Ованес Торосян представя спектакъл и филм с негово участие

Предизвикателство за любителите на театралното и седмото изкуство ще предложи откриването на Лятната кинопанорама, която се организира с подкрепата на Община Пловдив. Със събитието лятна сцена „Орфей“ прави своеобразен преход между програмите на  фестивалите, които традиционно се провеждат там – „Театрална панорама на комедиите“ и „Филмови нощи във Филипополис“.

Тазгодишното издание на лятната кинопанорама ще се открие официално на 9ти юли от 19.30 часа със спектакъла „Колега“ и прожекцията на култовия филм „Съдилището“ веднага след това от 21.15 часа. В антракта зрителите ще имат възможност да се срещнат с актьорите, да задават въпроси и обсъждат любими филми и спектакли.

Общото между двете продукции, които ще представи откриването на Филмовите нощи е участието в тях на един от най-перспективните и търсени млади актьори в момента - Ованес Торосян.  

Сред филмите с негово участие са "Източни пиеси", "Тилт", "Аве", "Джулай", "Отчуждение" и "Съдилището", а в настоящата година предстоят цели седем заглавия с негово участие. Той е добре познат от многобройните си роли в театъра и работил с режисьори като Явор Гърдев, Десислава Шпатова, Лилия Абаджиева, а за дипломния спектакъл "Пухеният" на Стайко Мурджев има номинация за "Икар". Само преди няколко дни българският филм „Каръци“ на Ивайло Христов с участието на Ованес обра овациите в Москва. Лентата, спечели голямата награда „Златен Свети Георги“ на Международния московски кинофестивал, а руските медии й обърнаха подобаващо внимание. Водещото новинарско интернет-издание Lenta.ru сравни главния герой в „Каръци“ Ованес Торосян с Бъстър Кийтън, „но с източен акцент“.

В спектакъла „ Колега“ Ованес Торосян работи заедно с Петко Венелинов – двамата са автори, режисьори и главни действащи лица. Когато Мариус Куркински вижда спектакъла, толкова го  харесва, че решава да подкрепи младите актьори и участва в продукцията с гласа си. Спектакълът "Колега" е обръщение на професионалните шофьори помежду им, но е и нещо много повече. То е емблема за цяла социална прослойка и нейния микросвят с изнервен трафик, забързани клиенти, бесни клаксони, засичания, псувни, битовизми... "Колега" е "комедия за размисъл" - историята на двама шофьори на маршрутки в София, чиито живот се преобръща. Хуморът се смесва с размишления за живота и щастието, а душата проговаря с гласа на Мариус…

Филмът на Стефан Командарев „Съдилището“, който зрителите ще могат да видят веднага след спектакъла – от 21,15 часа разказва една от многото човешки истории, които режисьорът чува в своите пътувания из България и по-специално в Родопите. Сложните отношения между баща и син, цената на оцеляването и пътят от греха към опрощението – всички те са обединени от скала, наречена Съдилището. Филмът е заснет на уникални места по върховете на планината. Голям екип от каскадьори са помагали на актьорите за спиращите дъха сцени. Пълнокръвните образи са пресъздадени от Асен Блатечки, звездата на сръбското кино Мики Манойлович, Ованес Торосян, Ина Николова, Васил Василев – Зуека, Параскева Джукелова и Христо Мутафчиев – актьорски състав, който се е доказал на големия екран и театралната сцена. Филмът е ко-продукция между България, Германия, Хърватия и Македония.

Лятната кинопанорама Филмови Нощи във Филипополис ще се случи за поредна година в града под тепетата от 9 до 30 юли в лятно кино Орфей. В рамките на 21 дни ще можете да гледате 42 прожекции, разпределени в следните рубрики: “Премиери”, “Ново българско кино”, “Фестивални хитове”, “Нима не сте гледали”, “2 филма с 1 билет”. 

Лято е, горещо е, в Пловдив въздухът спира да се движи. Толкова е горещо, че се чувстваме като в Сахара, само дето липсва пясъкът. Най-естественото спасение от летните пловдивски горещини е да отидем на почивка. Море, балкан, полето наблизо – няма значение, стига да има поне някакъв, макар и една осезаем, ветрец. А ето по какво можете да познаете дали настанилите се в съседния апартамент или къща туристи са пловдивчани или не.

1. Говорят на неразбираем за вас език – думите като „майна“, „айляк“ и „хава“ са особено често ползвани. Използвани заедно в едно изречение, се оказва, че столичаните почти не разбират какво им казвате, като например: „К‘во става, майна? Тука има хава, много е айляк“.

2. Избягват павирани улици – ако случайно сте в град със старинна част, то пловдивчанинът старателно ще подбере маршрута си, така че да не минава по натражилите се от града под тепетата павирани и каменни улици.

3. Ако искате да откриете жител от „Под Тепетата“, търсете го в музей – не случайно Пловдив бе обявен за културна столица на Европа за 2019-та. Нашенци обичат да посещават паметници на културата и исторически забележителности, така че ако случайно имате нужда от пловдивчанин – той е в най-близкия музей

4. Уличните музиканти – не знам за другите градове, но в Созопол, повече от половината музиканти, които свирят в центъра на Стария град са от „майна сити“. 

5. Свободен дух – никой не може да ограничи или да сложи в рамка пловдивския айляк, отишъл на почивка. Той/тя ще прави каквото си поиска и когато пожелае, без значение от нищо. Ако пловдивчанинът е решил, че днес ще отиде на концерт, но такъв няма – без абсолютно никакъв проблем той сам ще организира импровизиран такъв в парк, на улицата или плажа.

6. Пловдивчанинът е винаги добре информиран – още преди на е влязъл в къщата музей на нечия известна личност, той вече знае кога е построена, кога е ремонтирана, с какви материали се извършва поддръжката и и всякакви важни събития и истории свързани с нея.

Това са само 6 от най-често срещаните характерни особености на пловдивските туристи. Ако нещо друго любопитно ви е направило впечатление – чувствайте се свободни да го споделите по-долу в коментарите.

П.П. Тази статия е базирана изцяло върху лични впечатления.

Холи - Фестивал на цветовете, ще стане Пловдив на 12 септември. На гребната база в града пловдивчани ще имат възможността да изживеят неповторимата емоция на индийската традиция, която отбелязва победата на доброто над злото, новото начало, любовта и радостта от живота. 

Фестивалът на цветовете е едно от най-новите и заслужаващи внимание събития, очаквани в България през 2014г. Цветното издание на София, Бургас и Пловдив привлече повече от 8000 фена. Тази година Фестивалът на цветовете събра пред зала "Арена Армеец" повече от 4000 посетители, които се насладиха на цветните облаци, еуфорията и позитивната енергия на една от най-старите традиции на Индия, свързана с равенството между хората, доброто, любовта и красотата на живота. На сцената в Пловдив очаквайте различни стилове музика, като EDM, минимал, транс, хаус, евроденс, дръм енд бейс, хип-хоп, ту-степ. Хедлайнерите на фестивала ще бъдат The Offenders (Белгия), които тази година ще участват за трети път на световно известния фестивал TomorrowLand, а също така Sofia Cartel, Mc Don Eddy, Jasen Petrov (Metropolis), Emil Prize и още много други артисти, от които чакаме потвърждение.

Първите 100 билета за Фестивал на цветовете в Пловдив са на цена от 12 лв., а след изчерпването им цената ще бъде 17 лв. Торбичките с цветен прах посетителите ще могат да закупуват на място: 1 торбичка с цветен прах ще струва 4 лв., 4 торбички – 10 лв., а 9 торбички – 20 лв.

Все по-често попадаме на постове в социалните мрежи на момичета и жени, които качват снимки С и БЕЗ грим. При някои разликата не е голяма, при други е фрапираща. Днес няма да говорим за самия процес на гримиране и заличаване на несъвършенства, а на реакциите на обществото.

Пловдив е изключително пъстър и цветен град, в който можете да срещнете много различни хора. Всеки е уникален сам по себе си. Някои се придържат към стрийт културата, други пък се забелязват с екстравагантна визия, трети са подвластни на някое ъндърграунд течение, четвърти залагат на класическа визия. Нашето общество в града под тепетата възприема нормално визията на всеки и рядко ще чуете подмятания по адрес на когото и да било. Пък още по-малко що се отнася до това дали някоя жена е излязла с или без грим. Така е и в столицата и в по-големите градове в целия свят. Не така стоят нещата в социалната мрежа, както и в малките градчета.

Това е историята на едно момиче, което бива обиждано и унижавано както лично, така и онлайн, заради начина, по който изглежда. Много жени по света страдат от проблемна кожа. При някои от тях лечението е просто, но има и по-тежки случаи, при които съвършенствата упорстват и не могат да бъдат премахнати. В тези моменти на помощ идват козметичните продукти, които служат на жените, не само за да скрият някоя пъпка или петно по лицето си, но за да възвърнат тяхното крехко самочувствие. Обикновено проблемният период започва от пубертета. При някой той приключва с навлизането им в зряла възраст, но за нещастие, не при всички е така.

Момичето, което ще видите в клипа по-долу, страда от изключително проблемна кожа. Акнето и петната я подтикват тя да нанася  много козметика върху проблемните зони. Какво се случва обаче, когато тя започва да споделя свои снимки в социалните мрежи без грим? Бива обиждана, унижавана и наричана с твърде грозни имена, които не бихме си позволили да ползваме тук. Младата жена е атакувана всячески. В последствие обидите се прехвърлят и върху снимки, на които дефектите са прикрити. Въпросът  е – това променя ли я? Нямаме предвид визуално.

Обществото, в което живеем, масово критикува външния вид на хората и техните недостатъци, но като че ли никой не забелязва своите. Нима е нормално да съдим за хората по вида им, а не по деянията? Особено имайки предвид, че момичето от видеото не е сторило нищо на никого. Това е „хейт“ синдромът, който като вълна залива всички наоколо, готови да изкажат необосновано иначе критичното си мнение. За щастие в града под тепетата сякаш хората не са толкова озлобени. Дали защото хората тук са други и не се притесняват от несъвършенствата си или защото са толерантни едни към други, не знам, но това, че не сме засегнати, не означава, че трябва да затворим очи за случващото се.

А сега просто изгледайте видеото по-долу.

Изложбата „Градът“ в Етнографския музей представя Пловдив през погледа на трима автори - Велислава Некезова, Мина Денева и Никола Владиков. Те възприемат града не просто като архитектура, а като „документ“ за живота на хората в него, казват авторите.

Откриването на изложбата се радваше на голяма посещаемост, което видимо развълнува тримата художници. Познати, приятели и посетители на музея коментираха дълго техните творби, а за да успеете да ги видите, трябваше да се редите на опашка. 

И тримата художници имат особено характерен стил на рисуване, който ярко ги откроява един от друг. Дори по най-простия начин – посредством използваните в живописните картини цветове, можете да разпознаете кое платно от кого е нарисувано. Те представиха не само архитектурната част на Пловдив, но и неговата природа. На платата са изобразени Античния театър, залез от тепетата, река Марица и нейните мостове. 

В духа на Етнографския музей, откриването премина под музикалния съпровод на кавал, който допринесе са създалата се задушевна обстановка. 

Живописната изложба можете да видите до 14-ти юли в Етнографски музей Пловдив.

КЛАСИРАНЕ ЗА УЧАСТИЕ В СЪБОРА В КОПРИВЩИЦА 2015

Националният събор на българското народно творчество „Копривщица” се провежда от 1965 г. Съборът популяризира по невероятен начин българския народен фолклор, като събира на едно място певчески и танцови ансамбли от цялата страна. На първото си издание между 12 и 15 август край Копривщица са се събрали над 4000 народни певци, танцьори, изпълнители на музикални инструменти и др.

Фестивалът се провежда през пет години, като през 2010 г. се проведе десетото му юбилейно издание. Традиционно съборът се провежда в местността Войводенец. Фестивалът има конкурсен характер. Всички участващи трябва да представят програми, основани на фолклора от областта, от която идват. В юбилейното издание на фестивала са се включили над 18 000 участници. Преди събитието в Копривщица в цялата страна се провеждат местни събори, на които се излъчват участниците в големия национален събор.

В събора участват още свирачи, разказвачи на народни предания, групи за народни обичаи и др.

Интересен факт е, че сред участниците има и чуждестранни групи, пресъздаващи български народни танци и обичаи.

На 27 и 28 юни 2015, в НЧ „Съзнание 1873”, с.Брестовица, общ.Родопи, обл.Пловдив, се проведе Регионален преглед за определяне на участниците от област Пловдив в „XI Национален събор на българското народно творчество- КОПРИВЩИЦА 2015”.

Жури в състав:

Проф.д-р Тодор Киров – Ръководител Катедра „Музикален фолклор” в Академия за Музикално, Танцово и Изобразително изкуство (АМТИИ), гр.Пловдив.

Асистент Стефан Йорданов – хореограф към Катедра „Хореография” в Академия за Музикално, Танцово и Изобразително изкуство (АМТИИ), гр.Пловдив.

Доц.д-р Красимира Кръстанова – доцент по етнология в Катедра по етнология и Декан на Философско-исторически факултет в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.

определи следните участници, с общо времетраене на програмата за област Пловдив – 4 астрономически чака, съгласно приетия Регламент на Министерство на културата:

I - НАРОДНИ ОБИЧАИ

1.с.Граф Игнатиево, общ.Марица, НЧ „Изгрев-1927”, Самодеен състав „Китка”, обичай „Сватба – Изпращане на кумовете”.

2.с.Красново, общ Хисаря, НЧ „Отец Паисий”, обичай „Бабинден” – с препоръка да се съкрати представянето, с цел намаляване времетраенето. 

3.кв.Дебър-Първомай, НЧ „Пробуда-1905”, детска ФГ „Дебърче”,  обичай „Лазаруване”.

II - ПЕВЧЕСКИ СЪСТАВИ

IIa - ЖЕНСКИ

4.с.Царацово НЧ „Дядо Иван Арабаджията-1926” ЖПГ „Дикани” – препоръка: да  пеят само две песни.

5.с.Царацово НЧ „Дядо Иван Арабаджията-1926” певческо трио „Дикани”.

6.с.Бенковски, НЧ „Васил Левски-1930”, ВГ „Тракийци”.

7.с.Марково, НЧ „Алеко Константинов-1907”, ВГ „Младежки сърца”.

8.гр.Сопот, НЧ „Иван Вазов” – ЖФГ „Незабравка”.

9.с.Песнопой, НЧ „Светлина-1928”, Певческа група за автентичен фолклор.

10.гр.Хисаря, НЧ „Антон Билкин”, Женска певческа група.

11.гр.Хисаря, НЧ „Иван Вазов”, ПГ „Здравец”.

12.с.Старосел, Дневен център за стари хора,  певческа група  -препоръка: да  пеят само две (първата и втората) песни.

13.с.Красново, НЧ „Отец Паисий”, певческа група – препоръка: да  пеят само две (първата и втората) песни.

14.с.Кадиево, НЧ „Димитър Полянов-1928”, Женска певческа фолклорна група.

15.гр.Хисаря, НЧ „Н.Й.Вапцаров”, Женска певческа група.

16.с.Старо Железаре, НЧ „Т.Др.Пашкулов”, група за автентичен фолклор – препоръка: да  пеят само две песни.

17.с.Паничери, НЧ „Соколов-1919”, мъжка и женска певчески групи и индивидуални изпълнители – препоръки: 1)Обединеният състав да се именува „Музикално-фолклорен ансамбъл”; 2) Изпълнението да се нарече „Тракийска китка”; 3) Да отпаднат повторенията на отсвирите и да се намали броят на куплетите на песните, с цел вместване във време до 15 минути.

18.с.Устина, НЧ „Напредък-1904”, Женска вокална група за автентични родопски песни.

19.с.Рогош, НЧ „Изгрев-1927”, Женска група за изворен фолклор „Тракийка” - препоръка: да  пеят само две (първата и третата) песни.

20.с.Крумово, НЧ „Наука-1919”, ЖВГ „Роза” - препоръка: без акордеон.

21.с.Соколица, НЧ „Просвета”, Женска вокална група - препоръка: да пеят само две песни – по възможност местни, или поне тракийски, без пирински.

22.с.Чалъково, НЧ „Христо Ботев-1931”, ГАФ „Детелини” - препоръка: 1) Да  пеят само две (втората и третата) песни; 2) Без акордеон.

23.с.Момино, НЧ „Петко Мандажиев-1928”, група за изворен фолклор – препоръка: Групата да изпее две песни – тези, които пяха втората и третата солистки.

24.с.Пролом, НЧ „Наука-1907”, ФГ „От извора” - препоръка: да пеят само две песни: „Заигра оро голямо” и „Снощи Недка поминала”.

25.с.Бегунци, Пенсионерски клуб „Надежда”, певчески състав за изворен фолклор - препоръка: да  пеят само две (първата и втората) песни.

26.кв.Сушица-гр.Карлово, НЧ „Васил Левски-1927”, Женска певческа група за автентичен фолклор - препоръка: да  пеят само две (първата и втората) песни.

27.с.Борец, НЧ „Лъч-1918”, Певческа фолклорна група.

28.с.Стрелци, НЧ „Наука-1904”, Певческа група за автентичен фолклор - препоръка: да  пеят само две (първата и втората) песни.

29.с.Катуница, НЧ „Просвета-1898”, женска певческа група - препоръка: да  пеят само две (първата и втората) песни.

30.с.Селци, НЧ „Христо Смирненски-1934” ФГ „Тракийски напеви”.

31.гр.Садово, НЧ „Христо Смирненски-1925”, ЖПГ „Надежда” - препоръка: да  пеят само две – местни, едногласни песни.

32.кв.Дебър-гр.Първомай, НЧ „Пробуда-1905”, женска фолклорна певческа група „Дебърски баби”.

33.с.Брестовица, НЧ „Съзнание-1873”, женска певческа група.

IIб - МЪЖКИ

34.с.Царацово, НЧ „Дядо Иван Арабаджията-1926”, МПГ „Дикани” – препоръка: да  пеят само две песни.

35.гр.Хисаря, НЧ „Антон Билкин”, Мъжка певческа група.

36.кв.Дебър-гр.Първомай, НЧ „Пробуда-1905”, мъжка фолклорна певческа група.

IIв – СМЕСЕНИ

37.гр.Хисаря, НЧ „Антон Билкин”, Смесена певческа група.

38.с.Васил Левски, НЧ „Н.Й.Вапцаров-1906”, Певческа група за автентичен фолклор и Танцова група „Веселие”.

39.гр.Баня, НЧ „Св.Св. Кирил и Методий-1914”, певческо-танцова група за изворен фолклор - препоръка: да се съкрати броят на куплетите, с цел намаляване времето.

40.гр.Калофер, НЧ „Христо Ботев-1869”, Смесена певческа група за автентичен фолклор.

IIг -  ДЕТСКИ

41.гр.Асеновград, фолклорно дружение „Детска песен Надежда Хвойнева” – ФГ „Надежда Хвойнева” (8 деца от 10 до19г).

III – ИНСТРУМЕНТАЛНИ СЪСТАВИ

42.гр.Асеновград, Архиерейско наместничество, гайдарска формация „Големите гайди”.

43.гр.Калофер, НЧ „Христо Ботев-1869”, гайдарски състав „Калоферски гайдари”.

IV - ТАНЦОВИ СЪСТАВИ

44.с.Цалапица, общ.Родопи, НЧ „Светлина 1900”, танцов състав „Каламица”.

V - ИНДИВИДУАЛНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Va - ПЕВЦИ – възрастни

45.гр.Хисаря, НЧ „Искра”, индивидуален изп. Мария Вълчева.

46.с.Царацово НЧ „Дядо Иван Арабаджията-1926” индивидуален изп. Лушка Кирова.

47.с.Песнопой, НЧ „Светлина-1928”, дует Радка Василева и Иван Абрашев – препоръка: без акордеон.

48.гр.Хисаря, НЧ „Иван Вазов” индивидуален изп. Ивана Делибосова.

49.гр.Хисаря, НЧ „Иван Вазов” индивидуален изп. Неда Попова

50.с.Красново, НЧ „Отец Паисий”, индивидуален изп. Мария Цветкова – препоръка: да се намали броят на куплетите.

51.гр.Хисаря, НЧ „Н.Й.Вапцаров” – индивидуален изп. Генка Малкиматева – препоръка: да се намали броят на куплетите.

52.гр.Хисаря, НЧ „Н.Й.Вапцаров” – индивидуален изп. Зорница Чавгова – препоръка: да пее без съпровод.

53.с.Чалъково, НЧ „Христо Ботев-1931”, индивидуален изп. Атанаска Славова.

54.с.Васил Левски, НЧ „Н.Й.Вапцаров-1906”, индивидуален изп. Кольо Атанасов - препоръка: вместо странджанска, да пее местна средногорска песен.

55.с.Пролом, НЧ „Наука-1907”, ФГ „От извора”, индивидуален изп. Отец Методий - препоръка: вместо жътварската песен, да пее друга песен (например „Таньо мама кае”).

56.с.Стрелци, НЧ „Наука-1904”, индивидуален изп. Елена Молова.

57.с.Стрелци, НЧ „Наука-1904”, индивидуален изп. Чоно Николов – разказвач на народни приказки и легенди.

58.кв.Дебър-гр.Първомай, НЧ „Пробуда-1905”, индивидуален изп. Ангел Ангелов - препоръка: без жетварската песен.

59.кв.Дебър-гр.Първомай, НЧ „Пробуда-1905”, индивидуален изп. Виолета Калинова.

60.с.Брестовица, НЧ „Съзнание-1873”, индивидуален изп. Стойка Шопкина.

Vб - ПЕВЦИ - деца и младежи

61.с.Бенковски, НЧ „Васил Левски-1930”, индивидуален изп. Ивиана Петкова Бързакова – 10г.

62.гр.Асеновград, фолклорно дружение „Детска песен Надежда Хвойнева” – дует деца.

63.гр.Асеновград, фолклорно дружение „Детска песен Надежда Хвойнева” – индивидуален изп. Антония Иванова Макавеева – 13г.

64.гр.Асеновград, фолклорно дружение „Детска песен Надежда Хвойнева” – индивидуален изп. Лилия Василева Линова – 6г.

65.гр.Асеновград, фолклорно дружение „Детска песен Надежда Хвойнева” – индивидуален изп. Мария Илиева Георгиева – 17г.

66.гр.Садово, НЧ „Христо Смирненски-1925”, индивидуален изп. Деляна Делянова Манева – 10г - препоръка: да пее без съпровод.

67.гр.Асеновград, НЧ „Родолюбие-1873”, индивидуален изп. Татяна Ивова Коройчева – 6г.

68.гр.Асеновград, НЧ „Родолюбие-1873”, дует близначки Валерия и Виктория Тихомирови Топалски – 15г.

Vв – ИНСТРУМЕНТАЛИСТИ

69.с.Царацово НЧ „Дядо Иван Арабаджията-1926” индивидуален изп. Радослав Иванов – гайда.

70.гр.Асеновград, индивидуален изп. Атанас Младенов – 18г – родопска каба гайда.

71.гр.Асеновград, индивидуален изп. Михаил Михайлов – 15г – родопска каба гайда.