Къде щеше да е България днес, ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла, а бе продължил на запад? Ами ако нямаше комунизъм? Ами ако Меси и Роналдо бяха българи? Ами ако България на три морета се беше запазила?... На част от тези въпроси се опитва да отговори младият писател и сценарист Христо Раянов.  В „Ами ако? България на три морета“ авторът насочва читателския поглед към забавното и интересното в бленуващата българска душа и комичните резултати от евентуално сбъднати „ами ако“ мечти. Историите на Раянов са илюстрирани от бележития карикатурист Христо Комарницки, който безпогрешно улавия както комичното, така и ироничното в „ами ако“-вселената на Раянов. 

 „Ами ако?...“ е въпросът, който поне веднъж всички българи си задаваме. История, култура, велики личности – всички попадат в плен на въображението ни, щом се размечтаем на тема „Какво щеше да стане, ако...“.

Въпросите нямат край. Истината и мечтите обаче често изпадат в тежки несъгласия помежду си, а българинът е пословичен със своята особена гледна точка, що се отнася до историята, политиката и спорта. В предговора към книгата Стефан Цанев обобщава посланието на  младия си колега по перо така:  „Tази игра на въображението е по-поучителна от самата история, тя ще ни научи да гледаме с ирония на миналото и на настоящето, би ни научила и да предвиждаме бъдещето.“

„Ами ако? България на три морета“ ще бъде представена в Пловдив тази събота (25 юни) от 18:00 ч. Домакин на събитието ще е книжарница Хеликон – Център (ул. Княз Александър І № 29). 

„Закачлив поглед към историята и дремещия в нея българин, хумор, в който няма злоба и злободневие, а  уважение към търсенето на истината, независимо от положителните или отрицателните емоции, които тя буди в нас.“

Боян Биолчев

"ШОК! УЖАС!! Гаврят се с българската история! Карат ни да се смеем! Това кощунство трябва да бъде прочетено!"

Христо Блажев, Книголандия

Христо Раянов е роден в Русе. Завършва „Журналистика“ и „Литература – творческо писане“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е докторант по литература и кино. Писал е сценарии за Откраднат живот, Сървайвър България, Столичани в повече, Най-хубавите години от нашия живот, Комиците, Нека говорят, Българските следи и е автор на публикации в списанията Гранта България и Страница. Печели националната награда за дебют „Южна пролет“ в категория „Проза“ за сборника с разкази „Трудният начин“ и трета награда от конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“. Негови разкази са преведени на хърватски език в сборника „Антология на съвременната българска литература“, а през 2015 г. става част от първия англоезичен каталог „Съвременни български писатели“.

Христо Комарницки е многократно награждаван  карикатурист, илюстратор и аниматор, който твори предимно в областта на политическата сатира. За повече от четвърт век публикува своите карикатури във вестниците Стършел, Демокрация, Век 21, Свободен народ, СЕГА и др. Произведенията му са награждавани от медийния фестивал в Албена, Асоциацията на ООН кореспондентите, както и на изложби в Италия, Турция, Япония, Хърватия и др. През 2010 г. получава и наградата за човешки права на Организацията на медиите от Югоизточна Европа.

Ами ако политическият живот в България се обясняваше със сериали

Редицата минуси, които има съвременната телевизия, ни помагат да видим един неин голям плюс – развлича ни. Децата са запленени от „Бен 10“, възрастните не спират да обсъждат поредния епизод на „Игра на тронове“ или „Шерлок“, а бабите въздишат нетърпеливо, очаквайки докъде ще я добута Джагдиш в желанието си да прецака живота на Санчи и да се ожени за Ганга (отрепката мръсна!). Сериалите са добър начин да намерим на екрана това, което ни липсва в ежедневието – приключение, героизъм или пък спокойствие и идилична любов. Случайно или не обаче, много от най-популярните сериали могат с абсолютна точност да опишат какво се случва с политическия живот у нас през последните години. Дали като заглавия, като съдържание или като герои, като жанр – точността е почти толкова голяма, колкото сигурността, че реформа в съдебната система ще има, когато разцъфтят чехлите на терасата ми. Телевизионните сериали описват нашия политически живот по-добре от всякакви новинарски или публицистични предавания. Вижте как:

‚‚Стар Трек’’ – ГЕРБ. Още в заглавието нещата са сбъркани. Оригинално е трябвало да бъде Стар Трик. Начинът, по който народът продължава сума ти години да се връзва на едни и същи номера, на едни и същи заучени думички, изреченийца, оправданийца, оправдания и оправданиища.

‚‚Докато свят светува’’ – БСП. Сериалът го гледаме повече от сто години, като постоянно изменя жанра си – ту екшън, ту криминален, ту шпионски трилър, ту дългогодишен филм на ужасите, примесен с черна комедия, ту сапунка, пък всички там приличат на анимационни герои.

‚‚Робинята Изаура’’ – ДПС. След остри протести, повечето от които изговорени на чужд език без субтитри, заглавието ще се смени на „Съквартирантката Изаура“, или в краен случай – на „Икономката Изаура“, а за по-достоверна историческа стойност най-добре да е „Хаджийката чорбаджийка, запазила обреди, език и имаща собствена автокефална църква Изаура“.

‚‚На гости на третата планета’’ – Атака. Най-вече заради някои представители. Говорят и се движат точно като хората, но нещата, които казват и правят, все едно не са от тази планета. И са доста смешни в опитите си да наложат инопланетянския си морал и начин на живот. Другият вариант за заглавие на „Атака“ е „От местопрестъплението: НАТФИЗ“.

‚‚Напълно непознати’’ – Реформаторският блок. Tотално различни хора, които са принудени да съжителстват заедно. Не се знае на власт ли са, в опозиция ли са, и въобще целият сериал е типичен ситком с много сцени на неразбиране. Последното води до редица комични и още по-голяма редица трагични моменти, на които зрителите отначало се смеят, а след това потъват в сладникавия вкус на депресията – резултат от поредното излъгване в качествата на пишман политиците.

‚‚Пътеводна светлина’’ – Патриотичен фронт. Колко е хубаво да гледаш в бъдещето, озарен от... учебника за VII клас по история! 

‚‚Торпедо’’ – АБВ. „Торпедо“ е норвежки сериал, за който едва ли сте чували. С едно-две изключения АБВ е абсолютно същото.

‚‚Великолепният век’’ – ДОСТ. По принцип е трудно да се пише за хора, които, като гледат „Време разделно“, сигурно симпатизират на Караибрахим. Така че каквото и да кажем, все ще е малко.

‚‚Спасители на плажа’’ – еколозите, които се борят за запазването на българските плажове. Спасители на плажа на Карадере, спасители на плажа на Дюни, спасители на плажа на Иракли...

‚‚Алф’’ – Валери Божинов. По цял ден Алф не прави нищо, освен да се забърква в разни каши и сложни взаимоотношения. Постоянно нахалства и иска повече, отколкото му се полага. 

И обича малки котета.

‚‚Дързост и красота’’ – гражданското ни общество. Дръзки, красиви и неосъзнаващи, че представляват само един нищожен процент от населението, което се радва с привилегии и облаги.

‚‚Спешно отделение’’ – там, закъдето се е запътила държавната ни политика.

‚‚Игра на тронове’’ – избори. Всяка година по един сезон, изпълнен с прекалено много интриги, разговори, предателства и глупав никому ненужен псевдогероизъм. А накрая резултатът е един и същ – валар дохерис (всички трябва да служат). (Разликите са, че няма дракони, което е кофти, а циците са предимно на възпълни мъжлета, което също е кофти.)

‚‚Как се запознах с майка ви’’ – моментът, когато електоратът открие, че е бил излъган за пореден път. Например, когато му обещаят реформа, а тя не дойде близо 30 години. Тогава електоратът започва не само да се запознава с майката на политиците, а и да я кани на първа среща, после на секс и накрая на публично огласяване как точно „е пукнало топчето“. 

‚‚Досиетата Х’’ – истината е някъде там. В досиетата. Досиетата А, Досиетата Б, Досиетата В и така до Х, че и до Я. В превод – не му се вижда краят. След последния епизод плавно преминава в „Забравени досиета“.

‚‚Стъпка по стъпка’’ – чудесна илюстрация чрез заглавието на напредъка на строежа на пътища. На всяка стъпка – лентичка. 

‚‚Кости’’ – сериал, който само от заглавието си описва изключително точно какво има в повечето български хладилници три четвърти от месеца, вследствие на могъщия ни икономически напредък.

‚‚Закон и ред’’ – съдебната система. Закони има, но редът на прилагането им постоянно се мени. Някои хора все не дочакват ред законът да ги стигне и тях!

‚‚Малката булка’’ – идеално описва състоянието, в което определена малцинствена група продава млади момичета с цел брак, а държавата, подкрепена яко от комитети с имена на финландски столици, не прави нищо, защото това било „културно различие“. Явно всички останали, без значение от раса, етнос, пол и възраст, спазващи законите, са културно еднакви... Ако мислят така, то нека от комитетчетата да се пробват да сервират некашерна храна на евреин или нехалална – на мюсюлманин.

‚‚Женени с деца’’ – изчезващ вид мини общества в България.

‚‚Столичани в повече’’ – преобладаващ вид мини общества в България.

‚‚Под прикритие’’ – разпределение на едни пари под маската на финансиране на най-различни граждански „инициативи“ и „проекти“.

‚‚Вдовицата в бяло’’ – непрестанно „реставрираната“ с итонг българска история.

‚‚Патешки истории’’ – непрестанните новини за поредната миска, която е прекарала незабравими мигове в Дубай или на Малдивите.

‚‚Откраднат живот’’ – вкратце, историята на народа и вечното чувство, че сме бебета, на които току-що някой е отмъкнал играчката. 

Сигурен съм, че всеки би намерил още и още сериали, с които да обясни заобикалящата ни държава. Не е лошо да се прави – развива въображението, тренира мозъка и дава искрица надежда, че и ние някога ще доживеем до „Чудото на Хуана“, ще достигнем „Обетованата земя“, няма да сме жертви на „Капризите на съдбата“, България ще стане „Земя на честта“. Ще настане „Любов без граници“ и всички ще сме „Богати и известни“.

Премиера на книгата: 25 юни 2016 от 18:00 ч.

Място: Книжарница Хеликон Пловдив - Център, ул. Княз Александър І № 29

Войната е най-ужасното нещо, което може светът да си причини. Войната отнема животи, мечти, бъдеще. Но във войната се забелязва и нещо много парадоксално, напълно устояващо на изброените и това е любовта. Във войната се крие много любов. Тя е като двигател за чувствата. Изостря ги, отразява ги. Точно тогава осъзнаваме колко държим на някого. Този снимков материал показва точно тази обич по време на Втората Световна Война. Много от войниците не са били събрани с половинките си след тези тъмни години, но поне тези кратки моменти ни вдъхват надежда. 

Моряк целува медицинска сестра на Тайм Скуер. Ню Йорк. Снимката символизира края на Втората Световна

Жена се обляга на парапета на релсите, за да целуне войник завърнал се от войната

Прощална целувка от 6-ти септември 1950г. Рота от Лос Анджелис заминава за Корея

На гарата в Кънектикът, 1945г. 

Американски войници получават последна целувка преди да отплават за Египет, 1963г.

Английски войници се сбогуват със съпругите си, преди да потеглят за Египет, 1937г. 

Изпращане през 1943г. на гарата в Ню Йорк

Още едно изпращане на същата гара в същата година

Джейн Мур Нийлс целува годеникът си, ветеран от Втората Световна Война - Ралф Непъл, 1945г.

Американски войник целува английската си приятелка в парка Уол ин Хайд, 1945г.

Мерил Стрийп е родена на 22 юни 1949г в Съмит, Ню Джърси. Днес е рожденият й ден и тя става на 66г. Времето лети, а на нея не й личи. Легендарната американска актриса е известна като човекът с най-много номинации за Оскар в историята на киното – 19. 

По случай рождения й ден ще ви представим 5 от най-известните филми, в които е участвала и с които е спечелила няколко награди и номинации.

„Изборът на Софи“ (1982г)

Мерил Стрийп се явява в ролята на полската католичка Софи, преследвана от избора, който трябва да направи в нацистки концентрационен лагер.  Години по-късно, в САЩ Софи се запознава с Нейтън, изигран от Кевин Клайн, който е усмихнат и бодър, но психически нестабилен американски евреин, обсебен от Холокоста.

Двамата се сприятеляват млад писател, току-що пристигнал в Ню Йорк, на име Стинго. Не след дълго той става свидетел на разрушителната връзка на Софи и Нейтън, а тяхното щастие е застрашено от тъмните сенки на миналото. 

Филмът е трагичен разказ за любовта между младия писател и жената, преживяла Холокоста, създаден по мотиви на популярния роман на Уилям Стайрън .

За ролята си в този филм, Мерил Стрийп получава Оскар за най-добра женска роля, Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм и номинация – Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роля.

„Смъртта й прилича“ (1992г)

Мерил е в ролята на актрисата Маделин, която изпитва сериозна и споделена неприязън към писателката Хелън. Маделин е омъжена за Ърнест, който е бивш годеник на Хелън. След като се възстановява от нервен срив, Хелън се заклева да отмъсти, като си върне Ърнест и убие Маделин.

Двете съпернички тайно изпиват чудодеен еликсир срещу остаряването. Случайно откриват, когато се опитват да се отстранят взаимно, че са безсмъртни и че „животът” им вече няма да бъде същия. От тук  започват редица забавни фентъзи случки.

За  ролята си в този филм Мерил се сдобива с 2 номинации - за  Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия и за Сатурн за най-добра актриса.

„Мостовете на Медисън“ (1995г)

Мерил се превъплъщава във Франческа Джонсън - италианка, която се влюбва в американски войник по време на Втората световна война и след края й заминава с него за САЩ. Те са щастливо женени, имат две деца и животът им тече прекрасно.

Но един ден се намесва съдбата. През лятото на 1965г.Докато съпругът и децата й са в Айова, във фермата се появява Робърт Кинкейд и пита за един от мостовете, с които е известен окръг Медисън. Оказва се, че е фотограф от Нешънъл Джиографик и списанието е решило да посвети един от броевете си именно на прословутите мостове.Франческа се съгласява да го съпроводи, за да му покаже мястото.

Но това нанася непоправим обрат в живота й. За няколко дни тя изживява с него най-красивите моменти от живота си, но после всичко свърша. Дългът към семейството е по-силен от неочаквано пламналата дълбока любов и той си тръгва сам.През болката от раздялата с нейната скрита любов и студената изолираност, Франческа се чувства като частица на собственият си живот, изконсумирана от самата нея. Тя пише историята си от тези 4 приказни дни в своя бележник. И не забравя за тях, тъй както не ги забравя и Кинкейд. Съдбата обаче е отредила да се срещнат на небето…

Ролята й и тук й носи две номинации – Оскар за най-добра женска роля и Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм.

„Дяволът носи прада“ (2006г)

Филмът  е базиран на едноименния роман на Лорън Уайсбъргър, до голяма степен биографичен, в който тя разказва за периода, в който  е работила като асистент на главната редакторка на списание „Вог”.

В света на модата в Ню Йорк жените трябва да са повече от слаби, липсата на прическа може да прекрати нечия кариера, а списание Runway е самата Библия. От години то е ръководено от безскрупулната Миранда Прийстли (Мерил Стрийп), модна икона и безмилостна работохоличка, която помита всичко и всеки, който се изпречи на пътя й. Анди Сакс (Ан Хатауей) току-що е завършила журналистика и мечтае за звездна кариера като писател. Илюзиите й обаче бързо умират при срещата с трудовия пазар в големия град. След дълго търсене и безкрайни интервюта, тя неохотно приема да стане асистентка на главния редактор на модно списание, без да има представа нито кой точно ще е новият й шеф, нито в какво се забърква. Многобройните сблъсъци между невинната и напълно незаинтересованата от модата Анди и „дяволът” Миранда са неизбежни.

Мерил получава две награди и две номинации с ролята си:

Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедия и Сателит за най-добра актриса в мюзикъл или комедия, и номинациите за Оскар за най-добра женска роля и за Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роля.

„Желязната лейди“ (2011г)

Надали има човек, който да не е чувал това заглавие. Това е е биографичен филм от Великобритания, режисиран от Филида Лойд с участието на Мерил Стрийп в ролята на Маргарет Тачър.

Филмът разказва за живота и управлението на най-известната жена-политик в историята на света – Маргарет Тачър.

Наградите, които печели, са 3, а номинациите – 2.

Мерил получава Оскар за най-добра женска роля, Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роля, Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм. Номинирана е за Сателит за най-добра актриса и Емпайър за най-добра актриса.

Сцената влиза в експлоатация няколко месеца по-рано от предвиденото

След дългоочаквания ремонт на голямата зала на Драматичен театър Пловдив, дойде време и за официалното откриване. Макар по първоначална информация да бе обявено, че първото представление на изцяло обновената зала ще се проведе през септември, от храма на Мелпомена ни зарадваха с добра новина.

Модерната сцена ще заработи още утре, а първото представление, което ще се играе на нея е моноспектакъла на Камен Донев. На официалното откриване ще присъстват премиерът Бойко Борисов и министърът на културата Вежди Рашидов.

По случай рождения ден на големият американски писател Дан Браун, сме подбрали извадки от неговите три най-популярни книги. Пожелаваме му и за напред да създава шедьоври, дори и те да не отговарят на абсолютно вреки вкус.

Изгубеният символ:

"Научих се никога да не затварям ума си за каквато и да било идея, просто защото ми изглежда странна."

"Богатството е нещо обикновено, но мъдростта не е. Моля те, запомни: богатство без мъдрост често води до трагичен край."

"Истината притежава сила. И щом всички се въртим около сходни идеи, те може би са верни... може би са записани дълбоко в нас. И когато чуваме истината, даже да не я разбираме, ние усещаме, че тя отеква в нас... вибрира с подсъзнателната ни мъдрост. Ние може би не научаваме истината, а по-скоро си я припомняме... разпознаваме я... като нещо, което вече е в нас."

"Апокалипсисът не се отнася за края на света, а за края на света такъв, какъвто го познаваме. Повярвайте ми, Апокалипсисът наистина наближава... и няма нищо общо с онова, което са ни учили за него."

" Времето е река... и книгите са кораби. Много томове потеглят по течението само за да се разбият и изгубят без следа в пясъците й. Единици издържат изпитанието на времето и оцеляват, за да осветят идните векове." 

"Хората по целия свят гледат към небето и чакат Бог... без да съзнават, че Бог чака нас. Ние сме творци, ала наивно играем ролята на "сътворените". Виждаме се като безпомощни овце, подмятани от Бога, който ни е създал. Коленичим като уплашени деца, молим за помощ, за прошка, за късмет. Но щом проумеем, че наистина сме сътворени по образ на Създателя, ще започнем да разбираме, че и ние трябва да бъдем Създатели. Когато проумеем този факт, вратите пред човешкия потенциал ще се отворят широко."  

"Дребните умове винаги заклеймяват нещата, които не разбират." 

Шифърът на Леонардо:

"Харизмата е внушение. Опасно е, когато то се превърне в масова психоза."

"Когато в душата на човека има равновесие между мъжкото и женското начало, тогава душата е в покой и е просветлена."

"Умението да се прощава е привилегия за най-силните духом."

"Вярата е нещо, което приемаме на доверие и не можем да докажем."

"Смъртта винаги мотивира силно."

Шестото клеймо, Пролог:

Физикът Леонардо Ветра усети мирис на горяща плът, разбра, че е неговата, и ужасено се вторачи в надвесилата се над него тъмна фигура.

— Какво искате?

— La chiave — отговори му дрезгавият глас. — Паролата.

— Но… аз не…

Мъчителят още по-силно натисна нажежения до бяло предмет към гърдите на Ветра. Плътта му зацвъртя. Ученият извика от болка.

— Няма парола! — усещаше, че изпада в несвяст.

Другият гневно го погледна.

— Ne avero paura. Тъкмо от това се боях.

Ветра се мъчеше да остане в съзнание, ала мракът го обгръщаше. Единствената му утеха беше, че мъчителят му няма да получи онова, за което е дошъл. След миг обаче фигурата извади нож и го доближи до лицето на Ветра. Острието увисна във въздуха. Внимателно. Хирургически.

— За Бога! — изкрещя Ветра. Но вече бе късно.

Студентите от държавно-акредитираните магистърски специалности "Артмениджмънт" и "PR на арторганизации" ще проведат публична защита на дипломните си работи на 24 юни, петък, от 9 часа на сцената на арт център „Тракарт“.

Дипломирането на бъдещите мениджъри и пиари на арторганизации преминава в презентиране и защита на разработките пред научно жури. В събитието мениджмънтът и изкуството са обединени режисьорски в  спектакъл с полифонично художествено послание.

Тази година завършва тринадесетият курс на магистратурата "Артмениджмънт" и шестият от "PR на арторганизации". За този период през специалностите са преминали редица изявени български творци, настоящи ръководители на драматични и куклени театри, опери, симфонични оркестри, модератори на международни танцови и театрални фестивали.

С  магистратурите „Артмениджмънт“ и „PR на арторганизации“ АМТИИ се превърна в национален център за изучаване на мениджмънта в изкуството, а специалностите стават все по-търсени и необходими във връзка с проекта „Пловдив-културна столица на Европа 2019“ и повишените очаквания към менажирането на българския културен продукт.