Посветено на сградите, които ще виждаме само в архивните снимки

Стефка Георгиева

От няколко месеца насам се разхождам и гледам само нагоре. Не, не гледам небето, а сградите на Пловдив. Онези красиви, архитектурни слънца, които озаряват града ни, които създават тази уютна атмосфера. Обикалям по възможно най-тесните улици, с най-пищно украсените сгради и се питам: „Коя ли е следващата, която ще съботят?“ Не загуби ли Пловдив твърде много само за 6 месеца? Не се ли събориха жилищни сгради, паметници на културата, като предварително беше забранено събарянето на фасадата им? Да, за ул. „Цар Асен“ говоря.

Не се ли въртяха гюбеци на Античния? Не видяхме ли как Вълчан Петров гази по отломките, между които, като по чудо, бяха оцелели късове от великолепните му стенописи? Не виждаме ли как ще лющят фасадите на стените по великолепните къщи, разположени на „Антим Първи“ и „Христо Г. Данов“? Не си ли затворихме очите и за къщата на „Отец Паисий“, за която все пак всичко е законно…

Пловдив е културен само през делничните дни. Докато 5 дни в седмицата градим, създаваме, ценим и опазваме съкралното си минало, през почивните дни рушим де що видим. Багерите плъзват по улиците, а гражданите са принудени да дебнат като лисици, за да не си отиде още една част от града под тепетата, която никога няма да бъде възвърната.

Това ли е грандиозната Европейска столица на културата? Че нали ако на всеки два месеца бутаме по една сграда, която е съхранила културата и историята на града ни, която е архитектурен или културен паметник, то ще трябва да посрещнем многоуважаемите туристи с руини.

Да, може би след това ще се постараем да изградим един нов град, както Варшава оживя за последните 80 години, но… Кому е нужно? От кога частните интереси се поставят преди тези на обществото? Няма да се учудя ако в някой съботен ден, някой магнат не реши да събори целия град, а ние няма да можем да направим нищо, защото властите почиват.

Ако щете мислете, че драматизирам, но по-ценно от духовното ни наследство, поне за мен няма. То витае във въздуха, просмукало се е между тухлите на сградите, пленило е душите на хората в Пловдив. Именно затова градът е толкова привлекателен, а не заради невероятната инфраструктура, грандиозно развита икономика или супер високия стандарт на живот, който имат хората тук. Убиват ни духа, а ние сме неми свидетели на гибелта си.

Пловдив ще умре в събота, а ние само ще посетим опелото му. 

Този пожар е символ на всичко, което се случва в България - Роберт Леви

Оказа се, че Пловдив не е сам в нужда. Не само кореняците бяха на протеста пред изгорелите складове, но и хора от столицата, дошли специално за него. 

Роберт Леви стоеше на челно място, държащ дългият зелен плакат, на който пишеше "Граждани срещу мафията". Донесъл го е със себе си от София. Той е тясно свързан с квартала, защото негови роднини са живеели в една от близките къщи. Затова обича града и смята, че всички трябва да го подкрепят. 

Този пожар е символ на всички, което се случва в България, заявява той. Това е пленена държава, в която управляват мурти и бизнесмени. 

При въпросът какво според него трябва да се направи, за да има промяна, той също толкова категорично отвърна, че трябва да има единство.

Да не се протестира само на жълтите павета. Подобни случаи не са индивидуални. Другите градове също трябва да се събудят и всички да се вдигнат. Не трябва да се оставяме сами, завърши той и продължи стоически да държи лозунга, извървял 140 км. за да изпълни своята цел - да вдъхне кураж! 

„И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си“ – Димитър Димов, „Тютюн“

Паулина Гегова

Знаете легендата за Нерон и Рим, нали? Ако все пак сте я позабравили, ще ви я припомня.

Смята се, че лудият цезар е запалил величествения град в момент на артистично вдъхновение. Докато наблюдавал красивите пламъци, той пеел и свирил, декламирал поеми за падението на Троя и танцувал. И докато той изпадал в екстаз, градът под нозете му рухвал, взимайки своите човешки и исторически жертви.

Историята се повтори в античния Пловдив, запазил толкова много от римския си период. В по-малък мащаб и без жертви, или поне не човешки. Но исторически имаше! Цели четири, а с тях умря и духът на хората. Тяхната гордост и самоувереност. Или пък не умря! Или пък от пепелта се възпламени още повече? Единството винаги е човешко право, но пък има и една приказка, че най-човешкото право е правото да бъдеш грешен. Всички грешим, знам! Няма перфектни хора, така е устроен светът. Но не перфекционизъм трябва да гоним, а чисто и просто правосъдие. Толкова искат пловдивчани – равни права, шанс да постигнат нещо в живота си и град, от който да се гордеят. Не само защото е техният дом, а защото е място, събрало съвкупност от безценни години история и традиции.

Тютюневите складове са в окаяно състояние от години. Това няма кой да го отрече и подобни постройки едва ли са най-привлекателните пунктове за окото. Но не сегашният им вид събужда тази гордост, а това което са били и това, което можеха да бъдат ако някой се бе постарал и погрижил за потенциала им, скрит под лющещите се фасади. Давам ви най-малкия пример – въпреки зверския пожар, фасадите все още се държат. Това са стабилни сгради, здрави, професионално построени. Какво строителство сме имали само! Качествено! И на пук на огъня, те не падат, не и напълно. Но вече и за нищо не стават!

Гражданите се събраха пред останките и протестираха – мирно, без ексцесии, наблюдаваха развалините сякаш парчета бяха откъснати не само от сградите, но и от самите тях. Защото са наранени, защото са обидени, защото са изморени, защо не само не се дават отговори, но и изобщо се стига до тук, че да са нужни такива. И мълчат! Или пък извисяват глас. Или викат „Оставка“ и развяват лозунги, опитвайки с тях да изкажат мъката и яростта си. Малки и големи, от всякакви поколения, от всякакви социални нива, дори от различни националности. Заедно!

Един учител, който предпочете да остане анонимен, ми разказа, че след 9-ти Септември 1950г. в Тютюневият град е направен първият в България ферм завод. Процесът на обработване на тютюн е бил дълъг. С месеци, а в този завод по изкуствен начин са ферментирали тютюна само за седмица. Това е бил голям успех за бизнеса. В тези заводи са се обучавали специалисти техници, както и студенти. Стотици от тях! Сега този потенциал е затрит от историческия, търговски и културен живот на държавата.

И докато възрастният мъж разказваше миналото, младо момче дойде и ми подаде миниатюрна жалейка, последната му. Казва се Петър Даскалов и сподели едно единствено изречение – България е пълно беззаконие и ако нещата не се променят ще загинем като народ.

Мислите му бяха споделени от всички, макар и изказани различно. За Гергина Ушева, възрастна жена, която бе довела невръстната си внучка, събитията през съботния ден са мародерство.

Такива неща и през войната не са се случвали. Лошото е, че пожарът е умишлен, но всичко ще остане прикрито, клати глава тя.

Всички присъстващи мислят, че палежът е умишлен, за изгода, за пари, за „нелегално“ строене. Плакатите залепени по разделителната ограда също го доказват, а цветята забучени по телените й разстояния бяха като букети за погребение. Някои паднали на улицата и стъпкани от подметките на забързаните граждани, които са искали да забият и своето цвете.

Какво следва от тук нататък? Дали гласът на този протест ще се засмуче от времевото пространство или ще отпуши решението? Дали ще има наказани или оправдани? Дали ще има справедливост или след време отново ще купуваме цветя и ще ги полагаме на някое поредно умряло и безвъзвратно изгубено съкровище…

Бяхме като в окото на бурята, коментира Валентин Драгнев

Щетите в комплекса след стихията са големи, предстоят ни две-три седмици ремонт

Личното ми мнение е, че огнената унищожителна сила в Тютюневия град е абсолютно организиран и умишлен палеж, коментира пловдивският ад от вчера собственикът на спортен комплекс Total sport, Валентин Драгнев. Тютюневият склад, в който се помещава центъра бе спасен само благодарение на реакцията на огнеборците, а самият Драгнев е изкарал една безсънна нощ около обекта си. Той е категоричен, че не може да се говори за случаен инцидент или небрежност, както и изключва възможността пламъците да са тръгнали от непредпазливост на бездомник, намерил убежище в някой от изгорелите складове.

Бях там през целия пожар. Комуникирах, слушах, наблюдавах и съм напълно убеден, че тук има умисъл. Подобна стихия не може да стане случайно, тъй като горя от много токи, а не само от едно огнище. Просто пожарът лумна на различни точки, а и няма как да се прехвърли толкова бързо върху няколко сгради. Версията за клошара пък е много удобна. Преди години имаше хора, които обитаваха няколко от складовете, но в последно време такива не са забелязвани, поне от екипа на Total sport, обясни Драгнев.

Той подчерта, че щетите в комплекса му са големи, но на фона на общата злина в Тютюневия град, са нищо. Бяхме в окото на бурята. Голямо зло сполетя този прекрасен градски архитектурен резерват, допълва Драгнев. Изчислява, че ремонтът на спортния център след пожара ще е между две и три седмици. Част от покрива на комплекса, над масовата дамска съблекалня е изгорял, има сериозни щети във фитнеса на втория етаж. Целият е опушен, тъй като пламъците са влезнали от зазиданата топла връзка със склада на Кудоглу. Стопен е протеиновия бар, както и две пътеки за тичане, а също и два фитнес уреда за гърди. Изгорели са още две плазми. Водата от покрива също е нанесла поражения.

Ще се опитаме да се възстановим бързо и да пуснем всичко да работи. До тогава няма да функционираме на пълен капацитет. Ние ще се оправим, но Тютюневият град вече на практика го няма, не крие тежкото си разочарование от случилото се Валентин Драгнев. 

За съжаление някои от собствениците на складове нямат интелигентността да разберат, какво притежават и как да го използват доходоносно, а гледат на имотите си като ценно парче земя в центъра на Пловдив

Има много хора, които са на тръни от случилото се с паметниците на културата. Архитект Мария Стоянова е една от тях, която сподели личното си мнение с нашата медия. Мнение изпълнено с болка и ужас. Ето и нейните думи:

Потресена съм от това, което се случи. Никога не съм си представяла, че мога да изпитам такава болка и безпомощност , подобна на загубата на близък човек.

Толкова години говорим и пишем, и обсъждаме, и предупреждаваме и показваме какво се прави по света. И не само архитектите на Пловдив, но и по-голямата част от културната ни общност оценяваше и се бореше за оцеляването на тютюневите складове като част от идентичността на града ни.

Докладът, който през 2012 подготвихме с колеги по повод конференция, организирана от фондацията Пловдив ЕСК 2019 целеше точно това- да направим анализ на съществуващото положение, да покажем като архитекти, какви са начините за опазване на тази територия, имайки предвид нейните специфични проблеми и да представим как по света се отнасят към сградите от индустриалното наследство. От проучванията, които направихме тогава, запомних на-силно едно изречение – „Модерната концепция за съхранение на архитектурните обекти е да запазим за поколенията архитектурния исторически спомен на местото, като адаптираме и даваме нов живот чрез нови функции на старите сгради.“

Надявах се силно, след като Тютюневият град стана част от апликационната книга на Пловдив 2019, да се случи нещо със запазването но складовете, но уви! Надявах се да станем част от европейските маршрути за индустриално наследство, но уви!

За съжаление Община Пловдив беше само наблюдател и не предприе нищо, като стопанин на града. Не се използваха и механизмите, които Закона за културното наследство дава на общини и държава. Разбирам големия проблем с частната собственост, но общината не биваше да стои и гледа 15 години как се рушат тези сгради пред очите й. Отново давам за пример общината на Хамбург и пристанищните складове, които са били изцяло частна собственост. Изчетох много материали, как това там се е случило. Всичко е ставало по инициатива на Община Хамбург, която е направила концептуален и бизнес план, като впоследствие се е сформирало сдружение със собствениците и ги е убедила в икономическата и обществена стойност в запазването на историята на града им.

За съжаление някои от собствениците на складове нямат интелигентността да разберат, какво притежават и как да го използват доходоносно, а гледат на имотите си като ценно парче земя в центъра на Пловдив.

Затова и в КАБ РК Пловдив решихме тази година да обявим архитектурен конкурс „Тютюневият град- идентичност, обновяване, приобщаване“ като част от Архитектурен форум Пловдив 2016. Подготвяхме лектория и широк дебат, на който да присъстват и собствениците на складовете. Разговаряхме с изтъкнати български икономисти. Това, което те ни посъветваха е, нашият конкурс да доведе до законодателни инициативи за промяна в българските закони, когато трябва да се защитават паметници на културата, които са частна собственост, както и да подпомагат собствениците на такива сгради.

Последните месеци в Пловдив си отидоха сгради, които бяха част идентичността, специфичността и духа на града ни – тютюневия склад на Одрин 8, къщата на ул. Иван Асен, къщата на ул. Отец Паисий 13, а сега и трагедията с още 4 тютюневи склада.

Утре Съветът на КАБ РК Пловдив се събира по спешност, за да решим, как ще продължи Архитектурния форум Пловдив 2016 и какво ще предприемем като реакция на случилото се.

Най-важното в момента е да се укрепят останалите стени от изгорелите складове, докато се реши съдбата им. Все още не е късно, но трябва това да стане много бързо, защото тези стени са се държали от дървените подови конструкции, греди и колони, които вече ги няма. .

Да опитаме да спасим поне малкото, което остана от тютюневите складове!