Само за половин година Vino Culture се превърна в храм за винолюбците 

Съкровище, известно вече на мнозина, се крие в малките пресечки по Отец Паисий. Vino Culture е винен бар, който вече носи статут на храм за винолюбците. Макар и твърде младо, тематичното кътче бързо се превърна в любимо място за хора с вкус и естетически търсения. За кратко време успява да привлече верни клиенти и то чрез една много лесна формула – високо качество и достъпна цена. И да създаде нова култура за пиене на вино, на бара или на паважа отвън.   

Борис Добрев е диригентът, под чиято палка бившето Френско, както мнозина помнят кътчето в подножието на Трихълмието, се превърна в магнетично място. Той е и сомелиерът, и сервитьорът, и приятелят, и душеприказчикът във  Vino Culture. Всички му викат Борката- става ти близък веднага след първата чаша вино на бара и те печели завинаги. 

Добрев дълго време е бил из чужбина и е работил именно в този бранш. Идеята се заражда в него още там и години наред покълва, докато накрая не зарязва цивилизованите винени държави, за да се върне в Пловдив и да реализира мечтата си. Тук липсва винена култура или поне такава, каквато е на запад, казва той. Но не крие, че много хора са направили първите стъпки, културата почва да се развива. А това е най-важно- без вкус и естетика сме обречени. 

Виното е хилядолетна напитка. Има стотици традиции по целия свят свързани с това питие. Качеството и класата му бива оценена от всяка ръка, държаща чашата. Манталитетът на българина обаче все още е един друг – предпочитаме  евтиният и твърд алкохол. Ако случайно някой пие вино, то си го поръчва наливно, в което няма лошо, но повечето заведения ти предлагат такова от картон, казва Борето.

На бара му винаги има няколко вида отворени бутилки, които попадат в дневната листа на Vino Culture. Борето сам препоръчва вино, като често разпознава клиента точно от какво има нужда- студено бяло, сладко розе или таниново червено. Виното не е само напитката – то е стъклото на бутилката, то е и коркът. Където расте грозде, става хубаво вино, убеден е той. На етажерката му можете да видите вина от Португалия, Франция, Македония. Тази колекция бива попълвана постоянно и скоро ще можете да се насладите на еликсири от Южна Африка, Южна Америка, Испания, Австралия, Нова Зеландия и всяка точка на Земята до която винарският му усет може да достигне. Основната му цел, обаче, е да покаже възможностите на българското вино , като от всеки регион подбира типични за страната ни сортове – врачански мискет, врачанска теменуга, мавруд, рубин, ранна мелнишка лоза, широка мелнишка лоза, карловски мискет и тамянката, която може да не е типична, но е все още неизвестна. Изключителен е фактът, че сред богатия избор от вина можете да намерите едно специално създадено за Борис и Vino Culture от изба Вила Санта Мария. Съчетава сортовете по свой вкус до достигането до едно неповторимо вино със световно качество. 

А за виното, естествено трябва и мезе. Във винения бар се ползват различни имена за мезелъка- тапас, брускети, разядки. Кухнята си Борис определя като скромна, но пък изцяло домашна. Всичко се приготвя в малки количества, за да може при поднасянето си да бъде максимално прясно. Брускети, разядка от маслини, домашен пастет, домашен ябълков кекс , чийзкейк и каквото ви хареса от написаното по черните дъски. Макар да има няколко фиксирани ястия, почти всеки ден се появява по нещо ново. 

Между стените на Vino Culturе културата не е насочена само към виното. Провеждат се концерти, литературни четения, а съвсем скоро ще има и галерия, която се очаква да бъде много, много активна. Истината е, че французинът, работил мястото преди Борето е автор на голяма част от интериора, но духа вътре създаде новия му стопанин– свещници с коркови тапи, картини и меню, ръчно изписано върху огледало. Каква по-голяма идилия от лятна нощ с дъх на бяло вино, под скалите на Трихълмието. 

Радост Коцева като подвижна галерия с дънки на Кольо К. и обувки на Наско Х. 

Очи от Карамфилов по джинсите й, плодове от Хранов по чепика 

Подвижна галерия по паважа на Отец Паисий е Радост Коцева. Дамата, която менажира популярното арт пространство под земята U .P.A.R.K.- дом и обител на напусналия ни в началото на година художник Кольо Карамфилов, носи гениалността и четката му дори на бедрата си, върху леко протрит деним. Дънките, рисувани от Кольо К. точно преди една година, тя съчетава често с обувките, които пък й разкрасил с невероятния си колорит друг голям- Атанас Хранов. 

Кольо е „прекроил” с текстилна боя джинсите на Радост в типичен стил. Рисува запомнящ се силует на жена, вечно отворени очи на двете колене, тайнствена стрелка и една красива чапла, символизираща полета на духа. Стана случайно, не съм търсила този ефект- да се кипря по улицата с панталон с творческия почерк и подписа на Карамфилов. Той случайно хвана четката и работи директно върху краката ми в един майски ден точно преди 12 месеца. Тогава подготвяхме представянето на библиографското издание със Сонетите на Шекспир с негови 13 оригинални офорта. Тази специална книга го инспирира. Накара ме да застина на място и за няколко минути стори това с джинсите ми. Днес за мен те са абсолютно безценни. Не заради точно четката на Кольо, а заради любовта, заради спомена, заради красивите момента заедно, заради свободата да се превърнеш в платно пред него ей сега, на мига, без подготовка и без усилие. Заради нуждата ми от Карамфилов, обяснява днес, пет месеца след смъртта на художника галеристката Радост Коцева. Не крие, че все по-рядко носи дънките с онова Кольо К. по тях, тъй като се притеснява да не протрие боята по тях. За Коцева дрехата е една различна творба от личната й колекция с работи на големия й приятел и съдружник в  U.P.A.R.K.

Съвсем наскоро Атанас Хранов хваща четката по драматична молба на Коцева. Насе, помогни ми. Не мога да ги нося така, някак скучни ми идват. Имам нужда от малко цвят и на краката, и в душата, атакува тя с чифт сини обувки с висок бял ток маестрото в ателието му, докато той готви поредна изложба. А той, като човек със сърце колкото цял океан, зарязва платното, което току що е започнал, за да превърне чепика й в свежа картина. Рисува резен ябълка и черешка на лявата обувка, ягода на дясната. И едно малко Наско над тока, за да маркира необичайното си творение. Отнело му 30-тина минути, най-вече заради цветовете, които сякаш придават аромат на плодовете. Изляза ли с тези обувки, всички погледи са в краката ми. Но почти не ги нося. Гледам си ги, както дънките на  Кольо. А и в това време- да падне някой дъжд и да измие четката на Наско… не, мерси, казва галеристката, с картина на Наско Х. на токчета и платно на Кольо К. с крачоли, цип и джобове.