Набедени специалисти предричали гибел на човечеството при появата на Халеевата комета

Владимир Балчев

Професорът по астрономия Макс Волф вършел обичайната си работа – наблюдавал звездите. Изведнъж забелязал нещо, познато само от рисунките  - Халеевата комета. След 75 години скитане из Космоса, кометата отново се връщала към Земята. Професорът прилежно записал датата – 11 септември 1909 г. Ученият въобще не можел да предположи какво ще последва след неговото откритие. Първи се обадил някакъв набеден специалист от Париж и гръмко обявил, че светът ще загине в началото на май 1910 г.  Тогава нашата планета щяла да попадне в опашката на кометата и  да се пръсне като бомба. Това щяло да стане за по-малко от час. Появили се и други измислени светила, които засипали вестниците  с всевъзможни предсказания. Един твърдял, че срещата с кометата ще предизвика  страховита буря, която ще помете всички постройки на Земята, след което ще започне надигане на морета и океани, за да настъпи всемирен потоп. Друг твърдял, че опашката на прословутата комета съдържа смъртоносни газове, които ще задушат цялото човечество.

Напразно учените пояснявали, че Халеевата комета е само едно неповторимо зрелище, което човек може да види един-единствен път в живота си и то ако има късмет. Истерията била всеобща. Появило се дори дружество на самоубийците, което предлагало спасение от неизбежните мъки при катастрофата. Паниката стигнала до България, затресла и лековерните души под тепетата. Нашенецът обаче има навика да обръща всичко на майтап, дори когато наближава катастрофа. Пловдивските новинари подхванали една друга песен. Идва наказанието за тези, които с далавери и престъпления са заграбили милиони. Смятали са, че за тях няма закони, че могат да правят каквото Маестро Александър Георгиев Доросиев с първия струнен квартет в Пловдивр 1907 г..

Маестро Александър Георгиев Доросиев с първия струнен квартет в Пловдив 1907 г..си искат, но след като няма държава и няма органи, които да ги сложат на мястото им, възмездието идва от небето. Нека трепери Барон Гендович (т.е. Христо Гендов), нека трепери Кочо Хаджикалчов с неговите несметни богатства, да се гърчат от ужас всички, които са грабили и погубвали невинни. Възмездие предричали и за министрите от правителството, и за управляващата партия.

Ей така в мрачни предсказания изтекли няколко месеца, докато дойде денят до срещата с Халеевата комета. Ако не целият Пловдив, то поне по-просветената му част останала будна, за да чака появата на кометата. Това трябвало да стане точно в 3 и половина часа сутринта. Мнозина смятали, че това е последната им нощ. За да дадат кураж на съгражданите си, музикантите от Пловдивското певческо дружество решили да свирят цяла нощ на открито, за да слушат хората мелодиите и усещат, че светът съществува и не мисли да загива. Оркестърът на дружеството се настанил до скалите на Сахат тепе при днешната сграда на Драматичния театър. Излезли също военните оркестри от казармите, присъединили се и други състави. Диригентът на храма “Св.Петка” цяла нощ свирил една серенада за любовта. Музиката ехтяла из целия Пловдив. Ако се мре, поне да е красиво!

Неусетно дошло времето за появата на кометата. Това станало точно в обявения час. “Гледката е величествена – пише в. “Свободно отечество” – всред посипаното със звезди небе се извива едно сияние, което е опашката на страшното чудовище, което кара мнозина да се замислят за своите крадени милиони.” В спомените си един от диригентите на Пловдивското певческо дружество пише, че кометата се усмихнала на посрещачите със своето светещо ядро и весело размахала опашката си за поздрав. “Ние, пловдивчаните - допълва очевидецът , -  бяхме щастливи, че тази пролет беше много ясна и всичко се виждаше. “

Очевидецът се казва Александър Доросиев, наричан често маестро Доросиев. Още по време на следването си  в Женева, талантливият българин се изявил като диригент. По-късно продължил следването си в Париж и Брюксел. Завърнал се в България през 1906 г. Той бил един от най-подготвените диригенти у нас, талантлив композитор, отличен музикален педагог. Мечтата му била да създаде в Пловдив една истинска опера. Като разбрал, че под тепетата нещата няма да се получат, маестро Доросиев се преселил в Стара Загора. Спомените на музиканта се съхраняват в Държавен архив – Пловдив.

Танците с огън не са просто движения и перформънс. Те са вид медитация, дори терапия 

Екатерина Стоянова 

Огненият пой представлява кълбо, съставено  от кевлар. В централната му част има дървено кубче, за което е захваната верига с ръкохватка в другия край. Обикновено се използва чифт от два поя, които се напояват в гориво и се палят.  Изпълнителите извършват различни красиви движения с тях.   

Първите, които са се занимавали с пой, са били маорите от Нова Зеландия (думата "пой" означава топка на маорски). Жените са го използвали, за да увеличат гъвкавостта на ръцете и китките си, а мъжете - за развиване на сила и координация. По-късно това се развива в традиционен танц, практикуван най-вече от жени. Днес поят се е разпространил отвъд културата на маорите и се е превърнал в хоби, упражнение, изкуство и дори част от така наречената "улична култура". Поят може да се използва и за жонглиране, което, съчетано с класическите движения, изглежда изключително красиво.  

Съществуват и други видове пой: glow poi, veil poi, led poi и т.н. Този вид огнено изкуство може да включва и огнени ветрила, снейкове, огнени обръчи, камшици, чадъри, стаф, дори креативните личности със свобода във възможностите измислят различни варианти като например рокля с горящи краища. 

Този тип изкуство е разпространен навсякъде по света и дори се организират огнени фестивали, най-вече в Италия, където се събират изпълнители от цял свят, обменят знания, изнасят представления или просто се забавляват заедно.  

Пловдив често ставаше свидетел на подобни представления в последните години. Едни от най-добрите български пърформари бяха NIM - група от прекрасни хора, изнасящи цели представления с актьорска игра, много хъс и различни предмети като кукили, факли, ветрила и прочее. Нощем излизаха и Джедая, когото понякога ще видите как левитира на главната в Пловдив, Филип, който замина, Дарио, с когото ви запознахме преди няколко месеца и други танцьори, сред които бяхме и ние, с нашата измислена формация - INRI. Напоследък, обаче, все по-рядко се изнасят подобни представления, по едни или други причини. Забраниха дейностите от този харахтер на Джумаята, по тепетата, по цялата Главна улица на Пловдив, освен на Площад Централен. Разбираемо е - хората се плашат, това, все пак, е огън. Но нека ви разкажа какво друго е, освен огън и какво е чувството да го практикува човек. 

Танците с огън не са просто движения и перформънс. Те са вид медитация, дори терапия.  

Когато спинърът е във вихъра си, за него не съществува нищо друго, той е пренесен в друг свят, където се преплитат щастие, спокойствие, мир. 

Тръпката е невероятна и, разбира се, в началото си е страшничко. Но този страх изчезва постепенно и остава само удоволствието.  Започва едно устремено учене на нови движения, откриване на съчетания, създаване на хореография. Поят често поглъща огромна част от времето на човек, не за друго, а защото започне ли, забравя да спре. Стремежът към постигане на по-добри резултати се засилва и това развива още повече постоянството. Този нов свят се превръща в най-желаното място за спинъра, танцьора, жонгльора - както искате го наречете. Това е като всяко друго изкуство - обгръща душата, сърцето, пречупва призмата на човешкия светоглед по малко по-различен начин и го кара да се чувства невероятно. Пораженията са изключително редки и леки. Така е, защото топчетата са малки, дори да ударят танцьора, те отскачат и остава само катранената следа, която се отмива и 5-6 обгорели косъмчета.  

Не бива това изкуство да поражда страх у хората. Тези, които танцуват с огъня, знаят какво правят и със сигурност няма да запалят косите ви. Те ще ви забавляват с огненото си шоу, ще забавляват и себе си, ще потанцуват и ще си тръгнат. Но ако хората продължат да ги гонят и да им повтарят, че са деца на дявола, както една жена обича да ги нарича, те повече няма да се върнат. Никой не стои там, където е абсолютно нежелан.

Приемствеността на различната култура и съвместното сътрудничество между градове от различни страни е изключително важно, както за градската среда, така и за развитието на туризма. В случая не град, а цяла страна ще бъде представена в рамките на няколко дни в Дома на културата „Борис Христов”. Екзотичната южноамериканска страна ще представи различни занаяти, традиционни облекла, снимки от красиви кътчета и цяла кино програма, която описва републиката.

Гостуването ще бъде на 22 и 23 юни, а ето и официалната програма на двудневното събитие:

ПРОГРАМА

22 юни 2016, сряда

15.00 часа -  Прожекция на венецуелския филм „Реверон” /субтитри на български език/, 110 мин.

17.00  часа –  Официално откриване на Седмица на културата на Венецуела

Приветствие от  г-н Кмета или представител от Община Пловдив

Откриване на изложба: „Занаяти, музикални инструменти, традиционни облекла, маски и фотоси с пейзажи от Венецуела”.

Слово на посланика на Боливарска република Венецуела Н.Пр. г-жа Ориета Капони.

Представяне на мултимедийна презентация: „ Венецуела- страна на мечти” /около 20 минути/

17.30  часа   -  Кулинарна дегустация с венецуелски ром

23 юни 2016, четвъртък

11.00 часа - Откриване на изложба с рисунки на наградени творби на ученици от СОУ „Симон Боливар”, гр.Пловдив

11.30 часа - Мултимедийна презентация  „ Венецуела - страна на мечти” /20 мин./

12.00 часа  - Прожекция на филма „Прах от вечността” /субтитри на български език/,   100 минути

14.30 часа -Прожекция на филма „Синьото ябълково дърво” /субтитри на български език/,   92 минути

17.00  часа -  Закриване на  Дни на културата на Венецуела.

Кулинарна дегустация с венецуелски ром

Всички прояви са с ВХОД СВОБОДЕН!

ПРАХ ОТ ВЕЧНОСТТА

Венецуела , 2011 г.

Маргарита Каденас 

100 мин.

Драма

Субтитри: Български

Прах от вечността  разказва  за  незабравимо то пътешествие в джунглата на Амазонка,  на   майка и нейната дъщеря. Бушуващите води на река Ориноко се превръщат в  сцена на трагичен инцидент.  Оцелял ата  Ана потъва   във величието на джунглата. Ранена , гола , безпомощна ,   обсебена от страх пред неизвестното. Когато е на път да изгуби и последна надежда , потънала в спомени за малката си дъщеря Елена,  пред погледа й се изпречват странни индиански  лица...

Драматично приключение в сърцето на Амазонка, сред индианското племе Яномами .

РЕВЕРОН

Венецуела , 2011 г.

Диего Рискес , 1 10 мин.

Драма

Субтитри: Български

Една любовна история,  случила се между 1924 г. и 1954 г. на брега на Карибско море,  в която   можем да открием вселената на големия венецуелски художник Армандо  Реверон , връзката му с Хуанита, неговата муза и неразделен спътник; приятелите, които го посещават,  предметите, които съставляват неговия свят,  заслепяващата го  мания по тропическата светлина.  Ще видим развитието на психичното му заболяване и  шарения, емоционален и болезнен   свят  в рамките на  магическото му   пространство, наречено  Ел Кастилет.

СИНЬОТО ЯБЪЛКОВО ДЪРВО

Венецуела,

92 мин., 2012 г.,

драма;  Олегарио Барера ,

субтитри на  български език

Диего, градско момче на около 11 години, е принуден да прекара ваканцията си с дядо си Франциско, когото едва познава, в малка ферма във венецуелските Анди. На фона на враждебната среда, без телевизия, без телефон, дори без електричество и толкова студено, че умираш от студ, Диего изживява нещо, което го белязва за цял живот. В това приключение  участват  дядото и едно ябълково дърво, което странно ражда сини плодове, но и крие в корените си една голяма тайна.

Картини върху листа с индийски почерк

Садеш Рангнекар е индийски гражданин, който има афинитет към изобразителното изкуство. Учил се е от собственият си баща, който също е художник и попива неговия талант. Интересното в случая е, че Садеш приема предизвикателството на боите в по-различен аспект и прави рязък завой към нещо, което е не само много трудно, но и изключително иновативно и впечатляващо. Той рисува върху листа! Главно портрети на известни исторически или митологични личности. Процесът е дълъг, самото изграждане на скелета на листото отнема от 35 до 40 дни, а за да нарисува нещо на него - цял един ден. Мона Лиза, Майкъл Джексън или Мерилин Монро, към всеки един образ трябва да се подхожда с перфекционизъм, търпение и изумителна прецизност, заради малките детайли. Това изкуство идва от индийската история, а ефектът е леко казано приятен. Ето и част от творчеството му.

Новаторите, перспективата и музиката във форума на Design Week

Росторн – активист за свободното движение и работа на бежанците, сподели опит от работата си като доброволец в лагера в Кале

Павел Начев

В горещия съботен юнски ден едно място притегляше към себе си не само с активно работещите си климатици и доста приемливи температури, но и с интересното съдържание на събитието, което се провеждаше.

One Design Week 2016 Forum се състоя в Пловдив за трета поредна година. Мястото беше Домът на Културата. Гостите, които участваха с лекции – международни. Познанията им – професионални. Разказите им – доста често увлекателни, та дори и поучителни за ентусиазираната публика в препълнената зала. Шестимата лектори бяха разделени в три панела, а след всяка от лекциите следваха директни въпроси от публиката.

Форума откриха японецът Ейске Тачикава, основател на студио Nosinger и почитател на социалните иновации и Адам фон Хафнер – представител на датската организация, връчваща наградите INDEX.

След подобаваща обедна почивка на сцената се появиха лондончанинът Питър Мариголд и калифорниецът Стивън Серато.

Английският чар на Мариголд спечели вниманието на публиката с неговия разказ за личното му професионално израстване от артист и скулптор, към призванието му – продуктовия дизайн. От влиянието на природата и геометрията в дизайните му, през преходността на форма и материали, чак до „кървящите“ шкафове и разчупените форми на стенни рафтове, родени от разцепени стволове на дърво. Дизайнерът от Острова очарова с идеи, чувство за хумор и типичната английска ирония и самоирония. 

Естествено не пропусна да презентира и популярния си хит "Form Card". Карта от специален тип материал, лесен за оформяне, когато е затоплен (в чаша гореща вода например), но твърд в нормални температури. Хиляди хора вече са подкрепили проекта с предварителни поръчки в сайта за crowdfunding – Kickstarter, който се е оказал толкова успешен, че Мариголд вече не може да се справя сам с поръчките, координацията с фабриката и с логистиката, и мисли за разрастване. Съветва младите дизайнери да не се осланят на големи компании, които да произвеждат и продават продукта им, а да се насочат към сайтовете като Kickstarter и Indiegogo – независимата платформа предоставя много по-добри възможности, а е и естествен пазарен филтър, дали идеята си струва.

Стивън Серато, леко притеснен и без обичайните за подобни форуми качествата на оратор, с голяма любов говори за кариерата си като графичен дизайнер в музикалната индустрия. Независимият дух беше пропит в лекцията му. Самото му излъчване като човек беше показателно.  Личните му истории за познанства с инди артисти – разкриващи. Афинитета към оригинално печатани постери, Memphis design, джаз и free jazz – няколко стабилни щриха, допълващи urban cool образът му. Слайдовете с работата на калифорниеца за различни хип-хоп проекти, цялостният дизайн на лейбъли и албуми впечатляваха със своята автентичност, дължаща се, както Серато спомена, на неразбирателството му с технологията в процеса на графичния дизайн и осланянето на натуралните похвати и сенсуалния метод на работа. 

Последният панел започна в пълен контраст с методите на Серато с младия холандски дизайнер – Пийтер-Ян Пийтерс. Основателят на студио OWOW определено беше хитът на форума, спрямо реакцията на публиката. Оказва се, че проектът с роботите – ръкопляскащи при покупка на нови дрехи или сипещи ругатни по крадци, е бил само началото за Пийтерс.

Презентацията си той продължи с представянето на the social bench (социалната пейка). Когато един човек седи на нея може да си рови на воля из социални и не толкова социални онлайн медии. Когато обаче и друг човек седне на пейката се задействат специални вградени чипове, които изолират всякакъв вид сигнали – мобилни, 3G, 4G и т.н. Тогава хората „по принуда“ трябва да си общуват „на живо“. Това естествено предизвиква фурор сред публиката в галериите и пространствата, където се излага, но пък „черната дупка“, която поглъща мобилния сигнал на хиляди потребители, прави впечатление на мобилните оператори, които естествено докладват на полицията. Следва разбиване на галерии и офиси, конфискуване на полу-нелегално вкараните от Китай през Белгия чипове и повдигане на обвинение на Пийтерс, който и в момента чака присъдата си.

Пиратът, обаче, си е пират и продължава да плава сред новаторските води. Запален музикант, но така и ненаучил нотите, Пийтерс се заема с дизайна и претворяването в реалност на проект за интуитивни музикални инструменти с помощта на само още двама души – хардуерен и софтуерен специалист. Чрез инструментите, само с движението на ръката, например, се създава музика. Софтуерът с настройката на даден инструмент и креативноста дава възможност листата на стайно цвете да станат пиано или огъваща се пръчка на „огъва“ звука. Инструментите са няколко и дават точно определена възможност за създаване на музика, а не е едно устройство, което да може да прави всичко. Визионерът смята, че ограничените възможности раждат невероятна креативност. От множеството различни открити приложения на инструментите му, едно от най-популярните и определено най-споделяното в YouTube е т.нар. booty music – музика с дупе. Специални сензори се прикрепят към задните части на професионална танцьорка на популярния twerking, а уловените движения и вибрации се транспонират в музика.

Така новият тип инструменти вече имат десетки хиляди фенове от crowdfunding сайтовете, които чакат масовото им производство. Прототипите вече са направени, но в лимитирани версии. Много скоро ще бъдат готови и началните пратки, като първите им получатели са големи имена от музикалния бизнес.

Без каквото и да е съмнение времето след края на лекцията на Пийтърс беше изпълнено с въпроси, като не липсваха и такива за визията на холандеца за бъдещето на технологиите, а дискусията напомняше за разговор между младия Стийв Джобс и ранни Apple фенове. Остава да проследим сигурния успех на новатора от Ниската земя.

Дискусията приключи с обзорната, детайлна, професионална и всеобхватна лекция на изтъкнатия журналист Алис Росторн от Frieze и International New York Times, която реши да засегне темата, залегнала и като основна в тазгодишния One Design Week, за дизайна като начин за налагане на обществена, социална и политическа промяна.

След обстойни исторически примери за дизайнерски иновации, още от преди дизайна като понятие да съществува, Росторн навлезе в съвремието с представяне на проекти за социален дизайн в родна Англия. Дизайн, в помощ на бежанците, както и с няколко лоши примера за дизайн, като например шиповете против бездомници в някои скъпи сгради на Запад.

Като основен лайтмотив на лекцията се очерта бежанския проблем, като забележителна част беше констатацията, че Стийв Джобс е син на сирийски емигранти в САЩ, а без него светът на дизайна, а и част от американската икономика нямаше да бъдат същите. Росторн – активист за свободното движение и работа на бежанците, сподели опит от работата си като доброволец в лагера в Кале. В частта с въпросите след лекцията естествено преобладаваха тези за бежанския проблем, за ролята на дизайна в процеса на помагането на обществото да приеме различните, като това, като че ли засенчи останалите анализи на английската журналистка за глобалните тенденции в дизайна, които бяха споменати и от предишните лектори, свързани с crowdfunding-а на идеи, използването на технологиите и свързаността чрез социалните мрежи.

Аврам Андреев – един от първите в Пловдивската опера, гост на откриването на Opera Open

Макар и да започва едва третата му година, фестивалът Opera Open е вече синоним на класа, качество и стил. В предишните сезони, сцената на Античния театър стана дом за десетки звезди от световно ниво, но за тазгодишното откриване, организаторите се бяха приготвили най-добре. Не една, не две, а цели шест велики имена на оперната сцена дадоха старт на фестивала - Цветелина Василева, която покори Метрополитен опера с „Травиата“; Петя Иванова, която е Кралицата на нощта във Виена Щатсопера;  Мариана Пенчева, пловдивското съкровище, която с гордост можем да кажем, че е предпочитан солист на Арена Ди Верона;  Бойко Цветанов, ученикът на Борис Христов и гласът, който кара целият свят да настръхне; Петър Данаилов, който вече е покорил всички големи западноевропейски сцени, но все пак избира за свой дом Пловдивската опера; Деян Вачков, който дебютира на оперната сцена едва 22 годишен, но я завладява с пълна сила. Няма по-елегантен начин да представиш живото българско културно наследство, от това просто да ги събереш на една сцена. Те изпълниха най-добрите арии от свои представления, а публиката успя да чуе части от Аида, Фигари, Трубадор, Хор на циганите и още много. Диригент на подобно събитие може да бъде само и единствено музикалният директор на операта – Лучано Ди Мартино. 

Малко като приказка - на антична сцена, с публика, която превишаваше броя на звездите, Пловдив със сигурност обича Opera Open! Сред гостите на фестивала се виждаха университетски преподаватели и ректори, музикални и театрални звезди, но най-хубавото беше, че с всяко следващо изпълнение на Античния, той сякаш се пълни с все повече и повече млади хора. Все пак, човекът, който седеше тихо на първия ред, но светлините на прожекторите нямаше как да пропуснат – Аврам Андреев, един от първите в Пловдивската опера, която е била едва на 10 месеца, когато той се е включил в екипа ѝ. 

Откриването на фестивала, беше и възможност за артистите от операта да съобщят, че след събрани почти 13 000 подписа за Дом на пловдивската опера, подписката вече е внесена в Общината за разглеждане, а ние чакаме с нетърпение да видим резултата. 

Opera Open продължава с пълна сила. До края на юли месец пловдивчани ще могат да видят пъстрата програма, която организаторите са приготвили за летния фестивал.