли, създател на театралната работилница по пантомима към „Mime-school“ — московско студио по пантомима и театър на движението. Носител на редица награди от международни фестивали по театър и изкуства, между които „Valgus“ (Талин, Естония), Х International Festival of Street Theaters (Архангелск, Русия), XII International Festival of Theater and Visual Art (Полша), „Dream of streets“, „Mansion Jazz“ и „Etno-Life“.

 
Festival euro-scene Leipzig — Германия, гостува на „Черната кутия“

Най-добро немско танцово соло за 2013 г.

Юстина Калбарцик (Полша/Германия) „BIM BAM BUM“, първо място на „Най-доброто немскo танцовo соло“ — Лайпциг, 2013.

Ира Демина (Русия/Германия) — „Dark Quark“, трето място в конкурса „Най-доброто немскo танцовo соло“ — Лайпциг, 2013.

Единадесетото издание на „Das Beste Deutsche Tanzsolo“ — „Най-доброто немскo танцовo соло“ в рамките на Фестивал euro-scene Leipzig, се провeжда през 2013 г. и представя танцови хореографии, играни върху кръгла 7-метрова сцена, заобиколена от публиката и 5-членното жури. Конкурсът има за цел да открие най-креативното, харизматично и индивидуално изпълнение.

Идея и концепция: Ален Плател

Артистичен директор: Рене Рейнхард

Фестивален директор: Ан-Елизабет Волф

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Гьоте-институт в България

 

 

3 юни (вторник)

„Вграждане“

България

Държавен куклен театър — Пловдив, 19:00

„На всяка вода мост трябва, за да го тъпчат краката, да идват и да си отиват по техни си работи.“

За да остане мостът нерушим и всевечен, трябва в основите му да се положи жертва. Майстор Манол вгражда любовта на живота си — Неда.

Докъде може да стигне егоизмът на твореца? Докъде може да стигне, за да увековечи творението си? Къде е границата, която не бива да се прекрачва? Има ли такава граница? Човешкият живот е тленен, а произведението — безсмъртно. Грях ли е да отнемеш едното заради другото?

Бог направил човека и му вдъхнал душа. Манол създал мост и вградил в него душа. Душата на любимата си. За да остане мостът. Завинаги!

Режисура и драматургия: Веселка Кунчева
Сценография и костюми: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев
Хореография: Стефан Витанов
Драматургична основа: Мария Станкова
Консултант — етнолог: Веселка Тончева
Участват: Христо Таков; Татяна Етимова; Михаела Андонова; Живко Джуранов; Наталия Василева; Росен Русев; Александър Караманов

 

4 юни (сряда)

„PASS/AGES“

Teatrincorso, Италия

Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив, 19:00

„PASS/AGES“ изследва възрастта от женската гледна точкa.

Чрез езика на изпълнението спектакълът е отражение на крехкостта и силата на днешните жени, които са в капанa на възрастовата дискриминация, съществуваща в обществото, и вътрешната си мъдрост.

„PASS/ AGES“ е селектиран за Argot Off — rassegna di drammaturgia Contemporanea / Преглед на съвременната драматургия — Рим, и осъществен със съдействието на C.U.C. Trento, Centrale Fies (Dro) и Provincia Autonoma di Trento, Fondazione Cassa di Risparmio di Trento e Rovereto.

Компания Teatrincorso е създадена през 2003 г., в Тренто. Методът на работа им е жив и динамичен и съчетава дизайн, видео, музика и текст; работата им има ясно послание и идея и основният им интерес е да създават емоции и силни усещания през призмата на иронията.

През 2006 г. с постановката си „Хамлет“ печелят на Theatre Festival Rome. Със спектакъла „A_Part“ през 2007 г. получaват Honor Certification от Women’s Theater European Festival в Торнио/Хапаранда — Финландия. Участвали са на Drodesera Festival — Centrale Fies di Dro — Италия. През 2008 година със спектакъла си „Пинокио“ печелят Ribalta’s Award на Teatro Europa Aprilia. Проектът им „Global Market“ е селектиран за наградата Kantor на CRT — Milano.

През 2013 г. спектакълът им „Amare foglie“ е избран за Premio Nuova Scena del Centro Servizi Culturali Santa Chiara — Тренто.

Сценарист и режисьор: Елена Марино

с участието на: Силвия Фурлан

 

4 юни (сряда)

„Монолог за двама“

Танцово студио „Дуенде“, България

Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив, 21:00

Спектакълът „Монолог за двама” е кратък разказ за осъществяването на любовта. Това е вторият авторски спектакъл на хореографите Елена Здравкова и Ивайло Иванов.

Танцово студио „Дуенде“ е създадено през 2011 г. с цел популяризиране и развитие на съвременния танц. Участва активно в културния живот на Пловдив със собствени и съвместни танцови проекти и пърформанси, организира поредица от уъркшопи в областта на съвременния танц, импровизацията и танц-театъра. През 2013 г. в рамките на Международния фестивал за съвременен танц и театър „Черната кутия“ прави премиера на първия си авторски спектакъл „Пътят-Следата“.

Участват: Ивайло Иванов, Елена Здравкова, Боряна Тенгулова, Наташа Кюпова, Ева Станева, Ванеса Димитрова, Мария Минкова, Александра Куртелова

 

5 юни (четвъртък)

„WEATHERED/LAYERS“

Erica Essner Performance Co-Op, Ню Йорк

Градски дом на културата „Борис Христов“, 19:00

6 и 7 юни „Layers“ — уъркшоп/пърформанс

Фотограф: Matthew Murphy
Танцьори: Courtney Drasner и Marcos Duran

„Звуци от гръм, вятър и дъжд се въртят през музиката, колаж от променливи по настроение инструментални мелодии, костюмите на Ейми Глен, които напомнят на чувствени буреносни облаци… Танцьорите са сякаш хвърлени в буря.“ (New York Times)

…„Често силен… поразително изобразяване на бурните страсти.“ (Джак Андерсън, The New York Times)

„Weathered“ предизвиква атмосферни условия. Той е изследване върху загубата ни на контрол над силите на природата и как тези сили опровергават илюзията ни за нашето постоянно място на тази планета.

Erica Essner Performance Co-Op е танцова компания с 20-годишен опит на сцената, създадена e през 1990 г. в Сан Франциско, a от 2000 година се премества в Ню Йорк. Предстaвяли са танцовите си спектакли на престижни фестивали, театри и танцови центрове, измежду които: FlicFest, San Francisco International Arts Festival, Central Park SummerStage, Jacob’s Pillow Inside/Out, Joyce SoHo, Rio de Janeiro Choreographic Center, Alaska DanceTheater и Kaatsbaan International Dance Center.

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на посолство на САЩ в България.

 

ОФИЦИАЛНО ЗАКРИВАНЕ

6 юни (петък)

„ДУЕЛ“

Les Gens du Quai Company, Франция

Градски дом на културата „Борис Христов“, 19:00

„Дуел“ е пресъздаване на борбите през вековете, показани, разбира се, с чувство за хумор и насмешка.

Дон Кихот не е далеч, театърът на Grand Guignol също...

Ан Лопес е вдъхновена от двубоите в киното и литературата: тя разказва за причините, които тласкат хората в тaзи смъртнa среща…

(Jean-Marie Gourreau в critiphotodanse — 24/03/2013)

Спектакълът предлага едно пътуване в иконографията на дуелите в литературата и киното. С ярост и бдителност пет танцьори създават разнообразни ситуации, основни или тривиални, но инаги весели и шумни. Танцът изобилства от чувство за хумор, но не се отказва нито от истинността, нито от експериментa с движението. Съвременният танц си играе с фикцията!

Ан Лопес създава танцовата компания „Les gens du quai“ през 1998 г. заедно с Софи Жерар и Франсоа Лопес. Тя е хореограф на над 12 спектакъла за компанията. През 2004 Лопес получава наградата SACD New Choreographic Talent (dance/web/Europe project) за спектакъла „Неизменно напред“.

ХVІІІ АВСТРИЙСКИ МУЗИКАЛНИ СЕДМИЦИ: Заключителен концерт 28 май, сряда  –  ДК „Борис Христов– 19.00ч.

Симфоничен оркестър на Държавна опера - Пловдив
Диригент -  Диан Чобанов
Солист –Едуа Задори – цигулка(Австрия)
Програма:
К.М. фон Вебер  -Увертюра към оп. „Вълшебният стрелец”оп.77
Б. Барток – Концерт за цигулка и оркестър № 1
Л. ван Бетовен – Симфония № 6 „Пасторална”, оп. 68

Галерия „ Възраждане открива изложба графика на Александър Сахатчиев, която ще продължи до 09.06.2014 г.

Александър Сахатчиев е деликатен и нежно пипащ график, с интелигентно овладяна рисунка. Той има особено пристрастие към изобразяване на старите български махали и къщи и тяхното особенно очарование е на преден план с майсторското детайлиране и отлична композиционна разработка. Творецът постига поетична магичност на старините, потънали сякаш в небитието.
Женските лица и фигури са хванати сред природни дадености и е очевидна обичливата отвореност на автора към красотата на женското присъствие.
В графиките е вложена и голяма доза романтичност, която придава приказен натюрел на сюжетите.

Откриването на Първия Международен Фото Салон в галерията на ДПХ на Гладстон премина през рамките на сто и една снимки, петдесет и седем автора и двадесет и шест държави. Денят 21 май не е случайно избран. Това е Световният ден на културното многообразие за диалог и развитие на ЮНЕСКО. Една снимка може да каже над хиляда думи, може да те накара да се разплачеш или разсмееш. Болка, щастие, непукизъм и мотивация бяха събрани в галерията. Зад стъклото на всяка една рамка се криеше повече от една история – тази на автора, тази на самото изображение, тази на чувствата и тази на спомените.


Сребърният медал в конкурса в категорията цветна фотография прибра пловдивчанинът Минко Михайлов. Миналата година спечелих златен медал на подобен конкурс, но друго е да спечелиш приз в родния си град, казва той с усмивка на лице. Неговата снимка „Извисен” е правена тази година в Камбоджа. Любител пътешественик, обикаля по света и тази година покорената му цел е била Индокитай. Самата фотография е заснета в храма Ангкор Ват, който се посещава от туристи, но има и действащи монаси. Снимката ми пази усещането за преживяното там, щом я видя все едно съм пак там. По принцип се заниманието му е да снима сватби, но това, което му е на сърцето, са дивите животни, пътешествията и всичко, което фотоапаратът му може да запечата от тях. Сред всички отличени се чуха още цели 4 български имена – бронзът за цветна фотография беше присъден на Евгени Генчев, почетно поощрение на FIAP за черно- бяла и монохромна фотография отиде при Димитрина Андреева. С диплом на членове на журито бяха отличени Красимир Матаров и добре познатият ни пловдивчанин Стоян Илиев (велик пич и велик фоторепортер). Това си е чисто постижение за българската фотография предвид факта, че постъпилите снимки в началото са били цели 1257.

За организаторите това е мечта, станала реалност след повече от две години опити за реализацията й. По-голямото удоволствие ще бъде да знаем, че много хора са дошли да я видят и са получили емоциите, които и ние изживяхме. Защото не съществува организатор, който прави нещо сам за себе си – прави го, за да го сподели с хората, казват виновниците за тази прелестна изложба. Макар и да смятат, че в галерията на Гладстон програмата е доста наситена казват, че държавата и местната власт могат да направят така, че арт пространството да се превърне в уникален център. Има даденостите, но всичко вътре се руши. Държавата трябва да си застане на мястото и да дава пари за култура, изкуство, за поддръжка, допълват организаторите.

А те- правят всичко, което зависи от тях. Кандидатстват по конкурси и програми, канят ги, че даже и идват. Даже началникът на отдел Култура беше сред гостите на Фото салона и си тръгна с усмивка на лице и с пожеланието да продължават все така. Всички бяха съгласни, че за голяма изложба няма по-добро място в града. Отвореност, откритост, просто се нуждае от вътрешен ремонт, малко стягане и да се създаде едно красиво пространство, което да приютява красиви творчества. Този Международен Фото Салон е с амбициите да се превърне в една традиция. Рано или късно всеки творец стига до потребността да сподели своето изкуство с по-широка аудитория. Конкурсите са именно за това - къде се намира твоя талант, ще бъдеш ли харесан. Такива събития не бива да плашат младите, а точно обратното – да ги мотивират да се себеусъвършенстват. Не съществува успял фотограф, който не е опитал поне сто конкурса, половината от които задължително изгубени. Не съществува по-хубаво чувство от това творбите ти да бъдат разбрани, харесани и да доставят емоцията, която самият ти си вложил в тях. Младите трябва да творят и атакуват, мотивират организаторите новото поколение фотографи.